Public Republic Art Studio

Неделя, 31.08.2014

1 септември, 2014 от ·

Велина Ватева

Днес на пътеката няма и помен от изгубени филии хляб. Нито сутринта, нито по обяд, нито вечерта. Минавам от там многократно, нищо не се променя.

От двете черни дамски обувки, оставени пред къщата, в която живея, тази вечер е останала само една… По следите на толкова изгубени неща. Как е възможно, що е това?

На сутринта съквартирантите ми ме събуждат далеч преди да съм се наспала. Първоначално никак не съм щастлива от този факт и само си представям как продължавам да спя, помнейки в колко съм си легнала, но след малко им благодаря, защото така денят ми може да започне по-рано. Понеже знам, че ако се върна в леглото, без какъвто и да е проблем ще продължа да спя. Ето че обаче сутринта е в пълното си владение и аз се оставям да ме поеме и ми е приятно, забравям колко часа съм спала и след малко осъзнавам, че сутринта е преляла в обяд и не съм усетила как точно това се е случило – любимият ми начин времето ми да тече. Да тече, да не изтича.

Днес отивам на изложба, посветена на Вислава Шимборска. Тя и Чеслав Милош са двамата полски поети, получили Нобелова награда за литература. И двамата са свързани с Краков. Има едно литературно кафене, на една от централните улици, Брацка, казва се Нова провинция и е собственост на Гжегож Турнау, един от най-известните съвременни полски поети. Ако ви харесва музиката на Чеслав Ниемен и Марек Грехута, има шанс да ви хареса и неговата музика. В тяхната традиция е. Когато през 2007 година бях за пръв път в Краков, бях на три концерта на Турнау, първият от които посветен на Грехута – малко преди това бе починал. Когато чух първите ноти на първата песен (Gdziekolwiek, „Където и да е”), знаех, че това моята музика. На втория концерт вече знаех текстовете на повечето песни. Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Събота, 30.08.2014

31 август, 2014 от ·

Велина Ватева

На сутринта на пътеката има една филия, цяла. Вечерта я няма. По следите на изгубените филии…

- Накъде пътуваше онзи ден на стоп? – пита ме А., докато паркирам колелото си на мястото, откъдето той преди миг е отвързал своето.
- Ха, откъде пък ти знаеш, че съм пътувала на стоп? – отговарям аз. С А. се виждаме особено рядко. Докато работех в магазин със сувенири в еврейския квартал, по-често, но май последно сме се виждали преди повече от месец. Да, със сигурност е повече от месец. Преди се засичахме по-често, тоест до веднъж седмично, тъй като едно от любимите му места, така наречената Млечарня, се намира точно до магазина, в който работех.
- Когато те видях да стопираш, аз карах в обратната посока. Тогава беше с дълга коса. Обаче много ти отива с тази нова прическа.
- Благодаря! И аха, да, тогава бяхме със сестра ми. И пътувахме към града, в който живеех, преди да се преместя в Краков.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Петък, 29.08.2014

30 август, 2014 от ·

Велина Ватева

На сутринта на пътеката е останала една филия. Леко скрита е и май не цяла. Вечерта и нея я няма. Що за история с този разпилян хляб?

Всеки последен петък на месеца тук и в много големи европейски градове (дали и в България?), където има още много какво да се направи, така че условията за колоездачи да бъдат добри, се организира така наречената критична маса (critical mass). Днес се включвам за трети път. Не знам откъде тръгва тази идея, но ми харесва. Последният път гледах снимки в началото и в края й, на които ме имаше и мен, и на вторите бях не толкова умислена и далеч по-усмихната.

Винаги познавам интересни хора там. Идеята е да караме на колелета през централните улици на града, в продължение на два часа. Някои шофьори намират това движение за абсурдно, тъй като в края на работната седмица, в края на работния ден сме щели да затрудним прибирането им към дома. Обаче… макар и да не сме чак толкова малко (обикновено тук сме около 200-300 колоездачи, а ей сега прочитам, че днес сме били точно, ама точно 624!), то на големите кръстовища, където има достатъчно пространство, караме изключително бързо, а също така всичко е регулирано. Идеята на критичната маса е: не представляваме трудност за трафика, ние самите сме трафика.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Четвъртък, 28.08.2014

29 август, 2014 от ·

Велина Ватева

Как така понякога забравям, че съм гледала някой филм? Преди началото на днешния, Moonrise Kingdom, показват няколко сцени от него и вече знам, гледала съм го. Още по-особено е, че сякаш съм го гледала накъсано. Никога не гледам филм накъсано, нито превъртам напред. Ако не ми харесва, го спирам. Мога да се върна след време към него – защото смятам, че невинаги съм пораснала в даден момент, така че да гледам филм, както и до това да прочета книга, да се запозная с някого…

С днешния филм не е така. Знам, че съм го гледала целия, при това неотдавна. Мисля, тази година. Спомням си първата сцена, но следващата липсва и така през цялото време. Като странно съшита композиция, където някой е добавил това, което е изработил, но този след него се е заплеснал и е пропуснал. Ето такова неуморно редуване. Чудя се, как е действал, реагирал или не, мозъкът ми, докато за пръв път съм гледала този филм. Когато оповестявам на глас на приятелката си откритието, че вече съм гледала този филм, на който днес дойдох с пълната увереност, че ми е време да го гледам, тъй като никога до този момент не съм успяла (тя също казва, че отдавна е искала да го гледа и за разлика от мен наистина не го е гледала до тази вечер), тя ми казва, „О, можеш дори да ми разкриеш края, аз нямам проблем с това да ми се разкаже краят на един филм”. Но аз не помня края… Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Сряда, 27.08.2014

28 август, 2014 от ·

Велина Ватева

В дъждовно време, дори след като дъждът е спрял, не пропускайте да подсушите седалката на колелото си – даже тогава, когато привидно е суха. Не е.

Днес тичам по-рано от обикновено, т.е. не непосредствено преди сън. Обичам да тичам преди сън независимо колко късно е, но днес знам, че е по-добре да не тичам прекалено късно. Просто знам. Последни дни на лятното кино са и няма пък да ги пропусна. До края на тази седмица всяка вечер има някой интересен филм.

Днешният бе David Wants to Fly. „Пилето” на Уортън няма общо с този филм (освен думата „летя”), обаче днес мисля за него не само защото е една от книгите, към които обичам да се връщам, но и понеже точно днес четох хубава статия за нея и за филма по нея. Някога мислех, че това е единствената книга на Уортън и помням унеса си, когато на Панаир на книгата в НДК открих, че никак не е така. Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Вторник, 26.08.2014

27 август, 2014 от ·

Велина Ватева

- Чудесен начин на обличане – казва жената до мен. В първия момент не съм сигурна, че се обръща към мен, но имайки предвид, че само ние двете чакаме пред щанда със сладки (едно от изкушенията, на които мога единствено да се поддам), казвам логичното:
- Извинете, не Ви разбирам…
- Казвам, че според мен сте облечена много хубаво.
- О, благодаря!
- Така… спортно.
- На колело съм.
- О, още повече, идеално облекло!

Между тези разменени думи питам дали имат млечна Милка. Хм… не, много други, но не и нея. Взимам сладките, идва ред на жената, с която поговорихме. Дъждът все по-малко ме трогва, а слънцето сякаш всеки миг ще си припомни, че все още е август. (Днес нямаше никакво слънце, но това няма никакво значение.)
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Понеделник, 25.08.2014

26 август, 2014 от ·

Велина Ватева

Вангелис в края на деня. Онази сутрин някъде отвън чух първата композиция от Антарктика, Theme from Antarctica, а нея колкото пъти я слушам, толкова по-сигурно ми влиза под кожата. Оказа се, че един съсед си я беше пуснал, докато чистеше буса си…

Няколко пъти съм почвала, но не съм успяла да прочета „Пяната на дните” на Виан на български и когато днес я виждам в библиотеката, нещо ми казва (най-често се осланям на интуицията си), че точно сега е моментът да я опитам, на полски. Понеже обикнах филма, фактът, че на корицата е сцена от него, не само не успява да ме отблъсне (както най-често се оставям такъв избор на корица да ми подейства), но утвърждава правотата на интуицията ми. Моята ирационалност няма срама.

Озовавам се до реката, излягам се на слънце и отварям книгата. Помня началото. Ама съвсем, съвсем началото, за да бъда точна – предисловието. Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Из “Лош път”

26 август, 2014 от ·

Орхан Кемал

10443088_10202249164261787_6921161285182895704_o
Снимка: Любозар Димитров

1.

В далечината, зад забулените в синева планини, бавно изплуваше слънцето.

Все още беше прохладно. Не след дълго, само след половин час, като огромно, бълващо пламъци кълбо, то щеше да напече града, а горещината щеше да започне да спира дъха на врабчетата и да изцежда като от червена стомна потта на хората. И колкото повече слънцето се издигаше, толкова по-мъчителна щеше да става жегата.

Когато Ихсан, писар в канцеларията на предприемач, отвори очи в постелята си на земята до краката на грубо скованото легло, в което спеше по-малката му сестра, часовникът на градската кула беше започнал протяжно да отброява шест часа сутринта. Всеки ден той се будеше от тези далечни и бавни удари на градската часовникова кула, скачаше, навличаше жълтите си памучни панталони, измиваше ръцете и лицето си, най-често дори не закусваше, и поемаше пътя към канцеларията.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

“Лош път” от Орхан Кемал

26 август, 2014 от ·

Ново заглавие на издателска къща „Хермес”

BXP35958

За книгата:

Исхан и Нуран са невръстни деца, когато баща им умира внезапно. Майка им започва да изкарва прехраната на семейството като перачка в богаташките домове, но тежкият труд се отразява зле на здравето й. За да я облекчи, Исхан отрано се залавя за работа и все повече поема грижата за семейството. За разлика от отговорния си и трудолюбив брат, Нуран се излежава по цял ден и мечтае за филмова кариера в Истанбул.

Качествата на Исхан не остават незабелязани и той получава предложение за добре платена работа в друг град. Младият мъж заминава, изпълнен с безпокойство за разглезената си сестра и изнемощялата си майка. Тревогите му скоро се оправдават. Той научава, че Нуран е избягала за Истанбул с местния женкар и мошеник, а майка им е легнала тежко болна. Исхан бързо се прибира у дома, но не заварва майка си жива. Когато научава предсмъртната й молба, той тръгва веднага да я изпълни. Исхан трябва да намери сестра си и да я върне от лошия път, по който е поела.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Модерни времена · Новини

Неделя, 24.08.2014

25 август, 2014 от ·

Анета Иванова – РадкоСтоянчова

Белут, Босилеград, Западните покрайнини на България в Сърбия

Морската тема има и други, нелицеприятни аспекти. Всички сме се сблъсквали с неразбории по плажовете. Затова сега, на майтап, ще ви покажа един ужасен разказ, който нямаше как да не напиша, когато чух набързо разказана абсурдната история!

Посветен е, разбира се, на една от участничките, милата ми Тини.

Заека

    На Тини – с любов

Неизбежно беше да вземат кучето с тях. Как без Рокси щяха да изкарат броените морски дни.

Разпънаха огромната палатка, обзаведоха я – спалните чували, хладилните чанти, шезлонгите отпред, шарената тента, кафеварката, канчета, барбекю – кеф – уют като у дома, но далече от дома. Най-после Мили, Тини, Владо, Вили, Гошо и Тошо щяха да разполагат с дните и нощите лудо и безотговорно, без някой роднина да наднича, да препоръчва, да наставлява.

Изобщо нямаше нещо, което да пресече нарочения кеф и да подразни свободата на лудия им свят. Морето, пясъкът, цялото небе – всичко си беше тяхно.
Но никога не се случва точно така.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Artist of the Week – Зорница София

25 август, 2014 от ·

Exclusivno_za_Public_Republic

Разговор на Теодора Атанасова със Зорница София

10580392_899288733418982_2111325716_n

2006 година. Така нареченият “преход” присъства трайно в съзнанието на българите. Новото българско кино се опитва да си проправи път. Тогава се появява филмът “Мила от Марс”. Точно на време. Различен, провокативен, истински. Като самата му авторка.

Зорница София е специализант на проф. Людмил Стайков, магистър на изящните изкуства от НХА София, специализирала реклама в Америкън Юнивърсити, Вашингтон.

Но това са само факти. Каква е всъщност Зорница, какво я вдъхновява и как излиза от рутината – разберете от интервюто, което тя даде специално за читателите на Public Republic.

Здравей, Зорница, ще ни разкажеш ли нещо за себе си, което хората не знаят?

Ами то и аз не знаех колко незначителни и несимпатични гости сме на една планета на която сушата е малка, но пълна с вредители част. Разбрах го наскоро в пустинята, до океана, на Западна Сахара, една окупирана от Мароко територия – размерите там са други, а хоризонтът е объл– там научих, че земята е на китовете, а ние с нашите претенции е по-добре да се смирим и да отсеем важно от неважно и главно защо изобщо сме кацнали на тази планета.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Модерни времена

Мелихово – имението на Чехов

25 август, 2014 от ·

Текст и снимки: Евгения Стойнева

Talez_2

В колата пътуваме петима – неделя е и е Цветница. В Русия – също, там празникът се нарича Вербное воскресенье /от „верба”, върба, Върбова неделя/. Не ни казват къде отиваме – изненада е. Предният ден ни питаха къде искаме да отидем. Желанията се въртяха около Царицино и мислехме, че пътуваме натам. Само че Царицино се намира в Москва. Дълго пътуваме през градската част, след това излизаме.

Ясно е, че ни карат другаде. Още не знаем. По пътя спираме на някакъв огромен хипермаркет, хапваме в огромния, чист и богат на всякакви вкусотии ресторант, както си му е редът. С компанията сме свързани професионално, разговорите се въртят около това „У нас так, а у вас?” /у нас е така, а у вас как е?/.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Модерни времена · Около света

Из “Светлина в руините”

25 август, 2014 от ·

Крис Боджелиън

tuscany-hills-view

Тя дълго стоя на южната тераса на вилата, загледана в самолетите, чиито метални корпуси проблясваха на слънцето. В ръцете си държеше четири парцалени кукли, които принадлежаха на малката й племенница. Стискаше и парчета червени и златисти салфетки, от които шиеше ренесансови рокли за две малки принцеси и туники за две момчета, но според момиченцето никое от тях не беше истински принц.

Допреди малко Кристина си играеше с племенницата си на верандата, когато майката на детето заяви, че е време за следобедна дрямка, и поведе момиченцето към детската стая. Подбра и братчето му, което до този момент тичаше като лудо по ръба на плувния басейн, яхнало букова пръчка и с дървена сабя в ръка.

Така Кристина остана съвсем сама, когато самолетите забръмчаха на юг високо над вила „Химера“. Беше очарована от тях, направо бе омагьосана. Някой ден, когато в света отново щеше да се възцари мир, непременно щеше да лети със самолет. Най-вероятно към Пиза или Неапол. Или дори до Париж. Не можеше да си представи нещо по-вълнуващо.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

“Светлина в руините” от Крис Боджелиън

25 август, 2014 от ·

Новото заглавие на издателска къща „Хермес”

svetlina v ruinite

Хълмовете на Тоскана пазят спомени за страдание, обречена любов и отмъщение.

За книгата:

В края на Втората световна война благородниците Росати живеят спокойно в изисканата си вила в Тоскана. Тревожните новини за събитията достигат до тях като далечно ехо, но идилията приключва внезапно. Имението става сцена на ожесточени битки между нацистите и партизаните. Станали пленници в собствения си дом, Росати преживяват ужасни трагедии. След края на войната оцелелите членове на семейството напускат имението в опит да преодолеят тежките загуби.

След години във Флоренция е намерен обезобразеният труп на Франческа Росати. Скоро свекърва й е убита по подобен жесток начин. Главният инспектор по случая – Серафина Бетини, трябва да открие кой и защо иска да унищожи рода Росати. Разследването я отвежда до хълмовете на Тоскана, където сега се руши някога великолепното имение. Там обаче Серафина ще се сблъска не само с призраците на миналото, но и със собствените си демони.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Модерни времена · Новини

Събота, 23.08.2014

24 август, 2014 от ·

Анета Иванова – РадкоСтоянчова

Белут, Босилеград, Западните покрайнини на България в Сърбия

Скоро се върнах от морето.
Вълнението всеки път е неописуемо.
Обожавам къпането и плуването, но най-вече съзерцанието.
Винаги съм се отделяла от потребяването и съм се отдавала на общуването с морето.

От няколко години расте стихосбирка, която озаглавявам „Морето и мен”. Да, именно – и мен, а не – и аз. То ми дава – вдъхновение, тревога, милост. Галя паметта на Планетата и Вселената, когато го докосвам. Обичам го и мълча. Моите стихове за него са моето мълчание.

Днес ще споделя с вас някои от тях.
Ще ви покажа и картини. Не са илюстрация, а случайност, хармонична случайност.

(Картините на Анета Иванова – РадкоСтоянчова „The pictures of Julia” можете да видите на следния адрес: https://www.etsy.com/search/shops?search_query=thepicturesofjulia)

Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Модерни времена