Public Republic Art Studio

Марина Фиорато: “Всички жени в книгите ми имат нещо общо – те са независими.”

2 октомври, 2013 от · 1 Коментар

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на София Папазова с писателката Марина Фиорато
Превод от английски: София Папазова
Интервюто е осъществено със съдействието на ИК”Кръгозор”

3.Marina Fiorato credit Ian Pickard

Като писател, вие сте известна в България със “Стъкларят от Мурано”, “Тайната на Ботичели”, “Мадоната на бадемите” и “Дъщерята на Сиена”. Преводът на една книга е много отговорна задача. Как общувате с преводачите и издателствата в различните страни?

Аз не нося отговорност за работата на прекрасните преводачи. Обикновено те получават текста на английски и работят по него. Ако имат въпроси относно определена дума или фраза, ми пишат и аз с удоволствие отговарям на запитването им. Електронната поща е начинът ми на общуване с издателите в други страни, въпреки че понякога предприемам пътувания и се срещам лице в лице с тях и читателите, което винаги е огромно удоволствие. Много бих се радвала скоро да дойда и в България!

Вие сте наполовина венецианка. Родена сте в Манчестър. Как чувствате себе си – повече като италианка или повече като англичанка?

Чувствам се англичанка в ежедневието си като съпруга и майка, когато пазарувам или водя и взимам децата си от училище. Но като писател, винаги съм италианка. Когато съм пред компютъра, аз се потапям в Италия и култура й, и се чувстват част от нея. Това е начинът, по който усещам италианската си принадлежност най-силно.

Сюжетът на книгите ви се развива в Италия. Какво означава за вас Италия и италианската култура?

Винаги се вълнувам от Италия и нейната култура, всичко италианско ме привлича – храната, езика, изкуството, литературата. Аз пътувам до там със семейството си няколко пъти в годината и след Лондон, това е мястото, където се чувствам у дома. Прекрасно е, че Италия е толкова силно регионизирана – Флоренция е напълно различена от Венеция, и Венеция е напълно различна от Милано. Това разнообразие е вълнуващо. Ако сте в Болзано, далеч на север, може да се чувствате като в Австрия, но в Сицилия можете да имате усещане, че сте в Африка.

Историите в книгите ви са поставени главно в миналото. Защо е така? Защо не пишете повече за настоящия момент и за съвременния живот?

Моите книги описват италианския Ренесанс от 15-и век и времето на семейство Медичи в “Тайната на Ботичели”, до началото на осемнадесети век в “Дъщерята на Сиена”. Намирам този период за фантастичен – толкава неща са се случили в културно отношение в много от градовете и има толкова много истории за разказване, че аз не знам дали някога ще бъда способна да спра да пиша за тези времена! Аз всъщност разказвам и за модерния свят в половината от книгата “Стъкларят от Мурано”. Но дори и там моята съвременна героиня непрекъснато се връща назад в миналото и историята е преплетена между минало и настояще.

Женските образи в книгите ви – какво изразяват те? Как се чувствате, когато изграждате героините си?

Всички жени в книгите ми имат нещо общо – те са независими. И в известна степен те са необикновени. Винаги ми е било интересно как жените в миналото са изразявали себе си в патриархалното общество. Усещам се, че пиша за жени, чиито специфичен статут им дава необичайно голяма свобода – Лучана в “Тайната на Ботичели” е кортизантка, така че тя е освободена от нормите на обществото, живеейки на дъното на социалната стълбица. Виоланте де Медичи в “Дъщерята на Сиена” е принцеса. Тя притежава свободата на жена, която е на върха на обществото. Симонета в “Мадоната на бадемите” е вдовица, а Леонора в “Стъкларят от Мурано” е разведена, така и двете героини вървят по пътя си като независими.

А какво да кажем за мъжете и любовта?

Разбира се, женските образи в сюжета срещат любовта. И те намират мъже, които нямат за цел да ги променят, а ги обичат такива, каквито са те. Рядък късмет е да попаднеш на такъв мъж в патриархалното общество от миналото.

Обичате рок музиката, това е и моята любима музика. Какви емоции ви носят песните и текстовете? Вдъхновяват ли ви в процеса на писане?

Аз обичам рок музика и много от текстовете на любимите ми групи ми дават идеи за отделни сцени или сюжетни линии в романите ми. За съжаление, не мога да слушам музика, когато пиша, защото ме разконцентрира, ако изобщо слушам нещо, то това инструментална или класическа музика, обикновено от периода, за който пиша. Рок музиката върши добра работа при създаване на филмова музика. Харесва ми, когато в исторически филми като „Ромео и Жулиета“ или „Като рицарите“, в саундрака има и рок музика, която да контрастира с определения исторически период.

Колко време ви е необходимо обикновено, за да напише книга? Коя от книгите ви беше най-лесна за написване? Коя е любимата ви книга – от вашите, разбира се?

Аз обикновено пиша по книга на година. Най-общо казано, тя отнема около 6 месеца с проучване и проектиране, и 6 месеца писане и редактиране. Най-лесно написах “Тайната на Ботичели”. Може би, защото много харесвам героинята в нея. Това всъщност е най-дългият ми роман към днешна дата. Защото беше истинско удоволствие да го напиша и да, това е любимата ми от моите книги, макар че винаги ще има специално място в сърцето ми за “Стъкларят от Мурано”, тъй като тя е първата книга, която написах.

Любими книги от други автори? Кой е любимият ви писател?

Много харесвам поредицата „Игра на тронове“ на Джордж R.R. Мартин, която започва с „Песен за огън и лед“ – книга първа. Моят любим класически роман е „Граф Монте Кристо“ на Александър Дюма. Любимият ми исторически роман е „Катрин“ от Аня Сетон. Но моят фаворит – книгата на всички времена е „Майа“ от Ричард Адамс. Това е един брилянтен фентъзи роман, наследникът на „Властелинът на пръстените“ и предшественик на „Игра на тронове“.

Имате ли свое работно място – бюро, маса, стая или обичате да пишете на лаптоп навсякъде? Какво ви е необходимо, за да имате вдъхновение и подходящо настроение за писане?

Аз пиша в дневната, седнала на дивана, с лаптоп на подложка в скута ми. Оставям децата на училище и след това се връщам вкъщи, тичайки през Primrose Hill, който е в северната част на Лондон. Отгоре се вижда целият град, прострян пред погледа. Гледката е много вдъхновяваща. Докато се прибера у дома, вече съм пълна с идеи. Вярвам, че физическите упражнения помагат на умствените процеси. И така сядам да пиша, докато дойде време да прибера децата след следобедните часове.

Според вас, какво е необходимо на една книга, за да се превърне в бестселър?

За съжаление, в наши дни не е достатъчно за една книга тя да е написана добре. За да се продава, тя трябва да има добра медийна реклама, да се филмира, или авторът ѝ да е някоя знаменитост. Това е много тъжно. Желанието ми е книгата сама да говори за себе си. Но пазарът днес е свит и хората отделят малко пари за литература.

Благодаря за разговора!

И аз за интереса!

Рубрики: Frontpage · Модерни времена · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • За творците и занаятчиите от историята | Писателките // 11 мар, 2014 //

    [...] англичанка, наполовина италианка Марина Фиорато вече има зад гърба си пет романа, посветени на [...]

Коментирай