Public Republic

Анелия Янковска-Сенгалевич

Снимка: kevin dooley

Беше приказно. Беше зелено.
Март дъхтеше на чернозем.
И покълваше в мен устремено
и тържествено новият ден.

Всяка болка и грижа премахна.
Сила пролетна ме осени.
Сякаш някаква тайна отгатнах −
станах просто гнездо от лъчи. Прочети нататък →

Проф. дфн Милена Кирова

Едва ли може да има съмнение, че (нашето) тоталитарно минало се превърна в една от най-предпочитаните стоки на западния литературен пазар. (Сякаш само българите в Австралия не са се отчели до този момент.) Ружа Лазарова е написала вече втори роман, в който героинята е надживяла страданията на комунистическия режим, макар че сега те са оставили буквално телесни следи върху нейното съществуване.

Тридесет и петгодишна анорексичка, имигрирала в Париж, започва да посещава психоаналитик – също жертва на (друг) тоталитарен режим. (Героите нямат имена, вероятно защото всеки от тях трябва да изразява една „типична душевност”.) Повествованието се води в 1 л. ед. ч – основно от героинята, но с дискурсивни намеси от страна на героя; чрез тях авторката се старае да вметва и неговата житейска позиция, усложнявайки по този начин психологическото внушение. Прочети нататък →

П. Г. Удхаус

Снимка: Saad.Akhtar

Наследството на Биф

Първа глава

1

Полицейският сержант, който седеше зад бюрото си в малкия и мърляв парижки участък, беше невъзмутим, флегматичен и тромав и изглеждаше като че ли е моделиран от парче говежда лой.

Той беше образец на това, което Роже* (* Роже, Питър Марк (1779–1869) – английски писател и лекар, автор на енциклопедичен речник. – Б.пр.) в своята енциклопедия би обяснил като „трудноподвижен, физически и умствено“, и рязко се различаваше от едрия млад мъж, изправил се срещу него, чието държане напомняше твърде много на поведението на грахово зърно в горещ тиган.

Скоклив е думата, която човек с усет към стила би използвал, за да опише Джери Шусмит в този момент, а случайният наблюдател би предположил, че той е главният заподозрян в някакво ужасно престъпление и е подложен на френския еквивалент на английския разпит от трета степен. Прочети нататък →

Снимка: Ivo Oreshkov

Снимка: ntr23

На Деня на славянската писменост и българската просвета и култура мултимедийното списание Public Republic пожелава на всички свои читатели, сътрудници и приятели нестихващо вдъхновение и неизчерпаема творческа енергия.

Убедени сме, че любовта към буквите, която вече толкова години ни събира заедно, е любов между самите хора, защото само искрената вяра в истината и доброто може да роди стойностна литература.

Затова и вярваме, че силата на езика, крепител на културата ни през вековете, не може да бъде прекършена в лицето на тъги и неприятности; че усетът към високото и красивото може да надскочи всяка опасност; че писането и четенето разкриват незаменими бродове към изказването и побеждаването на всяка болка.

Творете, за себе си и за света, защото изкуството е най-прекият и хуманен път към промяната.

Ето го и нашето предложение за промяна: на този светъл ден, по повод 150 години от рождението на един от най-големите инициатори на обновление, Алеко Константинов, “Public Republic” обявява конкурс за пътепис на тема „Где е земният рай?”. Прочети нататък →

Мариса Мейър

Снимка: andreavallejos

Винтът в глезена на Синдер (от англ. – пепел) беше се покрил с ръжда, а издълбаното в него кръстче се беше сплескало в неправилен кръг.

Кокалчетата на ръцете я боляха от силното натискане, докато се мъчеше да го разхлаби с отвертката и с всяко завъртане винтът стържеше тежко. Когато вече се показа достатъчно, та да може да го изскубне със стоманената си протеза, фината резба по него напълно беше се заличила.

Синдер захвърли отвертката на масата, хвана ходилото за петата и го задърпа. Една искра я парна през пръстите и тя рязко отдръпна ръце, като остави ходилото да се полюшва на плетеницата от жълти и червени жички. Отпусна се назад с въздишка на облекчение. Чувство на избавление се усещаше в края на жиците, на свобода.

От четири години вече ненавиждаше умалялото ходило и сега се зарече никога отново да не слага тоя стар боклук. Молеше се само Ико по-скоро да се върне с новата протеза.

Синдер беше единственият механик, който предлагаше пълен комплект от услуги на ежеседмичния пазар в Нов Пекин. На магазинчето є нямаше табела и само рафтовете край стените с наличните резервни части за андроиди подсказваха какъв е занаятът й.

То беше свряно в едно тъмно кътче между търговец на употребявани нетскрийнове и продавач на коприна,и двамата които нерядко се оплакваха от острия мирис на метал и грес от магазинчето на Синдер, нищо че обичайно той се прикриваше под аромата на кифличките с мед, идващ от пекарната в другия край на площада. Но Синдер знаеше – те просто не искаха да са в съседство с нея!
Прочети нататък →

Книга първа от Лунните хроники на американската писателка

Поредицата от четири книги от Лунните хроники ще увлече и българските читатели с чудесно поднесения научно-фантастичен обрат в историите на няколко добре познати приказни герои. В първата книга – „Синдер”, на сцената излиза Пепеляшка. Пеещите мишки и стъклени пантофки са заменени от хапливи андроиди и механични крака в този създаден с много въображение и украсен с тъмни нюанси преразказ на любимата приказка.

Героите са същите, но не съвсем – сирачето всъщност е изключително талантлив механик киборг, феята вълшебница е робот с особено отношение към модата, а принцът този път получава нещо повече от обувката на Пепеляшка. Но дори и в бъдещето приказките започват с „Имало едно време…“.
Прочети нататък →

Снимка: Ivo Oreshkov

За три гласа и две китари

С участието на: Галина Николова, Емануил А. Видински, Петър Чухов

На 28-ми май 2013, от 19:30ч. В Петното на Роршах – София, ул. Христо Белчев 8А.

Чуйте 3-минутен откъс от Америка+ тук:

Прочети нататък →

България стана част от първото световното турне на лондонската продукция We Will Rock You. В периода от 15-19 май пред нашата публика се играха шест представления в зала „Арена Армеец“ в София.

София Папазова

Един от продуцентите на грандиозния спектакъл We Will Rock You е Робърт де Ниро. В средата на 90-те той предлага на Брайън Мей и Роджър Тейлър да създадат мюзикъл, основан на песните на Queen. Автор на сценария и режисьор е Бен Елтън. Хореографията е дело на Арлене Филипс. Декорите са създадени от Марк Фишър, а костюмите са дизайн на Тим Гудчайлд.
Прочети нататък →

Литературен конкурс по случай 150 години от рождението на Алеко Константинов

Днес, 150 години след раждането на Алеко Константинов, си припомняме неговата страст да пътува, желанието му да опознава нови места и народи, да ги сравнява с българската действителност от края на ХІХ в.
 
Писателят обича природата и описва възторжено нейната красота, но в същото време с внимателен, понякога и безпощаден поглед преценява социалната обстановка и нравствеността на хората, заобиколени от нея, най-вече в големите градове.
 
Този конкурс на Public Republic се опитва да припомни и – доколкото е възможно – да възроди духа на Алековото наблюдение, способността да обичаш природата и хората, но в същото време да бъдеш наблюдателен към проблемите и конфликтите в техния начин на живот.
 
Обект на описание могат да бъдат различни места в България и целия свят. Важното е да притежавате чувство за хумор, критична наблюдателност и себенаблюдателност. Пътеписите не трябва да надхвърлят обем от 1200 думи.
 
проф. дфн Милена Кирова

Мултимедийното списание “Public Republic”, с подкрепата на Немско-българското дружество в Хамбург и Дружеството за българо-немски икономически и културни връзки, Германия, организира от 24 май до 15 септември 2013 г. конкурс за пътепис на тема „Где е земният рай?”.

Текстовете ще бъдат оценявани от жури в състав: проф. Милена Кирова (литературен историк и критик) – председател на журито, проф. д-р Кирил Топалов (съветник на Президентството по културата, духовното развитие и идентичност), проф. д-р Николай Чернокожев (преподавател в СУ и автор на книги по възрожденска литература и литература след Освобождението), Здравка Евтимова (писател), д-р Дария Карапеткова (гл.ас. в Катедрата по италиански в СУ, преводач и автор на книги за съвременна италианска литература), Оля Стоянова (журналист и писател), Драгомир Симеонов (журналист).
Прочети нататък →

Снимка: Ivo Oreshkov

Катерина Стойкова-Клемър

Снимка: Broo-am (Andy B)

Преодолявам години
инерция. Дърво. Поле. Заек.
Люцерна, птица – незнайно каква.
Любов. Тежест. Крак. Бос, после
с обувка. Ангел, във ветровито време.
На български стихотворенията
по-лесно се довършват. Повдигам камък Прочети нататък →

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски” Ви кани на:

Семинар за романа
23 май, четвъртък
10:00 – 18:00 ч.

Библиотека „Филологии” (Гълъбарника)
Ректорат на СУ, Централно крило, етаж VI

Семинарът за българския съвременен роман има за задача да огледа романовата продукция в България от последните няколко години и да даде независими тълкувания и оценки, да очертае тенденции в развитието на този най-важен литературен жанр.

Това е особено необходимо, тъй като в последно време излязоха наистина добри български романи, а за съжаление системата от литературни награди не винаги е подчинена на чисто художествени критерии, различните литературни гилдии остават изолирани помежду си.

Изолация има и между онова, което се пише в България, и литературния живот на българската диаспора и на емигрантските общности.  Прочети нататък →

Снимка: Владислав Христов

Официалното представяне на „Само” ще бъде в шоуто на Васко Кръпката „Карай да върви, това е блус” по телевизия Скат на 22 май (сряда) от 22.30. Парчето, както и първият им сингъл, „Любовна херостратегия”, е записано в Ecomonic и Fulluna Studio и смесено и мастерирано от Ангел Пенчев – Ачо (ex-Клас):

Освен „Само”, при Кръпката групата ще изсвири на живо още 11 композиции, сред които и най-новото, „Сервитьорката каза да”. Прочети нататък →