Днес искаме да Ви представим втора част на предговора към книгата България под комунистическия режим 1944–1989 на Стоян Райчевски.
Предговор Част II
И двете форми на съпротива са забележителни със своите мащаби и широка поддръжка в българското общество, противно на онова, което комунистическата пропаганда разпространява в страната и в чужбина, че комунистическата власт в България се радвала на голяма народна поддръжка. Фактите говорят тъкмо обратното. Властта е крепена с насилие и терор и с протекциите на геополитическото статукво, наложено на страната много след края на Втората световна война – съобразно с точно очертаните граници на сферите на влияние между основните сили победителки във Втората световна война, по силата на които България остана в съветската зона на влияние.
Формирането на парламентарната опозиция срещу комунистическия режим започва още в началото на ноември 1944 г. с първите признаци на разногласие между комунистическата партия и представителите на другите партии, включени в Отечествения фронт. Първият голям политически успех на опозицията е отмяната от Съюзническата контролна комисия по искане на опозиционните партии насрочените за 26 август 1945 г. избори за Обикновено народно събрание, които комунистическата партията се бе подготвила да проведе в условия на терор и да фалшифицира. Като най-влиятелни опозиционни политически партии се оформят:
– БЗНС с ръководител Никола Петков и печатен орган „Народно земеделско знаме” – БРСДП със секретар Коста Лулчев и печатен орган в. „Свободен народ” – Демократическата партия с ръководители Никола Мушанов и Александър Гиргинов – Радикалната партия – Опозиционна група на независимите интелектуалци с ръководител Петко Стайнов и др.
По получени от Москва инструкции през лятото на 1946 г. Българската комунистическа партия започва акция за ликвидиране на опозиционните партии. На 26 юни 1946 г.е арестуван водачът на БСДП Кръстю Пастухов, осъден на 5 години и по-късно удушен в затвора. Арестувани са и други ръководители на опозицията. Въпреки упражнения терор и манипулирането на изборните резултати от проведените на 27 октомври 1946 г. избори за Велико народно събрание, опозицията спечелва 101 депутатски мандата от общо 465 и съставя две опозиционни парламентарни групи: една на БЗНС– Н. Петков и втора – на БСДП. Това е една от най-силните парламентарни изяви на опозицията по това време в страните от Източна Европа, попаднали в съветската сфера на влияние. Прочети нататък →
Фанна Коларова, автор и ръководител на проекта “България 1944-1989″ и Стоян Райчевски, български политик и публицист посвещават този проект на независимата работна група „Забраненото минало на България“ на един малко известен период в новата история на България. Няколко книги и изложбата „България 1944-1989 – Забранена истина” са резултат от проекта.
Двамата автори искат да насочат вниманието особено на младите хора, а също и на европейската общност:
“към онази част от българското общество, която не е преставала да защитава демократическите си убеждения, въпреки комунистическита репресии. Тя е била преследвана, унижавана и подложена на физическо унищожение. За нея се говори много рядко, имената на убитите политици, писатели, журналисти и на многото обикновени почтени хора са почти непознати днес, а техните гробове – незнайни. Те бяха против комунизирането и съветизирането на България и затова обявявани за „врагове на народа“.
Нека се знае, че истината за съпротивата в България, за преживените репресии по затвори, лагери и насилието в ежедневието беше забранена за споделяне и пред най-близките хора. Това е една от причините днес по-младите поколения да знаят толкова малко за комунистическия терор.
С този проект искаме да дадем своя принос на обединена Европа да разбере причините за сегашното състояние на България. Те се коренят в редица несправедливи геополитически решения и в погрешни действия в по-ново време. Историята на България е част от историята на Европа. Правата на човека и демокрацията са нашата обща ценост, за която хиляди българи за дали живота си.
Отношението към жертвите на комунизма и пораженията от комунизацията и съветизацията на Източна Европа след Втората световна война, са общоевропейски проблем, който до днес се подценява и не се осветлява достатъчно. (Откъс от уебстраницата на проекта)
Днес искаме да Ви представим първа част на предговора към книгата “България под комунистическия режим 1944–1989″ на Стоян Райчевски.
Предговор Част I
Тоталитарният режим в България (1944–1989) бе наложен на българския народ против неговата воля. На 9 септември 1944 г. комунистическата партия сваля с военен преврат демократичното правителство на Константин Муравиев, когато съветската армия бе започнала да окупира страната. Четири дни преди това, на 5 септември 1944 г., Съветският съюз, непредизвикан с нищо, обявява война на България, с която той до тогава е поддържал редовни дипломатически отношения, без нито един български войник да е участвал във военни действия на Източния фронт.
На 8 септември съветските войски навлизат в България, когато вече в страната е съставено ново правителство от представители на старите буржоазни партии, обявило неутралитет, дало пълна амнистия на политическите затворници и предприело активни действия за сключване на мир със САЩ и Великобритания.
Наложеното и доминирано от комунистите просъветско правителство на Отечествения фронт започва да налага своята власт с тотален терор. Още в първите дни и седмици, чрез т.нар. екзекутивни тройки, съставени от активисти на комунистическата партия и криминално проявени лица, са избити по бърза процедура без съд и присъда около 30 000 души.
С масови репресии, убийства, арести, изселвания и други насилнически действия комунистическата партия, която разполага с Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието, се разправя жестоко със своите противници и с потенциалните си политически опоненти. Терорът обхваща всички нива на политическия, икономическия и духовен живот на страната. Правителството на Отечествения фронт приема поредица репресивни наредби, издава укази и постановления, с които се дават пълномощия на репресивните органи и привилегии на подкрепящите новата власт.
В грубо противоречие с действащата тогава Търновска конституция на 24 септември 1945 г. Политбюро на комунистическата партия одобрява наредба-закон за създаване на извънреден „народен съд”, приета от Министерския съвет на 30 септември с. г. Под предлог, че този съд ще съди виновните за въвличането на България във Втората световна война на страната на Тристранния пакт, започва масова разправа с политици, стопански дейци, военни, интелектуалци, учени, писатели, журналисти и др. Обвинените са обречени предварително, защото са съдени с презумпция за виновност. Присъдите са окончателни, не подлежат на обжалване и се изпълняват веднага. Прочети нататък →
Интервю на Десислава Берндт с aрх. Габриела Семова-Колева, председател на дружество „Архитектурно наследство“ и Български национален комитет (БНК) на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС)
арх. Семова-Колева, снимка: Стояна Колева-Колин
Арх. Семова, за 5ти пореден път се провежда конкурса за дипломни работи в сферата на опазване на архитектурното наследство на дружество „Архитектурно наследство“, на което сте председател. Как възникна идеята за конкурса и какви са неговите цели?
В последните десет-петнайсет години архитектурното наследство в България остана малко на заден план, може би като следствие на обществено-икономическото ни развитие.
Архитекти от Творческа мрежа за културно наследство, снимка: Иван Колев
Властимащите се поблазниха от по-бързите темпове и по-преките пътища за постигане на своите цели. При такава ситуация експертното и научно мнение се пренебрегва и неглижира. И тогава единственото спасение е новото поколение, жадно за знания, за реализация, за изява. Така нашите взаимни търсения се срещнаха. Затова основна цел на членовете на дружеството, а също и на тези от ИКОМОС (една четвърт от членовете на дружеството са и активни членове на ИКОМОС) са развитието на младите колеги, тяхното формиране и изграждане, затвърждаване у тях на ценностна система в дух на уважение към наследството, към нашите традиции, към непреходните стойности на нашето общество, утвърдени в нашето исторческо развитие и запазването им за бъдещите поколения.
Част от изложбата в Дома на киното, снимка: Иван Колев
Друга наша амбициозна цел е изграждане, координиране, сверяване на основните методологически похвати и подходи на преподавателските екипи подготвящи бъдещите архитекти. Да видят на едно място плодовете на своите усилия е добра възможност за преподавателите и позволява сравнение, сверяване на часовника и по-безпристрастна и вярна самооценка.
Възпитанието и по-специализираното информиране на публиката и обществото в базисните ценности, които носи опазването на наследеното ни богатство като доктринално мислене е също наша съкровена мечта.
В началото на този етап макар и спорадично такива конкурси се провеждаха в рамките и от специалистите на ИКОМОС – България (Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места). Но както и в управлението (държавно и общинско) така и в БНК на ИКОМОС превес получиха специалности различни от АРХИТЕКТУРАТА.
По медиите, а и не само там, се настани удобно мението, че архитектурата е просто и само естетика т.е. една от многото специалности участващи в строителството. Това вече беше прекалено, а освен това и много същностно невярно, защото архитектурната професия е комплексна и съдържа в себе си познания от всички други професии.
АРХИТЕКТЪТ е лидер на процесите за съграждане. Всичко това отначало доведе до лавинообразно недоволство особено в средите на архитектите по консервация и реставрация. Така че, създаването на дружество “Архитектурно наследство” се получи някак естествено, а с него и националната изложба–конкурс.
Не е ли великолепно съвпадението, че в Европейската година на наследството националната изложба-конкурс има своя юбилей, а мотото на международния ден на паметниците на културата и забележителните места на 18ти април тази година е “Наследство за нашите поколения!”
Интервю на Десислава Берндт с арх. Незабравка Тушнина
арх. Незабравка Тушнина, снимка: Константин Георгиев
Незабравка, съвсем наскоро участва в конкурса на дружество „Архитектурно наследство“ за дипломни работи в сферата на опазване на архитектурното наследство и спечели наградата на публиката с проекта за „Реставрация и адаптация на старопиталището на Пенчо Семов, гр. Габрово“. Как се чувстваш като любимка на публиката?
Наградата се оказа различна от това, което очаквах. Значимото се оказа популялизирането на проекта, възможността той да излезе извън границите на университета.
Незабравка Тушнина при връчване на наградите от конкурса, снимка: личен архив
Подкрепиха ме хората, които са наистина заинтересовани от темата на разработката ми, а именно хората от Габрово. Това беше изключителна награда за моя труд.
Проект за „Реставрация и адаптация на старопиталището на Пенчо Семов, гр. Габрово“ на арх. Тушнина
Как попадна на конкурса и защо реши дипломната ти работа да е точно за Старопиталището в Габрово?
Конкурсът се провежда ежегодно и като студентка по архитектура очаквах тазгодишното издание.
Темата на дипломната работа избрах случайно. Не подозирах колко история е скрита в сградата.
И всяка случайност след това, в процеса на работа, беше доказателство, че съм открила мястото, на което бих могла да бъда най-полезна (както и то на мен). Запознах се с хора, който ми помогнаха изключително много, без да ме познават. Поисках да бъда част от продължението на историята.
Какво знаеш за Пенчо Семов и за историята на сградата?
Най-вероятно знам само една малка част от това, което сградата помни. Цялата тази памет, заключена на мястото го е превърнала в живо същество, което има своето минало. Всяка архитектурна намеса би трябвало да се съобрази не само с факти и архивни материали, а и с поетичното присъствие на мястото.
Кратък филм за Старопиталище “Пенчо Семов” с български субтитри (под видеото More, Transkript); https://www.facebook.com/Staropitalishte/
Или три примера за силата на обществената подкрепа при спасяване на национално културно-историческо наследство от Десислава Берндт
След публикацията на „Коледна приказка“ за Старопиталище „Пенчо Семов“ наша читателка ни обърна внимание, че подобен случай и инициатива за спасяване на замък от 13 век има във Франция. Затова решихме да предоставим на вашето внимание този и още два примера от Германия за силата на обществената подкрепа при спасяване на националното културно-историческо наследство в Европа.
Замъкът Мот-Шандение в Западна Франция
Замъкът Мот Шандение се намира на около 300км от Париж и на около 150км от Нант. Както и Старопиталището в Габрово той е бил изоставен да се руши без покрив след пожар през 1932г. и до днес да тъне в разруха, обрасъл в трева.
През 1963г. го купува френски индустриалец, който не го възстановява, а през 80те години го продава на Банка Credit Lyonnais. Банката от своя страна го пуска отново за продажба. Четирима приятели го купуват, но нямат възможност да го възстановят и решават да инициират акция с такава цел.
С краудфъндинг кампания (от английските думи „crowd“ и „funding“ или публично / обществено финансиране, бел.ред.) по онлайн платформата Dartagnans.fr (която е специализирана в спасяването на културно историческо наследство, бел.ред.) за 30 дни са били събрани над 1,6 милиона евро. Участници от 115 страни стават съсобственици на замъка чрез дарение от 51 евро.
Това е най-голямата досега събрана сума от такава акция в Европа. Зад нея стоят Асоциацията „Осинови замък”, Платформата Dartagnans.fr и Сдружението „Приятели на замък Мот-Шандение“, които искат по този начин да спасят замъка и да го предоставят за ползване на обществеността.
Само за ден сумата от 500 хил. евро, необходима за създаване на компания за закупуване на замъка е събрана. Планирани са още три подобни акции за набиране на средства за ремонт, реставрация и поддръжка на сградата. Идеята е достъпът до замъка да бъде осигурен в най-скоро време за всеки и по демократичен начин заедно да се реши как и за какво да се ползва сградата от обществеността.
Възстановяването на църквата Фраункирхе в Дрезден, разрушена по време на бомбардировките на 13.02.1945г., е било възможно единствено с покрепата на дарители от цял свят.
Фрауенкирхе, снимка: Йорг Шьонер
До нейното откриване и освещаване през 2005г. са били дарени 100 милиона евро. Около 70 милиона от тях са събрани от фондация „Фрауенкирхе“ заедно с Дрезднер Банк, а останалите 31 милиона – от „Сдружението за подпомагане на възстановяването на Фраункирхе“.
Концерт във Фрауенкирхе, снимка: Александър Фурман Прочети нататък →
Имало едно време едно селянче, което с труд, любов и постоянство се издигнало до влиятелен и богат индустриалец и благодетел не само в своя град. За него било важно да помага на млади и стари, да доставя радост на хората.
Параклис-дарение от Радка и Пенчо Семови, снимки: desenze
Освен че създал много фабрики и дал работа на своите служители, Благодетелят мечтаел грижите и защитата му да се пренесат и в бъдеще и да се разпрострят като крило върху тях. За тази цел той построил красива и голяма Къща и я нарекъл Старопиталище.
Къщата имала дълги и елегантни коридори, много стаи, чудесен изглед и още по-чудесни парк и езеро, по което лодка возела всеки посетител от града. До чешмата със студена вода винаги имало и сладък локум за всеки , който се спирал да се освежи там.
Благодетелят не могъл да понесе страданията, причинени на неговия любим град и починал. Преди това си пожелал цялото му имущество и наследство да бъде дарено за добри цели. А красивото Старопиталище да стане дом за стари и немощни. Прочети нататък →
Интервю на Десислава Берндт с автора, публициста, преводача и издателя Илия Троянов Превод от немски: Десислава Берндт
Църквата CityKirche във Вупертал е известна както с висококачествена програма от събития, така и с доброто сътрудничество с други партньори. По покана на Католическия образователен институт и в сътрудничество с книжарницата Макензен и културното бюро на град Вупертал, CityKirche подслони за една вечер вече обществено-политически заинтересовани хора и ентусиазирани читатели. Те имаха щастието да посрещнат многократно наградения автор Илия Троянов и да присъстват на представянето на новата му книга в разговор с Хуберт Шпигел от Франкфуртер Алгемайне Цайтунг.
Многобройни откъси и истории от новата книга “След бягството” бяха представени и коментирани от автора с тънко чувство за хумор. Ако е трябвало да напуснете страната си, непременно ще се познаете в книгата. И нещо още повече. Авторът говори просто от сърцето ви. Темата за “бягство” го е съпровождала през годините и подсъзнателно толкова го е занимавала, че книгата е била създадена “еруптивно” за няколко седмици.
А ако не сте имали такива преживявания, непременно трябва да прочетете книгата. Тя е един опит да се предадат тези преживявания на другите и с това да донесе повече разбиране за “тази опеделена категория човек – бежанецът”. Гласът на г-н Троянов се чува добре в Германия и в чужбина. Дано книгата достигне още повече хора и привлече внимание в обществените дебати по тази тема.
Ето интервюто ни с Илия Троянов, който е бил чест гост на нашето списание.
Г-н Троянов, какво означава за вас думата „родина“?
Затова трябва да прочетете новата книга (смее се), защото всъщност наистина имах нужда от 100 страници, за да покажа колко труден е въпросът за родината и колко сложен, многопластов, калейдоскопичен и фрагментарен въпрос се оказва той за бежанеца. На въпроса практически почти не може да се отговори или да се обобщи с едно изречение.
Илия Троянов в разговор с Хуберт Шпигел, снимка: desenze
На въпроса не може да се отговори, защото първо в началото на всеки разговор трябва да се изясни: „Какво точно разбирате под „родина“?“ Това е едно невероятно дифузно понятие.“ Прочети нататък →
Интервю на Десислава Берндт с музиканта Ян Детвилер Превод от немски: Десислава Берндт
ХХ-тото юбилейно издание на джаз фестивала в Банско е вече история. Повече от седем дни от 5 до 12 август многобройни световни звезди празнуваха парти маратон заедно с публиката. Швейцарският певец Севън и неговата група загряха публиката още на 7 август 2017 г. Хилядите зрители наградиха дебюта на музикантите в Банско с голям ентусиазъм, овации и танци.
В нашето интервю, проведено малко след фестивала, Ян Детвилер – основател и певец на групата – ни разказа за първото им представяне в България.
Севън на XX-ия Международен Джаз Фестивал в Банско 2017г., снимка: desenze
Ян, вие имахте и имате редица изпълнения на различни фестивали в немскоговорящите страни. Как мина изявата ви на Международния Джаз Фестивал в Банско на 7.08.17?
Изпълнението не беше никак стандартно за нас. Нямахме представа какво да очакваме – и публиката нямаше представа какво да очаква от нас. Така че ние бяхме още по-развълнувани от друг път, много се зарадвахме на поканата и приехме предизвикателството.
Севън в Банско 2017г., снимка: desenze
Аз също бях в Банско и видях една публика, която беше много ентусиазирана, танцуваща и приветстваща ви с нестихащи овации. Как се почувствахте при първото представление в една източноевропейска страна, където се пише на кирилица?
Беше много сърдечно и бяхме приети с отворени обятия. В началото почувствах несигурността на публиката, защото хората наистина не знаеха какво да очакват и какво ще правим с тях.
Чудесната аудитория се увлече лесно по музиката ни и се предаде и отдаде на нея. Това винаги е най-красивият момент, когато всички се отпускат едновременно и сцената между нас изчезва.
Тази година вторият Немско-български ден на историята се организира от немско-българското студентско дружество „Будители“, което е едно от най-активните български студентски сдружения в Германия, и немско-българското сдружение „Памет“. Мероприятието ще се състои на 12.11.2017 в Лев-Копелев-Форум в гр. Кьолн.
(„Месец на село“ от И. С. Тургенев. Превод Майа Праматарова; сценична версия и режисура Стилиян Петров; сценография Венелин Шурелов; костюми Елица Георгиева; музика Иван Шопов. Участват: Наталия Петровна – Даниела Викторова; Михаил Ракитин – Стоян Радев; Верочка – Цветина Петрова; Алексей Беляев – Валери Вълчев; Игнатий Шпигелски – Николай Божков; Аркадий Ислаев – Пламен Димитров; Ана Семьоновна – Юлияна Чернева; Лизавета Богдановна – Веселина Михалкова; Катя – Гергана Арнаудова; Шааф – Константин Соколов; Афанасий Болшинцов – Николай Кенаров; Коля – Алекс Маринков / Николай Маринков. Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна. Премиера 30 и 31 март 2017 г.)
Имах – и продължавам да имам – силно любопитство към „Месец на село“ на Варненския театър. Първо, защото тази пиеса не е репертоарна у нас и спорадичната ѝ поява предполага не само оправдание на избора, но и специален подход; и второ, тъй като чисто професионално ме занимава какво се случва с руската класическа драматургия на българска сцена(1). От известната позиция на Пенчо Славейков, споделена в статията му „Национален театър“, писана през 1910, тоест две години след като напуска поста директор, най-много ме привлича следната мисъл, изречена с патоса на заклинание: „Класическите драми, и начело тям Шекспир, трябва да легнат в основата на нашия репертоар, и повтарям пак – в нови преводи! [...] След класиците е драматическият репертоар у онези народи, на които животът, идеите и чувствата, движещи тоя живот, са най-близки и понятни нам – славянските народи: и от тях най-първо русите“ (Славейков, П. П. Събрани съчинения в осем тома, т. 5. С. 1959: 289–290). Прочети нататък →
Интервю на Десислава Берндт с художничката Антония Дуенде
Антония Дуенде, снимка: desenze
Антония, как възникна идеята за рисуване в джаз клубове, на фестивали и концерти?
Когато попаднах в Берлин много съжалявах, че като дете моите родители не са ме пратили да уча някакъв инструмент. Музиката събужда едни други струни в мен, дава ми енергия и ме стимулира. И понеже за мен Берлин е градът на джаз клубовете и на джаз сешъните, в момента в който го открих, си зададох въпроса как аз мога да участвам активно в тях и реших, че просто си взимам пастелите и хартията, сядам и това става моя музикален инструмент.
И действително това се получи и видях, че се радва на много голям интерес от страна на музикантите, които ме приеха като част от тяхната среда. От фестивалите и джаз клубовете в Берлин дейността ми постепенно се разшири и в другитградове. В Индия съм попадала в джаз клуб, а също и във Франция. Но като че ли в Берлин има най-голям интерес и възможност човек да се включи в едно такова диалогизиране с други култури. Прочети нататък →
Интервю на Веселина Филипова с Тома Спространов публикувано в юбилейната книга “20 години МЕЖДУНАРОДЕН ДЖАЗ ФЕСТИВАЛ БАНСКО” 112 страници илюстровано, луксозно издание Съставител и редактор: Веселина Филипова Издателство: Фабрика за книги, импринт на БГ книга ЕАД ISBN: 978-619-230-008-1
първа публикация във в. „Жълт труд”, 2016г.
Името му е символ на творческо дълголетие. Емблематичен DJ, човекът – радио. Определят Тома Спространов като най-разпознаваемия глас в българския ефир. За слушателите е легенда, а за Международния джаз фестивал в Банско – любимият ерудиран и сладкодумен водещ.
Тома Спространов, снимка: БУЛФОТО
Как започна любовта Ви към Джаз фестивала?
Роди се от самото му зараждане. В Банско, едно прекрасно място, водих рок фестивал. Шефът на хотел „Тане” докарваше групи, като почнем от дуета Бакара до Кен Хенсли (автор на „Джулай морнинг” и повечето хитове на „Юрая Хийп”). Тогава директорът на Джаз фестивала господин Илиев, който лекувал с иглотерапия в клиниката си, (още тогава Васко Петров и Камелия Тодорова пеели в хола на болницата), та докторът реши да премести купона на площада и де факто почна Фестивалът в Банско, преди 19 години.
Любопитното е, че в Банско са пели и поп певци като Данчето Христова и Лили Иванова, Лили Друмева с нейната кънтри група. Докторът гледа да прави Феста по подобие на Монтрьо и останалите джаз фестивали по света, които имат и блус, и буги-вуги изпълнения. Ето пет пъти подред идва Цвингенбергер, царят на буги-вуги пианото.
Всяка година гостува по една голяма звезда. По-миналата година пяха „Инкогнито”, които ме поздравиха с моя рожден ден, който е на следващия ден.
Тази година ме поздрави не някой друг, а самата Джос Стоун, чийто глас оприличават на гласа на кралицата на соул музиката Арета Франклин.
Първото богато илюстровано издание “20 години Международен Джаз Фестивал Банско” представяме на вниманието на нашите читатели в интервю с журналистката Веселина Филипова
През 2009г. Public Republic става медиен партньор на Международния Джаз Фестивал Банско с цел популяризиране на фестивала в България и извън нея, най-вече в английското и немскоговорящото онлайн пространство.
С рубриката „News from International Jazz Festival Bansko“, която излиза всяка година на трите страници на списанието, Public Republic представя програмата на фестивала и много от известните му звезди като Ана Мура, Аксел Цвингенбергер, Кейто Сайто, Севън, Джеки Райън, Лайла Емънс, Джайф Ейсис, Йони Видал, Елина Дуни, Ефтекасат, Мая Нова и други.
В годината на 20годишния юбилей на Международния Джаз Фестивал Банско мултимедийното списание Public Republic бе поканено да участва с проведени интервюта в юбилейна книга за фестивала заедно с други реномирани колеги и медии.
Public Republic се озова с голямо удоволствие на тази покана, за която благодари на създателя и организатора на фестивала д-р Емил Илиев и журналистката Веселина Филипова, съставител и редактор на книгата, както и на участвалите в използваните материали колеги Полина Георгиева, Елисавета Балтова, Яна Радилова и Десислава Берндт.
Днес разговаряме с журналистката Веселина Филипова за създаването на първото илюстровано издание “20 години Международен Джаз Фестивал Банско” във връзка с 20годишния юбилей на фестивала.
20 години МЕЖДУНАРОДЕН ДЖАЗ ФЕСТИВАЛ БАНСКО 112 страници илюстровано, луксозно издание Съставител и редактор: Веселина Филипова Издателство: Фабрика за книги, импринт на БГ книга ЕАД ISBN: 978-619-230-008-1
Веселина, как възникна идеята за юбилейната книга “20 години Международен Джаз Фестивал Банско”?
Идеята за книга не е нова. Тя витаеше в пространството и преди, когато Фестивалът навършваше 5, 10, 15 години. Но нищо не се случваше. Явно е трябвало да се съберат в една посока положителни енергии. Аз, лично бях водена от огромното си желание да увековеча това феноменално културно събитие, най-големия летен музикален форум в България.
Действително малко са родните фестивали, успели да се докажат толкова години не само на родна почва, но и да добият международен престиж. Както и да съхраня за поколенията чрез писаното слово невероятната атмосфера в Банско и емоцията, която са предали чрез интервюта и репортажи моите колеги – акредитираните за Феста журналисти.
ЛЮБОВ//ПЕДАГОГИКА//УЧИЛИЩЕ е основната тема на 14тия фестивал на спомените GOATMILK (КОЗЕ МЛЯКО).
Между 24ти и 28ми май хора на изкуството, документалисти, преподаватели, терапевти, студенти от България и света ще дискутират в село Горна Бела речка (община Вършец) нови подходи към образованието и ученето във всички възрасти.
Организатор на фестивала е “Фондация за нова култура“, независима частна неправителствена организация, основана през 2003-а година в София. Фондацията работи като интердисциплинарна мрежа от журналисти, артисти, историци, писатели и дизайнери в областта на новите медии. Развива своите дейности в Северозападна България, основно в село Горна Бела речка.
Селото е част от природен парк Врачански Балкан и от Натура 2000. Намира се на 8 км от град Вършец и на 85 км от София. Има около 60 жители и все по-намаляващ брой кози и овце.
В рамките на 4 дни участниците ще очертаят контурите на въображаемо училище, което ще се опита да даде отговор на въпроси като
– Какви компетентности са нужни на децата днес? Преподават ли се в училище? Как? – Какви умения липсват на възрастните днес? Къде и как да ги научат те? – Какво искаме да научим, независимо от възрастта?
За първи път в България немската писателка Ники Павлов ще чете от своя роман „Българският лекар“ – на немски и български език.
Книгата излезе на немския пазар през 2015та година, българската премиера предстои. Вижте тук нашето интервю с авторката
Интервю на Десислава Берндт с Момчил Цонев, автор, журналист и създател на онлайн медията Габрово Daily, на първата онлайн енциклопедия за Габрово – Gabrovowiki и на фестивала за градски изкуства и щастие 6Fest
Момчил Цонев е роден в Габрово. Завършва Националната Априловска гимназия и журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. Магистър е по „Изкуства и съвременност ХХ-ХХІ век“ в Софийския университет. Бил е директор “Програми и проекти” в центъра за изкуства “Бяло училище” на българо-френския художник Николай Панайотов. Автор на първия в България “Мултимедиен роман” (2008).
Автор е на историческата колекция “Габрово – живият град”, която включва четири издания – “Имало едно време в Габрово” (2008), “Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” (2010), “Снежно Габрово за деца” (2011) и „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов” (2012).
Момчил Цонев е носител на многобройни награди и отличия като националната литературна награда “Хермес” за книгата си “Homo Pseudo. Pseudo-етика на чая с бисквитки” (2007) и наградата на Община Габрово “Златен Хирон” за принос в развитието на града (2004).
Създател е на онлайн медията Габрово Daily, на първата онлайн енциклопедия за Габрово – Gabrovowiki, на първата компютърна игра за Габрово Gabroville и на Международния фестивал за градски изкуства и щастие 6Fest, който ще се проведе от 19 до 21 май 2017г. в град Габрово.
Момчил, през последните 10 години се занимавате с култура и изкуства в Габрово. Как и защо започнахте с това?
Изкуството и културата са в кръвта ми. Дишам с литературата, гледам през очите на минали епохи и техните уроци. Мисля в бъдеще време, както са правили успешните габровци.
Знаете приказката за реката, която тече в различни цветове. По времето на силната индустриализация на Габрово до началото на 90-те години на ХХ век, река Янтра в Габрово също понякога се оцветяваше в различни багри – не като в приказките, а заради текстилната промишленост. През реката на моя живот също текат различни цветове – историята, литературата, журналистиката, мениджмънта на проекти, изкуствата.
Първите ми занимания преди 10 години бяха също много различни. Първата ми книга за историята на Габрово „Имало едно време в Габрово“, която написахме с майка ми, историчката Даниела Цонева.
И нещо съвсем различно – експерименталният и първи у нас „Мултимедиен роман“, който създадох в „Бялото училище“ на българо-френския художник Николай Панайотов в севлиевското село Стоките. Това беше роман, чието действие се развива не върху страниците на книжното тяло, а в компютърен файл. Разказът минава през различни изкуства – литературата, аудио-визията, фотографията, живопистта. Говорим за 2007-2008 г.
Мултимедийният роман беше представен в Бялото училище, в Габрово, в София (в „Червената къща“ и в рамките на „Малък сезон“ в галерия „Васка Емануилова“). За мен този роман беше опит да превърна литературата в обединяващото универсално изкуство, което не е само текст, букви, книжно тяло, а е онова универсално слово, което е преди всичко и е всичко. Словото, разказът са основополагащи и те оживяват във всички възможни форми – текст, звук, визия.
За тези 10 години работа се появиха още три книги в историческата поредица „Габрово – живият град“, първата онлайн енциклопедия за Габрово www.gabrovowiki.com, най-популярния клип за Габрово „Щастливо Габрово / Happy Gabrovo“, първата компютърна игра за Габрово www.gabroville.com, онлайн медията Габрово Daily, портала www.gabrovo.net и бизнес портала www.biz.gabrovo.net, а през май 2017 г. – и първия Международен фестивал за градски изкуства и щастие 6Fest.
