Public Republic

Жени Костадинова

За жените и любовта
(И пак за празниците)

Обожавам празниците! Може би защото те подреждат мислите в друг аспект, различен от банално-житейския, а емоциите лекичко се приповдигат, което е състояние, доближаващо те до света на боговете. Преди време родих едно хайку, което гласи:

Празно ми е без празник!
Даже Слънцето си има изгрев и заник!

Та пак за тях ми е думата днес. Днес е 8 март. Празник на мама! Така го помня аз, още от детската градина. А той, всъщност, бил възникнал като международен ден, признаващ политическите и обществени постижения на жените. И знаете ли кога за първи път е отбелязан и къде?

На 8 март 1857 г. в Ню Йорк!!! На този ден била първата масова проява на трудещи се жени: работнички от шивашки предприятия излезли на протест срещу лошите условия на труд и ниските си заплати! Оттогава (и до днес) жените по света се борят за своите равни права с мъжете.
Прочети нататък →

Ина Иванова

Снимка: Desmond Leo

Приижда светлина. Мигът е обикновен.
Защото е обикновен.
И тихо:
прозвънва чашата върху чинийка,
и вдишвам, думите отварят път, Прочети нататък →

„Когато бях малка, често се криех, за да чета. Не можех да се отърся от усещането, че четенето е забранено занимание, защото ми доставяше огромно удоволствие“
КЕЙТ МОРТЪН

Сюжетът

1961 г. В един горещ летен ден в английската провинция шестнайсетгодишната Лоръл Никълсън бленува за бляскаво бъдеще в Лондон. Идиличният следобед обаче я прави очевидец на потресаващо престъпление – майка ѝ, Дороти, извършва убийство. Случилото се остава загадка, пазена в тайна пет десетилетия.

2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство.

Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими – трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
Прочети нататък →

Жени Костадинова

Спомен за баба
(Или: За бабите и приказките)

Днес се навършват 90 години от рождението на моята баба. Баба Станка. Ако беше жива, Душичката, както я наричаха близки и приятели, щеше да ни сбере, както винаги край себе си, да ни нагости с вкусна пилешка яхния и да ни разказва пртичи за живота. Не точно притчи, ами истински, преживени житейски истории – нейните истории, теглилата и откраднатите радости, които е преживяла душата й.

Бяхме шест внуци. Аз – най-голямата. Израстнахме в двора на баба, в къщата й в Карнобат. Тя въртеше и трите къщи, на трите си деца, построени в нейния имот, а тя самата живееше в приземната стаичка на старата къща, в която аз обожавах да ходя. Особено през зимата.

Печката бумтеше, напълнена до горе с дърва и въглища, отгоре й къкреше чайник с билкова отвара, въздухът бе изпълнен с миризма на хляб и вкусна гозба. Оставах да спя при баба, завита с дебелия юрган, а докато заспивах, тя ми разказваше приказки. Не точно приказки, ами истински преживени истории – историите на нейния живот.
Прочети нататък →

Жени Костадинова

За анонимността и смелостта

В централната емисия по БНТ вечерта чух новина, сбутана между другите сякаш „за цвят”: в обедната почивка на депутатите в Парламента влязъл неизвестен мъж с маска и пуснал от няколко кутии черни пеперуди. Красивите насекоми се разлетели пред смаяните погледи на депутатите, а опитът на журналистите да разберат повече за целта на акцията и подателя й, ударил на камък, понеже маскираният заявил, че не знае нищо и побързал да се измъкне от парламента.

Тази анонимна акция предизвикала не толкова въпроса кой я е поръчал и как маскираният е влязъл безпроблемно в сградата на Народното събрание, а най-вече дали пеперудите са отровни и крият ли опасност за здравето на депутатите. За да отговори на въпросите, от парламента извикали спешно доц. д-р Стоян Бешков от Националния природонаучен музей. Специалистът установил, че черните красавици са от три вида, не са български, а внос от Индонезия, и успокоил политиците ни, че само ларвата на единия от видовете може да бъде отровна, но не и самите пеперуди.
Прочети нататък →

Кели Армстронг

Снимка: Pablo Municio

След четири нощи безспирно криене аз най-после се намирах в безопасност в леглото под завивките, потънала в дълбок и спокоен сън като мъртвец… докато мъртъвците не решиха, че им трябвам будна. Всичко започна с един смях, който се промъкна в съня ми и ме измъкна от него.

Когато се надигнах на лакти с премигващи очи в усилията си да си спомня къде съм, обгърна ме шепот, чиито думи не можех да различа една от друга.
Прочети нататък →

На 24 февруари излезе от печат „Разплата“– книга трета от ърбън фентъзи трилогията „Най-тъмните сили“, съблазнила тийнейджъри от над двайсет държави само за няколко години!

Книгата
Петнайсетгодишната Клоуи и нейните приятели Тори, Саймън и Дерек са генетично модифицирани и притежават свръхестествени способности. Те бягат от групата злонамерени учени, която ги е създала, и докато се крият при семеен приятел, разкриват злокобния план на групата спрямо тях.
Прочети нататък →

Жени Костадинова

За мартениците и куклите, за българите и японците

Денят не предвещава слънце, ситничко вали, но е свежо, мартенско. Както всяка сутрин, зареждам се пред компютъра с голяма чаша чай и отварям пощенската си кутия. Еми, моя приятелка, ми е пратила линк към материал, чието заглавие гласи: „В Япония честват деня на традиционнната кукла – 3 март”

Колко хубаво!

Зная, че в Япония куклите са на особена почит, че японците имат много силна традиция в подарявавето на кукли, но не знаех, че си имат и празник и то – съвпадащ като дата с нашия национален празник. С любопитство зачетох по-нататък текста и научих, че тяхно величество куклите на този ден в Япония символично се поставят на червения килим, водещ към двореца на императора, а всяко семейство излага на видно място в дома си семейната колекция от кукли.

Празникът на куклите водел началото си от старата традиция Хина Мацури (16-17 век) – в превод „Празник на Момичетата”. Според нея, когато едно момиченце се роди в семейство, му подаряват набор от кукли “Хина”, които се счита, че пазят него и семейството му от зли сили.
Прочети нататък →

Стефан Иванов

Снимка: Anup Raj

на борислав борисов

ето я моята главна улица
няма курници канцеларии кочини
вдигам високо яката
дишам дълбоко
пред купичка море
сред океан от кръв
изтичащо време разпилени букети
бродя улавям за ръка готов съм да упътя
без да знам дали съм прав Прочети нататък →

За пътуването и завръщането: „Пътешественици“ – една книга за смисъла на живота

Хора от разнообразни произход, етнос, религия, социално положение, пол разказват за вълнуващите си пътешествия из удивителни кътчета в различни краища на Света в книгата „Пътешественици“ (ИК „Изток-Запад“) на Вяра Тимчева. Освен вълнуващите приключения на колоритните чудаци, авторката поглежда пътуването от философска гледна точка – като „метафора, която описва търсенето на смисъла на живота“.

Едва ли има по-вълнуващо нещо от това да посетиш ново място, да се срещнеш с непознати хора, да разбереш техните привички, начин на живот, интересни – защо не и странни обичаи, местни истории, легенди и поверия – да опознаеш нова култура, която да остави у теб незабравимите спомени от едно паметно пътуване. Преди столетия св. Августин е казал: „Светът е книга и който не пътува, прочита само една страница от него.“
Прочети нататък →

Жени Костадинова

Един стар кошмар оживя нощес в съня ми и ме разстроия като се събудих. Подсъзнанието ми преживяваше отново една стара рана, която ми причини една много тежка депресия преди години. Сънувах, че отново съм в това състояние и че умирам… Станах от леглото не с обичайната си ведрост, а потисната.

Денят обаче с неговите задачи бързо ме вкара в ритъм и забравих за съня. Започнах да звъня на приятелки, да ги поканя на 8 март (от 18.00 ч.) в Арт-Къща „Куклите” на среща с чаша вино и поезията на така обичаната от мен Маргарита Петкова. (Арт-Къща „Куклите” е мое „дете”, създадох я преди няма две години с много любов и отдаване – виж тук.) Някои – „ще дойдат непременно”, други – имат „ангажименти”, трети – „може би, ще видим…”

Една моя близка накара кожата ми да настръхне, а душата ми да онемее: „Сигурно знаеш, чула си… Катя си отиде… Преди шест месеца.”

Не знаех! И никога не бих предположила, че тази млада жена, майка и любима (моя много добра позната), с неосъществени още докрай мечти, с копнежи и надежди, може така внезапно да умре. Знаех, че я връхлетя коварната трибуквена болест, но знаех също, че тя я пребори, че упорито се подлагаше на поддържаща терапия, както я съветваха лекарите, и че „няма да се даде”.
Прочети нататък →

Начо Христосков

Снимка: Ian Britton

За разлика от другите места в държавата, кражби в това село се случваха рядко. Ала един месец преди Великден овчарите в него направо пощуряха. Буквално всяка нощ от кошарата им изчезваше по едно агне. Броят на откраднатите животинки вече надминаваше петдесет.

Явно крадецът ги криеше някъде и изчакваше да дойде Гергьовден, за да ги продаде в града за курбан. Сигурно бизнесът с крадено го влечеше неудържимо, защото набезите му върху кошарите не спираха.
Прочети нататък →

Жени Костадинова

За празниците и Знаците.

Днес е Националният празник на България. Нищо национално и нищо празнично,уви не почувствах днес. И не само днес – така е било винаги на този ден, откакто го осмислям като Празник(!?)

Пътувах от с. Старосел към София през Балкана, минах през дузина обезлюдени села, с разрушени къщи и грозни, изоставени бетонни постройки от времето на соца, през патриотичните градчетата Панагюрище и Стрелча. Какъв ти празник!? Никъде човек не видях – нито на площада, нито по главната улица, даже в крайпътното кафене.

Празно! А именно тук, в Панагюрище, преди 130 години Левски основава революционен комитет, това е един от основните градове на Априлското въстание. На влизане в града транспарант напомня, че в Историческия музей на града може да се види копие на прочутото Панагюрско златно съкровище от 4 век пр. Хр.
Прочети нататък →

Керана Ангелова

Снимка: Jlhopgood

когато баба умря

цяла нощ валя проливен дъжд

далече в планината

светкавици забождаха копия в челата на скалите

и те се пръскаха

над главите ни керемидите трополяха

дрънчаха стъклата
Прочети нататък →

Metropolis посрещат пролетта с Future Heroes!

Sam Paganini, MiniCoolBoyz и Harvey McKay са специалните гости на един от най-силните парти брандове у нас

С приближаването на пролетта, идва и поредното издание на най-иновативния парти бранд на Метрополис – Future Heroes, който ще се проведе на 7 март 2014 в Зала Христо Ботев !

Поредицата всяка година представя за първи път у нас най-горещите нови имена в техно музиката. Така, въпреки че супер звездите на световната електронна сцена в последното десетилетие остават почти непроменени, Metropolis развиват и поддържат българската електронна култура в крак с най-модерните, различни и актуални световни тенденции.

Задължително условие на всяко Future Heroes парти е да присъства и един утвърден парти великан, който не просто е част от тенденциите, но и ги създава. И доказателството, че концепцията работи е, че само година след първото си идване у нас, основен хедлайнер на Future Heroes 2014 ще бъде Sam Paganini, с когото българската публика се запозна на предишното издание на тематичната поредица.

В последната година кариерата на италианеца се изстреля с главоломна скорост нагоре и това не остана незабелязано от българските му фенове – първите 200 промо билета за Future Heroes 2014 бяха продадени за по-малко от 36 часа!

Музикалните корени на Sam Paganini са дълбоко свързани с рока и именно по-тежкият и суров звук е отличителният знак на масивните му Techno-progressive хитове. Любимец на всички – от Sasha Carassi и Richie Hawtin, до Marco Carola, John Digweed и Dubfire, италианецът цени музикалните традиции, но постоянно предизвиква границите – например Prisma EP (Drumcode, 2012) е посветено на култовия албум The Dark Side of the Moon (1973) на Pink Floyd. Най-новото му EP Shade пък излезе току-що и освен основният разбиващ едноименен трак, в него присъстват ремикси на Timmo, Mattew Jay и втория гост на Future Heroes 2014 – MiniCoolBoyz.

Родени през 1984 година Michele и Raffaele откриват техно музиката в началото на 21 век и бързо се увличат по Richie Hawtin, който и досега е любимият им артист. По-късно точно той ги изстрелва в първите редици на младите електронни надежди, като включва техен трак в компилацията си Sounds from Can Elles.

Varese Ist Leer се оказва един от акцентите на албума и се задържа в топ 10 на най-продаваните техно парчета в Beatport дълго време. По-късно MiniCoolBoyz са забелязани от Marco Carola, Paco Osuna, Joris Voorn и много други, Beatport ги определя като „децата-чудо на Richie Hawtin”, а Dubfire ги нарича „бъдещи звезди на електронната музика“ и издава два техни трака с лейбъла си Sci+Tec Digital Audio.

В момента дуото е фокусирано в работата по специално издание на винил със заглавие Triptych и ново EP, което ще излезе от лейбъла на Carl Cox – Intec Digital Imprint. Преди това обаче ще имаме удоволствието да чуем техния сет на живо – микс от традиционен и нов хардуер, в който дръм и луупинг машините са допълнени от компютърни технологии, за да прозвучи уникално минимъл техно, с детройтски и тех-хаус влияния.

Третият гост, с когото за първи път ще се запознае българската публика на Future Heroes 2014 е Harvey McKay. Директно от ъндърграунд сцената на Глазгоу пристига едно от най-интересните нови имена в съвременната електронна музика. Дебютното му EP Shake за лейбъла Cocoon, все още неизменно присъства във всеки сет на Свен Вет. С издания за DrumCode, Cocoon, Soma, Trapez, Saura и др.

Harvey McKay определено се утвърди като едно от явленията на техно сцената, които трябва да следим внимателно. Въпреки че е трудно определим жанрово – от дийп хаус до силово техно – отличителният му звук се характеризира най-вече с тъмен, енергичен и повдигащ настроението стил.

Билети

Facebook събитие

Metropolis

***
Още информация и акредитации:
Елена Пенева
+359 898 798 312
[email protected]