Public Republic Art Studio

Фонтанът

14 април, 2009 от · 3 Коментара

Александър Шпатов


Снимка: Depeche Mode *wrong*

Големите разпродажби ще бъдат предвестниците, но в града пролетта наистина ще дойде, едва когато пуснат фонтаните. Няма да го кажат по новините, няма да има снимки по вестниците, просто един ден ще я видиш, докато минаваш през въпросното площадче и това ще е всичко. Няма да е 23 март, няма да е кацнало ято щъркели, няма да има бели вишни, само една заключена вода най-накрая ще бъде пусната на свобода и заедно с разцъфналите пръски ще дойдат настроението и цветовете, късите ръкави и разходките на слънце, както и онази напълно необяснима надежда за нещо по-добро, която почти бе изчезнала покрай всички тия упорити изтезания на отминаващата си зима.

Точната дата всяка година е различна и сигурно затова никога досега не си успявал да налучкаш самото откриване. В този разказ обаче още отдалеч ще видиш, че дървената къщичка я няма, а когато приближиш ще се увериш, че най-накрая си попаднал на въпросния момент.

– Момчета, наистина ли ще го пускате? – ще кажеш нещо от този сорт без да можеш да скриеш ентусиазма в гласа си.

– То си требé, зимата нали си минá. – един от бачкаторите ще се обади докато отвърта тапите от тръбите – Ако некоя от тия не се е спукалá, утре у девет че си гръмне като стой та глеай.

– Супер сте, момчета. Голяма работа вършите, така да знаете.

Те не знаят, а и няма как да го знаят, така че най-много да пуснат една псувня за твоя сметка, колкото и супер да си се опитал да ги изкараш. По-важното обаче е, че голямата работа със сигурност ще бъде налице и че утре сутринта ледената мащеха на времето окончателно ще бъде натирена от новата година, ще се изпокрие нейде из дълбините на хладилниците и ще си стои там, докато накрая отново не бъде повикана, когато нещата вземат, че тръгнат прекалено на добре.

Ще продължиш, ще се опиташ да мислиш за нещо друго, дори ще проведеш еди-два отвлечени разговора по работа, но когато най-после затвориш, ще разбереш, че идеята просто няма да те остави толкова лесно. Ще се опиташ още веднъж да насочиш мислите си другаде, даже ще се опиташ да се откажеш, но в крайна сметка неминуемо ще разбереш, че единственото, което с чиста съвест ще можеш да направиш ще бъде да влезеш в първия магазин, да напълниш количката с всичките възможни видове шампоан от щанда и веднага да ги платиш на тотално обърканата касиерка (която била виждала какво ли не, но човек с толкова пърхот за първи път виждала). Ще излезеш от магазина, ще повървиш още малко до вратата на скучното ти ежедневие, ще влетиш вътре с доста повече ентусиазъм от обикновено, ще метнеш пликовете с покупките под бюрото си и ще започнеш обичайното местене на курсора по монитора.

След около осем часа рутинен офис труд последният зимен залез ще те завари да обикаляш улиците в очакване на твоята най-вярна съучастничка – нощта. Когато тя най-после пристигне и ти помогне да разпратите последните любопитни минувачи по домовете им, ти вече ще можеш спокойно да пристъпиш към току-що напълнения фонтан. Ще седнеш на ръба му, ще отвориш първия шампоан и ще изсипеш съдържанието му в подвеждащо спокойната вода. Ще изсипеш и втория, ще се огледаш дали някой случайно не те е видял, и окуражен от разнеслата се ментолова миризма, едно по едно ще излееш и останалите шишета. Ще разплискаш водата за проверка, ще се увериш в качеството на получилата се пяна и с изпълнена мисия спокойно ще си тръгнеш към такситата за вкъщи.

Следващата сутрин ще бъде свежа закуска, бързо миене на зъби и може би дори няколко чуруликания от клоните пред прозореца. Ще излезеш по къс ръкав, въпреки, че още ще ти е леко студено, ще се източиш през задръстванията и когато наближиш, със задоволство ще разбереш, че планът ти е проработил:

Току-що фонтанът ще е започнал да работи с вдъхновението на гейзер, една гледка, която сигурно щеше да изглежда напълно в реда на нещата, ако не бе бликащата пяна из недрата на басейна и ароматът на ментол и пролет в косите. Няколко уж забързани минувачи вече ще са се спрели и с любопитство ще търсят обяснение за онова, което виждат. Сигурно ще попитат суетящите се работници, но единственото, което ще чуят от тях ще бъде няколко псувни на безпомощност и обяснението, че обяснение нема. Никой нищо подобно не им бил нареждал, ще кажат, те трябвало само да пуснат водата, за пяна никой нищо не им бил казвал. Не знаели откъде идвала, но със сигурност не били те виновни.

Междувременно ментоловият облак ще набъбва все повече и повече, което закономерно ще включи телефоните в действие и няма да повярваш какво става тука при фонтана гледката от площада скоро ще започне да се телепортира в мислите на един внушително нарастващ брой набрани номера. Някъде тогава няколко ученика ще започнат да се замерят с късове от пяната и ти ще си първият, който с удоволствие ще подеме играта им. После пристигнали по горещата си следа, ще дойдат на ред журналистите, които с готовност ще започнат да трупат материал за рубриката със забавните истории. Ще има и камери разбира се, ще има и много снимки, светлината е идеална, виж как сме излезли само. Повечето хора обаче просто ще си стоят отстрани и ще се радват на пухкавата пяна, в която ще се къпе фонтана. Никога не съм виждала подобно нещо, ще чуеш зад себе си, страхотно е, че отново ги пуснаха, страхотно е наистина…

Не така обаче ще мисли патрулката, която ще си пробие път през тълпата и щом не намери някакво обяснение за целия този произвол, ще направи единственото, което си е знаела винаги – ще заповяда спирането на всичко, ще прикани гражданите да се разотиват и дори ще огради произшествието с лента. Вятърът обаче няма да има никакво намерение да се съобразява, най-спокойно ще си прескочи въпросната лента и с цялата си дързост ще отчопли един къс от разпенения облак. И можеш да бъдеш сигурен – пяната ще си се понесе из топлия въздух, ще се завърти в някакъв свой си танц и накрая задължително ще се лепне именно върху фуражката на въпросния инспектор…

Едва ли за теб това ще е изненада – разбира се, че онзи ще побеснее и ще нареди на работниците веднага да спрат току-що отприщените струи. Едва ли ще е чудно, че бачкаторите ще се подчинят и ще завъртят обратно крановете за налягането. Едва ли обаче някой ще може да си представи какво ще последва от всичко това.

Просто нищо няма да спре. Нищичко. След цяла зима чакане, след толкова дълга присъда в затвора на тръбите, водата просто няма да се подчини на клапите за налягането. И даже напротив – напук на командите им, фонтанът ще се развихри както никога досега. Невиждано водно шоу, както по-късно ще разправят по сайтовете. Струите ще бушуват, грохота от падащата вода ще бъде по-силен от всякога, шампоанът ще избухва сред пръските, а пяната съответно ще започне да прелива навсякъде. Един все по-купест ментолов облак ще се заиздига, набирайки заплашителна мощ и буквално за минути ще успее да залее целия площад. След още няколко минути пухкавото цунами ще се разплисква нататък по плочките, ще се блъска в стените и ще продължава напред до края на улицата. Не е възможно, ще си мислиш, докато отстъпваш пред прилива от развихрил се шампоан, няма как да съм изсипал толкова много. Просто няма как.

Ще се обърнеш назад, ще погледнеш в посока на напълно покрития от пяна фонтан и ще разбереш, че очевидно има как. Дори и да не го вярваш, колкото и да си повтаряш, че всичко това не може да се случва в действителност, колкото и да си убеден в това, истината е, че след около час целият квартал ще потъне под ментоловата пяна, а след още толкова тя вече ще е допълзяла и до блоковете в покрайнините. (Излишно е да обяснявам за паниката, извънредната ситуация и преките включвания в ексклузивните новини).

И точно тогава, точно когато по всичко изглежда, че положението е излязло извън всякакъв контрол, точно когато по телевизията вече са започнали да плашат с някакъв нов вид терористични атаки и с кой знае още какво, точно тогава ще дойдат истинските облаци, ще се сгъстят набързо и от небето… ще завали.

Дъжд.

Дъжд, който ще укроти пяната, който ще я накара да обере всичката чернилка от изтеклата година, ще изтика цялата тази мръсотия в каналите и след това ще измие всичко още веднъж. Дъжд, след който сивият град ще светне като нов.

Първият пролетен дъжд.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Jechka // 15 апр, 2009 //

    Adski gotin i svej razkaz.
    Da ne govorim za ironiata v tazi situatsia.
    Napravo mi se iska da zavali dujd.

  • Driveoff // 16 апр, 2009 //

    Ако следвам идеята на разказа, на мен пък просто ми се иска да пуснат фонтаните. Хубаво би било някой от общината да прочете разказа и да се задейства, защото ми писна от това кофти време :) ))

  • Sladki notki // 11 авг, 2011 //

    Истински писач. Както коментира Жечка-изпълнен със свежест разказ..и красив бих добавила.

Коментирай