Интервю на Наталия Николаева с коуча Карстен Щаге
Превод от немски език: Росица Йотковска и Вяра Жекова
Вие сте психолог. Кога и как открихте коучинга?
Поглеждайки назад, мога да кажа, че ние с коучинга по-скоро взаимно се открихме, отколкото аз да съм открил него. Това не беше някакво конкретно събитие, а един постепенен процес. Практиката си в тази област започнах през 1992 г. като консултант по организационни въпроси и комуникации.
От години работя с групи и фирми, като дейността ми се състои в това, да ги подпомагам при вземане на решения, оптимизиране на процеси или тяхното привеждане в действие, изглаждане на вътрешни конфликти, обучение на лидери, по-добро организиране на работа по международни проекти и т.н.
С времето все по-често отделни клиенти се обръщаха към мен с желанието за разговор на четири очи, а не в група. Всички те имаха индивидуални проблеми и въпроси. Образованието ми по психология, както и интересът ми към хората, се съчетаха с това търсене. И така ние, коучингът и аз, се намерихме взаимно.
Откога работите като коуч и как се промени личната Ви коучинг-философия, откакто сте в бранша?
От 1998. През дванадесетте години интензивна практика представите ми за коучинга се развиха и преди всичко задълбочиха. За мен коучингът е особена форма на общуване, при която клиентът е експерт по собствената си личност и ситуация, а коучът е експерт по комуникационния процес.
Коучът задава умни въпроси, слуша съпричастно, анализира проблемите заедно с клиента, поставя задачи за наблюдение и поведение и контролира успеха на процеса.
За самото прилагане в ежедневието коучът не носи отговорност. Сега работя значително по-компактно, концентрирам се върху ресурсите и решенията. Влагам сравнително по-малко време в диагностициране на проблема и в разследване на стари истории и наблягам повече на откриването и изобретяването на решения.
Разкажете ми нещо за приноса на Хамбургската комуникационна школа във Вашата работа.
Предимството на обучението ми в Хамбург беше, че можех да черпя директно от извора: следвах при двамата му създатели, проф. Шулц фон Тун и проф. Александер Редлих. Хамбургската комуникационна школа е развила около дузина инструменти на комуникацията, които са изключително полезни и практични в консултантски и тренингови ситуации, т.е. те имат отлична приложимост.
Някои от тези модели така са се утвърдили, че вече са интегрирани в училищните програми редом с таблицата за умножение. Най-известният модел е т.нар. Комуникационен квадрат. Всяко, наистина всяко изказване, което правим, няма само един аспект, а четири страни, оттам идва и метафората – квадрат.
Винаги, когато говорим един с друг, става дума не само за нещо предметно – числа, данни, факти. В “пакета” са включени още три аспекта: послание за отношението ни към човека, с когото говорим – какво мислим за него и как го възприемаме; един открит или завоалиран апел – какво да прави, мисли или чувства другият, и четвъртият аспект е откритата или скрита информация за това, как се чувстваме ние самите по време на този разговор.
При всички специализирани обучения в Германия, Австрия и Швейцария, Kомуникационният квадрат принадлежи към основният репертоар (редом с други инструменти на Хамбургската комуникационна школа като “Вътрешния отбор” или “Квадратът на стойностите и развитието”).
Почти няма комуникационен тренинг, програма за развитие на лидери или тийм билдинг, без да се ползва поне един от тези модели.
С какво се характеризира Вашият индивидуален коучинг стил?
Моят поглед към клиентите ми и ситуацията, в която те се намират, е преди всичко добронамерен. Същевременно не се притеснявам да задавам неудобни въпроси и да реагирам критично. И точно поради факта, че основната ми нагласа е доброжелателна, клиентите приемат критиката ми и не влизат в съпротива.
Освен това аз комбинирам високо ниво на абстрактно мислене с една силна ориентация към вземане на решения.
Да не забравяме и чувството за хумор. В коучинга е хубаво човек и да се смее. Освен от Хамбургската школа по комуникации, стилът ми е повлиян и от Системното консултиране на Фриц Б. Симон и Стив де Шейзър.
Какви качества трябва да притежава един добър коуч?
Добрър коуч е този, който помага на клиента си дълготрайно. Поради факта, че не всички клиенти могат да бъдат сложени под общ знаменател, мисля, че няма нещо като “най-добър коуч”, а има много различни стилове на коучинг, които са различно добри за различните клиенти и техните различни цели.
Нещото, което обаче всеки коуч трябва да умее, е да подкрепя клиента си в неговата ситуация, в намирането на най-доброто индивидуално решение и в неговото реализиране.
Основата на всеки успешен коучинг-процес е взаимното приемане. Атрибутите на един добър коуч опират много повече до професионалното му поведение, отколкото до специфичните му познания.
Освен добре научените техники е важно също така личността да вдъхва доверие и да излъчва автентичност. Освен това, ако коучът иска да има професионален успех, трябва и да умее да се продава добре. Много от наистина способните колеги, по мое мнение предимно жени, не успяват да преодолеят точно това препятствие.
Какво ще посъветвате един начинаещ коуч?
Трябва да премине през квалифицирано обучение и същевременно да търси възможности да прилага наученото на практика. Само образованието не е достатъчно. Почти толкова важна е и проактивната самопродажба.
На първо място това става чрез собствените контакти: колеги на приятели, приятели на колеги, на които може да се предложи собствената експертиза.
Много колеги се притесняват да предлагат услугите си, но трябва да имат пред вид, че нуждата е огромна. Въпреки, че нуждата е на лице, хората просто не мислят за възможността да потърсят професионална подкрепа, когато имат сериозен проблем. За много от тях емоционалната бариера е доста висока.
И на трето място, дори и потенциални клиенти да са готови да ползват подкрепата на коуч, просто не познават такъв. Тези шансове трябва да се използват.
Кои са типичните поводи за коучинг?
Те са толкова разнообразни и единствени по рода си, колкото и клиентите със собственото им ежедневие. От общуването с трудни колеги, шефове и сътрудници, през критични професионални ситуации като организационни промени (сливане, преструктуриране), уволнения до мотивационни блокади, лични кризи и Burn out.
В момента например работя с един изпълнителен директор, който трябва да проведе сливане; с един друг, чиито колеги го считат за арогантен и надменен и саботират решенията му; с двама други директори и партньори, които трябва да се справят със средноголямото си предприятие за метали по време на кризата; с един ръководител продажби, който преструктурира екипа си; с един одитор, който се бори с мисълта да напусне фирмата си и да работи за себе си; с една сътрудничка, която иска да превъзмогне страха си да говори пред аудитория. Спектърът е много широк и разнообразен.
Това, което обединява всички тези клиенти, е чувството, че се намират пред едно голямо предизвикателство.
Как протича един коучинг? Как да си го представим?
Коучинг-процесът се състои от пет етапа. В началото винаги има един необвързващ разговор, в който коучът и клиентът се запознават, проверяват взаимните си очаквания, дали се приемат един друг, и определят заданието.
Ако и двамата искат да проведат коучинга, следващата стъпка е анализ на проблема. В следващата, трета фаза става дума за намирането на решения на проблема. Изработват се стратегии и се обсъждат.
На този етап е много важно умението на коуча, тъй като трябва да открие в клиента си стари, т.е. познати и с удоволствие практикувани начини на поведение, да напипа блокадите и да бъде инициатор за нови перспективи.
След това се стига до фазата на изпълнението. Успехите и трудностите се обсъждат и анализират заедно с коуча. В случай на необходимост се правят корекции.
Следващата фаза е заключителна – целият процес се рефлектира и оценява.
Темпото на отделните фази се определя индивидуално. Това зависи от въпросите, наложителността на проблема, както и от съвсем практични аспекти, като наличното време. Например имах един клиент от Дубай, който не можеше да идва до Хамбург за по два часа седмично.
Разпределихме коучинга на компактни срещи – рядко, но затова пък по цял ден. Предимно мениджъри, които често пътуват, предпочитат този вид срещи.
Каква е разликата между коучинга и терапията?
На пръв поглед между коучинга и терапията има много сходни неща: сетингът (разговорът между двама души), поводът (проблеми, предизвикателства), основният инструмент (вербалната комуникация).
Разликата все пак е съществена. В психотерапията става въпрос за лечение на болни, за хора със заболявания като страхова невроза, депресия, фобии, зависимости, натрапчиви мисли, шизофрения и т.н.
Това означава, че тя се занимава с отклонения, които съществено влошават качеството на живот или правят пациентите нетрудоспособни. Всичко това коучингът не може и не трябва да прави.
Коучингът работи с психически здрави хора, които се намират в тежки житейски ситуации или които искат да продължат своето личностно развитие.
В немскоговорящите държави коучът често има образование като психолог или психотерапевт. Това за него е огромно предимство, що се отнася до комуникацията с хората и компетентността му да води разговор, но добрият коуч следва да си дава сметка докъде се простират границите му и да работи в техните рамки.
Следователно, ако по време на коучинг-сесия се очертаят проблеми, които надхвърлят компетентността на коуча, той трябва да го обясни на своя клиент и евентуално да го препрати към терапевт.
Преди време имах клиент ИТ консултант, който имаше пристъпи на паника, когато трябва да прави някаква презентация. Към мен се обърна също и шеф на издателство, който имаше проблем с алкохола.
Не приех и двете заявки за коучинг и ги препратих, въпреки че съм дипломиран психолог и освен това съм работил половин година в психосоматична клиника.
Кои са най-големите предизвикателства в коучинга?
Основният принцип на Системния коучинг дава максимално точен отговор на този въпрос – “консултиране без съвет”. Т.е. коучът не трябва да налага на клиента собствената си представа за света и предполагаемите най-добри решения, все едно колко гениални изглеждат те на самия него.
Това предизвикателство намира израз в професионалната нагласа “спазване на дистанция при същевременна междучовешка близост“.
- Коучинг академия / Coaching Academy:
Защо решихте да правите коучинг обучение точно в България?
Аз имам лична връзка с България: моята съпруга, за която съм женен повече от 10 години, е българка. Но също и в професионален план работя вече около 4 години в България като консултант. Идеята за обучението възникна още преди 3 години, но проучванията ни тогава показаха, че българският пазар все още не е готов. Сега моментът вече е дошъл.
Към кого е насочено обучението?
На първо място, разбира се, към онези, които искат да работят като коуч. Освен тях има и други целеви групи, които могат много да спечелят от обучението и да прилагат наученото в своето професионално ежедневие.
Например тренери и консултанти; служители в отдел ЧР, които искат да придобият компетенциите на коучинг експерти; мениджъри, които искат да развият коучинг аспектите на професионалната си роля; или самостоятелни предприемачи, които често изпълняват едновременно ролята на мениджър, отговорник ЧР и вътрешен консултант.
Как преценявате коучинг пазара в България?
В момента коучинг-пазарът в България е все още в зародиш, въпреки че от моя гледна точка потребността е изключително голяма. Как би могъл пазарът да е добре развит при положение, че действащите в страната коуч-специалисти се броят на пръстите на едната ръка?
Сравнимо е с проблема за кокошката и яйцето: липсата на коучинг означава липса на предлагане, липсата на предлагане пък от своя страна предопределя липсата на търсене (въпреки че потребността е на лице), тъй като откъде биха могли клиентите да знаят за коучинга и да формулират потребността си, ако няма предлагане и т.н.
Същевременно съм убеден, че българите ще реализират едно доста ускорено развитие и в тази област, както това се случи с много други услуги. Способността на вашите сънародници да се учат от съседите си, в повечето случаи от Запада (макар и не само на положителното), и да прилагат наученото, е забележителна.
Аз наблюдавам това от приблизително 15 години и мога да кажа, че за това време в много сфери българите преминаха през един вид ускорен курс. Коучингът тепърва ще се утвърди и в България.
Какво отличава това обучение от другите възможности за обучение, които се предлагат?
Има две основни разлики: първо, обучението по коучинг е единственото по рода си на българския пазар.
Второ, тук става въпрос за дългосрочно обучение. Като цялостен проект то се състои от основен и надграждащ курс. Основният курс създава базата, надграждащият – фината шлифовка.
Тези два курса не се завършват за една седмица, а продължават от 8 до 12 месеца. Смисълът е обединяването на теорията и практиката, и то практиката на участниците като коуч-специалисти. А за това е нужно време. Между отделните модули участниците прилагат наученото в практиката.
В следващия модул се гради върху това, т.е. върху конкретния личен опит на участниците като коуч, а не само върху разказите на обучителите.
Така участниците имат възможността не само да научат конкретни методи и инструменти, а и сами да ги прилагат в практиката и да развият свой индивидуален коучинг-стил.
След завършване на образованието курсистите ще бъдат ли в състояние да работят самостоятелно като коуч?
При всички положения. След повече от 100 интензивни часа обучение и практическите модули между тях, всеки участник ще има солидна основа за работа като коуч.
Моментът: Удачен момент ли е кризата за подобно обучение или е по-скоро обратното?
Категорично първото. Коучингът помага да излезем успешни и укрепнали от кризата.
Коя беше преобладаващата тема сред Вашите клиенти през кризисната 2009 г.?
Напрежението, което създава стремежът за успех и нови постижения, лошият климат в много фирми, справянето със спада на поръчките, балансирането между работата и личния живот. Кризите винаги са и повод да си зададем въпроса за смисъла на живота: Правя ли това, което искам да правя? Изпълва ли ме работата? Живея ли живота си така, както съм си го представял и желал?
Къде виждате шанса, който се говори, че е заложен във всяка криза?
Често необходимият стимул за дълго планувана промяна се явява едва по време на криза, колкото и горчиво да звучи това. Много проблеми, които отлагаме с месеци, а дори и с години, не решаваме, защото ни липсва необходимият “натиск на страданието” – ние сме майстори на това, да си създаваме зони на комфорт и да ги отстояваме. Кризата разтърсва здраво тези уютни зони и понякога буквално ни катапултира вън от тях.
Същевременно се отнасям предпазливо към прекалено охотно и прекалено често прокламирания днес девиз, че във всяка криза е заложена и възможност, колкото и да е вярна тази сентенция по съдържание.
Хора, които виждат застрашени своето работно място и съществуването на семейството си, лесно биха могли да възприемат това изречение като откъснато от реалността или като арогантно.
Какъв съвет бихте дали за 2010 г.?
Бих реабилитирал толкова критикуваните, дискредитирани планове за новата година. Повечето от нас вече не правят планове, защото имат лош опит с тях или по-точно с реализирането им. Онези пък, които все още правят такива планове, се отказват от тях най-късно през първите седмици на януари.
От моя гледна точка това не говори принципно против новогодишните планове, а за това, че те трябва да се формулират интелигентно. Това означава, преди всичко реалистично, конкретно и измеримо. Следователно вместо “да спортувам повече”, е по-добре “по 20 минути джогинг в сряда и неделя вечер”.
Освен това, тъй като ние в повечето случаи имаме вече достатъчно много работа за вършене, би било разумно за всеки нов план да се разделим с нещо старо. Например за тази година аз искам да отделям повече време за почивка. Планът ми гласи: “всеки ден ще спя 30 минути повече отколкото досега, затова ще се откажа от късните новини по телевизията”.
За повече информация: ICG Infora
Психолог, консултант, модератор и инструктор на ниво среден и висш мениджмънт, с над 15 годишен професионален опит в сферата на развитието на човешките ресурси, сертифисиран коуч на Lufthansa, доцент към Хамбургския Университет.
Професионално развитие:
Висше образование по специалност Психология в Хамбург и Business Administration към университета в Баркли, САЩ; Teacher Assistent (PMF, Трондхайм/Норвегия), различни селддипломни квалификации, като НЛП, консултант по проекти и процеси, конфликтна медиация, Open Space и др.
Професионален oпит:
Работил е за Address Group Capital Bulgaria, Alu Menziken, Austria Metall, BAUER Verlag, Best Foods, Cognis, Computerwoche, Daimler, FZ Hafen Hamburg, Hamburger Hochbahn, Hotel Investment Bulgaria, Hubert BURDA Media, IDG, IG Metall, Lever Fabergé, Lloyd Dynamowerke, Lufthansa, Museum der Arbeit Hamburg, OTTO Versand, Stahlwerke Bremen, SME, STEG, Tchibo, TEMAprojekte, Time/system, Tomorrow Focus, Verlagsgruppe Milchstraße, Unilever, Volkswagen и др.
