Public Republic Art Studio

Рицарите на словото, изпохапани от него

12 март, 2009 от · 7 Коментара

Кристин Димитрова

words
Снимка: silver.and.gold

От списанието трима поети
в близък кадър са вкопчили погледи в обектива.

Очите им – насълзени въглени –
гледат света с болка и

а-ха да го спасят.
Медицински сестри с

духовни инжекции. И все те боцкат
и все не излиза, като силикон,

вкаран на грешното място.
Имам нужда от вътрешна кръв,

не от клюмащи нарциси. Известно ми е,
че всичко лесно е много трудно.

Разказвайте ми нататък.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

7 Kоментара за сега ↓

  • Катерина // 12 мар, 2009 //

    Невероятно!
    Моите почитания :-)

  • nikolai atanasov // 12 мар, 2009 //

    супер :)

    а тънките строфи приличат на решетките, зад които мелодраматично се съпротивляват поетите :)

  • nikolai atanasov // 12 мар, 2009 //

    поетите като клюмнали нарциси – страхотен образ!

    между другото нарцисизмът се развива в детството, когато родителите не положат адекватно количество грижи за децата си – или от прекалено много внимание, или (при компенсаторния нарцисизъм) от малтретиране. И това ме навежда на мисълта, че думата нарцис не трябва да се употребява като обида, защото означава болестно състояние. Все едно да обиждаш някой инвалид като го наричаш “инвалид”. Някак тавтологично е…

    отплеснах се :)

    Кристин е страхотен автор и винаги провокира с хирургическата си прецизност

  • troha // 12 мар, 2009 //

    Кратко и намясто! Кой е на ред – да разказва нататък… Поздрав!

  • Stasja // 12 мар, 2009 //

    аплодисменти!!!

  • violla // 12 мар, 2009 //

    Няма нищо за “разказване”.
    Вече се чудя ние ли бягаме от смисъла или той от нас.

  • Selena // 12 мар, 2009 //

    Страхотно попадение! И очите, изпълнени с болка, и силиконът, “вкаран на грешното място”.
    Адмирации!

Коментирай