Public Republic Art Studio
Public Republic header image 1

Сряда, 01.08.

2 септември, 2010 от albena_stambolova ·

Албена Стамболова

Дневници

Работата ми е да говоря с хора. Правя интервюта. За набиране на персонал, за решаване на конфликти, за формулиране на проблеми, за това кой кой е, анализрам записки от разгвори с учители и проститутки, имам и терапевтични пациенти. Днес правих интервюта с млади хора за висока мениджърска позиция. Момичето, което най-много харесах, не живее в София, но е готово да пътува всеки ден до кошмарния град и вътре в него, издържа болните си родители и до сега е работило по-малко квалифицирана работа , но със степен на отговорност. Конкурентите й са с Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Отсъствия

2 септември, 2010 от Ivanka_Mogilska ·

Иванка Могилска

craving
Photo: Lel4nd

Там, където те срещам,
няма улици,
няма хора,
няма небе.
Няма теб –
там,
където те срещам. Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Любовта не е само демокрация на чувствата, а и диктатура на секса.
Радой Ралин

Митът за хуманизма на Йовков

2 септември, 2010 от aneliya_angelcheva ·

проф. дфн Милена Кирова

literaturna_kritika

Един от най-дълбоко вкоренените митове в българския литературен канон разказва за „хуманизма” на Йовков. Той изглежда толкова естествен и нужен, така ясно се подразбира „от само себе си”, че никога досега не е бил предизвикван и не е пораждал желанието да бъде оспорен, дори осъзнат като културна конструкция. Макар и в по-тясното пространство на българската литература, митът-Йовков принадлежи към онзи легендарен режим, в който историята разказва екстатиката на Ботев и хладно-практичния („български”) героизъм на Левски.

Именно тази неопровержимост на разказа, тази добре подредена „естественост”, заедно с потребността да се охранява и възпроизвежда митът в неизменната продължителност на много години, събуждат логичното подозрение, че сме изправени срещу екрана на колективните легендарни потребности, че се намираме в пространството на канонизираните митологични репрезентации. Ще се опитам накратко да проследя историята на този модел като процес на критическо конструиране в българската култура, да откроя няколко различни позиции на социалната потребност от него.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Вторник, 31.08.

1 септември, 2010 от albena_stambolova ·

Албена Стамболова

Дневници

Придвижването в София е такова, че човек се стяга дълго преди да е стигнал там, закъдето е тръгнал. Избрала съм да се движа или пеша, или с трамвай – най-бързите пътища. Днес трябва да отида в Орландовци и то на място, където един автобус минава отвреме навреме. Избирам такси, по принуда – ако това все още е избор. Към шофьорите на таксита изпитвам автентичен страх и блюдолизническа любезност. Още преди да седна Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Деньо Денев: „ Лъжата е насилие над истината, омразата – над любовта! ”

1 септември, 2010 от otchelnik ·

Интервю на Ангел Г. Ангелов с Деньо Денев

CCF24082010_00001

Деньо Денев по образование е инженер-химик. Бил е учител, но е работил предимно като журналист. Издал е двадесет книги с поезия, литературна критика и публицистика, сред които: „Ахилесова душа”, „Соло за пеещ часовник”, „Азбука за дишане”, „Книга за мама”, „Сол, вода и звезди”, „Подслушани дихания”, „Есенен апокалипсис”, „Блуждаещ огън”, „Трохи от светлина” и др.
Автор е на пиеси, някои от които сам е поставил на сцена. Редактирал е книги( предимно със стихове) на автори от цялата страна. Съставител е на антологията „200 български поети от 20 век”
( издателство „Захарий Стоянов”, 2003 год.)

През 2004 година получава националната литературна награда „Атанас Далчев”.

При него ”жанровете на живота” не са от една и съща кръвна група. Дипломиран инженер, няколко години той гастролира в учителската професия. Преподава точни науки: химия, физика, икономика, технология на стъклото…

Основен занаят му става журналистиката. Работи в три редакции, сътрудничи на повече от двадесет издания, участва в предавания на радиото и телевизията.

Наред с духовните си занимания се труди и като овощар: отглежда в градините си праскови и ябълки. И издава книги: с поезия, литературна критика и публицистика. Позволява си да озвучи словото си в Храма на Мелпомена.

Определя себе си като редови работник на литературната нива. И уточнява: сеяч на думи.

Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Трънен венец

1 септември, 2010 от ddenev · 1 Коментар

Деньо Денев

4644358856_9b2085b12f
Photo: hannaneh

Този пясък – живота – какво да го правя?
Всеки миг и завинаги той безпощадно изтича…
Облак от сажди горчиви е земната слава,
затова не си струва след нея да тичам.
Най-напред трябва да стегна родната къща,
за да посрещам спокойно първия сняг.
Взетите заеми трябва навреме да връщам,
за да имам очи да поискам пак. Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество

От сянката на историята

1 септември, 2010 от magdalena kostova ·

Магдалена КОСТОВА-ПАНАЙОТОВА

Неслученият канон

На фона на добре разработените полета на литературната ни история, изследването на историята на българската литература, писана от жени, е област, която все още няма достатъчно традиции в България. Женското творчество като част от общите културни усилия на нацията, в различни теоретични текстове, които се стремят да обхванат едрите щрихи на културните процеси, често бива осмисляно като откъслечно, фрагментарно и непоследователно, изпадащо от канона. Вътрешните процеси на свързаност, хронологичност и влияния, остават незабелязани.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Из “Четири след полунощ”

1 септември, 2010 от fair_hair_f ·

Стивън Кинг

299672924_c155c3c9c5
Photo: aka_kath

ГЛАВА 1

Лоши новини за капитан Енгъл. Сляпото момиченце.
Ароматът на дамата. Бандата на Далтън пристига в Тумбстоун. Странната ситуация по време на полет 29.

1.

Точно в 22.40 Брайън Енгъл докара до изход 22 самолет “L 1011″ на компанията “Американ прайд” и загаси светещия надпис “ЗАТЕГНЕТЕ ПРЕДПАЗНИТЕ КОЛАНИ”. Изпусна през зъби дълга въздишка и охлаби колана на рамото си.

Не можеше да си спомни последния път, когато се беше почувствал така облекчен, и толкова уморен, в края на полета. Имаше отвратително, пулсиращо главоболие и плановете му за вечерта бяха твърдо решени. Никакво пиене в салона за пилоти, никаква вечеря, нито даже баня, след като се върне в Уестууд. Имаше намерение да се просне в леглото и да спи четиринайсет часа.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Понеделник, 30.08.

31 август, 2010 от albena_stambolova · 1 Коментар

Албена Стамболова

Дневници

От всички разнообразни първи дни, най-неумолимият е понеделник. А този днес е понесъл в себе си и цялото отминало лято. Уж е първи, а сякаш е последен. Няма как, ще го преживея, казвам си, един ден е все пак. Подготвях отдалече нещата, които очакват началото си в понеделник, но той взе че свърши преди да се усетя. И какво сега, питам се, пропуснах Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Смляната на малки късчета мъгла…

31 август, 2010 от merypopins · 1 Коментар

Олег Юрев /Олег Юрьев/

Превод от руски: Мария Липискова

riverfog2WEB
Снимка: celiashock

***

Смляната на малки късчета мъгла
се изсипва през решетките в стъкления огън –
птицата-игла се пробужда
и лети към изтънялата луна.
Разтваря се светещия зрак –
разтваря се свистящия мрак.

Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Люда

31 август, 2010 от Zdravka Evtimova ·

Здравка Евтимова

there
Photo: jumpinjimmyjava – iKIVA …. you can KIVA too

Лозята издъхваха в жегата, жълти като небето, което се беше объркало и посред лято трупаше облаци, но и в тях нямаше прохлада. Те бяха клещи, в които лятото се огъваше от умора.

Люда пет пари не даваше за него. Лозята нямаха край, тя ги обхождаше, яхнала кон. Сред зелената безкрайност на листата не се мяркаше жива душа, само жълтият път, пълен със слънце, се катереше по планината и потъваше нагоре, в плешивия хълм.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Неделя, 29.08, 19ти Рамадан

30 август, 2010 от aziz_tash · 1 Коментар

Азиз Шакир – Таш

Дневници

Както на много други нейни предшественички, поели риска да се обвържат с мен, и на тази неделя й е писано да премине попътно. След толкова много пропътувани дни и нощи се питам: на прав път ли съм? Обичайният ми маршрут сочи, че се движа между едни и същи точки, тоест, най-общо казано, се въртя в кръг, или още по-лошо – триъгълник, чиито ъгли са далеч по-опасни от тези на бермудския, защото не само изкривяват или поглъщат времето и пространството ми, но заплашват съществуванието ми с най-големия враг на твореца – с монотонност. “Номерът” е, въпреки неизбежната доза порочност, съпътстваща този тип хоризонтално движение –точно както въртящите се дервиши– да успея да напредна във вертикална посока.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Artist of the Week — Йони Видал

30 август, 2010 от aneliya_angelcheva ·

Интервю на Десислава Берндт с китариста и композитора Йони Видал

Превод от английски: Анелия Ангелчева

Снимка: Диана Вербург

Снимка: Диана Вербург

Йони Видал: „Влагам цялата си същност в моята музика, така че слушайте не само с ушите си, но и със сърцето си”

Йони, какво означава музиката за теб?

За мен музиката е комбинация от различни звуци, които запазват хармонията и колорита си, така че в съприкосновение един с друг, се превръщат в мощно творение, което може да предизвика емоции и спомени у нас, хората.

Родителите ти са испанци, 5 години си работил в Азия, а сега живееш в Белгия. По какъв начин разнообразните културни среди въздействат на теб и творчеството ти?

Майка ми и баща ми са испанци, a семейството ми винаги се е придържало към испанските традиции. Когато съм бил на 9 месеца, баща ми претърпял изключително тежка катастрофа. Майка ми е трябвало едновременно да работи и да се грижи за мен, докато баща ми е лежал в болницата с месеци. Било й е прекалено тежко и затова ме е изпратила при баба ми в Испания.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Сцена

Седмицата – летни бури с Бертран Ръсел

30 август, 2010 от fotoGrafinq · 2 Коментара

Мисли и афоризми на Бертран Ръсел

Бъртранд Артър Уилям Ръсел (Bertrand Arthur William Russell), (1872-1970),
британски математик, философ, логик

-
Снимка: Topyti

Животът е незначително, краткотрайно и преходно явление в затънтен ъгъл на вселената и не е нещо, за което подобава да вдигаш голям шум, освен ако не си лично заинтересован.

-
Снимка: shellorz

Вселената може би наистина има цел, но нищо не загатва тази цел да съвпада с нашите.

-
Снимка: nebraskasc

Животът е съревнование да влезеш в групата на престъпниците, а не на жертвите.

-
Снимка: kaibara87

Хората се раждат невежи, а не глупави. Глупостта идва с образованието.

-
Снимка: davedehetre

Много хора са готови да умрат, вместо да се замислят; и в действителност точно това правят.

-
Снимка: Nicholas_T

Един от симптомите за предстоящ нервен срив е убедeността, че работата ти е изключително важна.

-
Снимка: Nemoralis

Работата се дели на два типа: в първия променяш положението на материята, а във втория казваш на някой друг да го направи.

-
Снимка: mtungate

Най-голямото удоволствие след това да се забавляваме, е удоволствието да пречим на другите да се забавляват.

-
Снимка: LiebeDich

Досадното на този свят е, че идиотите са уверени в себе си, а умните са изпълнени със съмнения.

-
Снимка: Southernpixel

За да станеш дълголетник, трябва щателно да подбереш предците си.

-
Снимка: Ryan-o

Защо пропагандата има много по-голям успех, когато предизвиква омраза, отколкото когато извиква приятелски чувства?

-
Снимка: Oslo In The Summer Time

Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.

-
Снимка: OakleyOriginals

Стремежът към власт е породен от страхове. Тези, които не се боят от своите съседи, не виждат необходимост да властват над тях.

-
Снимка: Yasin Hasan

Любовта е главният способ за бягство от самотата, която мъчи повечето мъже и жени в течение на почти целия им живот.

-
Снимка: gilles chiroleu

Способността умно да запълниш свободното си време е висша степен на лична култура.

-
Снимка: ˙Cаvin 〄

Рубрики: Frontpage · Графити

Събота, 28.08, 18ти Рамадан

29 август, 2010 от aziz_tash · 1 Коментар

Азиз Шакир – Таш

Дневници

Кощунствено е да загърбиш Истанбул, без да си му определил следваща среща. Затова на тръгване прошепвам в едно от ушите на акведукта, който като гръбнак преминава през най-старата историческа част на Града, точния ден и час, в който ще премина отново под него.

1

Някога той е бил мост, по който водата е преминавала над сушата. Сега по него тече история, под него – настоящето.
Прочети нататък →

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена