Public Republic

Любомир Розенщайн

Опитвам по всякакъв начин да задържа в кадър леките изпарения, които се надигат над езерото при зазоряване. Все не успявам. Пробвам различни настройки на техниката, въртя се около брега, приклякам, снимам, снимам, но нищо от кадрите не се приближава по никакъв начин до онова, което искам да се види на снимката.

Събуждането на езерото. Тихото раздвижване на водата, която се готви да посрещне слънцето. Лъчите светлина са още високо над водната повърхност, езерото остава в сумрак, но като че ли с кожата си започва да усеща пристигането на изгрева и намира начин да му отговори, да го приветства, да започне да се разтваря и да се слива със слънцето на утрото…

Сякаш езерото се опитва да се изкачи към небето в този миг, да се изтегли нагоре, д а се издигне, само да стигне по-близо, по-скоро до светлината…

И там, на границата, малко над водата и под небето, само в кратките минути при зазоряване, се разстила едно второ, ефирно езеро, почти водно, почти въздушно, съвсем невидимо за обектива ми, толкова вълшебно…

Прибирам фотоапарата и просто сядам на мократа трева. Може да е видение това излизане на езерото от нощта, това тихо обяснение в нетърпелива любов към слънцето…
Прочети нататък →

Любомир Розенщайн

Рано сутрин, преди още да го превземат хората, този град е град на птиците. Вървя по улицата, по която преди мен е минал само млекарят – познавам следите му, бутилките мляко, оставени пред вратите. Сякаш светът е започнал отново и хората тепърва ще се заселват… или предстои да бъдат родени в тези часове и някой вече се е погрижил млякото да е тук.

Може би птиците си играят на някаква виртуална игра… Може би те сега обсъждат от кои врати да излязат хора, накъде да тръгнат, как ще се разбързат, дали ще се качат на колите си или ще чакат автобуси… Може би птиците… са непознатият ни още владетел на хаоса, който ще завърти още един път колелото на деня за многомилионното човешко стълпотворение, което наричаме град…
Прочети нататък →

Кристи Филипс

Снимка: Георги Трифонов

Пролог

29 юни 1670 г.
Дворец Сен Клу, Париж
Спешно до Рю дьо Варен, Париж

Кралските лекари се грижиха старателно за нея, както и всички, които идваха да я посетят. Принцеса Хенриета-Анна си легна в леглото тази сутрин, понеже й прилоша; някои казват, че причината е отрова. Тя се гърчи и пищя, и стиска корема си, хлипайки – беше жална гледка за наблюдаващите я. Повечето подозират нейния съпруг Орлеанския херцог и неговия любовник Шевалие дьо Лорен, когото кралят прогони от страната само преди две седмици. Но кралят никога няма да осъди своя скандален брат, въпреки че снаха му в момента се измъчва от ужасяваща агония.

Mors certa, hora incerta. Смъртта е сигурна, само часът й е неизвестен, казват римляните. И все пак всичко продължава, както си е било и преди. Придворните се суетят из апартамента на Хенриета-Анна, потънали в безсмислени разговори, сякаш тази нощ не е била по различна от предишните. Никой от тези натруфени пауни всъщност не го е грижа, че искрената добродетелност и младежката красота на принцесата скоро ще бъдат погубени; макар да трябва да призная, че красотата й бързо повехна от неспирните клизми и множеството повръщания.
Прочети нататък →

Всяка година през месец август в Банско се провежда международният Банско Джаз Фестивал. През 2014г. за 17ти пореден път световноизвестни музиканти ще зарадват с тяхната музика жителите и гостите на Банско. Днес имаме удоволствието да ви преставим програмата на фестивала за тази година.

Прочети нататък →

Новото заглавие от издателска къща „Кръгозор” – продължение на „Писмото на Росети”

В основата на сюжета на „Дневникът на Девлин“ лежат две реални исторически събития: подписаният през май 1670 г. таен договор между Чарлз II и Луи XIV и смъртта на принцеса Хенриета-Анна, сестрата на Чарлз II, месец по-късно.

Американската авторка прекарва дълго време в проучване на английската история. Отправя се на двуседмично пътуване в Лондон и Кеймбридж и обикаля местата, за които пише. Посещава и Британската библиотека, където вижда лично някои от книгите, които вече е прочела. „В залата с ръкописите на редките книги разгледах документите на Клифърд, сред които са писмата, разменени между Чарлз II и Луи XIV, и вариант на тайния договор от Дувър. Смятат се за толкова ценни, че когато помолих да ги видя, ме настаниха на специално бюро и две библиотекарки стояха до мен постоянно”.
Прочети нататък →

Любомир Розенщайн

В парка вниманието ми привлича табела за ползата от Hedgerow. Ранна сутрин е, слънцето тъкмо се готви да се покаже, тиха мъгла се надига от поляните, а аз се опитвам да изровя в задрямалия си мозък българска дума за hedgerow.

Идва ми наум стърнище, но стърнище не беше ли изпепелената наесен нива, подготвена за нова оран… Редиците от храсти, които отделяха една нива от другата, нямаше ли друга дума за това…

Опитвам се да пререждам и търся думи, а вместо думи паметта ми събужда картини… Белите цветове на трънките и глога в живите огради между пролетните поляни… Някогашните планински нивици отдавна са се превърнали в покрити с иглика ливади, а храстите, които са ги разграничавали, стоят…
Прочети нататък →

Мария Липискова

Снимка: William Warby

един мъж стои на моста
и гледа надолу
носталгия Прочети нататък →

Кристофър Бакън

Снимка: Любозар Димитров

Там, откъдето идвам, работата е ключът към самоопределянето, ние сме това, с което „си изкарваме прехраната“. Американците често с основание прибягват към думата „етичен“, защото в нашата култура се смята, че не е етично да правиш нещо друго, освен да работиш – и да работиш здравата е единствената възможност.

Гърците подхождат напълно противоположно към всяка работа, от физическия труд до бюрократичното прокарване на документи, като проявяват балансиран скептицизъм. Често завладяван народ, те ценят своята независимост, която включва свободата да действаш както смяташ за уместно, да пренебрегваш повелите на закона и дори на разума. Над всичко останало те се подчиняват на филотимо, своеобразна гордост от себе си, която определя тяхното индивидуално чувство за чест, както и усещането им, че са гърци.
Прочети нататък →

Ново заглавие от ИК “Прозорец”

Вдъхновен от любовта си към Гърция и подкрепен от богатите си познания за нея, Кристофър Бакън се впуска в забележително проучване на една от най-подценяваните кухни в Европа. Той изследва традициите и историята на осем елемента от гръцката кухня – маслините, хляба, рибата, сиренето, варивата, виното, месото и меда – и обикаля в търсене на най-добрите образци от тях.
Прочети нататък →

Атанас Атанасов

Неделя…

Цветница…
И е цветно по пътя на връщане!
И дъждовните капки, попили дъгата, са цветни…

Снимка: Личен архив
Прочети нататък →

Разговор на Цветелина Марева с композитора Хемпсън Сислър

Хемпсън Сислър е един от най-продуктивните американски класически композитори, които творят в наши дни. Първите си произведения публикува на деветнайсетгодишна възраст, започвайки с издателя H.W.Gray Co., и по-нататък с издателствата Jos. Fischer & Co., Belwin Mills, E.P.Adams, Inc, World Library, Laurendale and Morning Star. Написал е повече от сто творби за соло инструменти, орган, глас, хор и оркестър.

Роден е в Йонкерс, Ню Йорк, на 13 август 1932 г. В ранна възраст започва да проявява изумителен талант и още от детската градина вече свири на пиано по слух на изключително ниво за възрастта си. На въпроса от кого е взимал уроци майка му отговаря: “Той не взема уроци, той просто свири!”
Прочети нататък →

Надя Стефано

Photo: martinak15

искам да е бяло
толкова бяло
че да залича кръвта
но не онази във вените
а онази
която плюех всеки път
виждайки луната нарязана
а слънцето не идваше
и не идваше Прочети нататък →

Калоян Праматаров

Фьодор Сологуб е прозвището на руския поет, писател, драматург и публицист Фьодор Кузмич Тетерников, един от най-ярките представители на символизма и Сребърния век, познат на българския читател със своите стихове в превод на Иван Арнаудов и Христо Цанков-Дерижан, както и с романа „Малкият демон“ в превод на Здравка Петрова, поместен за първи път в пети и шести брой на списание „Факел“ от 1998 и 1999 г., а буквално преди няколко месеца публикуван от издателство СОНМ.

Фьодор Сологуб е роден на 1 март 1863 г. в град Санкт Петербург. Произхождащ от бедно семейство, загубил баща си едва на петгодишна възраст, той е принуден да отрасне в чужд дворянски дом, в който неговата майка работи като прислужница.

След като завършва Санкт Петербургския учителски институт през 1882г., Сологуб взима със себе си майка си и сестра си и в продължение на десет години учителства на различни места в дълбоката руска провинция. Именно тук започва писателската му кариера, но културната изолация от литературния живот го потиска и през 1892 година се премества за постоянно в Санкт Петербург, където първоначално е назначен за учител, а по-късно получава длъжността инспектор и домът му се превръща в един от основните центрове на литературния живот в града.
Прочети нататък →

Атанас Атанасов

Събота…

Пътища… Дъжд…
И тъга от видяното днес…

Снимка: Личен архив
Прочети нататък →

Иван Брегов

Photo: Dan Tantrum

Комините изкарват бледи облаци на паша във студа.
Пресните гробове напомнят немощни кози,
а килнатите кръстове – рогца, с които се допират.
В неделя генералът е пастирът на надгробни плочи,
на първите снежинки, по-висши от праха.
Долината е в очите му разтворен вестник,
могилите – мъхнати насекоми,
накацали по редовете.
Тъгата му е ранна, недоспала, Прочети нататък →