Public Republic Art Studio

Силвия Чолева представя сборника с разкази “Гошко”

27 ноември, 2013 от · Няма коментари

Goshko

28 ноември 2013, четвъртък от 18.00 часа.
Културен център “Радио Пловдив” – Студио 1

Силвия Чолева завършва българска филология. Отговорен редактор е на редакция Култура на програма Христо Ботев на БНР и водеща на предаването Артефир. Автор на ежемесечните обзори на нови книги в списанията Хайфлайтс и Его, главен редактор на сп. Алтера до закриването му.

От края на 90-те до 2003, Силвия Чолева съосновава и води заедно с Иван Теофилов сп. Сезон. През 2007 получава наградата Христо Г. Данов в категорията Представяне на българската книга и Националната награда за поезия Иван Николов за стихосбирката си Писма, а през 2008 – награда Рицар на книгата за представяне на българската книга в медиите.

За книгата:

„Гошко” е най-новата книга на Силвия Чолева. Това, което споява разказите в сборника, е преди всичко пресъздаването на житейското поведение на съвременния „герой” тук и сега. Нишките на външния свят и личната съдба се преплитат ту в синхрон, ту в опозиция, за да пленят въображението с фината чувствителност и магичното обаяние на таланта.

В жанрово отношение сборникът съдържа както традиционни разкази, така й мистични, но всички те ни въвеждат във видимия и невидимия живот не толкова на героите, колкото на твореца. Разкази, в които краят често е начало на размисъл.
Иглика Василева

Това е книга за бързеите на самотата между нас и хората, които обичаме. Разказите на Силвия Чолева са плетеници от психологически коридори, в които чувствата ни се катерят нагоре – към свободата, към нищото. И целият сборник “Гошко” се превръща във вертикален лабиринт, в който близостта ни с писателката е безпощадна, неуловима.
Марин Бодаков

Къде започва един разказ, една история? Дали на мястото, където сега сме, място, което няма нищо общо със случилото се? Или започва там, където сме били тогава, когато това е станало? И къде свършва? Там, където е краят й? Или отзвучава след него, ехо, което няма край?

Или краят на разказа не е в края му, а в неговото несвършване? В излиняването на историята, в умората на героите, в тяхното безразличие? Дали ако се върнем там днес, ако сме се връщали и се връщаме от време на време, станалото ще е все още непомръкнало, все така отчетливо, с такава сила на усещанията, както тогава?

И този, който разказва, ведно с този, на когото разказва еднакво ще възприемат тази история? Ако не, тогава каква е историята? Какво си мислим, че разказваме и какво се чува от нашия разказ?
Силвия Чолева

***

Оля Стоянова “За героите с обикновени имена”, публ. 26.11.2013,
“Да, разказите на Силвия Чолева не са леки и не са предназначени за забавление, те не са бърза храна. Те не се плъзгат по повърхността, а са бавни и дълбаят навътре. Понякога оставят и горчив вкус след себе си, който дълго се помни, защото ни карат да се вгледаме в дълбокото.” Оля Стоянова “За героите с обикновени имена”, публ. 26.11.2013,

http://kultura.bg/web/%D0%B7%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0/

***

“Персонажите, които занимават Силвия Чолева, са на ръба, малко отвъд границата на светлината, продукти на неуютни обстоятелства, над тях витае усещането за нередност, но така и никой не се сеща да светне. ” Стефан Русинов за “Гошко” Публ. в. Култура, Брой 33 (2739), 11 октомври 2013

http://www.kultura.bg/bg/article/view/21378

***

Разговор (на Валентин Дишев – от 19.09.2013 г.) със Силвия Чолева за нейната нова книга – сборникът с разкази “Гошко”, издадена от “Жанет 45″:

http://dictum.mediabg.eu/?p=6304

***

Силвия Чолева и „Гошко“. Не изяждайте Гошко. Прочетете го.
http://izgubenivprehoda.com/?p=525

Издателство: Жанет

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай