Public Republic Art Studio

Пъзели

8 април, 2009 от · Няма коментари

Владислава Дойчинова


Снимка: vecinodelquinto

Когато се запозна с нея, се впечатли от едно нейно единствено движение.

Видя я за първи път на едно приятелско събиране. На влизане в коридора, дали защото беше зима и беше мокро от обувките на гостите, дали от притеснение, тя се подхлъзна на теракота в коридора, залитна настрани, после напред, и се строполи като дървено трупче на земята. Не стигаше това, ами си насини коляното, почти си сцепи устната и когато се изправи, толкова се беше смутила от едва сдържащия се смях в погледите на гостите, които видяха плонжа й, неуспешно прикрит зад думите им на състрадание, че единственото, което й хрумна, беше да се усмихне глуповато и да приглади косата си назад, сякаш нищо не се беше случило.

Точно в този момент, отегчен до смърт от купона, сипвайки си поредното уиски, вторачил празен поглед към вратата, той изведнъж видя въпросното движение, което му се стори толкова познато и негово собствено, че малко се учуди да го види извън себе си, в една непозната.

Когато тази жена приглади косата си и се усмихна нелепо – жестове, които на останалите гости се видяха дори по-смешни от самото падане, той си помисли, като съзнаваше абсурда на цялата ситуация, че това бяха най-красивите два жеста, които някога беше виждал. После реши, че тази жена имаше най-прекрасните черни очи и малинови устни. И преди да я заговори, почти на шега, си каза на ум, че дори би могъл да се ожени за нея.

За себе си тя беше убедена и се опитваше да убеди и другите, че има сериозна връзка с един младеж, с когото ходеха вече няколко години и даже живееха заедно. И единствената причина, поради която реши да дойде на това събиране, беше заради домакина, който й беше помогнал с материали да напише една статия и не вървеше да му откаже.

Тя беше научен работник, впрочем, и всичко в живота си изследваше с математическа точност и прецизност, дори и връзките, макар да беше филолог по образование. И когато падна, на този теракот, в този коридор и когато той дойде да я пита как е и да й предложи чаша уиски, тя хем му беше благодарна да жеста, хем като й каза, че има много хубави очи и устни, си помисли, че е напълно откачен и че й се подиграва и не му обърна почти никакво внимание, въпреки че впоследствие му даде телефонния си номер, без да разбира защо точно на него.

И макар тогава изобщо да не си даде, не само ясна, но дори и никаква сметка, истината беше, че искаше мъж, който да й казва, че има красиви очи и устни и за когото всички нейни падения, пък били те и на теракота в коридора, да будят нескриваното му възхищение.

Когато той се прибра, се почувства странно доволен и щастлив от живота. Вече две години беше сам и имаше усещането, че тази вечер нещо различно му се беше случило и че тази жена, която срещна у приятелите си и която падна така грациозно пред очите му, беше различна.

Пусна си музика и се отпусна на дивана, на който някога прегръщаше бившата си приятелка и която много му липсваше. И изведнъж си помисли, че онази жена, която срещна преди няколко часа, можеше да запълни онази празнота, онзи ужасен вакуум, които бившата беше оставила у него и които не успя да запълни нито с многобройните жени, с които излизаше, нито със скъпите почивки, на които ходеше, нито с интереса си към разни китайски, индийски и всякакви източно-азиатски религиозни учения, които проповядваха хармония с природата и някаква неясна и неограничена обич към себе си.

Когато тя се прибра при своя сериозен приятел с ожулено коляно и разцепена устна, с ужас установи, че той беше пуснал пералнята на различна програма, а не както го беше инструктирала, и че белите й дрехи бяха сиви и вместо да го удуши, както всъщност заслужаваше, тя отиде в кухнята, седна на единия от общо двата стола и се разплака, докато той тихо прохъркваше в другата стая.

И изведнъж си помисли, че всъщност не иска такъв живот точно с този мъж. Но понеже редовно ходеше на психоаналитик (предимно заради натрапчивата мисъл, че пада от 7 етаж и тялото й се разчленява във въздуха, която на всичко отгоре я възбуждаше), реши, че тези сълзи са нов пристъп на иначе другия й проблем, че беше вечно недоволна от избора си на партньор.

Сериозният й приятел, освен че беше наистина много сериозен, не ходеше по жени, не се напиваше и имаше само едно единствено прегрешение, а именно обожаваше да реди пъзели и беше добро момче, макар че нито един път не успя да пусне правилно пералнята, което всъщност я побъркваше.

Както обикновено във вторник тя посети своя психоаналитик и след като му разказа за пералнята, за падането, за това колко много я дразнеха пъзелите, които редеше съвсем сериозно сериозният й приятел, за това как се чувства потисната и нежелана, за това как побеснява, когато завари майка му да готви на нейната печка в нейната кухня, а психоаналитикът й кимаше разбиращо в знак на психотерапевтична съпричастност и се чудеше кога ли ще щеше да разбере, че може би (той обожаваше думата „може би”, понеже според него разкриваше екзистенциалната несигурност на човешкото битие) този мъж, с когото живееше, явно не беше човекът за нея, след цялата тази плеяда, накрая на сеанса, съвсем между другото, му спомена, че може би (не беше сигурно) била влюбена.

При тези думи психоаналитикът й я погледна с недоумение, сякаш казваше: „Защо дрънка цял час за печката и пералнята, вместо да кажеш, че си влюбена???”, но вместо това въздъхна дълбоко и й каза, че е уморен да бъде непрестанно нечий треньор по величие и че може би е прекрасно човек да бъде влюбен, дори и само за час.

Той, както обикновено, във вторник посети сбирката си по медитация и докато се приготвяше да отвори чакрите си, както го бяха научили в един ашрам, и да приеме в себе си слънцето, въздуха, водата и земята едновременно в тяхната цялост, разперил ръце към космоса, докато наблюдаваше пред себе си един женски задник, (не лош между другото), облечен в същата бяла роба, като него, през която прозираха прашките на жената, един женски анус в края на краищата, опитващ се да приеме в себе си същите космически елементи (и в който може би беше влизал самият той преди време, но не си можеше да каже със сигурност, преди да видеше фасадата й), си помисли, че можеше да предложи на онази непозната жена всичко, стига тя да успееше да се намести на онова скъпоценно място, което беше овакантила бившата му приятелка.

В края на годината след няколко емоционално наситени психоаналитични сеанси и няколко мощни медитации, двамата решиха да започнат връзка – тя, неуверена, че може би беше направила грешка и че този нов мъж можеше да се окаже, че има още по-неприятно и дразнещо я хоби от реденето на пъзели, макар да се чувстваше увлечена по него, а той – абсолютно уверен, че помежду им съществува стихийна динамика, в която той беше съумял да открие хармонията във вселената и неограничената космическа енергия.

Първият път, когато се любиха, тя не изпита почти нищо от онова, което си представяше, че щеше да изпита и за което беше фантазирала толкова време. Когато той легна отгоре, проникна в нея и започна бавно да се движи, стенейки, тя си помисли, че пръхтеше като кон и че май онази безкрайна любов, която си беше внушила, че изпитва към него, докато той беше само един блян, към която тя се стремеше напук на всичко, се беше стопила в момента, в който го усети в тялото си.

Гледаше го, докато се движеше върху нея, и се опита да го почувства толкова близък и неин, колкото преди любовния акт, но видя пред себе си само едно зачервено, изпотено лице на един непознат, който можеше да бъде всеки.

И понеже не изпитваше никакво, ама съвсем никакво удоволствие от това животинско съвкупление, се насили да си представи някаква възбуждаща сцена и понеже се възбуждаше предимно от ужасяващи неща като тяло, което пада от 7 етаж и се разчленява на съставните си части, си помисли, че в този момент няма нищо по-ужасяващо от това да си представи, че в нея не прониква нищо друго, освен собствената й майка, разчленена на части.

Вгледа се в него и с почуда установи, че той много приличаше на майка й и изведнъж й хрумна, че в нея не прониква нищо друго, освен нейния огледален образ и наместо тази мисъл да я отврати и погнуси от любовния акт, тя се усети по-възбудена от когато и да било и започна да шепти в ухото на своя пръхтящ кон най-мръсните и перверзни думи, които й идваха на ум.

Усетил тази нейна неповторима възбуда, той изтълкува себеотдаването на новата си любовница като поредното доказателство, че тя беше не просто заместител, а съвършеният заместител на неговата бивша приятелка. Ако преди да проникне в тялото й, той изпитваше към нея привързаност, която той определяше като любов, в онзи съвършен момент, в който с половия си член измина онова разстояние от платоническата до телесната любов и проникна в тялото й, изведнъж за него границите на тази интимност се стопиха и той се почувства напълно безсмъртен, сякаш самият Рай беше отворил дверите си, за да го приеме.

И точно, когато вече виждаше Раят да го обгръща в топлата си прегръдка завинаги и безвъзвратно, чу в ухото си онези мръсни думи от иначе нежната уста на новата си половинка, които му дойдоха така внезапно и неочаквано, че още преди да се усети какво става, видя райските порти да се хлопват под носа му, без никакво разумно обяснение. Тогава изведнъж си помисли, че тя беше като всяка друга преди нея и заслужаваше просто да я изчука. За това побърза да свърши. Омерзен.

Подариха си часовници, за да отмерват посоката на времето им.

„Не се ли подарява часовник на раздяла?”, попита го тя.
„Глупости. Обичам те. Как мога да искам да се разделя с теб?”, отвърна й той.

С времето тя започна да се разкапва пред очите му. Като плът, проядена от проказа. Начинът, по който отмяташе назад косите си и се усмихваше, преди събуждаше в него възхищение, а сега му се струваше дразнещо и ненужно движение. Тя му изглеждаше ненужна. И с всеки изминал ден се натъжаваше все повече и повече, тъй като тя му се струваше все по-обикновена. За това се наложи да поднови своите занимания с йога и сбирките по медитация, за да установи контакт със себе си и своите чакри, като гледаше онези женски ануси, застанали пред него в търсене на същото.

С времето тя започна да го приема все повече и дори да го харесва, докато един ден не се събуди, видя го да лежи до нея и си помисли, че може би го обича, но реши първо да го съобщи на психотерапевта си, преди да му го каже. От безличен пръхтящ кон се беше превърнал в нейния млад и красив жребец и за нейна голяма изненада, почна да й става близък, толкова близък, че го чувстваше вече като драскотина по кожата.

Стрелките на циферблатите им бавно отмерваха времето им. Уж се гонеха да се срещнат, но ставаше така, че все се разминаваха.

Малко преди Коледа часовникът й внезапно спря.

На вратата се почука и на прага се появи някаква жена с дете на ръце, която се оказа бившата му приятелка. Заминала нанякъде след раздялата ми, после разбрала, че била бременна, но не му казала. И сега решила да се върне, за да го потърси отново, да се съберат. Не й провървяло май, не могла да намери друг мъж, а може би всъщност го обичала твърде много. Може би. И тя не знаела.

Малкият се разплака и гласът му разряза слуха й като някаква метална машина от бъдещето.

Тя посегна към косата си, за да я отметне назад и понечи да се усмихне нелепо на цялата тази работа, ала нещо я спря.

Изведнъж ужасно много й се дощя да реди пъзели.
Погледна часовника си и с изненада установи, че стрелките му се движеха.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай