Public Republic Art Studio

Първо илюстровано издание за 20ия Международен Джаз Фестивал Банско

11 юли, 2017 от ·

Exclusivno_za_Public_Republic

Първото богато илюстровано издание “20 години Международен Джаз Фестивал Банско” представяме на вниманието на нашите читатели в интервю с журналистката Веселина Филипова

Jazz Festival Bansko

През 2009г. Public Republic става медиен партньор на Международния Джаз Фестивал Банско с цел популяризиране на фестивала в България и извън нея, най-вече в английското и немскоговорящото онлайн пространство.

С рубриката „News from International Jazz Festival Bansko“, която излиза всяка година на трите страници на списанието, Public Republic представя програмата на фестивала и много от известните му звезди като Ана Мура, Аксел Цвингенбергер, Кейто Сайто, Севън, Джеки Райън, Лайла Емънс, Джайф Ейсис, Йони Видал, Елина Дуни, Ефтекасат, Мая Нова и други.

В годината на 20годишния юбилей на Международния Джаз Фестивал Банско мултимедийното списание Public Republic бе поканено да участва с проведени интервюта в юбилейна книга за фестивала заедно с други реномирани колеги и медии.

Public Republic се озова с голямо удоволствие на тази покана, за която благодари на създателя и организатора на фестивала д-р Емил Илиев и журналистката Веселина Филипова, съставител и редактор на книгата, както и на участвалите в използваните материали колеги Полина Георгиева, Елисавета Балтова, Яна Радилова и Десислава Берндт.

Днес разговаряме с журналистката Веселина Филипова за създаването на първото илюстровано издание “20 години Международен Джаз Фестивал Банско” във връзка с 20годишния юбилей на фестивала.

Bansko_Jazz_Fest_20years_cover1

20 години МЕЖДУНАРОДЕН ДЖАЗ ФЕСТИВАЛ БАНСКО
112 страници илюстровано, луксозно издание
Съставител и редактор: Веселина Филипова
Издателство: Фабрика за книги, импринт на БГ книга ЕАД
ISBN: 978-619-230-008-1

Веселина, как възникна идеята за юбилейната книга “20 години Международен Джаз Фестивал Банско”?

Идеята за книга не е нова. Тя витаеше в пространството и преди, когато Фестивалът навършваше 5, 10, 15 години. Но нищо не се случваше. Явно е трябвало да се съберат в една посока положителни енергии. Аз, лично бях водена от огромното си желание да увековеча това феноменално културно събитие, най-големия летен музикален форум в България.

Действително малко са родните фестивали, успели да се докажат толкова години не само на родна почва, но и да добият международен престиж. Както и да съхраня за поколенията чрез писаното слово невероятната атмосфера в Банско и емоцията, която са предали чрез интервюта и репортажи моите колеги – акредитираните за Феста журналисти.

Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Гостува ни · Незабравимо · Сцена

ФЕСТИВАЛ НА СПОМЕНИТЕ GOATMILK

20 май, 2017 от ·

01

ЛЮБОВ//ПЕДАГОГИКА//УЧИЛИЩЕ е основната тема на 14тия фестивал на спомените GOATMILK (КОЗЕ МЛЯКО).

Между 24ти и 28ми май хора на изкуството, документалисти, преподаватели, терапевти, студенти от България и света ще дискутират в село Горна Бела речка (община Вършец) нови подходи към образованието и ученето във всички възрасти.

Организатор на фестивала е “Фондация за нова култура“, независима частна неправителствена организация, основана през 2003-а година в София. Фондацията работи като интердисциплинарна мрежа от журналисти, артисти, историци, писатели и дизайнери в областта на новите медии. Развива своите дейности в Северозападна България, основно в село Горна Бела речка.

Селото е част от природен парк Врачански Балкан и от Натура 2000. Намира се на 8 км от град Вършец и на 85 км от София. Има около 60 жители и все по-намаляващ брой кози и овце.

В рамките на 4 дни участниците ще очертаят контурите на въображаемо училище, което ще се опита да даде отговор на въпроси като

– Какви компетентности са нужни на децата днес? Преподават ли се в училище? Как?
– Какви умения липсват на възрастните днес? Къде и как да ги научат те?
– Какво искаме да научим, независимо от възрастта?

За първи път в България немската писателка Ники Павлов ще чете от своя роман „Българският лекар“ – на немски и български език.

buchcover

Книгата излезе на немския пазар през 2015та година, българската премиера предстои. Вижте тук нашето интервю с авторката

Интервю на Public Republic с Ники Павлов

Сред музикалните акценти на фестивала е специалното гостуване на групата QUADRO NUEVO на 27ми май, събота.

Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Новини · Сцена

Artist of the Week – Момчил Цонев

15 май, 2017 от ·

Интервю на Десислава Берндт с Момчил Цонев, автор, журналист и създател на онлайн медията Габрово Daily, на първата онлайн енциклопедия за Габрово – Gabrovowiki и на фестивала за градски изкуства и щастие 6Fest

8-momchil-tsonev

Момчил Цонев е роден в Габрово. Завършва Националната Априловска гимназия и журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. Магистър е по „Изкуства и съвременност ХХ-ХХІ век“ в Софийския университет. Бил е директор “Програми и проекти” в центъра за изкуства “Бяло училище” на българо-френския художник Николай Панайотов. Автор на първия в България “Мултимедиен роман” (2008).

Автор е на историческата колекция “Габрово – живият град”, която включва четири издания – “Имало едно време в Габрово” (2008), “Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” (2010), “Снежно Габрово за деца” (2011) и „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов” (2012).

Момчил Цонев е носител на многобройни награди и отличия като националната литературна награда “Хермес” за книгата си “Homo Pseudo. Pseudo-етика на чая с бисквитки” (2007) и наградата на Община Габрово “Златен Хирон” за принос в развитието на града (2004).

Създател е на онлайн медията Габрово Daily, на първата онлайн енциклопедия за Габрово – Gabrovowiki, на първата компютърна игра за Габрово Gabroville и на Международния фестивал за градски изкуства и щастие 6Fest, който ще се проведе от 19 до 21 май 2017г. в град Габрово.

6fest-logo

www.6fest.gabrovo.net

Момчил, през последните 10 години се занимавате с култура и изкуства в Габрово. Как и защо започнахте с това?

Изкуството и културата са в кръвта ми. Дишам с литературата, гледам през очите на минали епохи и техните уроци. Мисля в бъдеще време, както са правили успешните габровци.

Знаете приказката за реката, която тече в различни цветове. По времето на силната индустриализация на Габрово до началото на 90-те години на ХХ век, река Янтра в Габрово също понякога се оцветяваше в различни багри – не като в приказките, а заради текстилната промишленост. През реката на моя живот също текат различни цветове – историята, литературата, журналистиката, мениджмънта на проекти, изкуствата.

Първите ми занимания преди 10 години бяха също много различни. Първата ми книга за историята на Габрово „Имало едно време в Габрово“, която написахме с майка ми, историчката Даниела Цонева.

koritsa-imalo

И нещо съвсем различно – експерименталният и първи у нас „Мултимедиен роман“, който създадох в „Бялото училище“ на българо-френския художник Николай Панайотов в севлиевското село Стоките. Това беше роман, чието действие се развива не върху страниците на книжното тяло, а в компютърен файл. Разказът минава през различни изкуства – литературата, аудио-визията, фотографията, живопистта. Говорим за 2007-2008 г.

Multi_11

Мултимедийният роман беше представен в Бялото училище, в Габрово, в София (в „Червената къща“ и в рамките на „Малък сезон“ в галерия „Васка Емануилова“). За мен този роман беше опит да превърна литературата в обединяващото универсално изкуство, което не е само текст, букви, книжно тяло, а е онова универсално слово, което е преди всичко и е всичко. Словото, разказът са основополагащи и те оживяват във всички възможни форми – текст, звук, визия.

За тези 10 години работа се появиха още три книги в историческата поредица „Габрово – живият град“, първата онлайн енциклопедия за Габрово www.gabrovowiki.com, най-популярния клип за Габрово „Щастливо Габрово / Happy Gabrovo“, първата компютърна игра за Габрово www.gabroville.com, онлайн медията Габрово Daily, портала www.gabrovo.net и бизнес портала www.biz.gabrovo.net, а през май 2017 г. – и първия Международен фестивал за градски изкуства и щастие 6Fest.

Gabroville (1)

Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Гостува ни · За творчеството · Сцена

Artist of the Week – Коста Костов

10 април, 2017 от ·

Интервю на Десислава Берндт с култовия продуцент и DJ Коста Костов

За живеещите в най-гъсто населената област на Германия с наименование Северен Рейн-Вестфалия, името Коста Костов е отдавна познато. Често се свързва с легендарните партита на Балкан Експрес в кьолнския клуб Гебойде 9 и на известната в цяла Германия радиостанция Функхаус Ойропа. Освен това Коста има редица други таланти. Той е запален готвач, продуцент, баскетбален треньор, а има и дълъг опит в ресторантьорството и гастрономията.

Затова се срещаме на разговор в кафе „Файнзин“ (Фин усет) на Ратенауплатц в Кьолн, където е работил близо 11 години.

20170314_142757

20170314_142752
кафе „Файнзин“ Кьолн, снимки: desenze

Разговорът ни протича изключително приятно, защото Коста е весел, отворен и общителен, готов за всякакви изненади и хрумвания на редакцията ни. За съжаление времето не достига, за да обсъдим всичките му проекти и планове. Затова се разделяме с идеята за продължение на интерюто при следваща среща в най-близко време.

Сега предлагаме на вашето внимание първа част на проведения разговор с Коста Костов. Продължение следва…

Коста здравей, благодаря ти, че въпреки пълния си график отдели време за нашите читатели. Защо си толкова зает в момента?

Имам програма по радиото за готвене и музика която се казва „Коста готви“. Преди го правех веднъж в месеца, но сега се излъчва от понеделник до четвъртък от 12:30ч. по Космо (програма на немското радио Вестдойче Рундфунк).

Cedric Nassiaci_01
Коста Костов, снимка: Cedric Nassiaci

А под проекта „Костбар“ влизат блога ми (kostakocht.blogspot.de), който е с едночасови предавания и разни кратки мероприятия. От април месец пък ще започна и да готвя на живо в Кьолн и затова работя в момента по кухнята. Ще бъде нещо като стрийминг студио. Искам да правя гастрономични вечери с подбрани гости, при които ще се готви на високо ниво. И ще бъде нещо като частно парти.

Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Гостува ни · Около света · Сцена

Юбилейното издание на Банско Джаз отново със световни имена

17 март, 2017 от ·

Jazz Festival Bansko

Всяка година през месец август в Банско се провежда международният Банско Джаз Фестивал. През 2017г. за 20ти пореден път световноизвестни музиканти ще зарадват с тяхната музика жителите и гостите на Банско. Днес имаме удоволствието да ви информираме за програмата на фестивала, представена на официалната пресконференция преди броени дни в София.
banskojazzfest.com

02a

На 28ми февруари в София се състоя официалната пресконференция на Международния Джаз Фестивал Банско, на която журналисти и представители на различни медии чакаха с нетърпение да научат кои звезди ще излязат на сцената на специалното юбилейно издание през 2017г.

IMG_5290a
Пресконференция на Банско Джаз Фестивал, Д-р Емил Илиев – създател и организатор на фестивала, снимка: Галина Рулева

Д-р Илиев, създател и организатор на фестивала разказа за усилията си за 20ти пореден път да направи програмата атрактивна за всички любители и ценители на джаза и благодари на всички спонсори за подкрепата. Благодарение на тях всяка година концертите на Голямата сцена в Банско остават безплатни за публиката и осигуряват гостуването на известни джаз музиканти от цял свят.

Както всяка година Д-р Илиев е успял да привлече наред с утвърдени световни имена като Пати Остин (САЩ), Кенди Дълфър (Холандия), Мънго Джери (UK) и Аксел Цвингенбергер (Германия), изгряващи звезди като Севън (Швейцария) и Тони Момрел (Англия) както и много други изпълнители от Италия, Израел, Полша и Унгария.

sammelphoto

Най-добрите български музиканти и любими джаз звезди като Васил Петров, Камелия Тодорова, Петър Салчев, Михаил Йосифов и Меги Алексиева-Мей ще бъдат отново в Банско, за да зарадват с музиката и изпълненията си хилядите зрители на Голямата сцена.

IMG_5292
Пресконференция на Банско Джаз Фестивал, от ляво на дясно Сентиментъл суингърс, Михаил Йосифов, Д-р Емил Илиев и Меги Алексиева-Мей, снимка: Галина Рулева

Васил Петров ще изненада публиката за юбилея с подбрани „Love songs“, а нощни джем сешъни в Гранд Хотел Банско ще гарантират незабравими преживявания.

IMG_5309
Пресконференция на Банско Джаз Фестивал, Васил Петров, снимка: Галина Рулева

Весела Морова идва пак този път заедно с Любомир Денев квартет.

IMG_5327
Пресконференция на Банско Джаз Фестивал, Весела Морова и Д-р Емил Илиев, снимка: Галина Рулева

А шармантното дамско трио „Сентиментъл суингърс“ (Вера Шандел, Андрония Попова и Десислава Андонова) ще открие фестивала заедно с Биг Бенд Благоевград и специален гост Михаил Йосифов.

IMG_5301
Пресконференция на Банско Джаз Фестивал, от ляво на дясно Сентиментъл суингърс и Михаил Йосифов, снимка: Галина Рулева

Други четири Биг Бенда от Германия, Беларус, Грузия и Белград ще обогатят програмата с техни изпълнения. Белградският Биг Бенд гостува освен това с Урош Перич, наричан белия Рей Чарлс.

Вижте по-надолу някои музикални примери от богатата програма на Фестивала! Очакваме Ви през август в Банско с много настроение и положителни емоции!

Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Незабравимо · Новини · Сцена

Из “Момичето с ягодите”

21 февруари, 2017 от ·

Лиза Стрьоме

13416821_10205997683492425_9209183549731301686_o
Снимка: Любозар Димитров

АСГАРДСТРАНД
1893 година

Първа глава

Празно платно
И най-ярката светлина без блясъка си не е нищо повече от най-дълбока тъмнина.
„Теория на цветовете“, Йохан Волфганг фон Гьоте

Потънах в Картината с надеждата, че тя нямаше да види каква съм станала сега. Понякога това все още се получаваше. Ако затворех очи и започнех да мисля за ягоди, можех да усетя как конци от скъсаната рокля гъделичкат голото ми рамо, докато четката на хер Хайердал играе по палитрата и докосва платното. Ако се съсредоточех достатъчно, можех да придобия леко нацупено, ала и смирено изражение, точно такова, каквото го беше уловил той. Можех дори да усетя крехките стръкове жасмин, вплетени между пръстите ми като паяжини. Другата ми ръка трепереше от умора, стискайки купата. Сърбеше ме рамото, но не можех да се почеша – не трябваше да мърдам, нито да говоря, трябваше да стоя мирно.

През зимата, когато гостите ги няма, тя ме вижда такава, каквато бях тогава – десетгодишно старателно момиченце. На шестнайсет обаче ми ставаше все по-трудно да бъда Момичето с ягодите. Прозвището ме бе обезличило, плътно беше закрило истинската ми същност. Още от момента, в който картината беше завършена и показана в грандхотела, така че всички гости на Кристиания да могат да й се насладят, името ми залепна като смола. Като дете го носех с престорена гордост. Сега то носеше мен, но бляскавият му лак старееше и все повече се пропукваше и се лющеше…
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Из „Момичетата“

19 февруари, 2017 от ·

Ема Клайн

1410951_10200529541672297_1543704881_o
Снимка: Любозар Димитров

ВДИГНАХ ПОГЛЕД заради смеха, а продължих да гледам заради момичетата.

Първо забелязах косите им, дълги и несресани. След това как бижутата им отразяваха слънцето. Трите бяха доста далеч и виждах само очертанията на лицата им, но нямаше значение – знаех, че се различаваха от всички останали в парка. Семейства, скупчени в небрежно оформена опашка, чакаха за наденички и бургери от откритата скара. Жени с карирани блузки се притискаха към приятелите си, деца замеряха с евкалиптови цветчета гъмжилото от дивите на вид пилета по пътната лента. Тези дългокоси момичета сякаш се носеха над всичко, което се случваше около тях, трагични и изолирани. Като кралски особи в изгнание.

Изучавах ги с безсрамен и нахален поглед: не изглеждаше възможно да извърнат очи насам и да ме забележат. Хамбургерът лежеше забравен в скута ми, откъм реката подухваше ветрец и донасяше воня на лешанка. Бях на възраст, когато постоянно оглеждах и категоризирах другите момичета, като непрекъснато си водех списък с нещата, които ми липсваха, и веднага обърнах внимание, че чернокосaтa бе най-красива. Очаквах го още преди да бях успяла да различа лицата им.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Из “Лилит”

15 февруари, 2017 от ·

lilit1
Снимка: Claude Robillard

Диана Петрова

Лилит
Ранно утро е. Небето се разтваря в далечината. Между два тъмносини накъсани облака избухва оранжева зора и облизва смълчания град. Дрехите от простора се хвърлят гневно по въжетата, а вятърът се просмуква през пролуките на прозореца.
Лилит се протяга мързеливо и над юргана пониква кафяво зърно от полуголата ѝ гърда. Прясно овлажнени къдрици се стичат по врата ѝ, а кожата ѝ заблестява в ярките отблясъци на утрото. Вълна от плът се плъзва по ръба на тежката завивка и преборва пуха.

Прозрачният ми пръст минава бавно по портокаловите ѝ бедра и хлътва в извивката на оросената яма преди гръбнака, плеснал се като камшик. Спирам там, безсилен да продължа нагоре. Лилит усуква около одеялото горещите си обли задни части и аз, туристът, захванат за тръпчинка, потъвам утешен в сгъвките ѝ.

Жаден съм и искам да пия от водите ѝ, задушно ми е и искам да вдишвам от устните ѝ, знам всичко, но се омотавам доброволно объркан в косите ѝ. Тя е в ръцете ми, но може да ми се изплъзне всеки миг. Държа я здраво, но нямам власт над нея. Лилит променя формите си: ту се обточва като няма преспа сняг, ту се свива като въздушен балон, издишан от езерен човек. И няма сила, която да я удържи. И няма слабост, която да я сломи.
Тя е моя жена.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Диана Петрова: С „Лилит” спасих семейството си и спасих духа си

9 февруари, 2017 от · 1 Коментар

Интервю на Людмила Йорданова

snimka_diana

Среща ни премиерата на “Лилит”. В “Перото” не е трудно да разпознаеш Диана Петрова. Лъчиста усмивка, естествено и просто достигане до всеки един от нас.
Почти не слушам приветствените думи. Не защото Екатерина Капралова или Любен Дилов – син не казват интересни неща. Вече чета книгата…
Всички наостряме уши,  когато Светозар Кнезовски – Заро прочита откъс от романа.
Ами… част от еротично писмо е на главната героиня. Иииии наистина тишината е плътна. :)
Приближавам за автограф. Уговорили сме това интервю. За пръв път не изпитвам тревога, че ще го случим виртуално. С тази млада жена всяка разменена дума ще е истинска – вече го усещам с цялото си същество.

Няма да е просто интервю. Разговор по женски ще е.
Знаеш ли, познавам Симона. Сигурно не знаеш, доскоро карах такси. Веднъж я качих.
Разбира се, името беше друго. И разбира се, не узнах цялата история. Една жена около 40-те с две деца. Тъкмо се бях развела, не помня как стана дума за това. Обмисляла подобна стъпка и тя. Въпреки че съпругът й продължавал да е най-добрият човек, когото познава. И я обичал.
Всеки ден – един и същ. Никакви общи дейности и интереси. Той в едната, тя в другата стая…
Една успяла и успяваща жена.
Онемях. И ме налегна тъга.
Докато четох „Лилит“, все се питах дали ти, писателката, разбра защо се случва така? Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Модерни времена

Artist of the Week – Гери Од

6 февруари, 2017 от · 1 Коментар

Интервю на Десислава Берндт с Гери Од – автор, художник, издател на ulpi.com Verlag, музикант и създател на фигурата Улпи
Превод от немски: Десислава Берндт

gary-odd_farbig

Гери Од (известен също като Гери Безсмисления) е автор, художник, издател на ulpi.com Verlag, музикант и създател на фигурата Улпи. С приключенията на Улпи той финансира своите собствени. Седем години е странствал с Улпи по света. При обиколките му из Европа, Америка и Азия е продал повече от 100.000 Улпи-книжки на улицата, в ресторанти и заведения. Навсякъде има хора, които харесват неговите приказки.

Контакт: [email protected]
Уебстраница: www.ulpi.com
www.facebook.com/ulpicom
www.gloomystars.com

ulpi-and-the-flow-of-life-cover
Улпи приказки

Гери, откъде идва името Улпи и какво означава?

Не мога точно да се сетя откъде ми дойде на ум това име. Във всеки случай го имаше още в детските ми години. Дълго време наричах така и моя по-голям брат.

Дали името Улпи означава нещо, не знам, но при Уикипедия пише, че първият римски император се е казвал Улпиус или Траян. Значи става въпрос за едно почитано име.

Смешното е, че в Америка името Улпи се произнася като Алпи, което аз свързвам до известна степен с моята родина Швейцария и нейните Алпи…

Как би описал Улпи?

Като едно хитро момченце, което винаги се изправя на крака след поражения и успява да организира живота си подхождайки философски.
Приказките с Улпи винаги разказват истории, в които той не се предава на трудностите, които среща. Те са малки истории с поука как човек да се справи с капаните и несгодите в ежедневието.

life-is-hell
Улпи стикер
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Гостува ни · Около света · Сцена

Из “Разходка в Париж”

11 януари, 2017 от ·

Серена Бърдик

10358983_10201787842129022_8318152381671809961_o

Снимка: Любозар Димитров

Когато стигна до другия край на салона, Едуар обяви шумно, сякаш през цялото време намерението му е било всички да чуят:
- Ще ми направите голяма услуга, мадмоазел Саваре, ако ми разрешите да нарисувам портрета ви.
Стаята утихна и всички се втренчиха в Еме.
Ако Едуар беше имал намерение да я поласкае, не се получи. Тя се почувства засрамена, сякаш изведнъж намериха у нея нещо уникално – просто защото Едуар Мане декларира това.

Папа стана от дивана и смайването в погледа му заля с хладна обида Еме. Той се приближи до Едуар, струйка дим се виеше спираловидно от края на пурата му.
- Ще бъде чест да нарисувате дъщеря ми, мосю Мане – произнесе той с гордост, сякаш едва сега тя беше придобила някаква стойност.
Колет пристъпи напред, изоставяйки група дами, които си шепнеха, затулили усти с ръкавици.
- Да – съгласи се тя, сякаш решението беше изцяло тяхно. – Бихме били много поласкани.
Ала дъщеря й видя устата на Мама леко да потръпва.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Из „Къщата на края на нощта”

22 декември, 2016 от ·

Катрин Банър

892002_10200792097156020_1827207874_o
Снимка: Любозар Димитров

През есента Амедео реши да купи „Къщата на края на нощта“. Не можеше повече да понася да я вижда празна, а сега, след като островът бе останал с половината си население, къщите струваха по-малко от солта. Дори един селски лекар можеше да
си позволи да си купи някоя.
Рицу бе станал мрачен и апатичен след заминаването на брат си.
– Къщата се разпада – каза той. – Няма да ви е от полза. Това място носи лош късмет.

В крайна сметка Амедео го убеди да приеме петстотин лири и една кокошка за нея, като се наложи да го увещава и да му бута парите насила в ръцете.
Амедео записа покупката в червения си дневник заедно с датата – двайсет и четвърти септември 1919 г. Вече имаше дом и се надяваше да успее да навакса живота, който бе възнамерявал да си създаде, преди войната да го бе прекъснала. Къщата наистина се разпадаше. Той се настани в стаите на горния етаж и започна да замазва стените и да подменя една по една прогнилите врати. Почна да си създава колекция, също както бе правил приемният му баща. Събираше истории, артефакти, предмети, свързани с острова.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

В момента е важно да покажем в Европа непознати страници от нашата стара и нова история

5 декември, 2016 от ·

Интервю на Десислава Берндт с Фанна Коларова от фондация “Европейска памет Вулфила”

DSC_0019
Фанна Коларова на Първия Немско-български ден на историята в Магдебург 2016г., снимка: desenze

Как и защо беше създадена фондация “Европейска памет Вулфила”? Откъде идва името или какво е значението му?

Търсейки възможност за ефектиктивност на нашата дейност, която е свързана главно с изследвания и популяризиране на историята на България с акцент към близкото минало и българо-германските връзки създадохме фондация. Името на фондацията отразява насоката на нашата дейност. Ние изготвяме и участваме в проекти, които имат връзка с миналото в европейско измерение.

Вулфила е историческа личност от ранното християнство, живял, творил и проповядвал в днешните българските земи, в Никополис ад Иструм, по времето на Сердикийския едикт в 311 година. Той е първи епископ на вестготите, създател на готската азбука, превел тук Библията и „Отче наш“ от гръцки на готски език.

Каква цел преследва организацията?

За нашите цели може да се говори дълго. Основните ни цели са две: 1. Проучването и популяризирането на българската култура и история в България и зад граница и най-вече в Германия; 2. Възпитаването на младите поколения в ценностите на гражданското общество, и в осъзнаването на необходимостта да се пази паметта за близкото миналото като исторически опит в изграждането на бъдещето.

Защо точно на български и немски?

Друг важен акцент в нашата дейност е да разкриваме връзките между двата народа от древността до наши дни и да допринасяме за тяхното популяризиране. Оказа се, че в днешна Германия се знае много малко за историята на България, а това което се е разпространило в последните години тук е силно повлияно от историографията на тоталитарните режими в България и ГДР и на нейните възпитаници.

В момента е важно да покажем в Европа непознати там страници от нашата стара и нова история, и да направим това от позицията на народ, който както някога, отново е стратегическа външна граница на Европейското семейство, носител и защитник на европейската култура.

Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Галерия · Гостува ни

Из „Момичето, което пишеше върху коприна”

24 ноември, 2016 от ·

Кели Естес

1400471_10200529541592295_1705400455_o
Снимка: Любозар Димитров

***

Бавно, много бавно, тъй като бързите движения я изморяваха, Мей Лин се изтегли в другия край на дивана, където я чакаше нейният обръч за шиене с прикрепената към него синя роба. Тя повдигна внимателно памучното покривало и отдолу се разкри коприната заедно с образите, които тя беше бродирала с толкова обич през последните седем години.

Тя сграбчи иглата между палеца и показалеца си и тъкмо се канеше да пробие тъканта и да продължи картината, която рисуваше, когато една друга част от робата привлече вниманието ѝ. Остави внимателно иглата и помести робата, за да погледне по-добре. Върху предницата на робата, на десетина сантиметра от ръкава, върху който работеше в момента, се намираше частта, в която тя беше разказала живота си заедно с Джоузеф.
За първи път погледна към робата така, сякаш разглеждаше работата на друга жена. Фонът беше синьото на коприната, върху което шиеше, но чрез иглата ѝ в него бяха втъкани толкова много цветове и модели, че синьото почти не се виждаше. И това важе-ше почти за цялата роба.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Страст

1 ноември, 2016 от ·

Беатрис Джована Рамирес
Превод от испански: Виолета Бончева


Снимка:inna dee

Позна страстта, изгубила тренинг,
докато четеше. Мадам Едуарда
беше изчерпала всички свои желания.

Микроразказ от двуезичната книга на Беатрис Джована Рамирес „Куп счупени огледала”, в превод на Виолета Бончева



Беатрис Джована Рамирес
е родена в Богота, Колумбия, през 1979г.

Лиценциат по лингвистика и литература на университета „Франсиско Хосе де Калдас”, в Богота. Дипломирана е в Централен университет на Колумбия по специалността „Постижения в поетичното изкуство”.

Печата в различни литературни издания по света. Нейни стихове и микро разкази са преведени на различни езици. Издала е четири книги с поезия и проза.

Последната й книга, „Куп счупени огледала”, е в два двуезични варианта – испански и български, както и испански – румънски. Живее и твори в Испания.

Рубрики: Frontpage · Tворчество