Public Republic

Албена Стамболова

Работата ми е да говоря с хора. Правя интервюта. За набиране на персонал, за решаване на конфликти, за формулиране на проблеми, за това кой кой е, анализрам записки от разгвори с учители и проститутки, имам и терапевтични пациенти. Днес правих интервюта с млади хора за висока мениджърска позиция. Момичето, което най-много харесах, не живее в София, но е готово да пътува всеки ден до кошмарния град и вътре в него, издържа болните си родители и до сега е работило по-малко квалифицирана работа , но със степен на отговорност. Конкурентите й са с Прочети нататък →

Иванка Могилска

Photo: Lel4nd

Там, където те срещам,
няма улици,
няма хора,
няма небе.
Няма теб –
там,
където те срещам. Прочети нататък →

проф. дфн Милена Кирова

Един от най-дълбоко вкоренените митове в българския литературен канон разказва за „хуманизма” на Йовков. Той изглежда толкова естествен и нужен, така ясно се подразбира „от само себе си”, че никога досега не е бил предизвикван и не е пораждал желанието да бъде оспорен, дори осъзнат като културна конструкция. Макар и в по-тясното пространство на българската литература, митът-Йовков принадлежи към онзи легендарен режим, в който историята разказва екстатиката на Ботев и хладно-практичния („български”) героизъм на Левски.

Именно тази неопровержимост на разказа, тази добре подредена „естественост”, заедно с потребността да се охранява и възпроизвежда митът в неизменната продължителност на много години, събуждат логичното подозрение, че сме изправени срещу екрана на колективните легендарни потребности, че се намираме в пространството на канонизираните митологични репрезентации. Ще се опитам накратко да проследя историята на този модел като процес на критическо конструиране в българската култура, да откроя няколко различни позиции на социалната потребност от него.
Прочети нататък →

Албена Стамболова

Придвижването в София е такова, че човек се стяга дълго преди да е стигнал там, закъдето е тръгнал. Избрала съм да се движа или пеша, или с трамвай – най-бързите пътища. Днес трябва да отида в Орландовци и то на място, където един автобус минава отвреме навреме. Избирам такси, по принуда – ако това все още е избор. Към шофьорите на таксита изпитвам автентичен страх и блюдолизническа любезност. Още преди да седна Прочети нататък →

Интервю на Ангел Г. Ангелов с Деньо Денев

Деньо Денев по образование е инженер-химик. Бил е учител, но е работил предимно като журналист. Издал е двадесет книги с поезия, литературна критика и публицистика, сред които: „Ахилесова душа”, „Соло за пеещ часовник”, „Азбука за дишане”, „Книга за мама”, „Сол, вода и звезди”, „Подслушани дихания”, „Есенен апокалипсис”, „Блуждаещ огън”, „Трохи от светлина” и др.
Автор е на пиеси, някои от които сам е поставил на сцена. Редактирал е книги( предимно със стихове) на автори от цялата страна. Съставител е на антологията „200 български поети от 20 век”
( издателство „Захарий Стоянов”, 2003 год.)

През 2004 година получава националната литературна награда „Атанас Далчев”.

При него ”жанровете на живота” не са от една и съща кръвна група. Дипломиран инженер, няколко години той гастролира в учителската професия. Преподава точни науки: химия, физика, икономика, технология на стъклото…

Основен занаят му става журналистиката. Работи в три редакции, сътрудничи на повече от двадесет издания, участва в предавания на радиото и телевизията.

Наред с духовните си занимания се труди и като овощар: отглежда в градините си праскови и ябълки. И издава книги: с поезия, литературна критика и публицистика. Позволява си да озвучи словото си в Храма на Мелпомена.

Определя себе си като редови работник на литературната нива. И уточнява: сеяч на думи.

Прочети нататък →

Деньо Денев

Photo: hannaneh

Този пясък – живота – какво да го правя?
Всеки миг и завинаги той безпощадно изтича…
Облак от сажди горчиви е земната слава,
затова не си струва след нея да тичам.
Най-напред трябва да стегна родната къща,
за да посрещам спокойно първия сняг.
Взетите заеми трябва навреме да връщам,
за да имам очи да поискам пак. Прочети нататък →

Магдалена КОСТОВА-ПАНАЙОТОВА

На фона на добре разработените полета на литературната ни история, изследването на историята на българската литература, писана от жени, е област, която все още няма достатъчно традиции в България. Женското творчество като част от общите културни усилия на нацията, в различни теоретични текстове, които се стремят да обхванат едрите щрихи на културните процеси, често бива осмисляно като откъслечно, фрагментарно и непоследователно, изпадащо от канона. Вътрешните процеси на свързаност, хронологичност и влияния, остават незабелязани.
Прочети нататък →

Стивън Кинг

Photo: aka_kath

ГЛАВА 1

Лоши новини за капитан Енгъл. Сляпото момиченце.
Ароматът на дамата. Бандата на Далтън пристига в Тумбстоун. Странната ситуация по време на полет 29.

1.

Точно в 22.40 Брайън Енгъл докара до изход 22 самолет “L 1011″ на компанията “Американ прайд” и загаси светещия надпис “ЗАТЕГНЕТЕ ПРЕДПАЗНИТЕ КОЛАНИ”. Изпусна през зъби дълга въздишка и охлаби колана на рамото си.

Не можеше да си спомни последния път, когато се беше почувствал така облекчен, и толкова уморен, в края на полета. Имаше отвратително, пулсиращо главоболие и плановете му за вечерта бяха твърдо решени. Никакво пиене в салона за пилоти, никаква вечеря, нито даже баня, след като се върне в Уестууд. Имаше намерение да се просне в леглото и да спи четиринайсет часа.
Прочети нататък →

Албена Стамболова

От всички разнообразни първи дни, най-неумолимият е понеделник. А този днес е понесъл в себе си и цялото отминало лято. Уж е първи, а сякаш е последен. Няма как, ще го преживея, казвам си, един ден е все пак. Подготвях отдалече нещата, които очакват началото си в понеделник, но той взе че свърши преди да се усетя. И какво сега, питам се, пропуснах Прочети нататък →

Олег Юрев /Олег Юрьев/

Превод от руски: Мария Липискова

Снимка: celiashock

***

Смляната на малки късчета мъгла
се изсипва през решетките в стъкления огън –
птицата-игла се пробужда
и лети към изтънялата луна.
Разтваря се светещия зрак –
разтваря се свистящия мрак.

Прочети нататък →

Здравка Евтимова

Photo: jumpinjimmyjava – iKIVA …. you can KIVA too

Лозята издъхваха в жегата, жълти като небето, което се беше объркало и посред лято трупаше облаци, но и в тях нямаше прохлада. Те бяха клещи, в които лятото се огъваше от умора.

Люда пет пари не даваше за него. Лозята нямаха край, тя ги обхождаше, яхнала кон. Сред зелената безкрайност на листата не се мяркаше жива душа, само жълтият път, пълен със слънце, се катереше по планината и потъваше нагоре, в плешивия хълм.
Прочети нататък →

Азиз Шакир – Таш

Както на много други нейни предшественички, поели риска да се обвържат с мен, и на тази неделя й е писано да премине попътно. След толкова много пропътувани дни и нощи се питам: на прав път ли съм? Обичайният ми маршрут сочи, че се движа между едни и същи точки, тоест, най-общо казано, се въртя в кръг, или още по-лошо – триъгълник, чиито ъгли са далеч по-опасни от тези на бермудския, защото не само изкривяват или поглъщат времето и пространството ми, но заплашват съществуванието ми с най-големия враг на твореца – с монотонност. “Номерът” е, въпреки неизбежната доза порочност, съпътстваща този тип хоризонтално движение –точно както въртящите се дервиши– да успея да напредна във вертикална посока.
Прочети нататък →

Интервю на Десислава Берндт с китариста и композитора Йони Видал

Превод от английски: Анелия Ангелчева

Снимка: Диана Вербург

Йони Видал: „Влагам цялата си същност в моята музика, така че слушайте не само с ушите си, но и със сърцето си”

Йони, какво означава музиката за теб?

За мен музиката е комбинация от различни звуци, които запазват хармонията и колорита си, така че в съприкосновение един с друг, се превръщат в мощно творение, което може да предизвика емоции и спомени у нас, хората.

Родителите ти са испанци, 5 години си работил в Азия, а сега живееш в Белгия. По какъв начин разнообразните културни среди въздействат на теб и творчеството ти?

Майка ми и баща ми са испанци, a семейството ми винаги се е придържало към испанските традиции. Когато съм бил на 9 месеца, баща ми претърпял изключително тежка катастрофа. Майка ми е трябвало едновременно да работи и да се грижи за мен, докато баща ми е лежал в болницата с месеци. Било й е прекалено тежко и затова ме е изпратила при баба ми в Испания.
Прочети нататък →

Мисли и афоризми на Бертран Ръсел

Бъртранд Артър Уилям Ръсел (Bertrand Arthur William Russell), (1872-1970),
британски математик, философ, логик

Снимка: Topyti

Животът е незначително, краткотрайно и преходно явление в затънтен ъгъл на вселената и не е нещо, за което подобава да вдигаш голям шум, освен ако не си лично заинтересован.

Снимка: shellorz

Вселената може би наистина има цел, но нищо не загатва тази цел да съвпада с нашите.

Снимка: nebraskasc

Животът е съревнование да влезеш в групата на престъпниците, а не на жертвите.

Снимка: kaibara87

Хората се раждат невежи, а не глупави. Глупостта идва с образованието.

Снимка: davedehetre

Много хора са готови да умрат, вместо да се замислят; и в действителност точно това правят.

Снимка: Nicholas_T

Един от симптомите за предстоящ нервен срив е убедeността, че работата ти е изключително важна.

Снимка: Nemoralis

Работата се дели на два типа: в първия променяш положението на материята, а във втория казваш на някой друг да го направи.

Снимка: mtungate

Най-голямото удоволствие след това да се забавляваме, е удоволствието да пречим на другите да се забавляват.

Снимка: LiebeDich

Досадното на този свят е, че идиотите са уверени в себе си, а умните са изпълнени със съмнения.

Снимка: Southernpixel

За да станеш дълголетник, трябва щателно да подбереш предците си.

Снимка: Ryan-o

Защо пропагандата има много по-голям успех, когато предизвиква омраза, отколкото когато извиква приятелски чувства?

Снимка: Oslo In The Summer Time

Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.

Снимка: OakleyOriginals

Стремежът към власт е породен от страхове. Тези, които не се боят от своите съседи, не виждат необходимост да властват над тях.

Снимка: Yasin Hasan

Любовта е главният способ за бягство от самотата, която мъчи повечето мъже и жени в течение на почти целия им живот.

Снимка: gilles chiroleu

Способността умно да запълниш свободното си време е висша степен на лична култура.

Снимка: ˙Cаvin 〄

Азиз Шакир – Таш

Кощунствено е да загърбиш Истанбул, без да си му определил следваща среща. Затова на тръгване прошепвам в едно от ушите на акведукта, който като гръбнак преминава през най-старата историческа част на Града, точния ден и час, в който ще премина отново под него.

Някога той е бил мост, по който водата е преминавала над сушата. Сега по него тече история, под него – настоящето.
Прочети нататък →