Public Republic Art Studio

Зигмунд Фройд и Йозеф Бройер. Случаят Анна О. – раждането на психоанализата

29 юни, 2016 от ·

Росица Чернокожева


Снимка:cea +

През годините се предава коментар за това какво произтича от Случаят Анна О., съдържащ малко иронична отсенка. Анна О. загубва терапевта си д-р Бройер, д-р Бройер загубва пациентката си Анна О., Фройд загубва приятеля си и колега Бройер. Единствено съпругата на Бройер спечелва четвърто им дете – дъщерята Дора, създадено през втория меден месец на семейство Бройер в Италия, случил се така бързо и непредвидено.

Дали ще се отнесем стоически-иронично или ще се потопим в драматичния ход на събитията е личен избор на читателя. Но едно е видно – поредно поднесената книга на Зигмунд Фройд и Йозеф Бройер „Анна О. Към психотерапия на хистерията”, като нулев /0/ случай от поредицата „5-те случая” на Зигмунд Фройд на Издателска къща „КХ – Критика и Хуманизъм” и „Стигмати” е събитие, което българският читател има възможността да съпреживее.

Книгата съдържа четири текста: Йозеф Бройер, Зигмунд Фройд „За психичния механизъм на феномена на хистерия. Предварително съобщение”, Йозеф Бройер „Г-ца Анна О…”, Зигмунд Фройд „Психотерапия на хистерията” и послеслова на д-р Давид Иерохам „Относно г-ца Анна О.”. Това са различни по трудност за лаика научни четива. Ако първият текст на двамата приятели лекари Бройер и Фройд е едно обобщение на случая, маркиращо прозренията в прехода от метода на хипнозата към метода на свободните асоциации, то вторият текст може да се чете и като камерен „роман” с двама герои – г-ца Анна О. и д-р Йозеф Бройер, неин терапевт. Третият текст – най-трудният като научно четиво – „Психотерапия на хистерията” ни предлага да избродим заедно с Фройд прохождането на психотерапевтичното лечение на хистерията – прехода от хипноза към метода на свободните асоциации и прозренията на бащата на психоанализата за приложимостта на този метод при неврозите. Послесловът на д-р Давид Иерохам ни насочва към културноисторическия контекст на случая Анна О., с хуманистичния нюанс в общуването пациент-терапевт. Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Из „Въздействие“

27 юни, 2016 от ·

Джейн Остин

891934_10200529541792300_901155552_o
Снимка: Любозар Димитров

Глава първа

Сър Уолтър Елиът, господарят на Келинч Хол в Съмърсетшир, бе човек, който никога не би посегнал за свое удоволствие към друга книга освен „Баронетите“*. В нея той намираше занимание в свободните часове и утеха, когато бе потиснат; страниците й будеха у него възторг и почитание, докато размишляваше колко малко титулувани особи произлизат от наистина стари родове; чрез нея всяко неприятно чувство, породено от домашните дела, естествено се превръщаше в жалост и възмущение, докато четеше безбройните имена на пръкнали се едва през последния век благородници. И ако всички други страници на книгата се окажеха безсилни да го разтушат, сър Елиът можеше да прочете собствената си история с неизчерпаем интерес. Тъкмо на тази страница винаги се отваряше любимият му том.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Из „След теб“

27 юни, 2016 от ·

Джоджо Мойс

1403039_10200679169572901_1810431887_o
Снимка: Любозар Димитров

Прибирам се в един и петнайсет и влизам в тихия апартамент. Преобличам се в долнище на пижама и суитшърт, после отварям хладилника, изваждам бутилка бяло вино и си сипвам в чаша. Кисело е като лимон. Поглеждам етикета и осъзнавам, че съм го отворила предната нощ и съм забравила да затворя отново бутилката, но си казвам, че не е особено добра идея да се замисля човек за такива неща. Отпускам се на стола с виното.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Из “Глухарчето”

22 юни, 2016 от ·

Блага Димитрова

976968_4757242060237_1188029728_o
Снимка: Любозар Димитров

Ключът

Вангелия се сбогува, навела очи, обещавайки пак да намине.
На прага майката й подари за спомен от Сия гердана, който момичето носеше напоследък. Анги го надяна с изтръпнали пръсти и усети около шията си примката.

Влезе в асансьора, спусна се надолу и, когато спря пред изхода, по навик натисна копчето за тавана. Полетя в безтегловност обратно нагоре. Сърцето й дънеше слепите очи с бесни удари. Стори й се, че се качва не на 18-тия етаж, а в стратосферата. Излезе замаяна. Неведнъж бе идвала тук, в този гълъбарник, където Сия си бе стъкмила едно самостоятелно кътче за приятелски веселби и усамотение.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Петър Чухов срещу Чешо Пухов – извънреден рожденденски поетически двубой

21 юни, 2016 от ·

 

dvuboi_pch

Титаничният сблъсък ще се проведе в клуб „Благодатният четвъртък” към Столична библиотека (София, пл. „Славейков” № 4) на 23 юни от 18:30 ч. В него един срещу друг ще застанат двама наивници на средна възраст, принудени да съжителстват дълги години, единият от които се опитва да се сбогува с нарцисизма, а другият се опитва да му пречи. Техни секунданти ще бъдат важни фигури от съвременния ни литературен живот, а именно Ангел Игов – на Петър Чухов и Йордан Ефтимов – на Чешо Пухов. Водещ – Пламен Дойнов.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Новини

Премълчан вик

19 юни, 2016 от ·

Беатрис Джована Рамирес
Превод от испански: Виолета Бончева


Снимка:o. denise

Отправи й злостен поглед, преди да я обере.
Жената, изгубила Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Шапка в наследство

15 юни, 2016 от ·

Виолета Кънчева

shapka
Photo: Stefano Corso

Случи се едновременно – сядането й върху пейката – птица в гнездото си и широкият й жест – „Сядай” – мах на крило. Очите й вече излъчваха лешниково сияние, сменило предишното смущение – легнала удивителна, побрала се в две цепнатинки. Беше ме приела, усетих.

Пръстите, събрани като за молитва, обхванаха деликатно извитото ухо на чашката от тънък порцелан. Мирисът на кафе се заплете в косите й и се усили. Пчела, кацнала на синята точка на блузата й се колебаеше на кръстопътя между топлата женска пазва и чинийката с перлено слако от дюли. Между нас имаше всичко: одобрение, харесване, доверие…
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Artist of the Week – Seven

23 май, 2016 от · 1 Коментар

Интервю на Десислава Берндт с R&B певецът Seven
Превод от немски: Десислава Берндт

В третата поредица на музикално предаването „Пей моята песен“, което се излъчва по немската телевизия участват много известни немски изпълнители като: Xavier Naidoo, Nena, Samy Deluxe, Alec Völkel и Sascha Vollmer от The BossHoss, Wolfgang Niedecken и Annett Louisan.

За първи път присъства и участник от Швейцария и това е R&B певецът Seven, който поразява с уникален саунд и интерпретация на свои и чужди песни.

4
Xavier Naidoo и Seven, снимка: Archiv Seven

Имах щастието да срещна на фестивала JazzRally в Дюселдорф не само един изключителен музикант, но и един невероятно внимателен и сериозен човек, който отговори изчерпателно на моите въпроси. Разговорът ни за предаването, следващите му концерти, а също и неговите разбирания за живота, работата и семейството представям на вашето внимание в следващото интервю и се надявам да ви хареса!

Seven, довечера ще пеете на сцената на Бургплац в Дюселдорф. Немската публика научи междувременно, че вашето любимо число е 7, че вашите родители са музиканти, че сте професионален музикант от 14 години и че сте публикували 10 албума. Какво не знае немската публика за Вас?

Немската публика се запозна с това, което беше представено от колегите ми в предаването „Пей моята песен“.

Много се радвам, че в това предаване имаше време посветено на мен, тоест всеки от участниците имаше собствена вечер. Моите колеги избраха песни от целия ми репертоар от 12 години, не само от един албум. Това беше един голям букет от много мои различни парчета – от „Lost“ изпълнен от Сами де Люкс до „Wake up“ представен от Бос Хос.

Зрителите разбраха по този начин, защо се занимавам с музика. Prince, Michael Jackson, Marvin Gaye, George Michael, Steve Wonder и Herbie Hancock – това са големите имена в музиката, които са оказали голямо влияние върху мен като творец.

Новото е, че свирим на живо в Германия. Тук имаме участие на 25 фестивала и хората ще видят как протича нашия концерт на живо и ще се запознаят с моята банда.

2
Seven
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Гостува ни · Незабравимо · Сцена

Майски дни на културата

17 май, 2016 от ·

Австрийската писателка Ана Митгуч ще гостува в България и на 19 май от 18.00 ч. в Зала І на СУ “Климент Охридски” ще чете от най-новия си роман „Сближаване” (“Annäherung”), представен на Лайпцигския панаир на книгата през месец март 2016 г.

Авторката гостува по покана на Австрийската библиотека „Д-р Волфганг Краус”, от чието създаване се навършват 25 години, и е подкрепено от Посолството на Република Австрия. Организатор на събитието е проф. д-р Майа Разбойникова-Фратева.

Ана Митгуч е известна австрийска писателка, чието творчество изобразява и изследва общуването с другостта и различията (културни, социални, религиозни, поколенчески). Превръщането на различията в практики на изключването се проследява и анализира в множество контексти. Последният роман на Ана Митгуч се занимава с взаимоотношенията между баща и дъщеря, а на преден план е поставен проблемът за отношението към старостта и болестта в модерните общества, сложно преплетен с темата за индивидуалния спомен и културната памет.

PLAKAT Mitgutsch

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Новини

Австрийска литература и култура в европейски контекст 4

8 май, 2016 от ·

Продължаваме представянето на цикъла лекции (на български език) по повод 25-годишнината от създаването на Австрийска библиотека „Д-р Волфганг Краус”, посветени на австрийската литература и култура в европейски контекст. Организатори са Софийски университет „Св.Климент Охридски”, самата Австрийска библиотека „Д-р Волфганг Краус” и Посолство на Република Австрия.

Предстои последната лекция от цикъла. Тя ще се проведе на 11.05.2016 г., сряда, от 16 до 18 ч., в Нова конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски” (бул. Цар Освободител 15). Темата на лекцията е:

„Млада Виена“ и млада България. Културен трансфер между България и Австро-Унгария в годините на модерността: три случая
Българските преводи на Шницлеровия „Хоровод“.
Защо актьорът от Бургтеатър Раймерс пада на колене пред Фердинанд Български?
Хофмансталовата „Електра“ на българската театрална сцена.

Лектор: д-р Младен Влашки

Кратка анотация на лекцията:

Преди години, когато се насочих към тази научно-изследователска тема, много колеги ми намекваха, че тя е непродуктивна – най-вече с оглед на рецепцията на австрийската литература в българската. И наистина, по темата можеха да се наблюдават предимно дефицити – активни търговски, образователни, дори модни контакти между Виена и България, и на пръв поглед никакви литературни. Ако се отбелязваха някакви – то силно митологизирано.

Знаеше се, че Теодор Траянов „поставял“ на сцената на Фолксопер във Виена една пантомима, играна „триста пъти“, но текстовата основа се считаше за безвъзвратно изгубена. В същото време под сурдинка се споменаваше, че през тридесетте години на ХХ век един от най-четените автори в България е Артур Шницлер. А за рецепцията на Ото Вайнингер сред българските литератори не се говореше. Фигурата на посредника между двете култури, княз/цар Фердинанд Български, по повеля, идеща още от д-р Кръстев, бе достойна за забрава, а делата на проф. Иван Шишманов в този контекст бяха наистина забравени.

С годините на проучване и с помощта на колеги, престои в архиви и дискусии на научни форуми тази мътна картина бе просветлена и днес е в стадий на основно реставраторско фиксиране. Дори само няколко акцента могат да ни убедят колко интересна, но все още непозната е тя:

Текстът на Траянов е открит, но се оказа, че постановката е изпълнена само три пъти, връзките на проф. Шишманов с емблематичното виенско издание на „Ди Цайт“ са реконструирани, в библиотеката на Пенчо Славейков, който се е стремял да изгради българския национален театър по модела на Виенския Бургтеатър, бяха открити няколко томчета от Херман Бар с интересни подчертавания, от библиотеката на Гео Милев „изплуваха“ моделите за неговата постановка на Хофмансталовата „Електра“, фигурата на княз/цар Фердинанд Български доби образ в друга светлина и т.н.

Трите конкретни случая, които ще представя, са ясни примери за това, как идеологията на социалистическия период от българския обществен живот разрушава паметта за културното общуване между „Млада Виена“ и млада България и внушава неадекватен образ на този процес. Изкушавам се да виждам в това начинание предизвикателство към днешните по-млади поколения изследователи по една тема с все още „скрит“, но солиден потенциал.

Д-р Младен Влашки

plakat-Mai

Рубрики: Frontpage · Tворчество · За творчеството · Новини

Artist of the Week – Д-р Емил Илиев

2 май, 2016 от ·

Интервю на Десислава Берндт с основателя на Международния Джаз Фестивал Банско Д-р Емил Илиев

Jazz Festival Bansko

Всяка година през месец август в Банско се провежда международният Джаз Фестивал Банско. През 2016г. за 19ти пореден път световноизвестни музиканти ще зарадват с тяхната музика жителите и гостите на Банско. Днес имаме удоволствието да ви преставим новостите за фестивала тази година в разговор с основателя на Международния Джаз Фестивал Банско Д-р Емил Илиев.

http://banskojazzfest.com

02a

Д-р Илиев, скоро предстои 19то издание на Банско Джаз, а 2017г. ще бъде юбилейна за фестивала. Как се чувствате? Радвате ли се, че фестивалът се развива толкова успешно досега?

Аз съм от тези хора, които винаги си поставят възможно най-високи цели в живота си и по тази причина не успявам истински да се зарадвам на постигнатото, защото искам в бъдещето да постигна много повече.

Естествено е да съм доволен от факта, че вече 19 години успявам да съхраня и развия този фестивал. Програмата с всяка изминала година става все по-привлекателна както за българите, така и за гостите от чужбина.

P1120208
Д-р Илиев (в средата) заедно с буги вуги пианиста Аксел Цвингенбергер (вдясно) и саксофонистта Бени Голсън (вляво), снимка: desenze
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Новини · Сцена

Из “Елегия за баща ми” от Марк Странд — 3

28 април, 2016 от · 3 Коментара

Робърт Странд, 1908-1968

Превод от английски Кристин Димитрова

leben
Photo: Stefano Corso

3. УМИРАНЕТО ТИ

Нищо не можа да те спре.
Нито най-хубавият ден. Нито тишината. Нито люлката на океана.
Ти просто си продължи да умираш.
Нито дърветата,
под които се разхождаше, нито дърветата, които ти даваха сянка.
Нито докторът,
който те предупреждаваше, белокосият млад доктор, който
веднъж те спаси. Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Без категория

Из “Ще се видим в Париж”

27 април, 2016 от ·

Мишел Гейбъл

Двореца Бленъм
Снимката е предоставена от издателството

Глава първа

„Гус Крийк Хил“
Мидълбърг, Вирджиния
октомври 2001 година

– Може и да ни изненада – каза Ерик.
Вървяха по пътеката към конюшнята, чакълът хрущеше под сандалите на Ани. Беше двайсет и шест градуса, необичайно горещо за това време на годината, истинско циганско лято. Слънцето грееше ярко, хълмовете блестяха от зеленина. Листата на дърветата все още не бяха започнали да променят цвета си.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Из „Сакъз Сардуня”

26 април, 2016 от ·

Елиф Шафак

278168_3277836676027_1195919286_o
Снимка: Любозар Димитров

Момичето, което не обичаше името си

В един голям град, на една широка улица, на третия етаж в един много син блок, живееше едно момиченце. Не беше нито много високо, нито много ниско.

През лятото косите му бяха почти руси, а през есента ставаха червеникавокестеняви. Може би беше малко слабичко, но не и мършаво. Лицето му беше кръгло, а очите – зеленикавокафяви. Умираше да чете книги, да слуша музика, да гледа филми, да рисува, да играе на топка, да скача на въже и да прави шоколадови курабийки.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Из “Цигуларят от Венеция”

23 април, 2016 от ·

Алиса Паломбо

Gaspar_van_Wittel_-_View_of_the_San_Marco_Basin
Снимката е предоставена от издателството

Маестрото

Гондолата се плъзна безшумно по тъмната вода на канала. Наетият от мен гондолиер притисна лодката близо до стената на една от сградите, които се издигаха край водния път, за да позволи на друга гондола да ни задмине.

– Ciao, Luca! – извика той и гласът му отекна силно между камъните на тесния канал, а аз подскочих стресната от изненада.
Придърпах качулката на наметалото над лицето си, за да се прикрия, докато се разминавахме с другата гондола.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена