Public Republic Art Studio

“Rome, Rome – focus looking forward the Colosseum…”*

10 април, 2010 от · 1 Коментар

от Адриана Димитрова

italy

Прости ми, Берлин… Не съм предполагала, че ще се влюбя в място, за което не съм имала никакви очаквания. Място, за което разполагах със съвсем оскъден информационен background – не защото градът е непопулярен или скучен или с оскъден брой забележителности и история, а просто от нежелание да проявя любознателност относно дестинацията.

hair

Може би заради предишните ми срещи с Италия, които не са били никак впечатляващи. Може би заради това, че немското културно пространство преобладава в живота ми и сякаш съвсем умишлено съм изолирала останалата част от Eвропа. Заключена в утопията на всичко (северо)Западно.

parti 2

Но благодаря на Wizzair за евтините билети, които предлага ежемесечно! Благодаря и на The XX, че имаха обявена дата за концерт Там и бяха първопричината да изберем мястото, където да празнуваме рожден ден. Нищо, че концертът беше отложен поради изключително тежки емоционални причини. Нищо, че 12 часа преди полета все още не си бях събрала малкото багаж и не знаех дали тръгвам или оставам в София.

ti amo

Е, заслужаваше си в 6 сутринта да видим Средиземно море и изгрева и палмите и да вдигаме ръка за „стоп” към Фюмичино и никой да не спира. Да объркаме автобусите и вместо директния към Рим, да хванем „междуселския”, който за 3 евро те превежда през невероятно красиви поля и населени местенца и гледаш през прозореца и не искаш да пристигнеш на последната спирка на автобусчето, която е първа на римското метро.

Тежки раници. Силно слънце. Нямаме си вода. Нямаме и резервиран хостел. Всичко е една абсурдна шега, която почти ни разплаква, защото Pink Floyd Hostel сякаш не съществува, а Liliput се оказва пълен. В най-приятния също няма свободни места, но все пак запазваме легла за „утре” и междувременно, след двучасово търсене и обикаляне почти без посока, се настаняваме в Pop Inn, който е на минута от гарата и автогарата, почти на самия център. Толкова неуютно!

no head

И там посрещнахме рождения ден след дълги обиколки. Първото място, което съвсем на шега посетихме беше музея за модерно изкуство, където трябваше да подпишем съгласие, че каквото и да ни се случи в рамките на сградата, няма да съдим никого. Как да не се обезпокоиш за перцепциите и здравето си? Не беше много забавно, все пак не се намираме в Ню Йорк или Лондон, където инсталациите са безброй…

modern art

Продължаваме към вила Бургезе – с намерението да НЕ я посетим. Просто разходка. Разходка, която случайно ни завежда до един ужасно красив парк, където ставаш част от невероятен космос – хора, увлечени в най-различни дейности – малки скаути, майки и бащи с деца, с колички, колела, моторчета и всякакви други „транспорти”; ловки белейдъри, правещи състезания, скейтъри, готови да счупят всичките си кости, жонгльори, деца, играещи футбол, деца, ядящи сладолед и захарен памук, продавач на боклучави обеци с максимална цена 5 евро, продавач на някакви постелки… не знам какво нямаше там.

scouting

Но беше зелено, беше изключително уютно и топло и си мислиш, че просто искаш да се изгубиш между всички тези правещи нещо хора и да уловиш всяка мимика, за да направиш колаж в Борисовата в София. Е, някак по-различно е.

Свечерява се и въпреки, че 12 часа сме ходили по улиците, сякаш сме видяли всичко и нищо едновременно и не знаем къде се намираме.

traffic

trees

Най-ценното всъщност обаче си остава планът със забележителностите, които искахме да посетим, който си остана някак утопичен. Винаги има план – първо, второ, трето. Как ще кажеш „Бях в Рим, а не отидох до Ватикана.”?

red shoes on

Ами лесно – бях в Рим и не отидох до Ватикана. За сметка на това обаче в Yellow-хостела ни посрещнаха с “these girls fall like dominos”
и “look at the stars, look how they shine for you…” и имахме най-чудесните „съквартиранти”-американци, с които случайно се запознахме още преди да разберем, че точно с тях ще делим една стая и с които много се забавлявахме. Хостелите са велико нещо!

yellow

Опознаването на малките улилички беше най-приятното занимание, защото там са скрити съкровищата на истинския град – малки бутици, почти галерии, в които половината от нещата не се продават заради високата им сантиментално-историческа стойност(дрехи, плочи, слънчеви очила, обувки); ресторант до ресторант в близост до площад Навона; Веспи и закачалки, окичени със second-hand Converse, цветя, цветя, цветя… Дъжд. Бягаш и не искаш да се скриеш от него. Може би Рим е най-романтичният град в света.

caffee

there again

vespa

second

Със сигурност по-приятно място от Париж. Може би заради не чак толкова натоварените си площи. И най-вече ненатоварени от „истории”. Място, на което може да си сам и самотен и да бъдеш изпълнен с всякакви чувства без да мислиш в конкретики. „Испанските стъпала” и „Ди Треви” – за тях не беше подходящия сезон, но предполагам, че да си губиш времето там си е съвсем ново усещане.

band of horses

“Piazza Cavour, what’s my life for?” Изидрвах този площад, оказа се в ремонт. Но все пак ядохме сладолед в 9 вечерта пред театър „Адриано”, малко преди да завали дъжда, малко след като получих подарък – Bubbles като аксесоар за телефон. Да – “sugar, spice and everything nice” има в Рим.

mozz

Сега, когато държа картата в ръцете си, виждам, че всъщност съм „покрила” една солидна част от града. И без да вися на опашки ме впечатли. И Караваджо ме впечатли. И Колизеума. И Гарибалди. Знам, че ще се върна пак, сигурно отново с повод „концерт”, но дори отново да бъде отложен, няма да съжалявам.

Прощавай, Берлин, мисля, че мястото ми е другаде…

C

radiohead

* – заглавието е част от текста на “Rome” на французите Phoenix. Нямаше как тя да не се превърне в основния музикален съпровод по време на пътуването!

Рубрики: Frontpage · Около света

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Hroni // 10 апр, 2010 //

    Усещането да си в Рим е невероятно.Всяко ъгълче е изпълнено с култура.И не може да бъде по друг начин. Доста дълго са примъквали и струпвали римските граждани (тези от които нещо е зависело) паметници от цял свят! Крайният резултат обаче е невероятен. От местата, на които съм била оставам вярна на Рим. Поздравления към автора за написаното.Накара ме да съприживея отново усещането ” да пътуваш към Рим и да бъдеш част от Рим”. Дори почувствах, че съм влизала някога в това магазинче на път към фонтана ” Ди Треви”… Може би?

Коментирай