Public Republic Art Studio

International Playback Theatre Performance #3

31 октомври, 2019 от ·

Пърформанс 3

На 2-ри ноември 2019 г. в уютната атмосфера на Дом на Киното ще се състои International Playback Theatre Performance #3.

Представлението е организирано от Playback театър “Тук и Сега” и е третото поред международно представление в България преди голямото събитие през септември 2020 г. – European Playback Theatre Gathering, на което ще се съберат над 300 playback практици от цял свят.

За периода февруари 2019 – април 2020 г. в рамките на инициативата в София гостуват осем опитни чуждестранни playback обучители, актьори и диригенти, които, наред с представленията пред българската публика, провеждат и специализирани workshop-и и джемове.

От 31-ви октомври до 4-ти ноември, в рамките на третия International Playback Theatre Performance, специални гости ще бъдат Понтус Холмгрийн от Швеция и Анастасия Воробьова от Русия, и двамата с дългогодишен playback и препоподавателски опит.

§§§

Playback театърът е уникална форма на импровизационен театър, в която се създава особена симбиоза между актьори и публика – публиката разказва свои лични истории, а актьорите ги пресътворяват на сцената през магията на движението, словото и музиката. Историите могат да бъдат забавни или драматични, ​спомени от далечното минало или неща, които вълнуват зрителите в конкретния ​момент, а одухотворяването им може да породи усмивка, сълзи, размисъл, и дори да доведе до катарзис. ​

Споделеното се “връща” от сцената винаги с почит и уважение и всеки един от зрителите започва да усеща, че неговата история има значение и че не е сам в своите вълнения, стремежи и уязвимост. Посланието на playback театърът е, че у всеки един от нас има нещо уникално, но и нещо универсално, което ни обединява. Въшебството, което се случва на сцената, неусетно измества вниманието от разделението помежду ни и неразбирането на другите към общочовешка съпричастност и доверие.

§§§

На 2 ноември на сцената ще бъдат актьорите Цвета Балийска и Васил Спасов, както и Анастасия Воробьова от Русия. Ще дирижира Понтус Холмгрен от Швеция, а музикант ще бъде Константин Кучев.

Представлението ще се проведе на английски език с частичен превод на български език.

След края (20:40 ч.) всички гости са поканени на по чаша питие в Cush.BAR във фоайето на партера на Дом на Киното.

Билети могат да се закупят:
1. Онлайн на цена 15 лв. https://bit.ly/2ozdHwo.
2. На касата на Дома на Киното на цена 15 лв. / 10 лв. за студенти и пенсионери/ 12 лв. за мин. шест билета.

Playback театър „Тук и сега” е първата българска група, член на International Playback Theatre Network. Основана е през януари 2013 г. от Цвета Балийска – актриса, преподавател, психодраматист, фасилитатор и акредитиран преподавател към Center for Playback Theatre (USA).
„Тук и сега” има над 165 представления в София и страната. Участва в можество фестивали, конференции и форуми.

Рубрики: Frontpage · Lifestyle · Tворчество · Без категория · Новини · Сцена

Банско Джаз 2019 – програмата

15 юли, 2019 от ·

Jazz Festival Bansko

Всяка година през месец август в Банско се провежда международният Банско Джаз Фестивал. През 2019г. за 22-ри пореден път световноизвестни музиканти ще зарадват с тяхната музика жителите и гостите на Банско.

Днес имаме удоволствието да ви информираме за програмата на фестивала, който е посветен тази година на фънка.

banskojazzfest.com

02a

XXII Интернационален Джаз Фестивал Банско 2019
6. – 10. Август

Програма

plakat

6 ти август, вторник

Васил Петров & Камелия Тодорова & Бигбенд Благоевград (България)

Джаз Динамос (Великобритания)

Мейсио Паркър (USA)

7-ми август, сряда

Лина Никол & Бенд (България)

Виктор Тот Арура трио (Унгария)

Силует & Винкс (САЩ/Унгария)

Малина Мой (USA)


Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Незабравимо · Сцена

Предмети оживяват в изложба на GINN студио

3 април, 2019 от · 1 Коментар

Изложба на GINN студио
06.04.2019 – 25.04.2019
Дом на киното

01

„…предпочитаме да гледаме на заобикалящата ни материална среда като на жива. Счупеният дървен стол подобно на нараненото дърво, също произвежда смола. Тя се втвърдява по начин, съживяващ функцията на предмета. Аналогично, с мястото си изложбата “Смола” ревитализира потенциала на едно от пренебрегваните пространства на Дом на киното…“

STUDIOGINN

ginn

GINN студио е основано от Игнат Тодоров, Георги Келерджиев и Незабравка Тушнина през 2018 г. Основно занимание на младия колектив са концептуалната архитектура и дизайн. Изложбата „Смола“ е първа проява на дейността им. В нея няколко счупени дървени обекта оживяват в „Дом на киното“.

www.ginnstudio.com

Рубрики: Frontpage · Галерия

16 февруари – шести рожден ден на playback театър “Тук и сега”

13 февруари, 2019 от ·

51349501_1782627688507840_6233708661466726400_n

На 16 февруари 2019 година playback театър “Тук и сега” ще отбележи своя шести рожден ден. С любезното домакинство на Гьоте институт България театърът ще стартира програмата “International Playback Theate Performances”.

В рамките на тази програма в периода февруари 2019 – юни 2020 г. за пет представления ще гостуват 10 опитни обучители от цял свят – playback актьори, диригенти, музиканти, преподаватели. Заедно с “Тук и сега” те ще участват в публично playback представление, също така ще водят специализирани уъркшопи за опитни playback практици.

На шестия рожден ден с “Тук и сега” ще играят Санна Лонгарайс от Холандия и Наталия Вaйнилович от Украйна. Васил Спасов ще ги придружи в актьорската роля, Цвета Балийска ще дирижира, а Константин Кучев ще разпръсква playback магията с импровизираната си музика.

Повече за “Тук и сега” и playback театъра:

Playback театър „Тук и сега” е първата българска група член на International Playback Theatre Network. Основан е през януари 2013 г. от Цвета Балийска – актриса, преподавател, психодраматист и фасилитатор. Акредитиран преподавател към Center for Playback Theatre (USA).

„Тук и сега” има над 160 представления на различни локации в София и страната, пред многобройна публика. Участва в можество фестивали, конференции и форуми.

Playback театърът е импровизационен театър, който играе историите на хората от публиката. Всичко на сцената е спонтанно – диалогът, изиграването, музиката. Осъществява се от 3-6 човека екип – диригент, музикант(и), актьори. Това е преживяване, което не може да бъде разказано, защото всяко представление е уникално и всеки зрител го преживява индивидуално. Със сигурност обаче има общи неща – споделянето на истории е вечният начин да учим за света, за себе си и за другите. Това е начин за сплотяване на хората. Създаване на пространство, което ни помага да приемем различията си и да намалим страха от непознатото у другите.

Корените на Playback театъра са в принципите и ценностите на психодрама метода – достойнство, среща, уважение, емпатия, креативност, спонтанност, толерантност, автентичност. Откритост и смелост за споделяне на личните чувства и преживявания. Мотото е: магията се случва, когато се престрашиш да излезеш от зоната си на комфорт.

В цяла Европа и САЩ този вид театър е широко разпространен и playback общността непрекъснато се разраства. Той предлага едно различно преживяване – дава възможност не само да се разведрим, да се посмеем, но и да погледнем живота от друг ъгъл, да видим себе си, чувствата, мислите си през нова призма и да се придвижим към ново измерение. Там главният герой не е на сцената, а в публиката.

Спонтанно създадената музика специално за всяка сцена е радост за сетивата и допълва магическото усещане от представлението.

Истинските истории, автентичните преживявания, искрените споделяния превръщат playback представлението в място за открит диалог, среща и разбиране на другата гледна точка.

Билети: 15 лв. от epaygo
дата: 16.02.2019 г.
Място: Гьоте институт, ул. Будапеща 1
[email protected]
0886 19 44 92

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Visual Art · Новини

Artist of the Week – Малина Нисторова

14 януари, 2019 от ·

Интервю на Десислава Берндт с художничката Малина Нисторова

03

Малина се казвам. Малина Нисторова. Муки ми казват от дете. Нямам нищо общо с други мукита!!! Не съм учила рисуване, видимо е. Родена съм на село, по Великден. Първа внучка! Пораснах с обич и грижи, научих се да обичам. Да чета, да пиша. Да гледам, да виждам. Учих и други неща през живота си и благодаря за всички срещи с различни хора. Давах, вземах. Живях в София толкова дълго, колкото сега не мога да си представя, че съм издържала. Защото познавам вкуса на живота на село. И се научих да благодаря. За прекрасното семейство на мама и тате, за сестра ми, за дъщеря ми, че избра аз да я родя, за времето, в което живея, за това, че живея, че ми се рисува и дори усмихвам хората с картините си. Какво друго е нужно на една жена на 55?
О, знам! И ще благодаря!

Малина, как реши да се занимаваш с рисуване?

От зор. Заживях на село преди години, а зимите не са благодатни за работа в градината. Имаше дървен материал, имаше акрил, имах нужда да правя И това. Както казваше баба ми: „Ми като те напъва, сине, рисувай си!” Държи си ме и до днес. Започнах с рисуване върху дърво, правех кукли, пана, накити, доста неща от т.нар. приложно изкуство.

22405486_1498204460273744_8591033951953546189_n

01

Кой и/или какво те вдъхновява в творчеството ти?

Май няма нещо конкретно извън мен, аз си нося огромното желание “да си разкажа приказката” за себе си, детето в мен си я иска и си я отстоява. Ако бях наистина художник, щях да рисувам всичко това, което е красиво – ръцете на тате, очите на мама, усмивката на щерка ми, племенниците ми докато играят…

22366837_1498205830273607_7645790944545317929_n

47258831_1997916990302486_5990063619260284928_n

И за да не се излагам много, рисувам това, което няма да ми се разсърди – кокошките и петела в двора, котките по покривите, къщички в снега, слънца с очи и простори (буквално и преносно), на които се веят бански и хавлии, ангели обичам да рисувам, тях май никой не е виждал и не може да ми каже – няма такъв!

29472528_1662015723892616_6629972982829678592_n

29542500_1670486456378876_1763198457284597426_n
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · За творчеството · Сцена

Тони Момрел “Стиви Уондър на 21-ви век” в „Sofia Live Club“

13 януари, 2019 от ·

Credit Stefano Galli
Тони Момрел, снимка: Stefano Galli

Един от най-мелодичните и вълнуващи соул гласове Тони Момрел пристига за първи път в „Sofia Live Club“ на 16–ти февруари (събота).

FB-EVENTS_Tony-Momrelle_1920x1005_blue

Тони Момрел или “Стиви Уондър на 21-ви век” (цитат на Пол Морли в „The Guardian“) е един от най-вълнуващите и значими соул музиканти на съвременната британска сцена.

В над 20 годишната си музикална кариера, той има изпълнения с някои от най-известните изпълнители в света: Инкогнито, Глориа Естефан, Селин Дион, Уитни Хюстън, Шака Кан, Шаде, Гари Барлоу, Андреа Бочели, Гуен Стефани, Роберт Палмер и много други.

През есента на 2016 г. подкрепя легендарните Earth, Wind & Fire по време на турнето им във Великобритания. Повече от 16 години Момрел е и вокалист на известната британска група Инкогнито и добре познат у нас с изявите си на ежегодния Международен Джаз Фестивал Банско (Banskojazzfest). Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Гостува ни · Сцена

Artist of the Week – Герд Байер

12 ноември, 2018 от ·

Интервю на Десислава Берндт с пианиста и композитора Герд Байер
Превод от немски: Десислава Берндт

Jazz Festival Bansko

Международният Джаз Фестивал в Банско отпразнува 20-ия си юбилей преди година.

С Герд Байер свирил не само на първото издание на фестивала, но и редовен участник в други издания на фестивала, говорихме за създаването и развитието на Банско Джаз Фест.

gerd
Герд Байер, снимка: личен архив

Герд, ти си един от първите музиканти, взели участие на Международния джаз фестивал в Банско. Как започна приключението Банско и Банско джаз за теб?

Банско не беше всъщност приключение, а част от пътуването ни из България след падането на Желязната завеса. Поводът беше историята на сегашната ми съпруга, чийто баща беше българин. Така дойдохме и в Банско. Тук имаше добри хотели за онова време, а също и добра кухня.

По това време написах и музиката на парчето “Банско“ за компактдиска с тогавашната ми банда Нордсайд Квартет.

cd04
Компактдискът „Сценарио“ на Нордсайд Квартет с парчето „Банско“, снимка: личен архив

Около година по-късно бях отново в България и в Банско с намерение да дам компактдиска на тогавашния кмет или просто да го пусна в пощенската кутия на кметството. Когато пристигнахме в Банско, из целия град имаше банери и плакати с надписа “International Jazzfest Bansko”. Бях напълно изненадан.

С помощта на моята съпруга, която говори малко български, бях представен лично на организатора Емил Илиев. Той погледна компактдиска и видя заглавието “Банско”, на което се зарадва много и ни покани да участваме на фестивала през следващата година.

DSC_0182
Банско, снимка:desenze

И така Нордсайд Квартет свири на откриването на фестивала пред около 5.000 души. Това беше много впечатляващо за нас тогава.

Какво те изненада при твоите пътувания из България?

По това време страната беше в лошо състояние, магазините бяха празни и храната беше средна работа. Финансово ситуацията беше катастрофална. Всичко беше много евтино за нас, но много скъпо за българите. В градовете имаше преди всичко много западнали жилищни комплекси. Тъжна гледка.

Но красива природа, много впечатляваща.


Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Гостува ни · Сцена

Из “Към Виделина” – последен откъс

26 октомври, 2018 от · 1 Коментар

exclusive_for_pr

В рубриката ни “Artist of the Week” говорихме тук с писателя Владимир Каперски за новия му роман “Към виделина“, който излиза от печат тези дни. В тази и следващите публикации ви предлагаме ексклузивно откъси от романа с любезното съдействие на автора и издателство Арс.

Откъс първи от романа “Към виделина”
Откъс втори от романа “Към виделина”
Откъс трети от романа “Към виделина”

jeff01
снимка: Джефри Нилсен

КЪМ ВИДЕЛИНА / откъс /

Оставаше да изкачи Църмулин. Слънцето косо стрижеше билото, опряло в небето. Закрачи по-бързо, не усещаше умора, летеше както в младите си години. Спря за малко при Трите буки, за да пие вода, наплиска лицето си, изми краката си и закатери острия скат. Когато изскочи на върха, светлината на залеза го удари в очите. Тръгна на север по острието, слизащо към Сухото езеро. Повървя, не го откриваше, помисли, че го е подминал. Поколеба се дали да не се върне, но продължи. Празната чаша зейна пред него, сякаш изплува от дълбините на времето. Виктор спря на брега. Загледа се в застиналия съсъд, събирал водите на околните планини. После се спусна към дъното, завиваше го зелено одеяло, по средата белееше купчината камъни, през която някога езерото се е пълнило. И пресъхнало, както уверяваше преданието, след като сухите животни убили водните. Знаеше, че дядо Яне Ристосков бе спрял тук. Това е бил пределът на неговото земно пътуване, където тялото му се е предало, а душата е отлетяла, за да търси във вечността своята Янинка.

Виктор затвори очи, видя стареца седнал до канарата камъни, водещи към подземното царство. Свиреше с гайдата, пееше „Дете Малианче” и гласът му огласяше висините, както писъкът на орлите. С обредните си крачки сплиташе танца си на прадревен жрец, викаше духовете, за да го поведат в отвъдното. Бе Орфей, събрал в Сухото езеро дивите зверове. Най-близо бяха вълците, гледаха го кротко, от време на време му пригласяха с протяжния си вой и помагаха песента да стигне висините. Със сетното си дихание старецът изду гайдата, пръстите му спряха играта върху гайдуницата и ручилото избръмча последния си стон. Дядо Яне бавно се свлече върху зеления губер и остана по гръб. Последното, което съзря бе кръгът над Сухото езеро, подпрял като в храм синия купол на небето.

Вълците плахо се довлякоха при него, подушиха го и като се увериха, че душата е напуснала тялото, започнаха да ръфат овехтялата плът. Виктор отвори очи и с поглед обходи околовръст Сухото езеро. Нищо не откри, нямаше кост, не бе останало късче от дрехите и гайдата на стареца. Изкачи се на брега, седна към залеза и запали пура. През дима закова поглед върху горящото светило, спряло над далечните планини и повело смирената привечер. Облъхна го въздишката на вятъра, носеше мирис на есен. Виктор се усмихна, в усмивката му имаше радост и тъга. Извървял бе пътя от болестта и смъртта до чудото на оздравяванто. Направи малката стъпка от града до селото и тя го отведе далеко, разкри му необятен свят от минало и бъдеще. Срещна стареца Яне Ристосков, пренесъл искрата на Орфей и сам подирил Подземното царство, за да срещне отново своята Евридика. След развода една нова жажда събра Виктор с Димитър и Дивна около новия дом в планината. Разлъчи се от професията си на архитект, която стесняваше търсенията му и се посвети на стаилия се порив да живописва. Опитваше да не се вълнува за първата си изложба в София, но предстоящото събитие все по-трескаво го обладаваше. Страхуваше се от провал, но надделяваше увереността, че творческата стихия, отприщила се като пролетен дъжд, измива тежките утайки в душата му и й дава нови криле.

Срещна жена и повярва, че е любовта на живота му. Не се получи, пътищата им не се събраха. Болката улягаше, ще го държеше още дни, може би и години, но той ще търси частта от пъзела, без която пътят му ще линее в самота и печал.

Слънцето бе потънало до половина зад върховете на планините, които заграждаха родния край на майка му. Върна се съня, в който се явиха предците му, хванали се на две безкрайни хора, за да му дадат знак, че остава в живота. Мислейки за Гичи де Грант, Виктор осъзнаваше, че любовта е пътуване, в което се губиш или продължаваш към жадуваната спирка. Като в притчата за юнака Дете Малианче, изпял му я дядо Яне Ристосков. Три нареченици нарекли бъдещето на Дете Малианче. Първата изрекла, че ще стане голям юнак. Втората нареченица провидяла, че ще срещне голямата си изгора. Третата нареченица разкрила прокобата, че Дете Малианче ще умре от люта змия. „Когато ни обладае разтърсваща любов, мислим, че тя ще е завинаги. Но след време змията, която ни е дарила плода на изкушението и насладата, тя и го унищожава. В отчаянието си мислим за невъзможната любов, но продължаваме по пътя, за да намерим ако не в света, то в подземното царство своята Евридика.”

Вдигна очи към залеза, като Орфей слънцето слизаше под земята. От играта на сенките долетя Депа и сред сиянието на разтопено злато, огряло за последно този единствен ден, тя му се усмихна, махна му и отпътува към реката на тяхното детство. Над Будишка планина засия виделина.

02

“Към виделина”, Издателство Арс
www.facebook.com/vladimir.kaperski

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Гостува ни

Есента заля с тишина земята.

25 октомври, 2018 от ·

exclusive_for_pr

В рубриката ни “Artist of the Week” говорихме тук с писателя Владимир Каперски за новия му роман “Към виделина“, който излиза от печат тези дни. В тази и следващите публикации ви предлагаме ексклузивно откъси от романа с любезното съдействие на автора и издателство Арс.

Откъс първи от романа “Към виделина”
Откъс втори от романа “Към виделина”

jeff03
снимка: Джефри Нилсен

КЪМ ВИДЕЛИНА / откъс /

Есента заля с тишина земята. Дърветата стърчаха голи, вкопчили се в сивото небе. Потекоха първите дъждове, мъгли изпълниха доловете и полазиха ридовете, по които дремеха безлюдните махали на Будишка. Първи сняг опръска билата на Рила и Пирин. Дими и Елза тръгваха за София. Виктор мълчеше.

- Е, старче не усетихме как отлетя един месец – изрече Димитър. Елза поклати глава в знак на съгласие.
- Май прекалено свикнах с вас и ще ми е нужно време, за да се върна към просветената си самота.
- Завиждам на самотата ти – увери го Дими.
- Дими, мисля си, нима толкова крехък бе светът, от който идвам, та с лекота го напуснах и не страдам за него?
- Просто си изживял досегашния си живот.
- В него имаше убийствени разочарования, но и букети от красиви мигове…
- Метежната ти душа се преоткрива в Будишка. Виждам те успокоен, изчистил си се от градските амбици, които ни вкарват в налудничави надбягвания.

- На никой не давам съвет как да устройва живота си. Не бих убеждавал някого да последва примера ми. В математиката съм с недъг по рождение, но знам, че ако животът е формула, той има безброй решения.
- Когато ни доскучае, ще идваме в твоя пущинак. Сред тръните му виреят изненади и прозрения.
- Щастлив човек си ти, Виктор! – усмихна се Елза.
- Мила, колко му трябва на човек? Една вселена, едно слънце и място под него – намигна й Виктор.
- Вселената и слънцето имаме, трудното е да изберем мястото си. Но ти си открил своето.
- Скъпи мои, няма чартарни полети за Рая и Ада. Ако ти е отредено да стигнеш в Ада, твърде много си получил от Рая на земята. А ако си заслужил Рая, познал си тукашния Ад.

02

“Към виделина”, Издателство Арс
www.facebook.com/vladimir.kaperski

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Гостува ни · Сцена

На предела, в който се срещаха и разделяха лятото и есента

24 октомври, 2018 от · 1 Коментар

exclusive_for_pr

В рубриката ни “Artist of the Week” говорихме тук с писателя Владимир Каперски за новия му роман “Към виделина“, който излиза от печат тези дни. В тази и следващите публикации ви предлагаме ексклузивно откъси от романа с любезното съдействие на автора и издателство Арс.

Пролетта е хубав сезон да се умира
Първи откъс от романа “Към виделина” на Владимир Каперски

jeff08
снимка: Джефри Нилсен

КЪМ ВИДЕЛИНА / откъс /

На предела, в който се срещаха и разделяха лятото и есента, извади високите си обувки. Огледа ги с тъжно умиление, бяха се втвърдили и поовехтели, не бе ги обувал от походите си с Гичи де Грант.

Обу ги с усилие и пое в планината. След първите двеста метра му олекна, от кладенците на обгорялата му душа бликна свежест и го понесе нагоре. Крачеше опиянен от въздуха, от все още зелената гора и укротения зной на сиромашкото лято. Сред короните на дърветата се лееше ведрина и като златен прах проблясваше към небето. Достигна овчарските поляни, притисна го тишина, нямаше го бай Милан Плъхарски.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Гостува ни

Пролетта е хубав сезон да се умира…

23 октомври, 2018 от · 1 Коментар

exclusive_for_pr

В рубриката ни “Artist of the Week” говорихме тук с писателя Владимир Каперски за новия му роман “Към виделина“, който излиза от печат тези дни. В тази и следващите публикации ви предлагаме ексклузивно откъси от романа с любезното съдействие на автора и издателство Арс.

jeff05
Пролет, снимка: Джефри Нилсен

КЪМ ВИДЕЛИНА / откъс /

„Пролетта е хубав сезон да се умира…” – ободряваше се Виктор, бягайки от болницата. Усмивката му се заклещи в обърканото лице и още повече го изкриви. Лекарят бe обявил, че в снимката на мозъка му зърнали петно. „Но, не го мисли, най-вероятно е доброкачествено…” Да не го мисли!? Та петното, действително или сбъркано, качествено или злокачествено, бе в главата му и сриваше всички мисли, освен впилата се мисъл за смърт.

Виктор влетя в тълпата, в гъмжилото от живот търсеше опора. Блъскаха го удари на камбана, прие, че бият за него, че дамата на черната жътва го е белязала и приближава. Сградите се сриваха, колите съскаха като птици, побегнали от връхлитаща буря. Хората го подминаваха, бяха призраци, очите им пробождаха неговите. Плющеше глас: „Тя удари печата си върху челото ти. Лодкарят чака. Поемаш в безкрайната нощ!” Блуждаеше, без да знае накъде върви, понесъл ужасната си тайна.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Гостува ни · Сцена

Artist of the Week – Владимир Каперски

22 октомври, 2018 от · 1 Коментар

Интервю на Десислава Берндт с писателя Владимир Каперски

37851627_1858652434203273_5152190086212747264_o

Владо, ти живееш от 18 години в село Лешко? Каква е разликата в живота ти тук и преди в града?

Все едно живея втори живот. Корените му са в предходния, защото макар и чедо на града, от дете общувам с природата, тя е светът, където винаги съм се чувствал истински и жив, зареждал съм се със сили и предизвикателства, озарявало ме е вдъхновение и надежда за всичко, с което се захващам.

IMG_20180320_154809
Из околностите на с. Лешко, снимка: Владимир Каперски

През Средновековието в Европа е имало мисъл: Градът прави човека свободен. Отнасяло се е за крепостните селяни, които попадайки в града, са се измъквали от господарската опека на феодала.

Сега, поне в моите очи, е обратно: селото прави човека свободен. Тук времето тече с други измерения, часовете и дните нямат познатото си значение, понякога дори ги забравяш. И имаш възможност да принадлежиш много повече на себе си, да вършиш неща, които в града са ти убягвали или си отлагал, защото са ги поглъщали леки изкушения и текущи радости.

Кога разбра, че искаш да живееш различно и преди всичко, че искаш да пишеш?

Винаги съм искал да живея различно. Не ми е било ясна и заявена цел, мисля, че е потребност, същност, състояние – да видиш кой си, да се издигаш и падаш, да проглеждаш и грешиш, да откриваш пътя си, да се съизмерваш с други – живи и покойници.

100_2422
Из околностите на с. Лешко, снимка: Владимир Каперски

Но не сътезанието ме води, а усещането, че принадлежиш най-вече на себе си. Това за писането никога не съм го предлолагал и допускал. Не съм от хората, които от ранна възраст са били наясно какво желаят, какъв житейски избор да следват.

Завършил съм история, наука, в която попаднах случайно, а може би не. Пишех дипломната си работа, когато в родния ми Благоевград се откри място за журналист, който да се занимава с историческите материали. Нямах никаква увереност, че писането е мое поприще и началото далеч не бе обещаващо.

С времето нещата се поотпушиха, читатели бяха забелязали името ми, някои ме срещаха на улицата и ме ободряваха с насърчителни думи.

После кариерата ми продължи в друга, но близка област и не престанах да сътруднича на медии. Работих и като телевизионен журналист, водещ на предавания, автор на документални филми. Така дойде изкушението да опитам и в писаното слово, стоящо на по-високо стъпало.

В един съдбоносен житейски отрязък, започнах да описвам, да водя диалог със себе си, изразявайки тежките си изпитания в кратки и иносказателни импресии, есета, поезия в проза – по признанието на други, а и на самия мен е трудно да им се даде ясна жанрова формулировка.

Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Гостува ни

Банско Джаз 2018 – програма

28 май, 2018 от ·

Jazz Festival Bansko

Всяка година през месец август в Банско се провежда международният Банско Джаз Фестивал.

През 2018г. за 21ви пореден път световноизвестни музиканти ще зарадват с тяхната музика жителите и гостите на Банско.

Днес имаме удоволствието да ви информираме за програмата на фестивала.

banskojazzfest.com

02a

XХI ДЖАЗ ФЕСТИВАЛ БАНСКО 2018

3 август, петък, 20:30 часа

Специална буги-вуги вечер с Ладива (Швейцария) и Аксел Цвингенбергер (Германия) в салона на читалище „Н. Вапцаров“ (Билети за концерта ще намерите тук)

ladiva


ПРОГРАМА

4 – 11 АВГУСТ
СЦЕНА ПЛОЩАД „Н. ВАПЦАРОВ„ КОНЦЕРТИТЕ ЗАПОЧВАТ В 19.00 ч.

01

Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Незабравимо · Новини · Сцена

БЪЛГАРИЯ ПОД КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ 1944–1989 (продължение)

13 март, 2018 от ·

от Стоян Райчевски

Bulgarien 1944-1989. BG 001

ISBN: 978-619-7265-11-8
Поръчки тук: www.bulgaria1944-1989.eu

Предговор Част I

Днес искаме да Ви представим втора част на предговора към книгата България под комунистическия режим 1944–1989 на Стоян Райчевски.

Предговор Част II

И двете форми на съпротива са забележителни със своите мащаби и широка поддръжка в българското общество, противно на онова, което комунистическата пропаганда разпространява в страната и в чужбина, че комунистическата власт в България се радвала на голяма народна поддръжка. Фактите говорят тъкмо обратното. Властта е крепена с насилие и терор и с протекциите на геополитическото статукво, наложено на страната много след края на Втората световна война – съобразно с точно очертаните граници на сферите на влияние между основните сили победителки във Втората световна война, по силата на които България остана в съветската зона на влияние.

Формирането на парламентарната опозиция срещу комунистическия режим започва още в началото на ноември 1944 г. с първите признаци на разногласие между комунистическата партия и представителите на другите партии, включени в Отечествения фронт. Първият голям политически успех на опозицията е отмяната от Съюзническата контролна комисия по искане на опозиционните партии насрочените за 26 август 1945 г. избори за Обикновено народно събрание, които комунистическата партията се бе подготвила да проведе в условия на терор и да фалшифицира. Като най-влиятелни опозиционни политически партии се оформят:

– БЗНС с ръководител Никола Петков и печатен орган „Народно земеделско знаме”
– БРСДП със секретар Коста Лулчев и печатен орган в. „Свободен народ”
– Демократическата партия с ръководители Никола Мушанов и
Александър Гиргинов
– Радикалната партия
– Опозиционна група на независимите интелектуалци с ръководител Петко Стайнов и др.

По получени от Москва инструкции през лятото на 1946 г. Българската комунистическа партия започва акция за ликвидиране на опозиционните партии. На 26 юни 1946 г.е арестуван водачът на БСДП Кръстю Пастухов, осъден на 5 години и по-късно удушен в затвора. Арестувани са и други ръководители на опозицията. Въпреки упражнения терор и манипулирането на изборните резултати от проведените на 27 октомври 1946 г. избори за Велико народно събрание, опозицията спечелва 101 депутатски мандата от общо 465 и съставя две опозиционни парламентарни групи: една на БЗНС– Н. Петков и втора – на БСДП. Това е една от най-силните парламентарни изяви на опозицията по това време в страните от Източна Европа, попаднали в съветската сфера на влияние.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Гостува ни

БЪЛГАРИЯ ПОД КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ 1944–1989

11 март, 2018 от · 1 Коментар

от Стоян Райчевски

Bulgarien 1944-1989. BG 001

ISBN: 978-619-7265-11-8
Поръчки тук: www.bulgaria1944-1989.eu

Фанна Коларова, автор и ръководител на проекта “България 1944-1989″ и Стоян Райчевски, български политик и публицист посвещават този проект на независимата работна група „Забраненото минало на България“ на един малко известен период в новата история на България. Няколко книги и изложбата „България 1944-1989 – Забранена истина” са резултат от проекта.

Двамата автори искат да насочат вниманието особено на младите хора, а също и на европейската общност:

“към онази част от българското общество, която не е преставала да защитава демократическите си убеждения, въпреки комунистическита репресии. Тя е била преследвана, унижавана и подложена на физическо унищожение. За нея се говори много рядко, имената на убитите политици, писатели, журналисти и на многото обикновени почтени хора са почти непознати днес, а техните гробове – незнайни. Те бяха против комунизирането и съветизирането на България и затова обявявани за „врагове на народа“.

Нека се знае, че истината за съпротивата в България, за преживените репресии по затвори, лагери и насилието в ежедневието беше забранена за споделяне и пред най-близките хора. Това е една от причините днес по-младите поколения да знаят толкова малко за комунистическия терор.

С този проект искаме да дадем своя принос на обединена Европа да разбере причините за сегашното състояние на България. Те се коренят в редица несправедливи геополитически решения и в погрешни действия в по-ново време. Историята на България е част от историята на Европа. Правата на човека и демокрацията са нашата обща ценост, за която хиляди българи за дали живота си.

Отношението към жертвите на комунизма и пораженията от комунизацията и съветизацията на Източна Европа след Втората световна война, са общоевропейски проблем, който до днес се подценява и не се осветлява достатъчно. (Откъс от уебстраницата на проекта)

Днес искаме да Ви представим първа част на предговора към книгата “България под комунистическия режим 1944–1989″ на Стоян Райчевски.

Предговор Част I

Тоталитарният режим в България (1944–1989) бе наложен на българския народ против неговата воля. На 9 септември 1944 г. комунистическата партия сваля с военен преврат демократичното правителство на Константин Муравиев, когато съветската армия бе започнала да окупира страната. Четири дни преди това, на 5 септември 1944 г., Съветският съюз, непредизвикан с нищо, обявява война на България, с която той до тогава е поддържал редовни дипломатически отношения, без нито един български войник да е участвал във военни действия на Източния фронт.

На 8 септември съветските войски навлизат в България, когато вече в страната е съставено ново правителство от представители на старите буржоазни партии, обявило неутралитет, дало пълна амнистия на политическите затворници и предприело активни действия за сключване на мир със САЩ и Великобритания.

Наложеното и доминирано от комунистите просъветско правителство на Отечествения фронт започва да налага своята власт с тотален терор. Още в първите дни и седмици, чрез т.нар. екзекутивни тройки, съставени от активисти на комунистическата партия и криминално проявени лица, са избити по бърза процедура без съд и присъда около 30 000 души.

С масови репресии, убийства, арести, изселвания и други насилнически действия комунистическата партия, която разполага с Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието, се разправя жестоко със своите противници и с потенциалните си политически опоненти. Терорът обхваща всички нива на политическия, икономическия и духовен живот на страната. Правителството на Отечествения фронт приема поредица репресивни наредби, издава укази и постановления, с които се дават пълномощия на репресивните органи и привилегии на подкрепящите новата власт.

В грубо противоречие с действащата тогава Търновска конституция на 24 септември 1945 г. Политбюро на комунистическата партия одобрява наредба-закон за създаване на извънреден „народен съд”, приета от Министерския съвет на 30 септември с. г. Под предлог, че този съд ще съди виновните за въвличането на България във Втората световна война на страната на Тристранния пакт, започва масова разправа с политици, стопански дейци, военни, интелектуалци, учени, писатели, журналисти и др. Обвинените са обречени предварително, защото са съдени с презумпция за виновност. Присъдите са окончателни, не подлежат на обжалване и се изпълняват веднага.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Гостува ни