Public Republic

Наталия Цветанова

Днес… какво – не спечелих от тотото, скарах се с шефовете, увеличиха ми заплатата… с 5 лева. Повтарям – 5 /пет/ лева. Благодаря!

Щото, виждате ли, какви били заплатите в града… какво искаме ние… Та… така!

И, понеже все не мога да си мълча, /когато имам право/, сега очаквам проверка и евентуално наказание. Даже уволнение – казано в прав текст. Мен от проверки и не ме е страх. Ако имам пропуски, ще си понеса наказанието. Стига да са обосновани, а не изсмукани от пръстите. Но съвестта ми е чиста. Как заспиват някои хора… не знам!

Някак ми се изпари целият ентусиазъм за учене и работа в тази страна. Особено в този град. И защо? Защото съм спазила поредната недомислена наредба на управляващите и съм вдигнала заплатите на персонала. Съгласно наредбата. И не че взели някакви милиони. Изводът: не спазвайте наредбите!

Сега персоналът взима повече от директора, ама да не се оплаквам! Не трябвало да ги увеличавам толкова… да не съм спазвала наредбата – така ми казаха. А за какви смешни пари говорим, ме е срам да кажа. И професията ще спестя. Градът пък съвсем няма значение – сигурно на много места е така.
Прочети нататък →

Стефан Иванов

Снимка: Christos Kotsakis

някой ден
продавачът на вестници
от жълтата сергия
ще види новините на живо
на уличната лампа
дето я знае
че не свети от десет години
ще е обесен някой
от онези които
наистина имат
имена и лица Прочети нататък →

Кейт Мортън

Снимка: Wicker Paradise

Провинциална Англия, къща насред полето, летен ден в началото на шейсетте години на двайсети век. Къщата е непретенциозна: наполовина дървена, с олющена бяла боя от запад и плъзнал нагоре по мазилката повет. Комините пушат и само с един поглед разбираш, че долу на печката къкри топла и вкусна гозба.

Има нещо характерно в разположението на зеленчуковата градина, просто така, в задния двор, в гордия блясък на витражните прозорци в оловни рамки, в старателно закърпените керемиди на покрива.

Грубовата ограда обикаля къщата, а осеяна с вдлъбнатини дървена порта отделя градината от ливадите наоколо и гъсталака отвъд. Между чворести дървета ромоли поточе с каменисто дъно, което от векове се стрелка между сянка и слънчева светлина, но оттук не се чува. Твърде далеч е.

Къщата е съвсем усамотена, намира се в края на дълга прашна алея и не се вижда от тесния междуселски път, с който носи едно и също име.
Прочети нататък →

Наталия Цветанова

17.30 ч.
Страхотно – работният ден свърши!

Е, аз всъщност днес не съм на работа. Отпуска съм. Но цял ден съм под напрежение – все някой за нещо звъни. Те, проблемите, нямат отпуска.

Някой ще си рече каква отпуска по това време на годината?! Не – няма да ходя на море, нито ще карам ски. Имам да пиша дипломната работа /ПКС някакво, но то не е толкова важно, че да занимавам всички/. И без това цял ден нищо не написах. Само четох. Е, и това е нещо – някакво начало, все пак.

Може би по-късно! – успокоявам се и захвърлям всичко.
Сега имам да пиша дневник!!!

Не съм си водила дневник, откакто бях ученичка – някъде към седми-осми клас. Но това не е точно такъв дневник. Дневникът, всъщност, е нещо тайно. Мислите и чувствата, които или няма с кого, или не искаме да споделяме. А този ще го четат всички. Значи много трябва да внимавам – да не обидя някого, да не кажа нещо глупаво, да не разкрия прекалено личния си свят…
Прочети нататък →

Интервю на Анна Симитчиева с психотерапевта и художник Райна Попова

Кои са любимите Ви мотиви, цветове, обекти на изображение?
Любимият ми мотив е измислената от мен самата форма – рибоподобен ромбоид.

Прочети нататък →

Анна Глазова

Превод – Мария Липискова

Снимка: sudhamshu

изобретяването на безкрайността
предшества
изобличението:

голото тяло е без брегове;
изобретяването на тялото Прочети нататък →

Жени Костадинова

За делника и прозата
(Или за даването и взимането)

Неделя е. Спя до късно. Събуждам се бавно. Не бързам за никъде. Котката ми нежно си говори с гълъбите през прозореца, настанила се, както всяка сутрин, на решетката на парното. От кухнята се чуват звуци: телевизора, чешмата е пусната, съвсем слабо усещам мирис на кафе… (Естествено, мъжът ми е станал преди мен.)

Наистина ли днес за никъде не бързам? От месеци вече не знам кога е неделя, кога петък, за мен – все си е понеделник, все е работен. Сещам се за снощи.

О, снощи! Такава хубава вечер се получи! Точно, както си го представях: да е лежерно, спонтанно, задушевно. Да не е снобско и лустросано: „Литературна вечер с поезията на Маргарита Петкова…” Усмихвам се, защото ми е хубаво. Защото, откакто създадох Къщата на Куклите, си мечтая и за една вечер именно с тази толкова „моя” поезия, с тази, толкова „моя” жена…

Да, ама отвъд поезията е прозата. Отвъд празника – е делникът.
Прочети нататък →

Ивайло Добрев

Снимка: Rob.

Издуто е коремчето на света,
от глад или от пресита,
ако е от пресита, ще му се приспи,
ако е от глад, ще спре да мисли.
Издуто е коремчето на света,
за погалване е.

Първа публикация

Водната кула в столичния квартал „Лозенец” е своеобразна емблема на фестивала. Снимка: watertowerartfest.com

София. Сдружение „Име” и приятели публикуваха Отворена покана за участие в осмото издание на фестивала Водна Кула Арт Фест (Water Tower Art Fest).

Събитието ще се проведе между 20 и 25 юни 2014 г.в т.нар. „Временно защитени пространства”, съобщиха неговите организатори. Фестивалът е инициатива на артисти и създава платформа за обмен и изложение на изкуство и идеи както на съвременни български, така и на международни творци.

Традиционно, Водна Кула Арт Фест се фокусира върху използването на занeмарени сгради, публични пространства и места с определена ценност в столицата и страната.
Прочети нататък →

Жени Костадинова

За жените и любовта
(И пак за празниците)

Обожавам празниците! Може би защото те подреждат мислите в друг аспект, различен от банално-житейския, а емоциите лекичко се приповдигат, което е състояние, доближаващо те до света на боговете. Преди време родих едно хайку, което гласи:

Празно ми е без празник!
Даже Слънцето си има изгрев и заник!

Та пак за тях ми е думата днес. Днес е 8 март. Празник на мама! Така го помня аз, още от детската градина. А той, всъщност, бил възникнал като международен ден, признаващ политическите и обществени постижения на жените. И знаете ли кога за първи път е отбелязан и къде?

На 8 март 1857 г. в Ню Йорк!!! На този ден била първата масова проява на трудещи се жени: работнички от шивашки предприятия излезли на протест срещу лошите условия на труд и ниските си заплати! Оттогава (и до днес) жените по света се борят за своите равни права с мъжете.
Прочети нататък →

Ина Иванова

Снимка: Desmond Leo

Приижда светлина. Мигът е обикновен.
Защото е обикновен.
И тихо:
прозвънва чашата върху чинийка,
и вдишвам, думите отварят път, Прочети нататък →

„Когато бях малка, често се криех, за да чета. Не можех да се отърся от усещането, че четенето е забранено занимание, защото ми доставяше огромно удоволствие“
КЕЙТ МОРТЪН

Сюжетът

1961 г. В един горещ летен ден в английската провинция шестнайсетгодишната Лоръл Никълсън бленува за бляскаво бъдеще в Лондон. Идиличният следобед обаче я прави очевидец на потресаващо престъпление – майка ѝ, Дороти, извършва убийство. Случилото се остава загадка, пазена в тайна пет десетилетия.

2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство.

Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими – трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
Прочети нататък →

Жени Костадинова

Спомен за баба
(Или: За бабите и приказките)

Днес се навършват 90 години от рождението на моята баба. Баба Станка. Ако беше жива, Душичката, както я наричаха близки и приятели, щеше да ни сбере, както винаги край себе си, да ни нагости с вкусна пилешка яхния и да ни разказва пртичи за живота. Не точно притчи, ами истински, преживени житейски истории – нейните истории, теглилата и откраднатите радости, които е преживяла душата й.

Бяхме шест внуци. Аз – най-голямата. Израстнахме в двора на баба, в къщата й в Карнобат. Тя въртеше и трите къщи, на трите си деца, построени в нейния имот, а тя самата живееше в приземната стаичка на старата къща, в която аз обожавах да ходя. Особено през зимата.

Печката бумтеше, напълнена до горе с дърва и въглища, отгоре й къкреше чайник с билкова отвара, въздухът бе изпълнен с миризма на хляб и вкусна гозба. Оставах да спя при баба, завита с дебелия юрган, а докато заспивах, тя ми разказваше приказки. Не точно приказки, ами истински преживени истории – историите на нейния живот.
Прочети нататък →

Жени Костадинова

За анонимността и смелостта

В централната емисия по БНТ вечерта чух новина, сбутана между другите сякаш „за цвят”: в обедната почивка на депутатите в Парламента влязъл неизвестен мъж с маска и пуснал от няколко кутии черни пеперуди. Красивите насекоми се разлетели пред смаяните погледи на депутатите, а опитът на журналистите да разберат повече за целта на акцията и подателя й, ударил на камък, понеже маскираният заявил, че не знае нищо и побързал да се измъкне от парламента.

Тази анонимна акция предизвикала не толкова въпроса кой я е поръчал и как маскираният е влязъл безпроблемно в сградата на Народното събрание, а най-вече дали пеперудите са отровни и крият ли опасност за здравето на депутатите. За да отговори на въпросите, от парламента извикали спешно доц. д-р Стоян Бешков от Националния природонаучен музей. Специалистът установил, че черните красавици са от три вида, не са български, а внос от Индонезия, и успокоил политиците ни, че само ларвата на единия от видовете може да бъде отровна, но не и самите пеперуди.
Прочети нататък →

Кели Армстронг

Снимка: Pablo Municio

След четири нощи безспирно криене аз най-после се намирах в безопасност в леглото под завивките, потънала в дълбок и спокоен сън като мъртвец… докато мъртъвците не решиха, че им трябвам будна. Всичко започна с един смях, който се промъкна в съня ми и ме измъкна от него.

Когато се надигнах на лакти с премигващи очи в усилията си да си спомня къде съм, обгърна ме шепот, чиито думи не можех да различа една от друга.
Прочети нататък →