В рубриката ни “Artist of the Week” говорихме тук с писателя Владимир Каперски за новия му роман “Към виделина“, който излиза от печат тези дни. В тази и следващите публикации ви предлагаме откъси от романа с любезното съдействие на автора и издателство Арс.
Пролет, снимка: Джефри Нилсен
КЪМ ВИДЕЛИНА / откъс /
„Пролетта е хубав сезон да се умира…” – ободряваше се Виктор, бягайки от болницата. Усмивката му се заклещи в обърканото лице и още повече го изкриви. Лекарят бe обявил, че в снимката на мозъка му зърнали петно. „Но, не го мисли, най-вероятно е доброкачествено…” Да не го мисли!? Та петното, действително или сбъркано, качествено или злокачествено, бе в главата му и сриваше всички мисли, освен впилата се мисъл за смърт.
Виктор влетя в тълпата, в гъмжилото от живот търсеше опора. Блъскаха го удари на камбана, прие, че бият за него, че дамата на черната жътва го е белязала и приближава. Сградите се сриваха, колите съскаха като птици, побегнали от връхлитаща буря. Хората го подминаваха, бяха призраци, очите им пробождаха неговите. Плющеше глас: „Тя удари печата си върху челото ти. Лодкарят чака. Поемаш в безкрайната нощ!” Блуждаеше, без да знае накъде върви, понесъл ужасната си тайна. Прочети нататък →
Интервю на Десислава Берндт с писателя Владимир Каперски
Владо, ти живееш от 18 години в село Лешко? Каква е разликата в живота ти тук и преди в града?
Все едно живея втори живот. Корените му са в предходния, защото макар и чедо на града, от дете общувам с природата, тя е светът, където винаги съм се чувствал истински и жив, зареждал съм се със сили и предизвикателства, озарявало ме е вдъхновение и надежда за всичко, с което се захващам.
Из околностите на с. Лешко, снимка: Владимир Каперски
През Средновековието в Европа е имало мисъл: Градът прави човека свободен. Отнасяло се е за крепостните селяни, които попадайки в града, са се измъквали от господарската опека на феодала.
Сега, поне в моите очи, е обратно: селото прави човека свободен. Тук времето тече с други измерения, часовете и дните нямат познатото си значение, понякога дори ги забравяш. И имаш възможност да принадлежиш много повече на себе си, да вършиш неща, които в града са ти убягвали или си отлагал, защото са ги поглъщали леки изкушения и текущи радости.
Кога разбра, че искаш да живееш различно и преди всичко, че искаш да пишеш?
Винаги съм искал да живея различно. Не ми е било ясна и заявена цел, мисля, че е потребност, същност, състояние – да видиш кой си, да се издигаш и падаш, да проглеждаш и грешиш, да откриваш пътя си, да се съизмерваш с други – живи и покойници.
Из околностите на с. Лешко, снимка: Владимир Каперски
Но не сътезанието ме води, а усещането, че принадлежиш най-вече на себе си. Това за писането никога не съм го предлолагал и допускал. Не съм от хората, които от ранна възраст са били наясно какво желаят, какъв житейски избор да следват.
Завършил съм история, наука, в която попаднах случайно, а може би не. Пишех дипломната си работа, когато в родния ми Благоевград се откри място за журналист, който да се занимава с историческите материали. Нямах никаква увереност, че писането е мое поприще и началото далеч не бе обещаващо.
С времето нещата се поотпушиха, читатели бяха забелязали името ми, някои ме срещаха на улицата и ме ободряваха с насърчителни думи.
После кариерата ми продължи в друга, но близка област и не престанах да сътруднича на медии. Работих и като телевизионен журналист, водещ на предавания, автор на документални филми. Така дойде изкушението да опитам и в писаното слово, стоящо на по-високо стъпало.
В един съдбоносен житейски отрязък, започнах да описвам, да водя диалог със себе си, изразявайки тежките си изпитания в кратки и иносказателни импресии, есета, поезия в проза – по признанието на други, а и на самия мен е трудно да им се даде ясна жанрова формулировка.
Специална буги-вуги вечер с Ладива (Швейцария) и Аксел Цвингенбергер (Германия) в салона на читалище „Н. Вапцаров“ (Билети за концерта ще намерите тук)
ПРОГРАМА
4 – 11 АВГУСТ СЦЕНА ПЛОЩАД „Н. ВАПЦАРОВ„ КОНЦЕРТИТЕ ЗАПОЧВАТ В 19.00 ч.
Днес искаме да Ви представим втора част на предговора към книгата България под комунистическия режим 1944–1989 на Стоян Райчевски.
Предговор Част II
И двете форми на съпротива са забележителни със своите мащаби и широка поддръжка в българското общество, противно на онова, което комунистическата пропаганда разпространява в страната и в чужбина, че комунистическата власт в България се радвала на голяма народна поддръжка. Фактите говорят тъкмо обратното. Властта е крепена с насилие и терор и с протекциите на геополитическото статукво, наложено на страната много след края на Втората световна война – съобразно с точно очертаните граници на сферите на влияние между основните сили победителки във Втората световна война, по силата на които България остана в съветската зона на влияние.
Формирането на парламентарната опозиция срещу комунистическия режим започва още в началото на ноември 1944 г. с първите признаци на разногласие между комунистическата партия и представителите на другите партии, включени в Отечествения фронт. Първият голям политически успех на опозицията е отмяната от Съюзническата контролна комисия по искане на опозиционните партии насрочените за 26 август 1945 г. избори за Обикновено народно събрание, които комунистическата партията се бе подготвила да проведе в условия на терор и да фалшифицира. Като най-влиятелни опозиционни политически партии се оформят:
– БЗНС с ръководител Никола Петков и печатен орган „Народно земеделско знаме” – БРСДП със секретар Коста Лулчев и печатен орган в. „Свободен народ” – Демократическата партия с ръководители Никола Мушанов и Александър Гиргинов – Радикалната партия – Опозиционна група на независимите интелектуалци с ръководител Петко Стайнов и др.
По получени от Москва инструкции през лятото на 1946 г. Българската комунистическа партия започва акция за ликвидиране на опозиционните партии. На 26 юни 1946 г.е арестуван водачът на БСДП Кръстю Пастухов, осъден на 5 години и по-късно удушен в затвора. Арестувани са и други ръководители на опозицията. Въпреки упражнения терор и манипулирането на изборните резултати от проведените на 27 октомври 1946 г. избори за Велико народно събрание, опозицията спечелва 101 депутатски мандата от общо 465 и съставя две опозиционни парламентарни групи: една на БЗНС– Н. Петков и втора – на БСДП. Това е една от най-силните парламентарни изяви на опозицията по това време в страните от Източна Европа, попаднали в съветската сфера на влияние. Прочети нататък →
Фанна Коларова, автор и ръководител на проекта “България 1944-1989″ и Стоян Райчевски, български политик и публицист посвещават този проект на независимата работна група „Забраненото минало на България“ на един малко известен период в новата история на България. Няколко книги и изложбата „България 1944-1989 – Забранена истина” са резултат от проекта.
Двамата автори искат да насочат вниманието особено на младите хора, а също и на европейската общност:
“към онази част от българското общество, която не е преставала да защитава демократическите си убеждения, въпреки комунистическита репресии. Тя е била преследвана, унижавана и подложена на физическо унищожение. За нея се говори много рядко, имената на убитите политици, писатели, журналисти и на многото обикновени почтени хора са почти непознати днес, а техните гробове – незнайни. Те бяха против комунизирането и съветизирането на България и затова обявявани за „врагове на народа“.
Нека се знае, че истината за съпротивата в България, за преживените репресии по затвори, лагери и насилието в ежедневието беше забранена за споделяне и пред най-близките хора. Това е една от причините днес по-младите поколения да знаят толкова малко за комунистическия терор.
С този проект искаме да дадем своя принос на обединена Европа да разбере причините за сегашното състояние на България. Те се коренят в редица несправедливи геополитически решения и в погрешни действия в по-ново време. Историята на България е част от историята на Европа. Правата на човека и демокрацията са нашата обща ценост, за която хиляди българи за дали живота си.
Отношението към жертвите на комунизма и пораженията от комунизацията и съветизацията на Източна Европа след Втората световна война, са общоевропейски проблем, който до днес се подценява и не се осветлява достатъчно. (Откъс от уебстраницата на проекта)
Днес искаме да Ви представим първа част на предговора към книгата “България под комунистическия режим 1944–1989″ на Стоян Райчевски.
Предговор Част I
Тоталитарният режим в България (1944–1989) бе наложен на българския народ против неговата воля. На 9 септември 1944 г. комунистическата партия сваля с военен преврат демократичното правителство на Константин Муравиев, когато съветската армия бе започнала да окупира страната. Четири дни преди това, на 5 септември 1944 г., Съветският съюз, непредизвикан с нищо, обявява война на България, с която той до тогава е поддържал редовни дипломатически отношения, без нито един български войник да е участвал във военни действия на Източния фронт.
На 8 септември съветските войски навлизат в България, когато вече в страната е съставено ново правителство от представители на старите буржоазни партии, обявило неутралитет, дало пълна амнистия на политическите затворници и предприело активни действия за сключване на мир със САЩ и Великобритания.
Наложеното и доминирано от комунистите просъветско правителство на Отечествения фронт започва да налага своята власт с тотален терор. Още в първите дни и седмици, чрез т.нар. екзекутивни тройки, съставени от активисти на комунистическата партия и криминално проявени лица, са избити по бърза процедура без съд и присъда около 30 000 души.
С масови репресии, убийства, арести, изселвания и други насилнически действия комунистическата партия, която разполага с Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието, се разправя жестоко със своите противници и с потенциалните си политически опоненти. Терорът обхваща всички нива на политическия, икономическия и духовен живот на страната. Правителството на Отечествения фронт приема поредица репресивни наредби, издава укази и постановления, с които се дават пълномощия на репресивните органи и привилегии на подкрепящите новата власт.
В грубо противоречие с действащата тогава Търновска конституция на 24 септември 1945 г. Политбюро на комунистическата партия одобрява наредба-закон за създаване на извънреден „народен съд”, приета от Министерския съвет на 30 септември с. г. Под предлог, че този съд ще съди виновните за въвличането на България във Втората световна война на страната на Тристранния пакт, започва масова разправа с политици, стопански дейци, военни, интелектуалци, учени, писатели, журналисти и др. Обвинените са обречени предварително, защото са съдени с презумпция за виновност. Присъдите са окончателни, не подлежат на обжалване и се изпълняват веднага. Прочети нататък →
Интервю на Десислава Берндт с aрх. Габриела Семова-Колева, председател на дружество „Архитектурно наследство“ и Български национален комитет (БНК) на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС)
арх. Семова-Колева, снимка: Стояна Колева-Колин
Арх. Семова, за 5ти пореден път се провежда конкурса за дипломни работи в сферата на опазване на архитектурното наследство на дружество „Архитектурно наследство“, на което сте председател. Как възникна идеята за конкурса и какви са неговите цели?
В последните десет-петнайсет години архитектурното наследство в България остана малко на заден план, може би като следствие на обществено-икономическото ни развитие.
Архитекти от Творческа мрежа за културно наследство, снимка: Иван Колев
Властимащите се поблазниха от по-бързите темпове и по-преките пътища за постигане на своите цели. При такава ситуация експертното и научно мнение се пренебрегва и неглижира. И тогава единственото спасение е новото поколение, жадно за знания, за реализация, за изява. Така нашите взаимни търсения се срещнаха. Затова основна цел на членовете на дружеството, а също и на тези от ИКОМОС (една четвърт от членовете на дружеството са и активни членове на ИКОМОС) са развитието на младите колеги, тяхното формиране и изграждане, затвърждаване у тях на ценностна система в дух на уважение към наследството, към нашите традиции, към непреходните стойности на нашето общество, утвърдени в нашето исторческо развитие и запазването им за бъдещите поколения.
Част от изложбата в Дома на киното, снимка: Иван Колев
Друга наша амбициозна цел е изграждане, координиране, сверяване на основните методологически похвати и подходи на преподавателските екипи подготвящи бъдещите архитекти. Да видят на едно място плодовете на своите усилия е добра възможност за преподавателите и позволява сравнение, сверяване на часовника и по-безпристрастна и вярна самооценка.
Възпитанието и по-специализираното информиране на публиката и обществото в базисните ценности, които носи опазването на наследеното ни богатство като доктринално мислене е също наша съкровена мечта.
В началото на този етап макар и спорадично такива конкурси се провеждаха в рамките и от специалистите на ИКОМОС – България (Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места). Но както и в управлението (държавно и общинско) така и в БНК на ИКОМОС превес получиха специалности различни от АРХИТЕКТУРАТА.
По медиите, а и не само там, се настани удобно мението, че архитектурата е просто и само естетика т.е. една от многото специалности участващи в строителството. Това вече беше прекалено, а освен това и много същностно невярно, защото архитектурната професия е комплексна и съдържа в себе си познания от всички други професии.
АРХИТЕКТЪТ е лидер на процесите за съграждане. Всичко това отначало доведе до лавинообразно недоволство особено в средите на архитектите по консервация и реставрация. Така че, създаването на дружество “Архитектурно наследство” се получи някак естествено, а с него и националната изложба–конкурс.
Не е ли великолепно съвпадението, че в Европейската година на наследството националната изложба-конкурс има своя юбилей, а мотото на международния ден на паметниците на културата и забележителните места на 18ти април тази година е “Наследство за нашите поколения!”
Интервю на Десислава Берндт с арх. Незабравка Тушнина
арх. Незабравка Тушнина, снимка: Константин Георгиев
Незабравка, съвсем наскоро участва в конкурса на дружество „Архитектурно наследство“ за дипломни работи в сферата на опазване на архитектурното наследство и спечели наградата на публиката с проекта за „Реставрация и адаптация на старопиталището на Пенчо Семов, гр. Габрово“. Как се чувстваш като любимка на публиката?
Наградата се оказа различна от това, което очаквах. Значимото се оказа популялизирането на проекта, възможността той да излезе извън границите на университета.
Незабравка Тушнина при връчване на наградите от конкурса, снимка: личен архив
Подкрепиха ме хората, които са наистина заинтересовани от темата на разработката ми, а именно хората от Габрово. Това беше изключителна награда за моя труд.
Проект за „Реставрация и адаптация на старопиталището на Пенчо Семов, гр. Габрово“ на арх. Тушнина
Как попадна на конкурса и защо реши дипломната ти работа да е точно за Старопиталището в Габрово?
Конкурсът се провежда ежегодно и като студентка по архитектура очаквах тазгодишното издание.
Темата на дипломната работа избрах случайно. Не подозирах колко история е скрита в сградата.
И всяка случайност след това, в процеса на работа, беше доказателство, че съм открила мястото, на което бих могла да бъда най-полезна (както и то на мен). Запознах се с хора, който ми помогнаха изключително много, без да ме познават. Поисках да бъда част от продължението на историята.
Какво знаеш за Пенчо Семов и за историята на сградата?
Най-вероятно знам само една малка част от това, което сградата помни. Цялата тази памет, заключена на мястото го е превърнала в живо същество, което има своето минало. Всяка архитектурна намеса би трябвало да се съобрази не само с факти и архивни материали, а и с поетичното присъствие на мястото.
Кратък филм за Старопиталище “Пенчо Семов” с български субтитри (под видеото More, Transkript); https://www.facebook.com/Staropitalishte/
Или три примера за силата на обществената подкрепа при спасяване на национално културно-историческо наследство от Десислава Берндт
След публикацията на „Коледна приказка“ за Старопиталище „Пенчо Семов“ наша читателка ни обърна внимание, че подобен случай и инициатива за спасяване на замък от 13 век има във Франция. Затова решихме да предоставим на вашето внимание този и още два примера от Германия за силата на обществената подкрепа при спасяване на националното културно-историческо наследство в Европа.
Замъкът Мот-Шандение в Западна Франция
Замъкът Мот Шандение се намира на около 300км от Париж и на около 150км от Нант. Както и Старопиталището в Габрово той е бил изоставен да се руши без покрив след пожар през 1932г. и до днес да тъне в разруха, обрасъл в трева.
През 1963г. го купува френски индустриалец, който не го възстановява, а през 80те години го продава на Банка Credit Lyonnais. Банката от своя страна го пуска отново за продажба. Четирима приятели го купуват, но нямат възможност да го възстановят и решават да инициират акция с такава цел.
С краудфъндинг кампания (от английските думи „crowd“ и „funding“ или публично / обществено финансиране, бел.ред.) по онлайн платформата Dartagnans.fr (която е специализирана в спасяването на културно историческо наследство, бел.ред.) за 30 дни са били събрани над 1,6 милиона евро. Участници от 115 страни стават съсобственици на замъка чрез дарение от 51 евро.
Това е най-голямата досега събрана сума от такава акция в Европа. Зад нея стоят Асоциацията „Осинови замък”, Платформата Dartagnans.fr и Сдружението „Приятели на замък Мот-Шандение“, които искат по този начин да спасят замъка и да го предоставят за ползване на обществеността.
Само за ден сумата от 500 хил. евро, необходима за създаване на компания за закупуване на замъка е събрана. Планирани са още три подобни акции за набиране на средства за ремонт, реставрация и поддръжка на сградата. Идеята е достъпът до замъка да бъде осигурен в най-скоро време за всеки и по демократичен начин заедно да се реши как и за какво да се ползва сградата от обществеността.
Възстановяването на църквата Фраункирхе в Дрезден, разрушена по време на бомбардировките на 13.02.1945г., е било възможно единствено с покрепата на дарители от цял свят.
Фрауенкирхе, снимка: Йорг Шьонер
До нейното откриване и освещаване през 2005г. са били дарени 100 милиона евро. Около 70 милиона от тях са събрани от фондация „Фрауенкирхе“ заедно с Дрезднер Банк, а останалите 31 милиона – от „Сдружението за подпомагане на възстановяването на Фраункирхе“.
Концерт във Фрауенкирхе, снимка: Александър Фурман Прочети нататък →
Имало едно време едно селянче, което с труд, любов и постоянство се издигнало до влиятелен и богат индустриалец и благодетел не само в своя град. За него било важно да помага на млади и стари, да доставя радост на хората.
Параклис-дарение от Радка и Пенчо Семови, снимки: desenze
Освен че създал много фабрики и дал работа на своите служители, Благодетелят мечтаел грижите и защитата му да се пренесат и в бъдеще и да се разпрострят като крило върху тях. За тази цел той построил красива и голяма Къща и я нарекъл Старопиталище.
Къщата имала дълги и елегантни коридори, много стаи, чудесен изглед и още по-чудесни парк и езеро, по което лодка возела всеки посетител от града. До чешмата със студена вода винаги имало и сладък локум за всеки , който се спирал да се освежи там.
Благодетелят не могъл да понесе страданията, причинени на неговия любим град и починал. Преди това си пожелал цялото му имущество и наследство да бъде дарено за добри цели. А красивото Старопиталище да стане дом за стари и немощни. Прочети нататък →
Интервю на Десислава Берндт с автора, публициста, преводача и издателя Илия Троянов Превод от немски: Десислава Берндт
Църквата CityKirche във Вупертал е известна както с висококачествена програма от събития, така и с доброто сътрудничество с други партньори. По покана на Католическия образователен институт и в сътрудничество с книжарницата Макензен и културното бюро на град Вупертал, CityKirche подслони за една вечер вече обществено-политически заинтересовани хора и ентусиазирани читатели. Те имаха щастието да посрещнат многократно наградения автор Илия Троянов и да присъстват на представянето на новата му книга в разговор с Хуберт Шпигел от Франкфуртер Алгемайне Цайтунг.
Многобройни откъси и истории от новата книга “След бягството” бяха представени и коментирани от автора с тънко чувство за хумор. Ако е трябвало да напуснете страната си, непременно ще се познаете в книгата. И нещо още повече. Авторът говори просто от сърцето ви. Темата за “бягство” го е съпровождала през годините и подсъзнателно толкова го е занимавала, че книгата е била създадена “еруптивно” за няколко седмици.
А ако не сте имали такива преживявания, непременно трябва да прочетете книгата. Тя е един опит да се предадат тези преживявания на другите и с това да донесе повече разбиране за “тази опеделена категория човек – бежанецът”. Гласът на г-н Троянов се чува добре в Германия и в чужбина. Дано книгата достигне още повече хора и привлече внимание в обществените дебати по тази тема.
Ето интервюто ни с Илия Троянов, който е бил чест гост на нашето списание.
Г-н Троянов, какво означава за вас думата „родина“?
Затова трябва да прочетете новата книга (смее се), защото всъщност наистина имах нужда от 100 страници, за да покажа колко труден е въпросът за родината и колко сложен, многопластов, калейдоскопичен и фрагментарен въпрос се оказва той за бежанеца. На въпроса практически почти не може да се отговори или да се обобщи с едно изречение.
Илия Троянов в разговор с Хуберт Шпигел, снимка: desenze
На въпроса не може да се отговори, защото първо в началото на всеки разговор трябва да се изясни: „Какво точно разбирате под „родина“?“ Това е едно невероятно дифузно понятие.“ Прочети нататък →
Интервю на Десислава Берндт с музиканта Ян Детвилер Превод от немски: Десислава Берндт
ХХ-тото юбилейно издание на джаз фестивала в Банско е вече история. Повече от седем дни от 5 до 12 август многобройни световни звезди празнуваха парти маратон заедно с публиката. Швейцарският певец Севън и неговата група загряха публиката още на 7 август 2017 г. Хилядите зрители наградиха дебюта на музикантите в Банско с голям ентусиазъм, овации и танци.
В нашето интервю, проведено малко след фестивала, Ян Детвилер – основател и певец на групата – ни разказа за първото им представяне в България.
Севън на XX-ия Международен Джаз Фестивал в Банско 2017г., снимка: desenze
Ян, вие имахте и имате редица изпълнения на различни фестивали в немскоговорящите страни. Как мина изявата ви на Международния Джаз Фестивал в Банско на 7.08.17?
Изпълнението не беше никак стандартно за нас. Нямахме представа какво да очакваме – и публиката нямаше представа какво да очаква от нас. Така че ние бяхме още по-развълнувани от друг път, много се зарадвахме на поканата и приехме предизвикателството.
Севън в Банско 2017г., снимка: desenze
Аз също бях в Банско и видях една публика, която беше много ентусиазирана, танцуваща и приветстваща ви с нестихащи овации. Как се почувствахте при първото представление в една източноевропейска страна, където се пише на кирилица?
Беше много сърдечно и бяхме приети с отворени обятия. В началото почувствах несигурността на публиката, защото хората наистина не знаеха какво да очакват и какво ще правим с тях.
Чудесната аудитория се увлече лесно по музиката ни и се предаде и отдаде на нея. Това винаги е най-красивият момент, когато всички се отпускат едновременно и сцената между нас изчезва.
Тази година вторият Немско-български ден на историята се организира от немско-българското студентско дружество „Будители“, което е едно от най-активните български студентски сдружения в Германия, и немско-българското сдружение „Памет“. Мероприятието ще се състои на 12.11.2017 в Лев-Копелев-Форум в гр. Кьолн.
(„Месец на село“ от И. С. Тургенев. Превод Майа Праматарова; сценична версия и режисура Стилиян Петров; сценография Венелин Шурелов; костюми Елица Георгиева; музика Иван Шопов. Участват: Наталия Петровна – Даниела Викторова; Михаил Ракитин – Стоян Радев; Верочка – Цветина Петрова; Алексей Беляев – Валери Вълчев; Игнатий Шпигелски – Николай Божков; Аркадий Ислаев – Пламен Димитров; Ана Семьоновна – Юлияна Чернева; Лизавета Богдановна – Веселина Михалкова; Катя – Гергана Арнаудова; Шааф – Константин Соколов; Афанасий Болшинцов – Николай Кенаров; Коля – Алекс Маринков / Николай Маринков. Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна. Премиера 30 и 31 март 2017 г.)
Имах – и продължавам да имам – силно любопитство към „Месец на село“ на Варненския театър. Първо, защото тази пиеса не е репертоарна у нас и спорадичната ѝ поява предполага не само оправдание на избора, но и специален подход; и второ, тъй като чисто професионално ме занимава какво се случва с руската класическа драматургия на българска сцена(1). От известната позиция на Пенчо Славейков, споделена в статията му „Национален театър“, писана през 1910, тоест две години след като напуска поста директор, най-много ме привлича следната мисъл, изречена с патоса на заклинание: „Класическите драми, и начело тям Шекспир, трябва да легнат в основата на нашия репертоар, и повтарям пак – в нови преводи! [...] След класиците е драматическият репертоар у онези народи, на които животът, идеите и чувствата, движещи тоя живот, са най-близки и понятни нам – славянските народи: и от тях най-първо русите“ (Славейков, П. П. Събрани съчинения в осем тома, т. 5. С. 1959: 289–290). Прочети нататък →
Интервю на Десислава Берндт с художничката Антония Дуенде
Антония Дуенде, снимка: desenze
Антония, как възникна идеята за рисуване в джаз клубове, на фестивали и концерти?
Когато попаднах в Берлин много съжалявах, че като дете моите родители не са ме пратили да уча някакъв инструмент. Музиката събужда едни други струни в мен, дава ми енергия и ме стимулира. И понеже за мен Берлин е градът на джаз клубовете и на джаз сешъните, в момента в който го открих, си зададох въпроса как аз мога да участвам активно в тях и реших, че просто си взимам пастелите и хартията, сядам и това става моя музикален инструмент.
И действително това се получи и видях, че се радва на много голям интерес от страна на музикантите, които ме приеха като част от тяхната среда. От фестивалите и джаз клубовете в Берлин дейността ми постепенно се разшири и в другитградове. В Индия съм попадала в джаз клуб, а също и във Франция. Но като че ли в Берлин има най-голям интерес и възможност човек да се включи в едно такова диалогизиране с други култури. Прочети нататък →
Интервю на Веселина Филипова с Тома Спространов публикувано в юбилейната книга “20 години МЕЖДУНАРОДЕН ДЖАЗ ФЕСТИВАЛ БАНСКО” 112 страници илюстровано, луксозно издание Съставител и редактор: Веселина Филипова Издателство: Фабрика за книги, импринт на БГ книга ЕАД ISBN: 978-619-230-008-1
първа публикация във в. „Жълт труд”, 2016г.
Името му е символ на творческо дълголетие. Емблематичен DJ, човекът – радио. Определят Тома Спространов като най-разпознаваемия глас в българския ефир. За слушателите е легенда, а за Международния джаз фестивал в Банско – любимият ерудиран и сладкодумен водещ.
Тома Спространов, снимка: БУЛФОТО
Как започна любовта Ви към Джаз фестивала?
Роди се от самото му зараждане. В Банско, едно прекрасно място, водих рок фестивал. Шефът на хотел „Тане” докарваше групи, като почнем от дуета Бакара до Кен Хенсли (автор на „Джулай морнинг” и повечето хитове на „Юрая Хийп”). Тогава директорът на Джаз фестивала господин Илиев, който лекувал с иглотерапия в клиниката си, (още тогава Васко Петров и Камелия Тодорова пеели в хола на болницата), та докторът реши да премести купона на площада и де факто почна Фестивалът в Банско, преди 19 години.
Любопитното е, че в Банско са пели и поп певци като Данчето Христова и Лили Иванова, Лили Друмева с нейната кънтри група. Докторът гледа да прави Феста по подобие на Монтрьо и останалите джаз фестивали по света, които имат и блус, и буги-вуги изпълнения. Ето пет пъти подред идва Цвингенбергер, царят на буги-вуги пианото.
Всяка година гостува по една голяма звезда. По-миналата година пяха „Инкогнито”, които ме поздравиха с моя рожден ден, който е на следващия ден.
Тази година ме поздрави не някой друг, а самата Джос Стоун, чийто глас оприличават на гласа на кралицата на соул музиката Арета Франклин.
Indian prints към "15.07.2010 Ноеш (Noës)": Thank you for another magnificent article. The place else may just anybody get that type of info in such an ideal method of writing? I have a...
www.Perlindunganhukum.Com към "Из „Избрани есета“ от Хорхе Луис Борхес": Some party goers prefer a dress that has a criss-cross effect inside back, therefore it is simple to adjust the bra straps...
Good Cheapflowers към "Изложба “Мила Родино” с карикатури на Живко Тенев": Dealing with the lack of a cherished one is a troublesome process no matter the circumstances, and sympathy flowers...
430514 към "събота, 10-ти март": We’re a gaggle of volunteers and opening a brand new scheme in our community. Your website provided us with helpful info to work on. You have done an...
Crystle към "Сряда, 01.08.": Esta es una recopilación de frases para un padre.
world news 4/30/17 към "Ден на народните будители": It doesn’t matter in which you obtain it frrom – newspapers, other websites and news sources, whatever. However, whenever a blogger...
