Public Republic Art Studio

Николай Шопов: Всичко е някъде около нас, само трябва да го търсим.

9 май, 2012 от · 1 Коментар

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Анелия Стоянова с фотографа Николай Шопов

Казвам се Николай Шопов. Роден съм през 1986 г., израснал съм в град Брацигово с прекрасно детство през 90-те. Завършил съм средното си образование в СОУ „Народни будители” гр. Брацигово, профил „Математика и информатика”.

След това учих в ПУ „Паисий Хилендарски”, също с математика и информатика. Главно се занимавам с ремонт и поддръжка на компютърни системи. По фотографията започнах да се увличам около 2004 г. Снимам по-сериозно от около година. Фотографията ми помага да проглеждам, да виждам света от друг ъгъл и с други очи. В момента съм все още на ниво любител, като се стремя все повече към по-добро.



Как би описал своята индивидуалност с няколко думи?

Човек, правещ неща, в които намира смисъл; спортна натура (спортувам активно от 10 години); обичам да виждам позитивизма, преследвам доброто у хората.

Как откри влечението си към фотографията? Какво значение има тя за теб?

Фотографията ме грабва с това, какво представя на хората, за какво разказва, как въздейства. За много хора, не добре запознати с красотите около живота ни, „не съществува такова красиво нещо, което снимката представя” или „това задължително е обработвано на Photoshop”. Хората, заради ограничеността си, не могат да прогледнат и да видят наистина това, което светът ни предоставя.


Сребриста чайка

За мен фотографията означава повече изживяни красиви моменти, споделени с хора, които по някакви причини харесват това. Фотографията ме кара да търся моменти, които може никога повече да не се повторят по своята уникалност. Фотографията ме накара едва ли не да нося душа на природозащитник, защото виждам как около нас се унищожава животинският свят, който с нищо не ни заплашва.

Какво е отношението ти към природата?

Природата е нещо безценно, което човечеството не може да унищожи, като лесно махне с ръка. Природата ни поддържа живи, но в забързания си живот нямаме време да мислим за нея. Все по-често на хората се налага да я виждат само на снимка, защото не могат да отделят време.

Трябва да изчистим съзнанията си и да оправим отношението си към околната среда, която всъщност е нашата голяма къща. Надявам се да има хора, които наистина да разберат, какво вършат. Надявам се на един по-чист свят.


Бяла стърчиопашка

Кои са любимите обекти на твоя обектив?

Любимите ми модели са дивите животни и природните пейзажи. По начало се съобразяваш с техниката за това, което ще снимаш. За дивите животни трябват по-дълги обективи, което не е много удобно откъм дебелината на джоба ти; за пейзажи откъм професионална гледна точка е нужно full-frame тяло, което също не е от евтините компоненти във фотографията.


Брацигово

Рядко снимам хора, в последно време наблюдавам леко засилен интерес, но те все още не са ми любимата страна. По начало снимах само природа. Хубавото е, че природата изглежда по различен начин през различните сезони и различните атмосферни условия.

Как изглежда най-добрата снимка според теб? Най-внушителната и емоционална…

Най-добрата снимка, свързана с емоция, е тази, която може да разкаже цяла история. Сама по себе си тя е заредена с голяма доза емоция. Може да те накара да се разплачеш или да се усмихнеш, чувствайки се истински щастлив.

Най-добрата снимка може да бъде и уловен момент на щастие, свързан пряко със снимания модел. Нещо лично, което се запечатва в паметта ни завинаги. Такива снимки не се срещат лесно.


Брацигово

Каква е ролята на родния град в твоята фотография?

Родният ми град Брацигово е един от стоте туристически обекта в България. В Брацигово Васил Петлешков с кърваво писмо в ръка обявява началото на Априлското въстание през 1876 г. Брацигово има гордо уважавана история за сраженията против Турското робство.


Народно читалище “Васил Петлешков”, гр. Брацигово

Брацигово се слави с едни от най-добрите майстори: Никола Тончев Устабашийски (учител на Колю Фичето), Иван Христов Боянин, построил църквата “Св. Неделя” – София, Атанас Христов Гърнето построил храма ни “Св. Йоан Предтеча” и Иван Драгов, през периода 1884-1886г. построил най-високата камбанария на Балканския полуостров – 35 метра.


Камбанарията в Брацигово

В Брацигово е и най-високата камбанария на Балканския полуостров, която често позира за снимки от туристи. Брацигово се намира в полите на Родопите, които предлагат красива природа. Всичко е някъде около нас, само трябва да го търсим.

На кого се възхищаваш?

Не следя отблизо светската фотография, но определено ме грабва стилът на Арт Уолф. Той се доближава най-много до моите виждания за красивото във фотографията. От великите в историята гледам с изключително уважение на Ансел Адамс и Хенри Картиер-Бресон.

Като личности се възхищавам на хора, които въпреки напрегнатия свят, в който живеем, гледат с цветни очила и са настроени към по-добро. От известно време не се впечатлявам лесно, дори изобщо. Хората трябва да бъдат открити и с добри сърца. Ето на такива хора се възхищавам.

От друга страна не ми харесват постоянно мрънкащите хора, заредени със злоба и наглост, търсещи вината у другия. Дано да имате повече красиви моменти, които да ви карат да се усмихвате – не мислете за бръчките, мислете за удоволствието, което ви предоставя моментът!

Към какви други сфери на изкуството и извън него изпитваш интерес?

Като оставим настрана работата, за мен спортът е от изключителна важност за доброто здраве. Така се случва, че веднъж понесеш ли се по вълната, отскубването е почти невъзможно. Жалкото е, че голям процент от хората водят заседнал начин на живот. За себе си мога да кажа, че отделям много време за спорт – фитнес, тичане, каране на колело, бокс, борба, ако броим и разходките из планините.

Другото, без което не мога, е музиката. Както спорта и тя играе ролята на зарядно за положителни емоции. Слушам както българска, така и друга музика, правена в миналото – 70-те, 80-те, 90-те години главно. Там музиката има смисъл. Стиловете, които са ми на душата, са поп, рок, балади, денс и др.

За какво мечтаеш?

Като цяло мечтая глобално и не много за себе си. Изобщо мечтите ми, лично свързани с мен, са в силно затишие. Имам желанието да се срещам с повече добри хора. Не знам, мечтая за банално добри неща, които засягат цялото човечество. Мечтая си да има повече хора, достатъчно щастливи, за да бъдат усмихнати.


Зимзелен

Какви са твоите цели и планове в развитието ти като фотограф?

Плановете ми за напред, с фотоапарат в ръка, са да остана най-вече себе си, да не се променям много и да съм верен на стилът си. От положителна гледна точка интересът ми към фотографията се засилва все повече, а с него и желанието за снимане, но как ще се отрази това върху бъдещето ми, можем само да гадаем.

Това, което за момента ми се вижда хубаво, е, че снимам за удоволствие и това ми харесва. И с риск да се повторя – чрез фотографията откривам един по-различен свят, който много хора дори не подозират, че съществува.


Син минзухар

Какво би казал на читателите на Public Republic?

На читателите искам да кажа да бъдат себе си и да преследват целите си докрай. Да се научат да обръщат по-малко внимание на хората, които не заслужават тяхното внимание.

Мирогледа им да бъде повече позитивен, да се събуждат с изгревите и да се наслаждават на залезите. Да вършат повече неща с усмивка. Да изживеят истински красиви моменти, изпълнени с щастие и любов.

Повече от фотографиите на Николай Шопов можете да разгледате тук.

Рубрики: Frontpage · Visual Art

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Митко // 10 май, 2012 //

    Браво !Бъди все така упорит и добър във всяко нещо,с което се захванеш !Пожелавам ти винаги да успяваш ,защото ти можеш !

Коментирай