Public Republic Art Studio

Artist of the Week — Радослав Гизгинджиев

29 юли, 2013 от · 1 Коментар

Радослав Гизгинджиев, режисьор и автор на романа „Рай”, в интервю с Анелия Стоянова

Radoslav_Gizgindzhiev_photo_by_Velizar_Binev
Снимка: Велизар Бинев

„Рай”, дебютната ти книга, излезе през ноември миналата година и за кратко време предизвика фурор сред читатели и критици. По какъв начин обясняваш сам за себе си това явление?

„Рай“ не остави нито един безучастен читател. Още преди да се появи книгата, вече цитати от нея се споделяха от хиляди хора във всякакъв вид социални мрежи, превеждаха се на десетки езици.

Докато откривах световете на „Рай“, поривът да го споделям на фрагменти бе много силен. Не очаквах, че успехът ще стигне до степен, в която да получавам писма, в които хората споделят, че книгата е преобърнала живота им. И тук не говоря за малко хора.

Обяснявам си успеха на книгата по много начини – едно от основните неща е разчитането на порива. Книгата е изцяло порив, не съм спестил с думи нищо от това, което съм почувствал. Представих света така, както го виждам аз – това бе усетено и разпознато от хиляди читатели.

korica RAI

Живеем в свят, който е пълен с не истина и поривите, започват да изглеждат странни, затова се появяват и критици, които смятат, че моята книга има успех заради моите пиари. Преди не съм го казвал, но сега ще подчертая, че това е глупаво твърдение, защото не само, че отказвам интервюта на национални медии, но в повечето телевизии ми става смешно от елементарните въпроси, които задават водещите.

Ако разчитах на своя пиар, никога нямаше да кометирам нещата по този начин. Успехът на книгата не е изненадващ за мен, изненадващо бе, че много хора сред читателите са изпитвали жажда за светоглед близък до моя.

Има книги, които поставят въпроси и такива, които дават отговори. В това отношение как би определил „Рай”?

Тя е и двете. Сигурен съм, че всеки, усетил „Рай“, ще коментира, че книгата общува с него по някакъв своеобразен и интересен начин. Много въпроси се задават в тази книга, някои от тях болезнено открито.

Действието в романа се развива в град без име в близост до морето. Каква е ролята на града и морето като главни елементи в сюжета?

Градът няма име, защото историите, които съживява романът, могат да се случат навсякъде – във всеки един град. Морето е олицетворение на нашата първичност, нещо като небето – когато гледаме морето или небето, всеки един от нас усеща едно и също нещо – вид спомняне, някакъв особен произход на стихиите, които носим вътре, но сме ги забравили в опитите си да опитомим бесовете и боговете в нас.

551849_478746848837983_2039334187_n

За тези, които не са прочели твоята книга, би ли скицирал другите по-важни образи?

Сюжетът на книгата, макар и порив, е построен много внимателно. Всеки един детайл е изключително важен – точно в това е идеята, няма по-важни образи нито в книгата ми, нито в живота по принцип. Без единият персонаж нямаше как да се случи това, което се случва на другия.

Девет персонажи, някои от които не се познават, променят кардинално животите си. Всяко едно събитие, колкото и незначително да ни се струва то, има невероятна сила, която може да преобърне живота ни. Всяка война е наша война, всяка любов – също. Събития, които се случват дори и в другия край на света, могат да се отразят почти веднага в нашия ден и да го преобърнат по невъобразим начин.

„Рай“ е книга, която трудно може да бъде преразказана или анонсирана, може да чуете различни неща за книгата, но почти никога едно и също. В този контекст за мен всичко е важно в историите, които представям.

423848_545490988830235_1098479357_n

Как би разказал срещата с твоя „незабравим непознат”?

Това е тема, която се притеснявам да коментирам или да свеждам до преразказ. Смятам, че това е нещо много лично. Всеки един от нас среща в живота си т. нар. „незабравим непознат“, този, чието име никога не научава. Незабравимият непознат се появява един ден и ни отговаря на дълго търсен въпрос. И веднага след това изчезва и никога не го срещаме повече.

391654_545491088830225_1155530982_n

Калоян е герой-превъплъщение на Радослав Гизгинджиев в романа. Разкажи ни повече за приликите и разликите между двамата.

Сред читателите това е един от най-задаваните въпроси – аз ли съм Калоян. Ако кажа, че това е така, ще излъжа, ако кажа, че не е така – пак ще излъжа. С Калоян виждаме света еднакво, но и не съвсем. Имаме една и съща история, но пак с метафорични превъплъщения и отъждествявания.

Това е един от най-мистичните, провокативни образи, които си позволих да покажа на другите. Той е най-личното нещо, което изкарах на бял свят чрез страниците на книгата. Калоян пише и носи същия псевдоним като моя – Hemiceratoides Hieroglyphica (наименование на нощна пеперуда, която се храни със сълзи на птици). Той е огледалното ми отражение, което виждам от другата страна на Бездната.

312108_545490112163656_2047072890_n

Колко дълго продължи осъществяването на „Рай” – от подбора на идеи до датата 09.05.2012г., която стои в неговия край?

Тук има провокация. Изцяло се размива границата между реалността и реалността в книгата. Има една игра с датите. Книгата започва с 11 август, 2013 г., цялата история се развива между 3 и 11 август, 2013, а в същото време книгата завършва с откровение на Калоян, което е написано на 09.05.2012. Датата не е случайна, защото когато се размести, се получава моята рождена дата. Книгата е написана за 2 месеца.

954800_545490892163578_3548072_n

През периода на написването имаше ли някакви намерения относно начина, по който романът да въздейства на читателите, или остави това да се развие спонтанно?

Истината е, че не съм мислил за това как ще бъде възприета книгата, по-важно бе за мен историята вече да излезе и да не ме обременява с живота си. Бях ужасно натоварен, отговорен и обременен от „съзнанията“ в романа. Сигурен бях, че ако не разкажа това, което „виждам“ под ритъма на текста, който „чувам“, ще ми се случи нещо ужасно.

За мен не беше удоволствие да пиша книга като „Рай“, приличаше по-скоро на единствения начин, по който мога да продължа живота си. Как ще бъде възприета книгата е последното нещо, което ме е вълнувало.

248091_545490642163603_188132648_n

Емоциите са средството, на което залагаш за постигане на най-ярко въздействие върху читателя чрез силата на съпреживяното. Има ли моменти, когато силната емоция отсъства, докато пишеш?

Не. За да пиша имам нужда от собствена емоция или емоцията на някой друг, който да съпреживея. Имам нужда от красота, а не от логика, защото красотата поражда най-естествената логика и то като последствие.

Доколко режисьорът Гизгинджиев влияе на писателя в осмислянето на сюжетните линии и действия?

По всякакъв начин – двете са не само свързани, а са си направо едно и също нещо в моя случай.

73560_466682890044379_1402718589_n

„Дневниците”, своеобразното продължение на „Рай”, предстои да излезе през август, когато всъщност се развива и действието в романа. Какво ново ще ни разкаже Калоян за своя свят?

В сюжета на „Рай“ Калоян непрекъснато пише текстове в своя дневник. Това са негови сънища; емоции; емоциите на другите, които е почувствал. „Дневниците“ са всички текстове в цялата им пълнота. Там читателят не само ще има възможността да разбере мистичната душа на Калоян, но съм абсолютно уверен, че ще познае и едни от най-забранените кътчета на душата си.

Калоян нищо няма да ви разкаже, той просто ще ви хване за ръка и ще скочи с вас в много дълбока бездна. Тази книга ще се чете не с разум, а със сетива. Много смело ще се изкажа, но това в никакъв случай не е книга за всеки, всъщност мисля си, че всеки ще открие много, но не всеки е готов да преповтори тези текстове, които крият страниците на „Дневниците“, в главата си.

Georgi_Nenchev_3sreenshot_by_R_Gizgindzhiev
Кадри от трейлъра на “Дневниците”
Режисьор: Радослав Гизгинджиев
Модел: Георги Ненчев

Тази книга е вид алтернативно продължение, носещо изцяло концепцията за света в „РАЙ“, разликата е, че „Дневниците“ е само за емоционални екстремисти. Това ясно се подчертава не само с корицата, но и с трейлъра, който снимам за книгата.

Като стилистика те са изцяло в хармония с текста – тъмна красота, горчива красота, агресия, порив, страст, бесовете и боговете в нас. Тук е моментът да кажа, че в трейлъра към „Дневниците“ участва един от най-красивите мъжки модели в България – Георги Ненчев.

Georgi_Nenchev_sreenshot_by_R_Gizgindzhiev
Кадри от трейлъра на “Дневниците”
Режисьор: Радослав Гизгинджиев
Модел: Георги Ненчев

В какъв смисъл дневниците са „сбъдване” на историята в „Рай”?

Съвпадението на датите – в „РАЙ“ Калоян говори за новата си книга, която всеки момент ще се появи – това се случва в книгата през август, 2013, това ще се случи и сега, в нашата реалност. Разбиването на границите е инстинктивно заложено в мен и винаги съм разпознаваем в нещата, които създавам точно с това – обезличаване на границата; да слея два свята и взаимно да ги заразя с магията им.

Georgi_Nenchev2_sreenshot_by_R_Gizgindzhiev.tiff
Кадри от трейлъра на “Дневниците”
Режисьор: Радослав Гизгинджиев
Модел: Георги Ненчев

Как и къде ще протече представянето на новата книга?

Все още не е уточнено място и дата за събитието, но предполагам, че събитието ще тръгне от крайбрежен град, после се прибирам в София и ще представя книгата тук.

Какво предстои за теб като автор след това? Имаш ли вече нови идеи за осъществяване?

В момента пиша същинското продължение на „РАЙ“, казва се „Вратите“, книгата ще е факт до края на година. Освен това с Велизар Бинев режисираме моя пиеса, работим с една от най-талантливите млади български актриси – Диана Димитрова. Имам предложения от различни артисти за съвместни проекти, които са все още в процес на обмисляне и договаряне.

59642_466682570044411_1191673570_n

Би ли отправил своето послание към читателите на Public Republic?

Искам да припомня, че сме обградени от невероятно много глупости – като сентенции, философии и твърдения, които се опитват да омаловажат важността и магията на човешкия живот. Нито животът е прост, нито щастието – това са ужасно сложни неща.

Сексът не върти света, сексът може да върти само бита. Магията е толкова ярка и очевидна, а човешкият живот – ужасно крехък. Всичко съществено се поражда от любов. Всъщност тя единствено ни прави човешки същества.

Не забравяйте, че всяка ваша мисъл поражда другите, а всички други – пораждат вас. Живеем в неописуема магия, която милиони режисьори, писатели, музиканти, танцьори, актьори и художници, се опитват хиляди години да назоват и пак не успяват. Защото магията е необхватна и ние трябва да я изживеем. Всъщност това ми прилича на Рай.

Благодаря ти много!

Радослав Гизгинджиев

26 години
Завършил в класа на режисьора Дочо Боджаков
Завършващ Великотърновския университет, Славянска филология

Участва в множество визуални проекти – сесии, инсталации, видеоклипове. Създава поредица документални и експериментални филми – „Светлосиньо“, „Бродят“, „Позеленяла есен“, „90“ и др. Автор на пиеси, сценарии. Игралният му дебют е във филма „Изпуснати думи“ (по разказ на Елин Пелин) с участието на Койна Русева.

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена · Новини

Етикети: , , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Mона // 3 авг, 2013 //

    „Рай“ не остави нито един безучастен читател. Още преди да се появи книгата, вече цитати от нея се споделяха от хиляди хора..” – Малко скромност не вреди никому! :)

Коментирай