Public Republic

Единственото представление на литовския спектакъл в България може да бъде видяно в рамките на МОНТФИЗ Арт Фест 2014 в Созопол.

“Dear Teacher” („Скъпа Елена Сергеевна”) по Людмила Разумовская е спектакълът, който абсолвентите от актьорския клас на Аидас Гиниотис от Литовската академия за музика и театър и актьорите от Театрална лаборатория “Open Circle” (Литва) ще представят на българска сцена по покана на МОНТФИЗ – на 31 юли от 21:00 часа в Созопол.

Спектакълът е копродукция между Литовската академия за музика и театър и Театрална лаборатория “Open Circle”. Режисьор е Йева Стунджите, сценограф Рамуне Скребунайте.

Представлението е част от програмата на организирания от МОНТФИЗ и Община Созопол МОНТФИЗ Арт Фест 2014, който ще се проведе в Созопол от 27 юли до 3 август.

“Гледах представлението през ноември миналата година в Москва на фестивала на ВГИК” – споделя председателят на МОНТФИЗ Слав Бойчев – “Бях удивен от начина, по който работят тези хора – те са прекрасни, прецизни, ярки актьори, които не те оставят нито за момент да откъснеш внимание от действието – възхитих се на безупречната им натренираност – те се движат по сцената с котешка лекота, в същото време пеят невероятно – всеки един от тях – докато изпълняват нелеки движенчески партитури – и това не са някакви обяснителни интермедии, за да покажат, че могат – напротив – всичко това е вплетено в действието на спектакъла, което не секва нито за миг и няма нито една излишна секунда. Просто уникални – най-вече заради очевидното, лишено от компромиси отношение, което имат към актьорската работа.

Слав Бойчев

Това, което се вижда на сцената, е резултат не просто на усилен репетиционен процес, а на години натрупвания – и то не “лека-полека” в атмосфера на “учтиво разбиране”, както за съжаление все по-често се случва в актьорското образование, а в условия на тежък, спортен режим, в който оцеляват най-упоритите и отдадени на актьорската професия. Веднага след представлението се срещнах с тези хора и настоях те да дойдат в България. Не само да играят, но и да преподават.” – добавя Слав Бойчев.

Всъщност голямата изненада на МОНТФИЗ за ценителите на театралното изкуство в България е не просто гостуването на литовската трупа с представление на спектакъла “Dear Teacher”. Художественият ръководител на актьорския клас в Литовската академия, от който са абсолвентите-участници в представлението, режисьорът (театрален педагог, ръководител на катедра „Актьорско майсторство и режисура” във Факултета за театър и кино на Литовската академия за музика и театър и създател на Театрална лаборатория “Open Circle” в Литва) Аидас Гиниотис и неговата асистентка – доста популярната в Литва и в Източна Европа актриса Юдита Урниките (също преподавател по актьорско майсторство в Литовската академия за музика и театър и преподавател по сценично движение във Факултета по танц и движение на Литовската академия) ще проведат заедно шестдневен уъркшоп по актьорско майсторство за всички участници в МОНТФИЗ Арт Фест 2014 в Созопол от 27 юли до 3 август.

Аидас Гиниотис

Темата на уъркшопа е “Съвременни актьорски техники”, а участниците в него ще имат възможността да получат опит в практиката, методите и техниките, които се използват в Литовската академия за музика и театър и които са основа на практическата работа, актьорския тренинг и подход към работата с актьорите в Театрална лаборатория „Open Circle”. В първите три дни на уъркшопа с участниците основно ще се занимава Аидас Гиниотис, а в следващите три дни Юдита Урниките ще продължи неговата работа с акцент върху актьорския тренинг със средствата на сценичното движение.

Юдита Урниките

„Литовската театрална школа винаги е била една от най-добрите в Европа и в света. С това, което показаха в Москва, литовците определено защитиха позициите си на световна сила в актьорското обучение. Щастлив съм, че участниците в МОНТФИЗ Арт Фест 2014 ще имат възможността да видят това, което аз видях в Москва и че ще могат да се учат практически от тези виртуози на световно ниво на театралното изкуство и на актьорския тренинг.” – допълва Слав Бойчев.

Освен литовците от чужбина за Фестивала пристигат по покана на МОНТФИЗ актьорът и режисьор Крис Донъли от Великобритания, който ще проведе шестдневен актьорски тренинг и актрисата Алексис Флойд от САЩ, която ще ръководи уъркшопи по актьорско майтосрство и по джаз танци.

Крис Донъли

Алексис Флойд

За осем дни участниците във Фестивала ще имат възможността да посещават практически тренинги по актьорско майсторство, сценична реч, сценично движение, ритмика, танци, творческо писане и др., ръководени от най-утвърдените и опитни професионалисти и педагози от страната и чужбина и подходящи както за любители, студенти и професионалисти, така и за онези, които тепърва решават да направят първата си крачка в заниманията с изкуство. Сред българските преподаватели тази година са: проф. Маргарита Младенова, проф. Здравко Митков, проф. д-р Атанас Атанасов, доц. д-р Александър Илиев, Койна Русева, Башар Рахал, Явор Бахаров, Леонид Йовчев, Асен Аврамов, писателят Георги Господинов и много други.

Георги Господинов

Проф. д-р Атанас Атанасов

Проф. Маргарита Младенова и проф. Здравко Митков

Явор Бахаров

Башар Рахал

Всеки ден в програмата на Фестивала се провеждат и кандидат студентски консултации за НАТФИЗ с преподавателите, които приемат класове през учебната 2014/2015 г.

Всяка вечер се играят представления на любителски театрални състави и школи, които се състезават в конкурсна програма в няколко категории и биват оценявани от жури, съставено от преподавателите от НАТФИЗ и част от ръководителите на уъркшопи.

Всички, които желаят да се запишат за участие в МОНТФИЗ Арт Фест 2014, Созопол, 27 юли-3 август, могат да го направят на страницата на Фестивала в интернет http://www.montfiz.com/artfest-2014/.

МОНТФИЗ Арт Фест се провежда за пета поредна година. През последните три години Община Созопол е домакин и съорганизатор на Фестивала.

Материалът се публикува с любезното съдействие на МОНТФИЗ

Емилия Авгинова-Николова

Снимка: BaileyRaeWeaver

Все ми се случва
да нагазвам
в Млечния път –
чувам Прочети нататък →

Ламберт Шлехтер

Превод от френски: Аксиния Михайлова

Снимка: Thomas Rousing

любовниците и удивителният начин по който
се прегръщат, усещат, обвиват ръце един около друг

за да не се изгубят, да се задържат още малко
да се изплъзнат за няколко мига от смъртта

необятността на вселената
е царство, сковано Прочети нататък →

Орлин Йорданов

Не, не разбрах за какво се бяха сбили типовете на циганската сватба, за която ви разправях вчера. Освен това цялата неделя реанимирах под формата на почти непрекъснато спане. С две думи – проспах цялата неделя. И затова нищичко, ама абсолютно нищо няма, за което да разкажа в дневника си. Освен съня си, докато проспивах неделята.

Сънувах, че съм попаднал във вътрешността на мобилен телефон и около мене по интегралните схеми на телефона препускаха с бясна скорост, просветвайки като токови импулси, стадо коне. От един момент нататък те започнаха да ме гонят.

Беше ужасно!

Аз се криех зад някакви конзоли, трансформатори и чипове, а те протягаха неистово напред дълги шии, обръщаха бърните си наопаки, оголвайки огромните си зъби. Искаха да ме ухапят до смърт. Но така и не успяваха да проврат огромните си глави през тесните процепи между частите на телефона, зад които се криех.
Прочети нататък →

Орлин Йорданов

Ееееееееее, няма начин – тая вечер бях на циганска сватба. Уникално преживяване! Обаче не бях само в ресторанта, бях първо в евангелска църква. Никога не бях посещавал досега евангелска църква и трябва да ви кажа, че ритуалът не беше никак лош. Е, далеч по-светски е от православния и за разлика от него акцентира на нравоучението, но е сериозен и по своему красив. И липсва това, което в православния е водещо: рязкото очертаване на ново онтологическо пространство, различно от катадневното.

В православното бракосъчетание свещеникът рязко влиза „в роля” и стои в нея през цялото време и това се усеща много силно. Дори когато сбърка името на булката и я нарече Петя, а тя, да речем, се казва Светла, дори тогава това усещане не си отива. Докато в евангелската църква свещеникът се появява и не донася със себе си нова онтология, нова енергия, различна от обичайната и ежедневната. Затова казах, че ритуалът при тях е доста по-светски.
Прочети нататък →

Орлин Йорданов

Вчера нищо друго нямаше значение, освен трагедията с малайзийския самолет, паднал над Украйна. Ужасяваща трагедия! Не съм се чувствал така от 11 септември, когато кулите на Близнаците се срутиха над Ню Йорк. Гняв, ужас, страх, отчаяние, съчувствие и едно изгарящо желание виновните да бъдат разкъсани на парчета! Как е възможно такова зло? 80 деца, за Бога!

Най-малкото, което трябва да се случи, е светът да научи по недвусмислен начин кой свали този самолет. За мен най-логично е да се допусне, че зад тази трагедия стои руската имперска политика, която започна прекрояването на картата на света след Студената война и целенасочено дестабилизира една държава заради енергийните си интереси, които използва като политическо оръжие за правене на цели държави зависими от неограничените си енергийни източници. Налице са всички признаци, че в света тече нов процес на поляризация между „велики сили” и няма съмнение кой започна този процес. Задава се нещо ужасно, маскирано от опорните точки на една псевдонационална политика и интерес.
Прочети нататък →

Орлин Йорданов

Днес си препрочитах великите „Езерни молитви” на последния сръбски светец св. Николай Велемирович, който има чудна съдба и още по-чудни писания. Наистина велики мисли има тоя светец. Ето, чуйте една от тия молитви:

„Бели чайки хвърчат над моето синьо езеро като
бели ангели над синьо небе.
Нито чайките щяха да са бели, нито езерото синьо, ако
великото слънце не беше отворило окото си над тях.
Майко моя небесна, отвори Твоето око в душата ми, за
да видя кое какво е. Да видя кой обитава в душата ми
и какви плодове растат в нея.

Без Твоето око се лутам безнадеждно из душата си
като пътник в тъмна полунощ. Пада и става пътникът,
и това което среща на пътя си, нарича случки.
Ти Си едничката случка на моя живот, светило на
душата ми. Когато детето бяга в прегръдките на
майка си, за него няма случки.
Прочети нататък →

Теодора Атанасова

EXIT – изходът, но откъде? Да влезеш или да излезеш? Да избягаш от монотонния начин на живот и неговата тривиалност и да се впуснеш в едно приключение (ама наистина приключение с много слънце, вода, кал, смях), да влезеш в един друг свят – пълен с музика (каквато ти душата иска), да се срещнеш с готини хора от цял свят, да се почувстваш като градивна частица от цялото, но важна, неделима частица! Да бъдеш там, на Петроварадинската крепост в Нови Сад (Сърбия), да пееш, да танцуваш, да подскачаш, да пиеш бира, да се намокриш и накаляш до ушите – ама да не ти пука! ЗАЩОТО СИ ЩАСТЛИВ! ЗАЩОТО СИ НА EXIT!

По улиците на Нови Сад
Снимка: Ани Балтова

Снимка: Ани Балтова

Снимка: Ани Балтова

Така започна петнайстото издание на най-добрият европейски фестивал – с много фойерверки и викове от радост.

От 10-и до 13-и юли цялата крепост беше превърната в мястото да бъдеш – да срещнеш съмишленици, да откриеш частица от себе си в изпълненията на музикантите, да си избереш свое място, своя музика – реге, латино, може и рок, своя сцена – защо не някоя с електронна музика, или пък да пробваш нещо различно на Silent disco stage!? Но почитателите на истинския музикален адреналин се насочиха към една от трите големи сцени на EXIT – Main stage, Dance Arena, Fusion Stage.

Още първия ден голяма част от меломаните покорихме главната сцена, където Pet Shop Boys ни разтърсиха с впечатляващото си шоу – то не бяха светлини, танцьорки с животински маски, пернати костюми… Прочети нататък →

Даниел Фридман

Снимка: Любозар Димитров

1

2009

През щурата ми младост като детектив в полицията на Мемфис съм потрошил порядъчен брой служебни автомобили. Повредил съм доста чужда собственост. Нарушил съм конституционните права на доста хора, често със свит на руло телефонен указател. Затова да слушам конско от някой с официални правомощия, не е нещо ново за мен.

Навремето бях свикнал да седя тихо и да си мисля за футбол, докато шефовете ми крещят и изливат гнева си. После си посипвах главата с пепел и продължавах да я карам постарому. Никой не ми се сърдеше дълго; скоро довеждах някой опасен престъпник до доста нелицеприятен край и получавах незабавно опрощение за всяко своеволие.

Сега обаче нямах никаква представа как да умилостивя Вивиан Уайът, директорката за връзки с обитателите на Дома за асистирано съжителство на възрастни хора „Валхала“. Изглеждаше наистина бясна.
Сложих ръка на облегалката на стола, на който седях, и й се усмихнах глуповато:
– Какво да ви кажа? Аз съм вълк единак. Играя по свои собствени правила.
Прочети нататък →

Новото заглавие на издателство „Софтпрес“

Съвестният детектив проследява внимателно всички улики. Бък Шац се води от инстинкта си.
Внимателният детектив разпитва заподозрените според устава. Бък Шац първо стреля и после пита.
Общителният детектив разчита на партньора си. Бък Шац е единак и играе по собствени правила.

Устатият детектив се перчи с успехите и премълчава провалите си. Бък Шац има повече разрешени случаи от всеки друг в Мемфис.
Модерният детектив излъчва опасен сексапил. Бък Шац е на 88 и е твърде далеч от сексапила, но 357-калибровият му пистолет е достатъчно опасен.
Типичният детектив изследва криминални случаи от миналото, за да не допуска грешки в бъдеще. Бък Шац не поглежда назад.
Прочети нататък →

Орлин Йорданов

Днес пак нищо особено не ми се случи. Пак майстори, тоя път водопроводчици. Лято е, правя ремонт.

Но докато майсторите ремонтираха своята маргарита, мен ме посети една идея, една мисъл. Тя е най-съществената ми мисъл за деня и затова ще ви я споделя:

Няма такива неща като живот, смирение, любов, надежда, смърт, грях, знание сами по себе си. На този свят съществува само и единствено Истина, а всички останали неща са просто имената на различни наши енергии по отношение на нея.

Няма на страната на човека различни енергии и отнасяния към различните неща, наречени “живот”, “смирение”, “любов”, “надежда”, “смърт”, “грях”, “знание”. Не така стоят нещата! Има на страната на човека различни енергии и отнасяния към едно единствено нещо – Истината! Съществува само Истината и различните наши отнасяния към нея. И различните наши отнасяния към нея наричаме с тези различни имена: “живот”, “смирение”, “любов”, “надежда”, “смърт”, “грях”, “знание”…

Ето, например:

Животът е бъдене в Истина,
Смъртта е живот извън Истина.
Любовта е безстрашие пред Истина,
Омразата е страх от Истина.

Смелостта е помнене на Истина, Прочети нататък →

Орлин Йорданов

Днес, докато ходех по града по разни конференции, посветени на проблемите на културата в Народното събрание, срещнах една приятелка, която не бях виждал отдавна. Седнахме в една кръчма да хапнем и пийнем, да се видим…

Аз си поръчах шкембе, но когато физиономията й се сгърчи и за миг заприлича на оригами и икебана едновременно, разбрах, че не е фен на шкембето. Помислих си: „Господи, как е възможно да сме били приятели, щом не харесва шкембе! Да сме тя атеистка, а аз – теист, разбирам, но при такава пропаст в ценностите ни! Как, дето вика Ницше, как?”.

Не се стърпях и й дръпнах долу-горе следната възхвала на шкембето, следния панагерик и енкомион на този шедьовър на кулинарното изкуство, следната свръх-апология на този субпродукт, чието консумиране си е отделна субкултура, мене ако питате:

„Аз съм готов да те науча да ядеш шкембе! Прочети нататък →

Ана Петрова

Снимка: Camil Tulcan

Ако си построил къща
дори стените ѝ да са хартиени
ако пази от тъмни погледи
и бодливи мисли
ако си построил къща
и си оставил процеп за вятъра
който гали
но не разрушава,
Прочети нататък →

Орлин Йорданов

Днес нищо не се случи – ден като ден. Е, поне жегата не беше библейска, както казва поетът Борис Христов:

„Жена премина под дървото
и на брега захвърли тежката си дреха.
Засветиха гърдите остри
от жълтата библейска жега.”

Борис Христов живее в село Лещен, доброволно отдал се на нещо като отшелничество – далеч от суетата на града и света /Urbi et orbi…

Замислих се защо „големите” българи на нашето време напуснаха света, защото не е само той: Йосиф Сърчаджиев живее някъде по морето, Юри Ангелов /адски светлопечален човек/ и той някъде в село Фазаново, Георги Данаилов – в съседното на Лещен и не по-малко прочуто от него село Ковачевица… А защо светлопечален? Защото в едно интервю го питат какво би пожелал на младите актьори и той знаете ли какво им пожелава: вяра и наивност!

Вяра и Наивност! Леле…

За менe няма никакво съмнение: ако един човек все още помни, че думата „наивност” има и позитивно значение, то значи той е душа-човек. А ако „наивен” за него е останало да означава само „прост, глупав човек, когото всеки може да преметне”, то такъв човек е без съмнение тарикат, ментърджия и нехранитатко. Гнида, михлюзин и морална мърша! Не бих седнал дори да с..а с такъв човек, както казва Веничка Ерофеев!
Прочети нататък →

Петър Чухов

Снимка: Alexander

Дълго гледах с любов
отражението си
във водата

но духна вятър
кожата му се сбръчка
а косите отплуваха
по течението
пораснаха му рога
които стояха странно
на фона на слънцето-ореол
което залязваше
Прочети нататък →