Почти бях забравила колко изтощаващо е да живееш в България, но самолетът се приземи и аз изненадващо бързо трябваше да се адаптирам към добре познатата родна среда. Знаете как светкавично става, нали?
Забърсват ти по няколко незаслужени шамара на всички фронтове и те са нещо като приветствие: „Добре дошли у дома!” Това те кара моментално да забравиш приятната отпуснатост на чуждестранните нрави и лежерното настроение, което те съпътства навсякъде извън границите на държавата; шокира те, стресира те и веднага те връща в онази стегната форма, която българинът задължително денонощно поддържа, за да оцелее. Стегнат, за да посреща всякакви удари и да отговаря по същия начин. Прочети нататък →
Изложба-живопис на Мая Бокова в Национален арт център Форум
Изложбата на Мая Бокова се откри на 19 април 2012 г. в артистичните пространствата на галерия Форум. В дните след откриването художничката посрещаше гости пред статива в галерията и така всеки имаше възможност да надникне в творческия процес на Мая, която с любов рисува своите платна.
Очакваме изложби на Мая в Севлиево, после и в Пловдив, където тя ще гостува по покана на галерия „Жорж Папазов” през месец октомври, 2012 г. Прочети нататък →
„Бг-пропилян живот” е книга за всеки, който съзнава, че живее оплетен във въжетата на бюрокрация, невежество и безобразия. За всеки, който се бори с всекидневието… и дори на моменти постига чудеса. Често не благодарение на условията, а въпреки тях.
„Бг-пропилян живот” е книга за българите, които имат талант, желание и сили да вървят напред, но понякога се отчайват от системата. Виждат, че няма морал, няма пари, няма права, няма закони, няма значение… почти нищо няма! В такива моменти им остава едничък Страсбург.
Кошница, пълна с неща – счупен печат, горящ восък (капе не върху хартия, а върху плът, плътта която е килим за косъмчетата и малките трохички, които понякога се полепват по тях, докато хапваме ронливи домашни сладки); списък с нещата, които трябва да се набавят за представлението, по което сценографствам (три пъзела, свирка-дубльор на онази, която в момента използваме – и която не може да си позволи да играе на премиерата, понеже е от Филипините и никой няма да й разбира езика – няколко метра кожа, едно копче, такива неща);
един куклен театър за възрастни, който приятелите ни не искат да гледат, след описанието, което им даваме по поискване;
удоволствието от това да имам време да направя едни обеци (спешен подарък със специален символ – зелено боядисано дърво: Прочети нататък →
Магията и магическите ритуали, според Едуард Тейлър, могат да бъдат отнесени към най-нисшите известни степени на човешката цивилизация(1). Носителите на такива знания и умения винаги, дори и в много по-късни епохи, са поставени на особен пиедестал; едновременно мразени и обичани, те предизвикват страхопочитание в социума.
Независимо от това, че са хора, статутът им в йерархията е този на медиатори между различните светове – земния, божествения и хтоничния. Свръхестествените сили, които обладават, им помагат в магьосничеството, гадаенето и чародейството; по собствена воля те могат да донесат добро или зло на обикновения човек.
„Съвместявайки често в едно лице жреца и магьосника (баяч), магът има на своя страна цялата сила на религията. (…) Маговете по професия съществуват още от най-древните известни стъпала на цивилизацията. Те са живели със своето магьосничество и са поддържали вярата в него. (…)
Що се касае до очевидността и обосноваването на очевидността, то магията не тръгва от лъжата и твърде рядко е употребявана като явна измама. Въобще – магьосникът изучава своята толкова прославена от древните професия съвсем добросъвестно и самият той съхранява вярата си в нея от началото до края”(2). Прочети нататък →
Енсо е символ на кръга в японската калиграфия и е важен символ в Будизма. Той представлява абсолютната празнота и едновременно с това абсолютната цялост на Вселената.
Енсо представлява и универсален символ на цикличната природа на съществуването, както и визуален израз на Харт Сутра (Сърдечната сутра), “Формата е празнота и празнотата – форма”. Използва се, за да ни напомня да изразяваме себе си с елегантност докато наблюдаваме всеки момент, развивайки сила, усърдие и интуиция за постигане на просветление. Прочети нататък →
“Това е проза, лишена от ярки външни ефекти, но богата на дълбоки вътрешни движения. Авторката акцентира върху леките измествания на фокуса от привичното живеене, върху очакването и внушението. Прецизността към детайла и лекотата, с която привидният й монолог се превръща в диалог с читателя, доказват, че пред нас вече стои един цялостен, зрял автор, чиято младост е само предимство в погледа към живота и нещата, които ни заобикалят” София Несторова, редактор
Бих искала като малко дете да имам време да остана вкъщи и да разглеждам подаръците си (имам една книга за изработка на бижута от мъниста, по страниците на която искам да залепвам погледа си толкова време, колкото е нужно самата страница да се просмуче в него; така силно, че чак да попие отвъд зениците ми, да мога да запомня предложените идеи и да ги осъществя, когато (в незнаен ден и час, със сигурност случайно) открия нужните материали), бих искала да полея новите си саксийки с лилави цветя (този рожден ден ми вървеше почти изцяло на подаръци в лилаво), да мога поне да измия купчината чинии и чаши, затрупала масата, мивката, че дори и пералнята, навсякъде, докъдето е успяла да простре порцелановите си пипала, зацапани с остатъци от вино и храна.
Но не, отново трябва да търча (сутринта още в 7 за събуждане „протърчавам“ няколко обиколки на близкия парк, прескачайки локви и по-дребни кучета, тръгнали по свои си задължения и посоки). Прочети нататък →
Повод за интервюто с художника Стели Грънчаров е откриването на неговата самостоятелна изложба “Без граници” в софийската галерия “Артур″
Как се чувствате след откриването на изложбата “Без граници”?
Чувствам се удовлетворен от свършената работа и от това, че изложбата е вече факт.
Как се зароди идеята за подобна експозиция и защо я нарекохте така?
Над картини в подобна стилистика работя от приблизително две години. Успешно излагам в Париж, но в България не бях правил изложба с тези работи. Идеята за настоящата експозиция е изцяло на собственичката на “Артур” Поли Манева. Картините са правени изцяло за пространството на галерията.
Колкото до мотото “Без граници”, идеята е, че за човешката мисъл и фантазия няма граници. Прочети нататък →
У Гъби Гъбев Гъбев, като изключим името му, нямаше нищо странно. Той беше дребен чиновник, с обикновени, дребни мисли, нисък на ръст, с огромна глава, по която гребенът с усилие намираше оцелели косми.
Трудно бе да се определи цветът на очите му, номерът на обувките му и годините на неговия часовник с ланец, който, макар и повреден, срамежливо се спотайваше в джоба на износеното му сетре.
Презастарял ерген, дълги години той живееше под наем в едно мазе, напомнящо подземие на средновековен замък, от чиито прозорци се виждаха обувките на преминаващите край къщата хора. Прочети нататък →
Ееро Аарнио е един от великите иноватори в областта на модерния мебелен дизайн. Като творец, любител на динамичните форми, той вече половин век интригува почитателите на модерното изкуство с идеи, нетипични и интересни за времето си, и модели, чиито стойност и облик остават актуални за дълго.
Страстта му към ярките цветове проличава във всяко негово произведение, придавайки му свеж и модерен външен вид.
Светлозар Игов за книгата на Иван Чолаков “Сам в дъжда”
Темата за така наречения „малък човек” е традиционна и за световната – от Чехов до Кафка, и за българската литература – от Г.П.Стаматов и Елин Пелин до Светослав Минков и ранния Емилиян Станев.
Сборникът разкази на Иван Чолаков разгръща тази тема, като авторът се съсредоточава върху съдбата на своя герой Гъби Гъбев в годините на българския преход. Скромен и плах човек, порядъчен и отстъпчив, дребният чиновник Гъби Гъбев живее в своя „подобен на кутийска свят с точно и системно подредени „дни-клечици”. Самотникът, получил от живота само една миниатюрна, и то дефектна квартирка – „коридориниера”, е сред първите съкратени в началото на „прехода” и остава безработен. Прочети нататък →
tsenn към "Вторник, 15. 05.": “Опитвам да заспя като затворя шепите си една в друга, така че да не се разлеят силите отвътре.” – едно от важните упражнения за магьосничество!:)))
Грозьо Станилов към "Из „Клетъчно пробуждане“": Нещо не разбирам или по-скоро нищо конкретно не се казва. Защо да купя книгата, ако тя ще ми представя такова празнословие. Дайте нещо конкретно и...
Мартина към "Понеделник, 14. 05. ": Толкова любимият танцуващ, оживотворяващ и разцъфтяващ всичко стил!!! Невероятна си, Весенце! Продължавай! Успех!
детелина към "Петър Величков: “Опитвам се да търся нови форми на изказ”": имаш безпорен талант човече
valentin към "Понеделник, 14. 05. ": а аз броя ли,броя…най-после се научих да броя
valentin към "Понеделник, 14. 05. ": добре си живееш…
