Public Republic Art Studio

Из „Момичетата“

19 февруари, 2017 от ·

Ема Клайн

1410951_10200529541672297_1543704881_o
Снимка: Любозар Димитров

ВДИГНАХ ПОГЛЕД заради смеха, а продължих да гледам заради момичетата.

Първо забелязах косите им, дълги и несресани. След това как бижутата им отразяваха слънцето. Трите бяха доста далеч и виждах само очертанията на лицата им, но нямаше значение – знаех, че се различаваха от всички останали в парка. Семейства, скупчени в небрежно оформена опашка, чакаха за наденички и бургери от откритата скара. Жени с карирани блузки се притискаха към приятелите си, деца замеряха с евкалиптови цветчета гъмжилото от дивите на вид пилета по пътната лента. Тези дългокоси момичета сякаш се носеха над всичко, което се случваше около тях, трагични и изолирани. Като кралски особи в изгнание.

Изучавах ги с безсрамен и нахален поглед: не изглеждаше възможно да извърнат очи насам и да ме забележат. Хамбургерът лежеше забравен в скута ми, откъм реката подухваше ветрец и донасяше воня на лешанка. Бях на възраст, когато постоянно оглеждах и категоризирах другите момичета, като непрекъснато си водех списък с нещата, които ми липсваха, и веднага обърнах внимание, че чернокосaтa бе най-красива. Очаквах го още преди да бях успяла да различа лицата им.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Из “Лилит”

15 февруари, 2017 от ·

lilit1
Снимка: Claude Robillard

Диана Петрова

Лилит
Ранно утро е. Небето се разтваря в далечината. Между два тъмносини накъсани облака избухва оранжева зора и облизва смълчания град. Дрехите от простора се хвърлят гневно по въжетата, а вятърът се просмуква през пролуките на прозореца.
Лилит се протяга мързеливо и над юргана пониква кафяво зърно от полуголата ѝ гърда. Прясно овлажнени къдрици се стичат по врата ѝ, а кожата ѝ заблестява в ярките отблясъци на утрото. Вълна от плът се плъзва по ръба на тежката завивка и преборва пуха.

Прозрачният ми пръст минава бавно по портокаловите ѝ бедра и хлътва в извивката на оросената яма преди гръбнака, плеснал се като камшик. Спирам там, безсилен да продължа нагоре. Лилит усуква около одеялото горещите си обли задни части и аз, туристът, захванат за тръпчинка, потъвам утешен в сгъвките ѝ.

Жаден съм и искам да пия от водите ѝ, задушно ми е и искам да вдишвам от устните ѝ, знам всичко, но се омотавам доброволно объркан в косите ѝ. Тя е в ръцете ми, но може да ми се изплъзне всеки миг. Държа я здраво, но нямам власт над нея. Лилит променя формите си: ту се обточва като няма преспа сняг, ту се свива като въздушен балон, издишан от езерен човек. И няма сила, която да я удържи. И няма слабост, която да я сломи.
Тя е моя жена.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Диана Петрова: С „Лилит” спасих семейството си и спасих духа си

9 февруари, 2017 от ·

Интервю на Людмила Йорданова

snimka_diana

Среща ни премиерата на “Лилит”. В “Перото” не е трудно да разпознаеш Диана Петрова. Лъчиста усмивка, естествено и просто достигане до всеки един от нас.
Почти не слушам приветствените думи. Не защото Екатерина Капралова или Любен Дилов – син не казват интересни неща. Вече чета книгата…
Всички наостряме уши,  когато Светозар Кнезовски – Заро прочита откъс от романа.
Ами… част от еротично писмо е на главната героиня. Иииии наистина тишината е плътна. :)
Приближавам за автограф. Уговорили сме това интервю. За пръв път не изпитвам тревога, че ще го случим виртуално. С тази млада жена всяка разменена дума ще е истинска – вече го усещам с цялото си същество.

Няма да е просто интервю. Разговор по женски ще е.
Знаеш ли, познавам Симона. Сигурно не знаеш, доскоро карах такси. Веднъж я качих.
Разбира се, името беше друго. И разбира се, не узнах цялата история. Една жена около 40-те с две деца. Тъкмо се бях развела, не помня как стана дума за това. Обмисляла подобна стъпка и тя. Въпреки че съпругът й продължавал да е най-добрият човек, когото познава. И я обичал.
Всеки ден – един и същ. Никакви общи дейности и интереси. Той в едната, тя в другата стая…
Една успяла и успяваща жена.
Онемях. И ме налегна тъга.
Докато четох „Лилит“, все се питах дали ти, писателката, разбра защо се случва така? Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Модерни времена

Artist of the Week – Гери Од

6 февруари, 2017 от · 1 Коментар

Интервю на Десислава Берндт с Гери Од – автор, художник, издател на ulpi.com Verlag, музикант и създател на фигурата Улпи
Превод от немски: Десислава Берндт

gary-odd_farbig

Гери Од (известен също като Гери Безсмисления) е автор, художник, издател на ulpi.com Verlag, музикант и създател на фигурата Улпи. С приключенията на Улпи той финансира своите собствени. Седем години е странствал с Улпи по света. При обиколките му из Европа, Америка и Азия е продал повече от 100.000 Улпи-книжки на улицата, в ресторанти и заведения. Навсякъде има хора, които харесват неговите приказки.

Контакт: service@ulpi.com
Уебстраница: www.ulpi.com
www.facebook.com/ulpicom
www.gloomystars.com

ulpi-and-the-flow-of-life-cover
Улпи приказки

Гери, откъде идва името Улпи и какво означава?

Не мога точно да се сетя откъде ми дойде на ум това име. Във всеки случай го имаше още в детските ми години. Дълго време наричах така и моя по-голям брат.

Дали името Улпи означава нещо, не знам, но при Уикипедия пише, че първият римски император се е казвал Улпиус или Траян. Значи става въпрос за едно почитано име.

Смешното е, че в Америка името Улпи се произнася като Алпи, което аз свързвам до известна степен с моята родина Швейцария и нейните Алпи…

Как би описал Улпи?

Като едно хитро момченце, което винаги се изправя на крака след поражения и успява да организира живота си подхождайки философски.
Приказките с Улпи винаги разказват истории, в които той не се предава на трудностите, които среща. Те са малки истории с поука как човек да се справи с капаните и несгодите в ежедневието.

life-is-hell
Улпи стикер
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Гостува ни · Около света · Сцена

Из “Разходка в Париж”

11 януари, 2017 от ·

Серена Бърдик

10358983_10201787842129022_8318152381671809961_o

Снимка: Любозар Димитров

Когато стигна до другия край на салона, Едуар обяви шумно, сякаш през цялото време намерението му е било всички да чуят:
- Ще ми направите голяма услуга, мадмоазел Саваре, ако ми разрешите да нарисувам портрета ви.
Стаята утихна и всички се втренчиха в Еме.
Ако Едуар беше имал намерение да я поласкае, не се получи. Тя се почувства засрамена, сякаш изведнъж намериха у нея нещо уникално – просто защото Едуар Мане декларира това.

Папа стана от дивана и смайването в погледа му заля с хладна обида Еме. Той се приближи до Едуар, струйка дим се виеше спираловидно от края на пурата му.
- Ще бъде чест да нарисувате дъщеря ми, мосю Мане – произнесе той с гордост, сякаш едва сега тя беше придобила някаква стойност.
Колет пристъпи напред, изоставяйки група дами, които си шепнеха, затулили усти с ръкавици.
- Да – съгласи се тя, сякаш решението беше изцяло тяхно. – Бихме били много поласкани.
Ала дъщеря й видя устата на Мама леко да потръпва.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Из „Къщата на края на нощта”

22 декември, 2016 от ·

Катрин Банър

892002_10200792097156020_1827207874_o
Снимка: Любозар Димитров

През есента Амедео реши да купи „Къщата на края на нощта“. Не можеше повече да понася да я вижда празна, а сега, след като островът бе останал с половината си население, къщите струваха по-малко от солта. Дори един селски лекар можеше да
си позволи да си купи някоя.
Рицу бе станал мрачен и апатичен след заминаването на брат си.
– Къщата се разпада – каза той. – Няма да ви е от полза. Това място носи лош късмет.

В крайна сметка Амедео го убеди да приеме петстотин лири и една кокошка за нея, като се наложи да го увещава и да му бута парите насила в ръцете.
Амедео записа покупката в червения си дневник заедно с датата – двайсет и четвърти септември 1919 г. Вече имаше дом и се надяваше да успее да навакса живота, който бе възнамерявал да си създаде, преди войната да го бе прекъснала. Къщата наистина се разпадаше. Той се настани в стаите на горния етаж и започна да замазва стените и да подменя една по една прогнилите врати. Почна да си създава колекция, също както бе правил приемният му баща. Събираше истории, артефакти, предмети, свързани с острова.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

В момента е важно да покажем в Европа непознати страници от нашата стара и нова история

5 декември, 2016 от ·

Интервю на Десислава Берндт с Фанна Коларова от фондация “Европейска памет Вулфила”

DSC_0019
Фанна Коларова на Първия Немско-български ден на историята в Магдебург 2016г., снимка: desenze

Как и защо беше създадена фондация “Европейска памет Вулфила”? Откъде идва името или какво е значението му?

Търсейки възможност за ефектиктивност на нашата дейност, която е свързана главно с изследвания и популяризиране на историята на България с акцент към близкото минало и българо-германските връзки създадохме фондация. Името на фондацията отразява насоката на нашата дейност. Ние изготвяме и участваме в проекти, които имат връзка с миналото в европейско измерение.

Вулфила е историческа личност от ранното християнство, живял, творил и проповядвал в днешните българските земи, в Никополис ад Иструм, по времето на Сердикийския едикт в 311 година. Той е първи епископ на вестготите, създател на готската азбука, превел тук Библията и „Отче наш“ от гръцки на готски език.

Каква цел преследва организацията?

За нашите цели може да се говори дълго. Основните ни цели са две: 1. Проучването и популяризирането на българската култура и история в България и зад граница и най-вече в Германия; 2. Възпитаването на младите поколения в ценностите на гражданското общество, и в осъзнаването на необходимостта да се пази паметта за близкото миналото като исторически опит в изграждането на бъдещето.

Защо точно на български и немски?

Друг важен акцент в нашата дейност е да разкриваме връзките между двата народа от древността до наши дни и да допринасяме за тяхното популяризиране. Оказа се, че в днешна Германия се знае много малко за историята на България, а това което се е разпространило в последните години тук е силно повлияно от историографията на тоталитарните режими в България и ГДР и на нейните възпитаници.

В момента е важно да покажем в Европа непознати там страници от нашата стара и нова история, и да направим това от позицията на народ, който както някога, отново е стратегическа външна граница на Европейското семейство, носител и защитник на европейската култура.

Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Галерия · Гостува ни

Из „Момичето, което пишеше върху коприна”

24 ноември, 2016 от ·

Кели Естес

1400471_10200529541592295_1705400455_o
Снимка: Любозар Димитров

***

Бавно, много бавно, тъй като бързите движения я изморяваха, Мей Лин се изтегли в другия край на дивана, където я чакаше нейният обръч за шиене с прикрепената към него синя роба. Тя повдигна внимателно памучното покривало и отдолу се разкри коприната заедно с образите, които тя беше бродирала с толкова обич през последните седем години.

Тя сграбчи иглата между палеца и показалеца си и тъкмо се канеше да пробие тъканта и да продължи картината, която рисуваше, когато една друга част от робата привлече вниманието ѝ. Остави внимателно иглата и помести робата, за да погледне по-добре. Върху предницата на робата, на десетина сантиметра от ръкава, върху който работеше в момента, се намираше частта, в която тя беше разказала живота си заедно с Джоузеф.
За първи път погледна към робата така, сякаш разглеждаше работата на друга жена. Фонът беше синьото на коприната, върху което шиеше, но чрез иглата ѝ в него бяха втъкани толкова много цветове и модели, че синьото почти не се виждаше. И това важе-ше почти за цялата роба.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Страст

1 ноември, 2016 от ·

Беатрис Джована Рамирес
Превод от испански: Виолета Бончева


Снимка:inna dee

Позна страстта, изгубила тренинг,
докато четеше. Мадам Едуарда
беше изчерпала всички свои желания.

Микроразказ от двуезичната книга на Беатрис Джована Рамирес „Куп счупени огледала”, в превод на Виолета Бончева



Беатрис Джована Рамирес
е родена в Богота, Колумбия, през 1979г.

Лиценциат по лингвистика и литература на университета „Франсиско Хосе де Калдас”, в Богота. Дипломирана е в Централен университет на Колумбия по специалността „Постижения в поетичното изкуство”.

Печата в различни литературни издания по света. Нейни стихове и микро разкази са преведени на различни езици. Издала е четири книги с поезия и проза.

Последната й книга, „Куп счупени огледала”, е в два двуезични варианта – испански и български, както и испански – румънски. Живее и твори в Испания.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Artist of the Week – Ани Петрова

12 септември, 2016 от · 1 Коментар

Интервю на Десислава Берндт с фотографката Ани Петрова

Не само музиката сближава с универсалния си език познати и непознати хора по цял свят. Фотографията притежава същата сила и въздействие.

През август 2016г. както всяка друга година се озовах на Международния Джаз Фестивал в Банско. На концерта на чаровната и талантлива Силвия и нейните португалски музиканти бях завладяна заедно с публиката от нейното изпълнение на фадо и невероятната интерпретация на фадо примесено с джаз. Такива незабравими моменти се запечатват от окото, ръката и сърцето на фотографа, за да останат траен и скъп спомен в нашия живот.

IMG_6671a
Фадо певицата Силвия Митев, снимка: Ани Петрова, ani.petrova

И така, посещавайки след концерта страницата на Силвия във Фейсбук открих точно такива снимки. Интересът и любопитството, кой или по-точно каква личност се крие зад тях ме накараха да „издиря“ въпросния фотограф. В днешното време на непрекъснат интернет достъп и контакт чрез социални мрежи това беше въпрос на едно натискане на името под снимките.

То ме доведе на страницата на Ани Петрова, където пред мен се откри един цял нов свят от преживявания, лица и истории. Надникнете и вие в света на Ани Петрова с това интервю и с прекрасните ѝ снимки.

a27

Ани, какво Ви очарова във фотографията и по-точно в концертната/фестивалната фотография?

Фотографията за мен е начин на изразяване и контакт със света. А концертната фотография е една от красивите страни на този контакт. Когато снимам концерт, имам чувството, че фотоапаратът е част от моите сетива, и то май най-важната; дотолкова съм свикнала да виждам през обектива…

chaina

chaina2
Чайна Моузес на Фестивала Банско Джаз през 2014г., снимка: Ани Петрова, ani.petrova

Даже в случаите, когато не снимам концерт, а само слушам, имам чувството,че не възприемам пълноценно музиката, защото ”не я чувам през обектива”.

jive
Джайв Ейсес на Международния джаз фестивал в Банско, снимка: Ани Петрова, ani.petrova

Joss2a
Джос Стоун на Международния джаз фестивал в Банско 2016, снимка: Ани Петрова, ani.petrova

Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Visual Art · Незабравимо

На вилата

9 август, 2016 от ·

Станислава Тодорова


Снимка: Klearchos Kapoutsis

„Там“
песен на Васил Найденов
текст: Богдана Карадочева

Там преди 100 лета,
там шарен бе света.
Споменът ме връща
в дядовата къща,
все там.
Там детски смях звъни.
Там – царство на игри.
С колене разбити,
яхнали звездите,
гонехме мечтите
все там.

Тревата наскоро е поникнала. Поляната се фука тучна и зелена, обградена от далечни планини със сладоледени върхове. Стадо диви коне тича напосоки и се надпреварва с вятъра. Кафявите им лъскави гриви трептят и лъщят отдалеч. Муцуните им са красиви, осанките – горди, израженията – благородни, а очите – попиващи. Мога да ги гледам с часове. Усещам, че духът ми тича с тях, радва се, рее се и пак се връща в тялото ми. Достатъчно ми е само да ги съзерцавам. Не да ги яздя, а да наблюдавам тяхната игра и да разгадавам усмивките им под разширените ноздри. Дълбоките им кафяви очи срещат моите и ме заливат с топлина и съпричастност. Хълбоците им потреперват и силата, която струи от тях, се разлива в пространството подобно на вихър. Мислено прокарвам ръка по гърба на един от красавците и усещам лъскавата късокосместа козина, която трепва при допира. Избраникът отвръща глава, разтръсква я леко, цвили и показва зъбите си. Конят се доближава. Допира се до косите ми и потрива ноздри. Прегръщам шията му леко, плахо, с обич и се отдалечавам бавно. Те продължават да си играят на поляната, моят от време на време отвръща глава да ме следи с поглед… Или поне на мен така ми се иска. Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Камъните на разкаянието

16 юли, 2016 от ·

Беатрис Джована Рамирес
Превод от испански: Виолета Бончева


Снимка:Artotem

Жената напълни джобовете си с камъни,
за да си спомня Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Из „Херцогинята куртизанка”

16 юли, 2016 от ·

Джоана Шуп

13310444_10205899362474461_7371469252779023154_n
Снимка: Любозар Димитров

Трета глава

– Каква лудост – каза той, докато тя сядаше на мястото си – те накара да откажеш кралски подкуп под формата на бижута? Дадох ти избор, за Бога! Изпратих най-доброто, което може да се намери във Венеция. Моля те, кажи ми как нараних деликатните ти чувства с такъв щедър жест на уважение.
Джулия въздъхна вътрешно. Как можеше да му обясни? За всяка жена щеше да бъде лудост да откаже подобен подарък – особено за такава, която в замяна предлага удоволствие и разтуха.
– Бижутата бяха изящни, Колтън…
– Ник – поправи я той.
– Много добре, Ник. Нито изборът ти, нито жестът ме обидиха. Но ние едва се познаваме и такава щедрост със сигурност ще наруши крехкия баланс на взаимоотношенията ни.

Той премигна.
– Чух всяка дума и пак не мога да схвана смисъла. В случай, че не си разбрала, аз имам намерение точно да наруша равновесието в нашите отношения. – Издиша шумно и скръсти ръце на гърди като сърдито малко момченце, което не е получило своето. – Кълна се, ти ме озадачаваш на всяка стъпка. В един момент изказваш съгласие, в следващия ми отказваш. По-лоша си и от девица, която преследва пари.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

XIX ДЖАЗ ФЕСТИВАЛ БАНСКО 2016 – програмата

11 юли, 2016 от ·

Jazz Festival Bansko

Всяка година през месец август в Банско се провежда международният Банско Джаз Фестивал. През 2016г. за 19ти пореден път световноизвестни музиканти ще зарадват с тяхната музика жителите и гостите на Банско. Днес имаме удоволствието да ви преставим програмата на фестивала за тази година.

banskojazzfest.com

02a

XIX ДЖАЗ ФЕСТИВАЛ БАНСКО 2016
6–13 август

СЦЕНА ПЛОЩАД „Н. ВАПЦАРОВ “
КОНЦЕРТИТЕ ЗАПОЧВАТ В 19.00 ч.

Flayer_GRAB A5 _2016

Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Незабравимо · Сцена

Тайна на художника

11 юли, 2016 от ·

Беатрис Джована Рамирес
Превод от испански: Виолета Бончева


Снимка:Aoife

Художникът страстно люби жената-модел,
после Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество