Public Republic

Виолета Христова

Махалото винаги се завръща
Виолета Христова

Все повече се убеждавам, че идеята за писане на публичен дневник е обречена. Доста се изкуших вече да литературнича, егото ми беше погъделичкано, суетата ми – възбудена… Фактът, че някой се интересува от тебе, от твоите писаници, насъсква иначе кроткото ти Аз и то започва да променя лицето си като оня – Амгъл, при вида на пръстена…

Дневникът изключва тази показност. В него трябва да си прост като себе си, без себето, като начало, без подирните труфила на историята ти. Въобще не са важни детайлите по събуждането и сутрешния ти тоалет, нито подробностите от пейзажа през прозореца – тях можеш да описваш и в други разкази. Дневникът е голота. Голотата, която би показал на малцина или никому… А тя изисква смелост. Прочети нататък →

Христина Мирчева

Снимка: designshard

Мастилото замръзва –
пише само с острието
старият учител.

Снимка: shutterhacks

Не крадях малки книжки. Крадях редовно и по много. Книги, книги, книги. Беше един забележителен криминален начин за снабдяване, тъй като всъщност аз обичах да чета, а възможност за гратис ми даваше библиотеката.

Всъщност нямах основание да задигам от там книги и да ги нося вкъщи. В случая съществуваше малка доза лудост. Крадях от детската библиотека, от библиотеката за възрастни, крадях от книжарници. Беше съвсем просто и никога не ме хванаха. Изглеждаше, че в тази работа не съществуваше риск. Прочети нататък →

Снимка: ИК “Сиела”

“Авторско право. Договори” от д-р Ангел Манчев е първата книга от поредицата “Издателско право” на ИК “Сиела”.

В нея са разгледани основните теоретични постановки в рамките на действащата нормативна уредба на авторското право.

Прочети нататък →

Виолета Христова

За разликите и различията – един поглед през снежния прозорец, докъдето се вижда
Виолета Христова

Сряда е епицентър. Нещо средно между ред и междуредие. Балонче въздух в системата, многоточие в отреденото. Има някакво разреждане в този ден – като изпускане на бримка в плетката…

Вече казах, че седмиците си личат в сряда. Като цвят сряда е червена. За разлика от синия вторник и зеления четвъртък – тя е пропукване в монолитността… Не си играя на асоциации, следвам скалата на усещанията си, затоплянето на дланта, там където се случва нещо от друг порядък…

Къде е днешният ден във всичките тези приказки ли? Графиката на случването е затрупана от толкова много сняг. Сняг – подходящ, но извънмерен. Нищо не виждам и никой не ме вижда. Прочети нататък →

Интервю на Владислав Христов с Гео Калев

Първата дума, за която се сещам, когато стане въпрос за Гео Калев, това е думата “енергия”. Гео е един от най-енергичните и креативни хора, които някога съм срещал, и всички хора, които го познават, знаят за какво говоря. Фотограф, пърформър и кукловод, той е космополит, когото никъде и никога не го свърта.

Може да бъде срещнат на акции в Берлин, Барселона и Милано. Последната му инициатива обаче е насочена към хората на изкуството в нашата страна. От 10 до 20 февруари започва за втори път мini ARt fest fo, този път в столичния клуб TWINS в НДК!

Прочети нататък →

Книга, която действа като терапия

“Има два начина да изживеете живота си: като нещо обикновено или като чудо” – Алберт Айнщайн

Това е мотото на една книга, която привлече вниманието на много четящи хора в България и не само заради жизнерадостната си корица. Заедно с лятото на 2011, дебютният роман на Ивинела Самуилова внесе един необичаен, оптимистично свеж полъх в родната литература, предлагайки четиво с оригинални идеи, поднесени интелигентно и духовито за читатели, които обичат да се спират пред полиците с надпис „себепознание”.

Така че, ако сте човек, който не се задоволява с общоприетото описание на действителността, който не се взема твърде на сериозно, който иска да изследва собствените си възможности, който упорства да живее с душата си, тази книга е за вас. Прочети нататък →

… Ади си сложи плейъра, мислейки си: „И това днес си беше нещо като магия”. Натисна бутончето и въпреки увереността, че пуска същата песен, в ушите й гръмна Don’t stop me now – I am having such a good time1).

“О, браво! Страхотен избор!” – възкликна Ади с усмивка и припявайки под носа си, продължи по алеята.
Песента свърши точно пред портала на фирмата, Ади свали слушалките, въздъхна и мина през вратата. Учтиво кимна на портиера и се отправи към офиса си. Прочети нататък →

Виолета Христова

Или за категоричните и некатегорични истини в живота на Виолета Христова

Вторникът е десният ръкав на същата река. Понеже нещо е започнало вчера, във вторник можеш да усетиш истинския му вкус. Седмиците са най-ясно разпознаваеми в сряда. Но и вторникът има лице. Вторник е някакво втурване, втъкаване, надничане в намеренията, във вторник вече имаш планове, обхождаш перспективата, търсиш начини. Понякога усещането за нататък може да се загуби и тогава просто млъкваш. Мълчанието е напрягане и вслушване. Винаги се появява следваща мисъл, нещо, с което можеш да продължиш…

Днешният вторник започна неубедително. Загубих си щастливата фраза още преди обяд! Категоричностите ми се разколебават доста бързо. Разтварят се още докато ги изговарям. И понеже вчера бях категорична, днес е време за нюансите. Категоричните истини са етикети. Поглед, който те лишава от всички останали. Затова се боя да съм категорична. Прочети нататък →

Жасмина Тачева

Снимка: FreeWine

Това е обратното на приказка. Антиприказка. За малки и големи. За онези (повече от половината) български кандидат-студенти, които ще чуят първата си лекция на чужд език в чужда държава. Защото така са избрали? Защото могат? Защото са принудени? Заради всичко.

Пиша я, защото много от познатите ми ме питат как върви животът ми в Америка. Пиша я, за да знаят. За да знаете. Всички, които мислите за нов старт на нова земя. Като в приказките…

Мила мамо,

в случай, че си забравила, да ти припомня: аз съм дъщеря ти, Изи, и много искам да ти разкажа.

Напуснах заради липсващите плочки в тротоара. В обществото, правосъдието, културата, политиката, вярата… душата си. Напуснах, понеже вече нямаше къде да се скрия. Нямаше и как да спра да бягам. Напуснах, понеже забелязах, че съм престанала да се усмихвам. Понеже даже спускането с колело по стръмното на “Раковска” не ми свиваше вече стомаха. Понеже спрях да чувствам. Прочети нататък →

Бистра Величкова

Снимка: Victor Bezrukov

Знам, че утре няма да помниш тази вечер. Ще се събудиш на обяд и ще те боли главата. Ще ядеш кисело мляко и ще слушаш музика от компютъра.

Няма да помниш как си се прибрал, но момичето от твоята компания, което ти помогна да си облечеш суитчъра и се наведе, за да ти закопчее ципа на якето, когато си тръгвахте, ще ти се обади и ще ти разкаже всичко. Така, както тя го е видяла. Прочети нататък →

Снимка: ИК „Смол Стейшънс Прес“

Иъдателство „Смол Стейшънс Прес“
Книжарница “Elephant Bookstory”
TEA HOUSE (Чай във Фабриката)

имат удоволствието да Ви поканят на представянето на стихосбирката
“Sekonyer River” от Карън Харисън.

Прочети нататък →

Виолета Христова

Общи размисли за писането на дневник – прецапване на бос крак през проблема, без да открия нищо що-годе категорично
Виолета Христова

Воденето на дневник винаги ме е изкушавало, но и винаги съм го отхвърляла като неприемливо. Заради примката на писаните текстове – изкушението да позираш, предвкусвайки чуждия поглед, който във всеки момент може да изненада твоята искреност. А пък нищо, освен събличането на кожата, свалянето на всички люспи, стигането до сърцевината на този непознат зеленчук – ума, до дълбочината на тази ядка – сърцето, няма смисъл. Писането идва, когато сърцето прелее, когато умът се препълни… Имаш толкова много, че става и за споделяне… А ако нямаш? Ако думите са бъбрива илюзия? Срамувам се малко от това суетене, което ме кара да се гримирам с думички, да се преобличам с красотата им, да скривам вълчата си захапка или усмивката си на невестулка…

Но все пак …дневник.
Прочети нататък →

Аксиния Михайлова

Снимка: {N}Duran

Каквото и да напишеш
няма да изговориш смисъла,
защото в началото не бе словото,
а радостта на телата.

После дойде сезонът на нежния глад. Прочети нататък →

Димитър Ангелов

Снимка: Peter Hellberg

- Какво ново? – попита тя.
- Нищо, нищо особено.
- Ти знаеш ли френски?
- Знам.
- Какво значи „chérie“?
- Дорогая. Скъпа.

- Скъпа?
- Да, „скъпа“. Той ли е онова добиче, което ти рисуваше вчера?
- Той е.
- И говори френски?
- Говори.
- Разбра ли всичко останало от писмото?
Прочети нататък →