Public Republic Art Studio

Из “Бог в Ню Йорк”

20 юни, 2010 от · 2 Коментара

Илко Димитров

3889857112_5da0e85840
Photo: demibrooke

1
„Няма нищо ново под слънцето”,
Еклисиаст, гл. 1.

Въпросите ми:
1.Така ли е?
2.Защо е така?
3.Откога е така?
4.Така ли ще бъде?

Харесва ми как се оказаха случайно подредени въпросите – във формата на трапец, при който дясното бедро увеличава долната основа с всеки следващ въпрос. Питам се – какво ли трябва да се попита, за да изчезне изобщо горната основа и така трапецът да се превърне в триъгълник?

3
Ню Йорк за мен е градът, който поставя проблемите на духовната практика по най-радикалния, релефен начин – за да живея смислено, аз трябва да притежавам единствено умения и духовни наличности, които ми помагат в борбата за оцеляване, а не отклоняват вниманието ми (като теологичните драми). Оцелявам, от друга страна, именно благодарение на вярата и на духа си. Никъде другаде разговорите върху тънкостите на религиозните технологии не са ми изглеждали толкова излишни, и никъде другаде така осезаемо не съм изпитвал потребността от духовни наличности. В този град има наистина всичко, включително и излишество, но излишното просто не върви, излишното, което изпива силите ти в казуистични спорове и дискусии по теми, по които липсата на изход е предварително зададена, излишното, което се занимава със собственото си оцеляване, не с твоето. В тази експлозия на смисъл и енергия (този град сам по себе си е актуалната метафора) много лесно, веднага се отличава това, което ще живее, защото носи живот, от онова, което вече е мъртво, защото вече е мъртво.

Приложността на това, което се създава, приложността на вече съществуващото е критерий за оценяване на жизнеността, на жизнеустойчивостта му. Приложността не е липса на ценности, на идеен ориентир, или на водещи принципи – това е чувството за отговорност на създаващия, който, преди да довърши работата окончателно, си представя как още-несъздаденото стои сред създадените-вече; това е и мъжеството, с което родителят стои пред детето си. Духовната практика не е изключена от тази битка. Тя също, както всяко друго човешко начинание, трябва непрекъснато да утвърждава себе си, непрекъснато да отвоюва оцеляването си – когато няма време и когато няма място, от нея продължава единствено това, което само е доказало, което сега в момента доказва смисъла да съществува, т. е. своята приложност.

7
Ти си твърде близо до себе си, ти си в себе си – ти направо съвпадаш със себе си. Толкова си едно, толкова пристрастен по отношение на себе си, че не можеш да се видиш какво всъщност представляваш, какво притежава твоят разум и твоят дух. Ако имаше необходимата дистанция, ако притежаваше необходимата перспектива за себе си, щеше да имаш вярна картина за това, което си; да видиш колко много притежаваш – толкова много, че си в състояние да използваш само една съвсем незначителна част от себе си.

Ако имаше необходимата перспектива, щеше да установиш, че притежаваш всичко онова, което търсиш от Бога, което очакваш да ти бъде дадено чрез вярата ти в него; че всъщностти си това.

Бог е необходимата перспектива. Той не е същество – той е средството, механизмът за осигуряване на дистанцията – самата дистанция, от която виждаш себе си и там именно откриваш всичко, което търсиш, дори онова, което не знаеш, че търсиш. Не натоварвай този механизъм с усложнения – когато палиш лампата, за да бъде светло,не мислиш за устройството на крушката, на проводниците, на контакта, на ключа на лампата. За твоята перспектива няма никакво значение как Бог изглежда, кога е роден, как е живял и как е умрял. И тъй като успешната визуализация играе съществена роля за по-пълноценното и своевременно усвояване на информацията – представяй себе си, не Бога.

Бог – необходимата дистанция, от която се виждам в цял ръст, от която се виждам най-добре.

14
Човек никога няма да реши дилемата – човек-и-свят или човек и свят. Непрекъснато отношението му ще пулсира – от пълна отделеност до пълна слятост – с всичките междинни между тях. Пребиваването в отделеност се преценява като безспорен знак за надмогване на разумното начало над не-разумното (телесното?); състоянието на слятост – като директна липса на разумно начало. Според мен, една напълно спекулативна игра на разума, който самоволно упълномощава сам себе си да оценява собствения си статут вече от позиция на независим наблюдател – зрител, който се гледа на сцената. В края на краищата, това е и нечестна игра, доколкото не-разумното не може да прави подобни номера.

15
Човекът вече е толкова дистанциран от Космоса, упит от разграничаващия Разум, толкова много е отстъпил от Космоса, че е опрял в гърба си.

17
Основната дилема – човекът знае, че е част от Космоса, но не знае дали Космосът знае това.

26
Духовната структура на Човека е променена. Сегашната наподобява рибарска мрежа, с непрекъснато менящи се контури, без един основен център, а със съответния брой възли: два, три възела, представляващи центровете на влияние на/върху човека, през които минават повечето от връзките с околния свят, и останалите възли на случайните връзки, които не участват във формиране на поведението на мрежата.

Духовната структура отпреди 20-и век, наподобяваше дом, с ясно очертани фасада, вход, спални помещения, център на дома – огнище, сервизни помещения. Тази структура очевидно е била пригодена за един сравнително предвидим триизмерен свят и очевидно непригодна за съвременния хибриден, асиметричен, внезапен и многоизмерен свят.

27
Къде пребивава човекът, когато е нищо? Когато е толкова скапан, че няма сили да се надява? Когато въздухът около него е стена, в която няма дупка да влезе въздух. Сигурно някъде около Земята има специално място, където пребивават скапаните за времето, докато са скапани, защото иначе общият изглед на Земята не е потискащ. Допускам, че това място има няколко помещения, за различните степени на скапаност; най-вътрешното е, където Бог не стъпва, защото просто ще умре от липсата на въздух и на светлина, в която пребивават шампионите по скапаност. На терасите на това място вече човек започва да изпитва по малко надежда, която направо го обзема целия, когато съвсем напусне мястото. Тогава човекът отново се връща на Земята, където условията са само за не-скапани. За съжаление атмосферата на Земята не търпи скапани – такова е там съотношението на елементите. Скапаният може да остане на Земята единствено в не-живо състояние. Между другото, тези не-живи организми обогатяват почвата, правят я по-плодородна.

41
С развитието на Човека разликата между това, което той приема като свръхестествено, и това, което оценява като реалност, постепенно се стопява, намалява видимо с всеки преживян ден.

Свръхестественото не обзема реалността, нито реалността превзема владенията му – двете просто се просмукват, насищат се взаимно, ставайки едно единно цяло, което не е непостижимото отвъд, нито e несъвършеното тук.

Така вярата се връща на Земята, където има толкова много работа.

56
Най-гадно, най-тежко е, преди да е станало невъзможно, когато вече ще е все едно. Тогава си сам. Бог още го няма, защото нямаш сили да го призовеш. После Бог идва и те поздравява, че си се справил.

57
Раждат се само майки.

Щом те появят на Земята, ти ставаш утробата, която неизвестни бащи на Космоса оплождат, за да се роди животът ти. Ти – майката на живота си от неизвестните бащи.

Неизвестните бащи и ти можете да направите всичко с твоя живот, който си остава винаги едно голямо дете – да го направите красив, да го направите грозен, да го продължите, да го съкратите. Неизвестните бащи, на които не им се вижда краят, доста често се държат незаинтересовано, понякога дори враждебно към детето, дават само противоречиви сигнали и то до края не може да разбере – обичат ли го те в крайна сметка или не, отговорни бащи ли са, на които може да разчита, или безпаметни случайни посетители на майчината му утроба.

Оставаш му само ти, неговата майка. Бди над него, той е толкова зависим от тебе.

65
Някакъв излезе и започна да пикае в движение от платформата между две мотриси на метрото по шеста линия.

Присъствайки (от сухата страна) на този процес, се питам коя реакция е модерна – да се опитам да определя поведението на пикаещия (с плюс или с минус) или просто да го констатирам безучастно, без да правя какъвто и да е опит за определение. Всъщност този въпрос вече няма смисъл, тъй като моята спирка наближава и трябва да слизам.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • mira d. // 22 юни, 2010 //

    Много хубави неща сте написал, поздравления! Трудно ми е да откроя някое прозрение, но едно от откритията ми беше фрагмент 26.

  • илко димитров // 23 юни, 2010 //

    Мира, благодаря Ви! 26 за мене е едно от най-важните парчета.

Коментирай