Public Republic

Божана Апостолова

Снимка: krisdecurtis

Побеляха косите ми, сине.
Годините ми се протриха от носене,
а се катерят все още нагоре.
С едната си ръка вече докосвам небето,
а с другата се стискам за тебе.
О, Боже,
каква канара е обичта ми –
страховито надвесена,
едва я задържам с очите си,
за да не падне,
да не затрупа пътя ти, синко,
и обърка посоката.
На сърцето ти…

Иван Райков

Снимка: Solar Ikon

Някой влиза в таксито.

- Карай до катедралата.

Веднага тръгва, няма смисъл да пита “Коя катедрала”, тъй като в града е една- единствена. Поглежда го, както поглежда всеки свой клиент. За секунда зяпва огледалото за задно виждане и после връща вниманието си на пътя. Развил е това си умение - да преценява хората дори за едничката секунда, в която вижда лицата им.

Спират на светофара.

Мълчание.
Прочети нататък →

Събирателен образ на рекламния човек

Има страхотни проблеми с косата си. Тя или е много суха, или е много мазна, или е слепнала и няма обем, или е прекалено бухнала и трябва да се смачка. /Винаги има пърхот в изобилие./ Ако е къдрава, трябва да се изправи, ако е права, да се накъдри. Обаче щом успее да я фиксира, веднага заминава на околосветско пътешествие и “прическата остава непроменена”.
Прочети нататък →

Валентина Плачкинова

Снимка: Christiane Michaud

Лежеше на това легло повече от седмица и умираше. Толкова се беше уморил да умира, че вече му беше все едно. Животът му и без това продължи доста дълго, труден живот на човек, който така и не можа да разбере какъв е – българин, турчин, християнин, мюсюлманин… Един от онези, на които викаха „помаци”. Истинското му име беше Хасан Джунев, но всички му викаха Хач. Знаеше, че значи „кръст”, и затова в онези страшни години, когато им сменяха имената, той се нарече Кръстан. После дойдоха други времена - когато можеше да си върне своето име - и го стори. Оттогава стана още по-объркан.
Прочети нататък →

Керана Ангелова

Снимка: OLiver Jules

Болката ми е
роза без бодли
отвън
Прочети нататък →

Елин Рахнев

Снимка: Pensiero

правя опити за поезия само в много краен случай. Когато кръвното ми
налягане се е омесило с птиците. И нямам елементарна концепция за живота
си. Всъщност само тогава правя разлика между хората. Само тогава те ме
различават. Това е едно особено състояние. Това е, когато съм се разложил
сред фонемите на есента. Когато съм окончателно зависим от всичките ти
очертания. Когато мога да изпиша четиристотин страници за прашеца
по миглите ти. И още толкова за трептенето им.
Прочети нататък →

Станислава Станоева

За много от любителите на пътешествия черногорското адриатическо крайбрежие е все още една неоткрита красива територия от Европа. По мое мнение - абсолютно незаслужено. Малцината, които са имали шанса да се потопят в атмосферата му, са били погалени от средиземноморския бриз по плажове, където величествени скали излизат от кристално чистите води на Адриатика, а по бреговете до боровете се редят палми, кактуси, маслини, цъфтят магнолии.
Прочети нататък →