Public Republic Art Studio

Artist of the Week – Боби Петров

26 януари, 2015 от · 1 Коментар

Exclusivno_za_Public_Republic

Разговор на Йоана Стефанова с джаз барабаниста Боби Петров

Боби Петров е една от онези фигури, за които си щастлив, че са се завърнали в България. Не го казвам само заради непрестанния му оптимизъм или сърдечната му усмивка, а и заради иновативността му. Присъствайки на организираните от него джаз презентации и концерти – JAZZTORY, надеждата ми, че добрите идеи все пак надделяват и печелят в България, се увеличава. В това интервю ще научите повече за света на съвременния джаз и за любовта към музиката.

bobipetrov

Здравей, изключително съм щастлива, че имаме възможност да поговорим с теб, защото ти си едно от най-големите имена на българската джаз сцена. Като за начало, разкажи пред публиката на Public Republic как започна твоята история.

Започнах да свиря на барабани сравнително късно – на 14 години. Не съм от музикално семейство и не съм бил изправян пред ранния избор – пиано или цигулка, като повечето такива деца. Започнах интуитивно да тропам по мебелите в хола, заедно с разни записи, които си пусках по стерео уредбата, ползвайки две пръчки, издялани от леската пред блока.

Братовчед ми, който живееше в съседния апартамент всъщност е първото ми музикално влияние. Той беше меломан и през каквито и стилове и състави да преминаваше, аз го следвах неотклонно. Така първата музика, на която обърнах внимание беше хеви метъл, след това хард рок, постепенно олекнах до поп. Братовчед ми спря дотам, а аз продължих с фюжън, докато накрая открих джаза.

bobipetrovdrums

Кога осъзна, че искаш да бъдеш барабанист?

Случи се мигновено. 1994-та година в НДК се проведе голям джаз концерт на китариста Джон Маклафлин. Беше довел със себе си един от най-великите барабанисти в сферата на фюжън и фънк музиката – Денис Чеймбърс. Никога не бях виждал, дори не си бях представял, че може да има такъв барабанист, направо бях потресен. След този концерт на път за вкъщи в един проливен дъжд, си казах – ето това искам да правя!

bobipetrovmagicwand

А какво те насочи именно към джаз музиката?

Беше по-скоро процес и откривах красотата й постепенно. Донякъде ми повлияха колеги музиканти, но по-скоро самичък, с плахи стъпки свиквах с този звук. Спомням си, че първият истински джаз албум, който чух – Nefertiti на Майлс Дейвис, който всъщност е един от шедьоврите на джаз музиката, изобщо не ми хареса. Ако човек не идва от среда, която е култивирала в себе си джаза както като звучене, така и като социална функция, трябва да измине един определен път, докато настрои ушите си за него.

Не бих казал, че е елитарна музика, но човек трябва да има определена сетивност, с която да я усети. Оттам нататък е необходима само малко информация и насладата сама ще дойде.

jazztory2

Кои музиканти са оказали най-голямо влияние върху теб?

Хората, благодарение които съм оформил музикалното си съзнание, например приятели като саксофониста Димитър Льолев, който първи ме накара да свиря джаз. Той беше причината да замина за Холандия и да завърша джаз консерваторията в Грьонинген. Чрез Митко открих и магията на българския фолклор, който завинаги ще остане у мен както като музикално влияние, така и като обект на творческите ми търсения.

Друг един Митко – Димитър Бодуров, пианист, живеещ в Амстердам, отвори ушите ми за авангарда и ме научи да ценя креативността и бъда нащрек за клишетата в изкуството.

jazztory1

Запознай ни с историята на твоята група Tin Men and the Telephone. Ако трябва да съм честна, никога не съм срещала по-иновативни подходи в джаз музиката – аудио и видио среда, естетика на сцената, звук.

Запознах се с момчетата от Tin Men в Амстердам, където заедно завършихме магистърската програма в тамошната консерватория. Отначало просто си допадахме като музиканти и свирехме след училище за удоволствие. Чудехме се каква музика да правим заедно, защото всеки от нас имаше различни музикални влияния. Един ден пианистът ни, Тони Ру, донесе едно парче, което беше написал, докато чакал на телефона да се свърже с някого от холандската телефонна компания KPN , за да се оплаче от лошия интернет, който му предлагала.

Мелодията написал по височината на гласа и ритъма на гласовия оператор. Когато направиш такова нещо, музиката, която се получава, веднага звучи много по-различно и интересно, защото не е базирана на някакъв конкретен музикален жанр или традиция, т.е. клишетата автоматично отпадат. Ние силно се заинтригувахме от това парче и аз предложих това да е посоката на нашата група.

tinmen

Оттам всичко се разви лавинообразно – написахме парче върху футболен коментар след това върху мучене на крави, след това се появи и видеото. Тони направи класически звучаща композиция за соло пиано върху телевизионна реклама за секс телефони и т.н. Появяваха се нови идеи. Започнахме да използваме активно видео материал, светлина и абстрактни образи като база за композиции и постепенно достигнахме до едно мултимедийно интерактивно джаз шоу. Новото при групата е апликация за смартфон, която публиката може да си инсталира на концертите ни и това й дава възможност активно да участва в шоуто, като определеля курса на музиката, играе с нас на музикални игри, променя мултимедийния облик и дори пише спонтанна музика заедно с нас.

Всъщност защо се върна в България?

Липсваше ми. Исках да бъда близко до семейството и приятелите си. Когато се върнах, открих че също така има какво да споделя в артистично отношение с българската публика. Осъзнах, че има какво да им разкажа и покажа – неща, които не познават или поне не толкова добре. Оттам се появи и JAZZTORY.

jazztory

Разкажи ни повече за проекта JAZZTORY, който осъществяваш в България? Той също е страшно необичаен и интересен, въобще съществува ли подобно нещо на друго място в света?

JAZZTORYс няколко думи, е пътешествие из света на джаза с помощта на звук и картина. Представям неговите най-значими личности, разказвам за тях и показвам музиката им възможно най-автентично, заедно с нейния цялостен културно-исторически контекст. Целта ми е да потопя публиката в едно друго време и да им покажа как да го усетят цялостно. Нямам представа дали се прави другаде, но в България едва ли някой го е правил по този начин досега.

Какво цениш най-много в работата си?

Сериозното отношение и искреността към себе си и от там – към колегите и публиката.

Как си представяш бъдещето на джаза в България?

Надявам се България да стане по-отворена към джаз музиката и то в повече нейни проявления. Наблюдавам, че повечето хора тук имат определена прадстава за джаза, която се върти около образа на шикозен бар, в който седят костюмирани хора, захапали пури и сърбащи скъпи уискита, а в ъгъла има джаз оркестърче с певичка в черна вечерна рокля, която тихо пъпли някакви мелодийки, за фон на разговорите. Това, предполагам, е имидж, който е насаден от някакви мафиотски филми, като Кръстника или нещо подобно…

Други хора пък свързват джаза с танци и забава – нещо, което джаз музиката в действителност е била, но тази ера е приключила с края на Втората световна война. От тогава са изминали 60 години, в които, повярвайте ми, джазът е претърпял сериозни иновации и е постигнал доста завидни успехи като форма на изкуство.

Така че е малко тъжно всичко това да става незабелязано и често пренебрегвано от слушателя – всяка джаз музика, която не е с пеене и не става за танцуване се възприема за досаден, хаотичен шум. Това е все едно да твърдиш, че единственита стойностна българска фолклорна музика са песни, като Море сокол пие и Македонско девойче, а родопските гайди или бистрешките баби са досаден шум.

Кога ще е следващият концерт от поредицата JAZZTORY и какво ще пожелаеш на читателите на Public Republic?

Не мога да кажа все още, не правя далечни планове за JAZZTORY, защото силно завися от много променливи фактори като ангажиментите на музикантите, програмите на клубовете и т.н. Но до преди лятото се надявам да има още две или три JAZZTORY.

Пожелавам им винаги да имат сили, за да си открадват време, в което да се освободят за малко от битовизмите и да отворят сетивата си за изкуството – това са истинските моменти от живота, които го правят богат и ценен! А може и някой ден само те да ни останат, надявам се дотогава всеки да е събрал достатъчно такива моменти, че да го топлят в студените дни.

Може да научите повече за Боби Петров от личния му сайт, а още за проектите, с които се занимава – в сайтовете на JAZZTORY и Tin Men and the Telephone. А ако желаете да получавате известия и покани за новите издания на JAZZTORY, както и за други интересни събития, ви съветваме да следите:
FB.com/bobbypetrov
FB.com/jazztory

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Цветелин Манолов // 29 яну, 2015 //

    Боби е голям човек и приятел нека повече хора се докоснат до него и таланта му,

Коментирай