Чешката художничка Катажина Щенцлова е родена в Прага през 1959 година. През 1988г. завършва пражката Академия на изящните изкуства. В момента Катажина продължава да живее и твори в родния си град. От 1999 г. прави самостоятелни изложби в Лондон и Париж, а през 2001 г. прелита отвъд океана, за да представи свои творби в космополитния Ню Йорк.
Творбите й представляват един поглед върху модерната абстрактна живопис. Художничката използва много цветни вертикални и хоризонтални линии, които се вплитат в цветна феерия.
Векове наред този лодкар, изгубен в преминаването на реката, се мъчи да пренесе душата ми. Не е безсмъртието, което го привлича в това безсмислено пътуване. Неговото страдание ме убива малко по малко. Изнемощял, крещя му напразно: “Нещастнико, не виждаш ли, че тази река е толкова тясна, че не може да бъде прекосена?!” Прочети нататък →
“Когато една врата се затваря, не знаеш ли, че друга се отваря…” - Боб Марли
От колко време сте заедно и как се „намерихте”?
Идеята се роди около края на 2005 след едно съдбоносно събитие на Иракли /Черно море/ с Cheeba, Alex G и Sen I. В момента в групата участват над 10 приятели, които се присъединяват към Root Souljah в различни моменти.
Какви са плюсовете и има ли минуси в това да се прави реге музика в източна страна?
Cheeba: Положителните вибрации принципно изключват минусите и това явление е на световно ниво. Силата, която привлича толкова хора в развитието на един музикален организъм трябва да е наистина голяма, след като го постига… дори и в Източна Европа. Прочети нататък →
Обичам да си спомням един случай от средата на осемдесетте, най-заблатения соц, току-що бях завършила университета, знаех три езика и бе излязла първата ми книга “Каменни криле”, чудех се къде да дена невероятната си млада енергия, защото бях безобразно безработна.
Тогава работата се даваше, най-вече, е, явих се и на един конкурс, но не бях правилно подготвена, не можех да подредя по степен на важност членовете на ЦК и Политбюро. Разтерзана от отчаяние, отидох при Радой Ралин, по-възрасните си спомнят, че той бе своеобразна Институция на истината и несъгласието с режима, вечно отвореният му дом посрещаше и подкрепяше мнозина.
Та Радой тогава, изслушвайки терзанията ми, завършили с вопъла “Поне да можех да пътувам свободно!”, ме окуражи с думите: “Не плачи, пиши. Един ден ще обиколиш света като поет.“ Прочети нататък →
Старецът на брега
старец вековечен
очите му пълни с кристали сол
две бездни навътре
Понякога е ни жив нито мъртъв
друг път е жив и мъртъв едновременно
което е едно и също Прочети нататък →
Беше много стар пръстен, златото беше мътно, като слънцето преди да събуди града. Беше тежък пръстен, сигурно много скъп. Името Рада беше издълбано от вътрешната страна. В семейството все някоя от жените се казваше Рада. Вярваха, че радостта върви с това име. Все усмихнати били тези Ради в рода преди нея.
„Ако закъсаме, поне знаем какво ще продадем”, казваше майка й, която също се казваше Рада. Въпреки дълговете за къщата, които ги притискаха и бележките за неплатени сметки, тя се усмихваше точно както трябва да прави жена с името Рада. Дъщерята също се казваше Рада, малката Рада - защото иначе как да се усмихва човек и защо? Прочети нататък →
Интервю на Албена Попова с художничката Елена Стоева
Елена Стоева е родена в София през 1964 г.
През 1992 се дипломира се в университета “Св.Св.Кирил и Методий”, във Велико Търново, факултет по изобразително изкуство, специалност живопис.
В момента работи с галерия “Naifs du monde entier” - Париж,
галерия “Edition 88″ - Люксембург.
В България - галерия “Мария” - Велико Търново,
галерия “Възраждане” - Пловдив, галерия “От-То” - Варна.
Член на Съюза на бъгарските художници.
Живее и работи във Велико Търново.
Каква мечтаехте да станете като дете?
Сега ще прозвучи като: ”Откак се помня, все пея!”, ама винаги съм рисувала и това ми е била най-постоянната мечта. Веднъж за малко, исках да стана циркова артистка.
Как съчетавате работа и свободно време?
Не ги съчетавам. Понеже съм на свободна практика, работя постоянно и нямам свободно време. Свободно време имам само когато се вдигна от града и отида някъде другаде, без възможност да работя.
Как бихте определили Вашият стил на рисуване?
Трудно. Една част си е класически натюрморт с намигване,
другата - само намигване, има малко магически реализъм…
Не знам и аз! Прочети нататък →
Масай е едно от най-известните полуномадски племена-нилоти* на територията на Източна Африка (предимно Кения и Танзания), съществуващо вече повече от три века. Масаите са изключително дружелюбни и отворени за насочение към тях интерес на световните нации, но ревностно пазят традициите и езическите си вярвания.
Масаите вярват в Нгай - бога на дъжда. Характерно за тях е многоженството, а правата за мъжете и жените в племето са еднакви.
Масаите са воини, като всеки един има право да стане старейшина (най-високото стъпало в социалното деление), ако в продължение на години успява да докаже смелостта си и отдаденост към племето. Прочети нататък →
Излезе от печат сборникът с лирични миниатюри на Румена Коларова-Шиндлер в авторски превод на немски език „Sonnenrollen“ (“Слънчеви снопи”) на издателство “Littera Autoren Verlag”, Цюрих.
Zürich: Littera Autoren Verlag 2009, 105 S., ISBN 978-3-906731-27-8.
Човекът, подобно на стиховете, понякога е умислен, понякога бодър, но винаги разсъждаващ и изпълнен със съзнанието за най-важната си мисия на този свят – да се съхрани като чoвек и като сърце, отворено за доброто в живота. Прочети нататък →
коя e тази в огледалото? –
понякога я виждаш – минава от стая в стая
друг път чете от много стари книги
каквито се намират трудно дори при антикварите
понякога поискваш да я питаш
пише ли писма и стихове – понякога
или все така минава между стаите Прочети нататък →
Във втория епизод ще видим героя да посещава една проститутка от Газа. Обектът на любовта и този път е (с)грешен, и тази жена е не-вярна; сексуалността става все по-опасна и сляпа. Смъртта дебне Самсон със засадата на местните жители, но почтените приказки не завършват с двукратното повторение на някаква ключова ситуация.
Той изтръгва цялата градска порта, зад която се крият филистимските нападатели, и я отнася “навръх планината” под техните смаяни погледи; разстоянието е около 60 км, а градските порти са били с тежестта на къща.
Тогава се появява Далила. Сгрешената жена за пръв път получава име заедно с други подробности, които затварят кръга на нейната грешност. Далила е може би филистимка, както първата годеница, обича парите, както жената от Газа, и отгоре на всичко живее самостоятелно в собствена къща.
(По някакъв начин тя самата е изключителна, най-малко изключена от библейските представи за добра и почтена жена.) Далила не е представена като дъщеря или съпруга на някого; свободната жена е олицетворение на опасността в библейския текст; тя персонифицира извън-нормалното, онова, което заплашва установената систематика на социалните връзки. Прочети нататък →
