Public Republic Art Studio

Из “Елегия за баща ми” от Марк Странд — 3

28 април, 2016 от · 3 Коментара

Робърт Странд, 1908-1968

Превод от английски Кристин Димитрова

leben
Photo: Stefano Corso

3. УМИРАНЕТО ТИ

Нищо не можа да те спре.
Нито най-хубавият ден. Нито тишината. Нито люлката на океана.
Ти просто си продължи да умираш.
Нито дърветата,
под които се разхождаше, нито дърветата, които ти даваха сянка.
Нито докторът,
който те предупреждаваше, белокосият млад доктор, който
веднъж те спаси.
Ти просто си продължи да умираш.
Нищо не можа да те спре. Нито синът ти. Нито дъщеря ти,
която те хранеше и отново те превърна в малко дете.
Нито синът ти, който си мислеше, че ще живееш вечно.
Нито вятърът, който обръщаше реверите ти.
Нито покоят, който отстъпваше пред движението ти.
Нито обувките ти, които ставаха все по-тежки.
Нито очите ти, които отказаха да гледат напред.
Нищо не можа да те спре.
Ти седеше в стаята си, втренчен в града,
и просто си продължи да умираш.
Отиде на работа и допусна студът да нахлуе в дрехите ти.
Допусна кръв да се стече в чорапите ти.
Лицето ти побеля.
Гласът ти се счупи на две.
Тръгна с бастун.
Но нищо не можа да те спре.
Нито приятелите, които ти даваха съвети.
Нито синът ти.
Нито дъщеря ти, която гледаше как все повече се смаляваш.
Нито умората, която живееше във въздишките ти.
Нито дробовете ти, които се пълнеха с вода.
Нито ръкавите ти, които носеха болката в рамената ти.
Нищо не можа да те спре.
Ти просто си продължи да умираш.
И когато играеше с децата, продължаваше да умираш.
И когато сядаше да ядеш, продължаваше да умираш.
И когато се будеше през нощта, мокър от сълзи, с ридаещо тяло,
ти просто си продължи да умираш.
Нищо не можа да те спре.
Нито миналото.
Нито бъдещето с доброто си време.
Нито гледката от прозореца ти, гледката към гробището.
Нито градът. Нито ужасният град с дървените си къщи.
Нито поражението. Нито успехът.
Ти само и единствено продължи да умираш.
Допря часовника до ухото си
и почувства как се изплъзваш.
Лежеше в леглото.
Скръсти ръце на гърдите си и засънува света без теб,
засънува пространството под дърветата,
пространството в стаята ти,
пространствата, които сега ще бъдат опразнени от теб,
и просто си продължи да умираш.
Нищо не можа да те спре.
Нито дишането ти. Нито животът ти.
Нито животът, който искаше.
Нито животът, който имаше.
Нищо не можа да те спре.

Марк Странд (1934-2014) е сред големите имена на съвременната американска поезия. Роден е в Съмърсайд, Канада, но детството му преминава в домашни премествания из различни държави в Латинска Америка, а животът му от зрелостта нататък – в САЩ. Странд завършва с бакалавърска степен „Антиок Колидж”в Охайо (1957) и Йейлския университет (1959), като втората му диплома е за изобразително изкуство. Магистратурата му с литературен профил е от Университета на Айова (1962).
Още с първата си стихосбирка – „Да спиш с едно отворено око”, въвежда темите за неминуемата празнота, за липсата, за несигурността на привидно устойчивите неща, за среднощното будуване и мракът като неминуемата сянка на живота. Прави го с прости, прецизни думи, прямота и спонтанен хумор – подход към поезията, който се превръща в негова отличителна черта.
Освен поет Странд е и есеист, критик и преводач, но именно поезията му донася поредица от най-престижните национални отличия. През 1981 г. е избран за член на Американската академия за изкуства и литература, а през 1990 г. става поет лауреат на САЩ. Носител е на наградите „Пулицър” (1999), „Бобит” (1992), „Болинджън” (1993), „Уолъс Стивънс” (2004) и др. Преподавал е литература и творческо писане в Университета на Айова, Университета „Джон Хопкинс”, Принстън, Чикагския университет, Колумбийския университет в Ню Йорк и др. На българската публика е познат най-вече от поетичните сборници „Крачка преди мрака” (2000) и „Тъмно пристанище” (2001) в превод на Катя Митова.
Издателство „Факел експрес” подготвя солиден том избрано от Марк Странд в превод на Катя Митова и Кристин Димитрова.

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Без категория

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Bogomila // 4 май, 2016 //

    Прекрасно, тъжно, много истинско и прекрасно!

  • Искра // 11 май, 2016 //

    Ето как се пише поезия, която не е с класически стъпки, рими и т.н. Прекрасно! Поздравления за превода!!!

  • К.Ст. // 22 май, 2016 //

    Преди години в Литературен вестник бяха публикували стихотворение на Марк Странд – за родителите, които те прецакват… Изгубих броя и следите (интереса си) към поета, франкофон щото – чакам “солидния том” с нетърпение. Този превод ме “зариби” окончателно.

Коментирай