Public Republic

Весела Кучева

Събуждам се в стая с бели стени. На рождения си ден.

Едната от стените всъщност е сива – стената-прозорец, затулена от буреноното небе и дъжда. Не ме интересува, днес е рожденият ми ден и ще се радвам. Дори и на дъжда. Слагам си един гердан с висящи дървени животни (предимно африкански – тигър, жираф, лъв и други такива), вземам си чадъра, който все още разполага с една здрава половина и излизам навън.

Герданът всъщност е на брат ми, подарък за някакъв негов предишен рожден ден, но тъй като животните от доста отдавна прекарват времето си предимно затворени зад вратите на един бял шкаф, решавам да ги поразходя. И получавам първото си пожелание от непознат човек, който дори не знае за празника ми – пожеланието е да отида до Африка.

Затова и аз решавам, че ще черпя (с домашните си трюфели с мед и ябълково брашно, голямо количество от които разнасям в една кутийка в раницата на гърба си) предимно непознати – една мила продавачка от любимото ми магазинче за подправки, шивачките от НАТФИЗ, случайно срещнати в някакъв МОЛ хора. Естествено, вечерта давам купон за приятелите.

Странно нещо са купоните, никога не се развиват според предвиденото (и това им е хубавото, предполагам, би трябвало да кажа сега). Друго хубаво е, че наистина се развиват – разгръщат се като картонена книга, направена от едно цяло парче картон, в края на което (ако бъде дочакан краят, защото понякога човек е твърде изморен, не му се чака или пък си има по-интересни книги, или такива, които да стават наистина за четене) обикновено се гуши по някоя скромна (или не толкова скромна) лична изненада. Поне за мен е така. Нещо като подарък за търпението, капката кеф, която освобождава смеха. Така го усещам.

В този именно купон капката е една игра с опашка от разговор, която не се влачи, а хвърчи над нощта и изпитото (африканско) вино. Странно защо, въпреки че е късно, не съм изморена, имам още сили за хвърчене, но знам, че трябва и да се спи. Опитвам да заспя като затворя шепите си една в друга, така че да не се разлеят силите отвътре. Искам да си ги пазя, да си ги имам.

Даниела Иванова

Из “Бг-пропилян живот”

Снимка: anvisuals

На сина ми Георги

Отдавна не бях минавала по главната улица в спокойна пролетна вечер. Така се случи, че сторих това на връщане от концерт. И някъде там, след блясъка на Драматичния театър , след шума на фонтаните – на завоя от сградата, която наричахме „Голямата Валентина” по посока към Шишковата градинка…

Някъде там ме завладя невероятното чувство, че съм у дома… То дойде със светлината на витрините в теменуженото синьо на вечерта и с акордите от една китара. Всяка крачка напред отваряше вратата на чувството все по-широко пред песента и заедно с облака от звуци носеше усещане за живот и за красота. Прочети нататък →

Петнадесетият поетически трубадурски двубой, който ще бъде и първият на открито, ще се проведе на 15-и май (вторник) от 20:00 часа на Лятна сцена в Борисовата градина, в рамките на Седмици на четенето, организирани от платформата за съвременно изкуство София: Поетики.

Двама млади поети – Радослав Чичев и Стефан Радев, които вече се срещнаха на тазгодишния конкурс за дебютни книги „Южна пролет“, ще продължат да се съревновават – този път за предпочитанията на публиката. Ще ги подкрепят техните секунданти, Стефан Иванов (на Чичев) и Аксиния Михайлова (на Радев). Автор и водещ ще бъде Петър Чухов, а в пространството между поетическото слово ще се разпростират звуковите пейзажи на wayab.

Двубоят ще протече в четири тура:
Прочети нататък →

Йонка Бакърджиева-Агалова

Карнавал по някое време или… смях през май край Янтра

Срещата на изкуството и смеха понякога поражда чудесни неща. Едно от тях е габровският фестивал на Хумора.

Котка без опашка, опашка за котки, часовник наобратно, хора с маски, без маски, на кокили, с токчета, без обувки… на точки, райета, карета… всякакви разни и никакви скучнообразни. Ако имате чувство за хумор, значи със сигурност ви има в списъка с гостите.

Габровският фестивал на хумора е международен форум, в който изкуство и хумор просто се сливат в една идея, едно настроение с много лица и цветове. Театър, кино, живопис, музика, танци….всички изкуства, представени в сатирична гама, изпълват седмицата преди карнавала.
Прочети нататък →

Снимка: Иво Орешков

Весела Кучева

Събуждам се в една стая с лилави (за по-точно определение цветът е тъмен wienrot) гъби по стените. И, да, събуждане е, а не продължение на съня. Гъбите не са растения – стигам до това заключение (и едновременно с това размеквам лепилото между горните и долните си клепачи) заради нещо, което бях чела при Борхес – че растенията са владетели на това измерение на пространството, което наричаме дължина. Тези гъби не го владеят. Те са статични.

И за да го докажа (понеже понякога се съмнявам, че всъщност не са и пълзят по стените, докато никой не ги гледа и все някога ще се случи да се обърна достатъчно рязко, за да ги хвана на местопълзението), самата аз би трябвало да стана динамична, би трябвало да стана. Прочети нататък →

Марцелиюс Мартинайтис

Превод от литовски: Аксиния Михайлова

Из “Балади за Кукутис”

Снимка: jar()

- Толкова дълго не съм виждал отечеството си,
само земята му са орал,
сламения покрив на къщата съм поправял.

Да се огледам, да помисля животът ми пречеше,
очите и разума ми затъмняваше:
все нещо да свърша се налагаше,
все някъде да отида трябваше.

Виждам: нищо не се получава при тези,
които бързо яздят,
или при онези,
които с ядене си угаждат,
за да са по-красиви думите им за отечеството.

Работех-работех,
даже мислите си не забелязвах,
все си мечтаех да заслужа отпуска,
та спокойно да помисля. Прочети нататък →

Димитър Ангелов

Снимка: .p a n e.

Карах бавно по крайбрежното шосе към плажа на Гиншу, наблюдавайки внимателно прииждането и оттеглянето на вълните, за да разбера по-добре „дишането на океана“, както казваше една моя приятелка, на която бяха противни всички прелести на планините, когато забелязах, че съвсем наблизо бяга човек в напреднала възраст – една конвулсираща фигура с анцуг се опитваше се да върви успоредно на колата с усмивка на огромна саможертва.
Прочети нататък →

Левена Филчева

Ако “ущипах се, да не би да сънувам” не беше толкова износено клише, щях да го използвам поне една дузина пъти. Но няма, защото освен, че е клише, би било и абсолютна лъжа. Бях сигурна, че не сънувам и от момента, в който видях първия йероглиф, отворих широко очи, уши, дробове и лакомо гледах, чувах и дишах всичко наоколо.

Екскурзоводът в Сиан, който беше изключително чаровен и общителен човек, завършил висшето си образование в Русия, със завидно търпение и на прекрасен руски ни обясняваше всичко, за което се сещахме да попитаме. Прочети нататък →

Снимка: cliff1066™

“Зед или дребните лудости“ е вид литературно роуд мууви. Не прекосява някаква територия, а пресича накратко няколко човешки съществувания, спира се на странностите на всеки един герой. Романът разглежда по заобиколен пък съвременния западен човек.

Главното действащо лице, наречено Зед подобно на неизвестното в сложно уравнение, страда от липсата на собствени особености, като например да колекционира марки или да се стреми към силни усещания. Подтиквано от този недостиг, то решава да си присвои чуждите дребни лудости и така да се изпълни със съдържание, да влезе в нормите. И да намери себе си.

Започва да дебне хората по улиците и заведенията с цел да разкрие дълбоката им същност. Лека по лека срещите стават все по-чудати, а срещнатите хора все по-откачени. Прочети нататък →

Снимка: Иво Орешков

Елица Мавродинова

Сряда-четвъртък-петък-събота-неделя

Всичко се слива в един ден. Няма нощи. Нощите са само тъмни дни. Трябва да се върши работа – да се снимат реклами, да се говори с режисьора, да се тича по снимачните площадки. После трябва да се пътува с дълги, тромави, вмирисани влакове, чак докато морето се разстели пред мен като небе, но наобратно.

Всичко е наобратно. Всичко е необратимо повредено. Аз най-вече. От работа и безсъние съм обтегната като струна на китара, която няма да засвири. Превърнала съм се в странно същество. Мисля си: родила съм се да пътувам, да обичам и да говоря с хората. Но после съм забравила всичко. И сега ми е трудно да тръгна на път и да говоря с непознати. За другото да не говорим. Прочети нататък →

Интервю на Десислава Берндт с норвежкия музикант Йарле Бернхофт

Превод от немски: Анелия Стоянова

Йарле, какво означава музиката за теб?

Мисля, че музиката обхваща всичко в моя живот и следователно е неговият смисъл.

Снимка: Fred Jonny Hammeroe

Как и защо се насочи към музиката?

Всъщност нямах избор, тъй-като и двамата ми родители са музиканти. Можех да реша, дали да пробвам нещо различно и да се изложа (защото съм наистина непохватен в немузикалните сфери) или да върша нещо добре. Музиката беше резултат от този избор. Прочети нататък →

Ирина Папанчева

Снимка: razvan.caliman

Колата спря на петдесетина метра от граничния пункт в близост до млад мъж, който нервно пушеше цигара. Мъжът жадно всмука от цигарата, хвърли я на земята и я стъпка с крак. Вдигна червения си сак и се насочи към нея. Отвори предната врата и понечи да седне.

- Би ли седнал отзад при Мая? – пресече жеста му жената зад волана.
Мъжът се спря приведен, поколеба се за момент, изправи се и отвори задната врата. Тъмнокосо момиченце го погледна любопитно с живите си кафяви очи. Той седна до нея и погали овалното й личице. Прочети нататък →

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски” и София: Поетики/ Седмици на четенето Ви канят на форума:

„ПРИ МАМУТА” IV
Учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото

Време: 14 май, 19:00часа,
Място: 65 аудитория, Ректорат, Южно крило

Поезия: Хуан Антонио Берниер
Музика: „HELP ME JONES”
Учен: Пабло Канямарес, тема „Вторият закон на термодинамиката” Прочети нататък →