Public Republic Art Studio

Artist of the Week – Ани Петрова

12 септември, 2016 от · 1 Коментар

Интервю на Десислава Берндт с фотографката Ани Петрова

Не само музиката сближава с универсалния си език познати и непознати хора по цял свят. Фотографията притежава същата сила и въздействие.

През август 2016г. както всяка друга година се озовах на Международния Джаз Фестивал в Банско. На концерта на чаровната и талантлива Силвия и нейните португалски музиканти бях завладяна заедно с публиката от нейното изпълнение на фадо и невероятната интерпретация на фадо примесено с джаз. Такива незабравими моменти се запечатват от окото, ръката и сърцето на фотографа, за да останат траен и скъп спомен в нашия живот.

IMG_6671a
Фадо певицата Силвия Митев, снимка: Ани Петрова

И така, посещавайки след концерта страницата на Силвия във Фейсбук открих точно такива снимки. Интересът и любопитството, кой или по-точно каква личност се крие зад тях ме накараха да „издиря“ въпросния фотограф. В днешното време на непрекъснат интернет достъп и контакт чрез социални мрежи това беше въпрос на едно натискане на името под снимките.

То ме доведе на страницата на Ани Петрова, където пред мен се откри един цял нов свят от преживявания, лица и истории. Надникнете и вие в света на Ани Петрова с това интервю и с прекрасните ѝ снимки.

a27

Ани, какво Ви очарова във фотографията и по-точно в концертната/фестивалната фотография?

Фотографията за мен е начин на изразяване и контакт със света. А концертната фотография е една от красивите страни на този контакт. Когато снимам концерт, имам чувството, че фотоапаратът е част от моите сетива, и то май най-важната; дотолкова съм свикнала да виждам през обектива…

chaina

chaina2
Чайна Моузес на Фестивала Банско Джаз през 2014г., снимка: Ани Петрова

Даже в случаите, когато не снимам концерт, а само слушам, имам чувството,че не възприемам пълноценно музиката, защото ”не я чувам през обектива”.

jive
Джайв Ейсес на Международния джаз фестивал в Банско, снимка: Ани Петрова

Joss2a
Джос Стоун на Международния джаз фестивал в Банско 2016, снимка: Ани Петрова
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Visual Art · Незабравимо

На вилата

9 август, 2016 от ·

Станислава Тодорова


Снимка: Klearchos Kapoutsis

„Там“
песен на Васил Найденов
текст: Богдана Карадочева

Там преди 100 лета,
там шарен бе света.
Споменът ме връща
в дядовата къща,
все там.
Там детски смях звъни.
Там – царство на игри.
С колене разбити,
яхнали звездите,
гонехме мечтите
все там.

Тревата наскоро е поникнала. Поляната се фука тучна и зелена, обградена от далечни планини със сладоледени върхове. Стадо диви коне тича напосоки и се надпреварва с вятъра. Кафявите им лъскави гриви трептят и лъщят отдалеч. Муцуните им са красиви, осанките – горди, израженията – благородни, а очите – попиващи. Мога да ги гледам с часове. Усещам, че духът ми тича с тях, радва се, рее се и пак се връща в тялото ми. Достатъчно ми е само да ги съзерцавам. Не да ги яздя, а да наблюдавам тяхната игра и да разгадавам усмивките им под разширените ноздри. Дълбоките им кафяви очи срещат моите и ме заливат с топлина и съпричастност. Хълбоците им потреперват и силата, която струи от тях, се разлива в пространството подобно на вихър. Мислено прокарвам ръка по гърба на един от красавците и усещам лъскавата късокосместа козина, която трепва при допира. Избраникът отвръща глава, разтръсква я леко, цвили и показва зъбите си. Конят се доближава. Допира се до косите ми и потрива ноздри. Прегръщам шията му леко, плахо, с обич и се отдалечавам бавно. Те продължават да си играят на поляната, моят от време на време отвръща глава да ме следи с поглед… Или поне на мен така ми се иска. Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Камъните на разкаянието

16 юли, 2016 от ·

Беатрис Джована Рамирес
Превод от испански: Виолета Бончева


Снимка:Artotem

Жената напълни джобовете си с камъни,
за да си спомня Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Из „Херцогинята куртизанка”

16 юли, 2016 от ·

Джоана Шуп

13310444_10205899362474461_7371469252779023154_n
Снимка: Любозар Димитров

Трета глава

– Каква лудост – каза той, докато тя сядаше на мястото си – те накара да откажеш кралски подкуп под формата на бижута? Дадох ти избор, за Бога! Изпратих най-доброто, което може да се намери във Венеция. Моля те, кажи ми как нараних деликатните ти чувства с такъв щедър жест на уважение.
Джулия въздъхна вътрешно. Как можеше да му обясни? За всяка жена щеше да бъде лудост да откаже подобен подарък – особено за такава, която в замяна предлага удоволствие и разтуха.
– Бижутата бяха изящни, Колтън…
– Ник – поправи я той.
– Много добре, Ник. Нито изборът ти, нито жестът ме обидиха. Но ние едва се познаваме и такава щедрост със сигурност ще наруши крехкия баланс на взаимоотношенията ни.

Той премигна.
– Чух всяка дума и пак не мога да схвана смисъла. В случай, че не си разбрала, аз имам намерение точно да наруша равновесието в нашите отношения. – Издиша шумно и скръсти ръце на гърди като сърдито малко момченце, което не е получило своето. – Кълна се, ти ме озадачаваш на всяка стъпка. В един момент изказваш съгласие, в следващия ми отказваш. По-лоша си и от девица, която преследва пари.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

XIX ДЖАЗ ФЕСТИВАЛ БАНСКО 2016 – програмата

11 юли, 2016 от ·

Jazz Festival Bansko

Всяка година през месец август в Банско се провежда международният Банско Джаз Фестивал. През 2016г. за 19ти пореден път световноизвестни музиканти ще зарадват с тяхната музика жителите и гостите на Банско. Днес имаме удоволствието да ви преставим програмата на фестивала за тази година.

banskojazzfest.com

02a

XIX ДЖАЗ ФЕСТИВАЛ БАНСКО 2016
6–13 август

СЦЕНА ПЛОЩАД „Н. ВАПЦАРОВ “
КОНЦЕРТИТЕ ЗАПОЧВАТ В 19.00 ч.

Flayer_GRAB A5 _2016

Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Незабравимо · Сцена

Тайна на художника

11 юли, 2016 от ·

Беатрис Джована Рамирес
Превод от испански: Виолета Бончева


Снимка:Aoife

Художникът страстно люби жената-модел,
после Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Из „Само една нощ”

9 юли, 2016 от ·

Симона Арнщед

1401638_10200529537992205_2114711904_o
Снимка: Любозар Димитров

17

Тя повдигна вежда и за миг му заприлича на почтена, но крайно любопитна учителка. Косата ù, пак вдигната на кокче, и консервативната ù блуза само допълваха впечатлението, което създаваше в този момент.
– Рисков инвеститор с морал? – Гласът ù беше натежал от скептицизъм.
– Зависи на кого ще зададеш този въпрос – отвърна той саркастично.
– А ако го задам на теб? – Погледна го в очите и той си позволи да бъде пронизан от ясния ù чист поглед.
– С нищо не съм по-добър от останалите, но и с нищо не съм по-лош. И „Хамар Капитъл“ никога не е правила пари от оръжия, петрол или цигари – добави той, почти засрамен от факта, че така силно искаше да го разбере, та след време да може д си спомни и нещо хубаво за него, а не само предателството му.

– Разбирам – каза тя, без да мигне, без да се усмихне.
Господи, колко силно я желаеше, когато беше такава. Сдържана. Съсредоточена. И любопитна. Искаше да освободи кожата ù от хладния лен и скъпото бельо, да я целува, да я оближе, да я хапе, докато кожата ù пламне. Спомни си всяко едно усещане, когато беше в нея – топла коприна, изпъната и пулсираща, предразполагаща и в същото време изискваща и поддаваща се.
За миг забрави за какво говореха, беше отплувал така далеч.
– Дейвид Хамар? – викна непознат глас.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Кино

7 юли, 2016 от · 2 Коментара

Станислава Тодорова


Снимка: Alessandro Galantucci

Шесто чувство

Шесто чувство имах, че и на него не му се ходеше на кино. Филмът сигурно щеше да е добър, афишите го обещаваха, но аз нямаше да разбера. Бях оставила от суета диоптричните си очила вкъщи. Киното беше претекст да бъда с него насаме. Той и неговото жълто-синьо яке ме дърпаха напред по „Витошка“ и току-що бяхме подминали ръждясалото сиво скеле над една изпъчена ламарина, опасваща поредния скучен строеж. Бяхме пресекли „Солунска“. Нямаше ли, имаше ли хора, беше ми все тая. С него забравях да се оглеждам в непознатите лица. Вървяхме вкопчени ръка за ръка, подминахме „Св. Неделя“, храма до хотел „Шератон“ и стигнахме кино „Глория Палас“.

– Ще дават „Шесто чувство“ – каза му касиерката.

Малкият със сините очи ме погледна топло и ме помоли да изчакам на стълбите. Купи билети и пуканки, сърцето си вече му го бях продала за шепа целувки. Помогна ми да съблека въздългото си бледолилаво палто от истинска кожа, което стоеше смешно за възрастта ми. Кожата се провлачи по дъските, преди да я сгъне на две през ръката си. Погали ме по главата, огледа се за бял кон, на който да ме качи, но тъй като нямаше, ме вдигна в ръцете си като скъп подарък. Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Из “Аз преди теб”

7 юли, 2016 от ·

Джоджо Мойс

170488_3306025980742_793034389_o
Снимка: Любозар Димитров

Първа глава
2009 г.

От автобусната спирка до къщи са 158 крачки, но ако не бързаш, може да станат и 180, например, когато си с обувки с платформи. Или такива, купени от благотворителен магазин, с пеперудки на пръстите, но с изхлузващи се каишки на петата, което обяснява защо струват невероятните две лири. Завих зад ъгъла към нашата улица (оставаха ми 68 крачки) и вече виждах дома ни – четиристайна къща близнак в редица от еднотипни жилища. Колата на татко беше отвън, което означаваше, че още не е тръгнал на работа.

Зад мен слънцето залязваше. Тъмната сянка на Стортфолдския замък се плъзгаше по хълма като разтопен восък и заплашваше да ме догони. В друг ден бих могла да ви разкажа всевъзможни истории, свързани с тоя маршрут: за това как татко ме учеше да карам велосипед без странични колела; как госпожа Дохърти със смъкнатата перука ни правеше курабийки; как ръката на Трина се заклещи в един плет, когато беше на единайсет, и разбуни гнездо с оси, след което тичахме с писъци по целия път до замъка. Велосипедът с помощни колела на Томас лежеше преобърнат на пътеката. Затворих портичката, преместих велосипеда до верандата и отворих вратата.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Зигмунд Фройд и Йозеф Бройер. Случаят Анна О. – раждането на психоанализата

29 юни, 2016 от ·

Росица Чернокожева


Снимка:cea +

През годините се предава коментар за това какво произтича от Случаят Анна О., съдържащ малко иронична отсенка. Анна О. загубва терапевта си д-р Бройер, д-р Бройер загубва пациентката си Анна О., Фройд загубва приятеля си и колега Бройер. Единствено съпругата на Бройер спечелва четвърто им дете – дъщерята Дора, създадено през втория меден месец на семейство Бройер в Италия, случил се така бързо и непредвидено.

Дали ще се отнесем стоически-иронично или ще се потопим в драматичния ход на събитията е личен избор на читателя. Но едно е видно – поредно поднесената книга на Зигмунд Фройд и Йозеф Бройер „Анна О. Към психотерапия на хистерията”, като нулев /0/ случай от поредицата „5-те случая” на Зигмунд Фройд на Издателска къща „КХ – Критика и Хуманизъм” и „Стигмати” е събитие, което българският читател има възможността да съпреживее.

Книгата съдържа четири текста: Йозеф Бройер, Зигмунд Фройд „За психичния механизъм на феномена на хистерия. Предварително съобщение”, Йозеф Бройер „Г-ца Анна О…”, Зигмунд Фройд „Психотерапия на хистерията” и послеслова на д-р Давид Иерохам „Относно г-ца Анна О.”. Това са различни по трудност за лаика научни четива. Ако първият текст на двамата приятели лекари Бройер и Фройд е едно обобщение на случая, маркиращо прозренията в прехода от метода на хипнозата към метода на свободните асоциации, то вторият текст може да се чете и като камерен „роман” с двама герои – г-ца Анна О. и д-р Йозеф Бройер, неин терапевт. Третият текст – най-трудният като научно четиво – „Психотерапия на хистерията” ни предлага да избродим заедно с Фройд прохождането на психотерапевтичното лечение на хистерията – прехода от хипноза към метода на свободните асоциации и прозренията на бащата на психоанализата за приложимостта на този метод при неврозите. Послесловът на д-р Давид Иерохам ни насочва към културноисторическия контекст на случая Анна О., с хуманистичния нюанс в общуването пациент-терапевт. Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Из „Въздействие“

27 юни, 2016 от ·

Джейн Остин

891934_10200529541792300_901155552_o
Снимка: Любозар Димитров

Глава първа

Сър Уолтър Елиът, господарят на Келинч Хол в Съмърсетшир, бе човек, който никога не би посегнал за свое удоволствие към друга книга освен „Баронетите“*. В нея той намираше занимание в свободните часове и утеха, когато бе потиснат; страниците й будеха у него възторг и почитание, докато размишляваше колко малко титулувани особи произлизат от наистина стари родове; чрез нея всяко неприятно чувство, породено от домашните дела, естествено се превръщаше в жалост и възмущение, докато четеше безбройните имена на пръкнали се едва през последния век благородници. И ако всички други страници на книгата се окажеха безсилни да го разтушат, сър Елиът можеше да прочете собствената си история с неизчерпаем интерес. Тъкмо на тази страница винаги се отваряше любимият му том.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Из „След теб“

27 юни, 2016 от ·

Джоджо Мойс

1403039_10200679169572901_1810431887_o
Снимка: Любозар Димитров

Прибирам се в един и петнайсет и влизам в тихия апартамент. Преобличам се в долнище на пижама и суитшърт, после отварям хладилника, изваждам бутилка бяло вино и си сипвам в чаша. Кисело е като лимон. Поглеждам етикета и осъзнавам, че съм го отворила предната нощ и съм забравила да затворя отново бутилката, но си казвам, че не е особено добра идея да се замисля човек за такива неща. Отпускам се на стола с виното.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Из “Глухарчето”

22 юни, 2016 от ·

Блага Димитрова

976968_4757242060237_1188029728_o
Снимка: Любозар Димитров

Ключът

Вангелия се сбогува, навела очи, обещавайки пак да намине.
На прага майката й подари за спомен от Сия гердана, който момичето носеше напоследък. Анги го надяна с изтръпнали пръсти и усети около шията си примката.

Влезе в асансьора, спусна се надолу и, когато спря пред изхода, по навик натисна копчето за тавана. Полетя в безтегловност обратно нагоре. Сърцето й дънеше слепите очи с бесни удари. Стори й се, че се качва не на 18-тия етаж, а в стратосферата. Излезе замаяна. Неведнъж бе идвала тук, в този гълъбарник, където Сия си бе стъкмила едно самостоятелно кътче за приятелски веселби и усамотение.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Петър Чухов срещу Чешо Пухов – извънреден рожденденски поетически двубой

21 юни, 2016 от ·

 

dvuboi_pch

Титаничният сблъсък ще се проведе в клуб „Благодатният четвъртък” към Столична библиотека (София, пл. „Славейков” № 4) на 23 юни от 18:30 ч. В него един срещу друг ще застанат двама наивници на средна възраст, принудени да съжителстват дълги години, единият от които се опитва да се сбогува с нарцисизма, а другият се опитва да му пречи. Техни секунданти ще бъдат важни фигури от съвременния ни литературен живот, а именно Ангел Игов – на Петър Чухов и Йордан Ефтимов – на Чешо Пухов. Водещ – Пламен Дойнов.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Новини

Премълчан вик

19 юни, 2016 от ·

Беатрис Джована Рамирес
Превод от испански: Виолета Бончева


Снимка:o. denise

Отправи й злостен поглед, преди да я обере.
Жената, изгубила Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество