Public Republic Art Studio

Проблематизмът на “своето” място или как се прави родина – II

5 февруари, 2009 от · 3 Коментара

Проф. Милена Кирова

Jerusalem
Снимка: foundphptoslj

(Библията срещу българската литература)

Продължение

Но вече е време да се запитаме: кой е този Аврам?

Моят отец беше странстващ арамеец … отиде в Египет

и се засели там с неколцина човеци, и от него произлезе

народ велик, силен и многоброен. (Втор. 26:5)

Така започва един текст от Второзаконие, често наричан “историческо верую на Израел”. Аврам, както виждаме тук, е арамеец. Когато за пръв път се срещаме с него, той живее в град Ур. “Ур Халдейски” изглежда чудесна възможност да бъде наречено някакво място “свое”. Разположен е в долното течение на река Ефрат, над Персийския залив; недалече от него се съединяват Тигър с Ефрат – очевидно богат и плодороден район. И все пак бащата на бащата на Израел, Тара, събира целия свой род и потегля на север, към горното течение на Ефрат или Горна Месопотамия, за да достигне и спре в Харан.

Това са около осемстотин километра по права линия, която, разбира се, е била невъзможна. Тара по това време е на 205 години. Не са изречени каквито и да било причини за неговото решение да напусне Ур. Може би е дочул някакъв вътрешен глас подобно на сина си Аврам, който, веднъж заселил се на новото място, разбира, че Бог му казва: “излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа” (Бит. 12:1).

Като че ли вече сме чували този глас в библейския текст – девет глави по-рано, пак в Битие и вложен в проговорилия адам: “затова ще остави човек баща си и майка си … и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът” (2:24). Оказва се, че родината е като съпруга: тя дава живот и тяло на странстващия човек. И отново, както във всяка женитба, става въпрос за родословие и зачатие: “Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти…” (12:1).

Това е първият от дълга поредица епизоди, в които Йахве сключва с Аврам завет. Аврам тогава е на 75 години – възраст очевидно достатъчна, за да разпознае гласа на истинския Бог. Неслучайно по това време баща му Тара е вече умрял. Като че ли ситуацията е построена специално, за да докаже фройдисткия мит за смъртта на бащата, която ражда потребността от религия. Остава само да добавим Лакан, за да видим, че Мъртвият отец е проговорил с гласа на Символичното и с авторитета на социалната институция. Довчерашният човек без родина, арамеецът, който доскоро почита “неверните” богове, тръгва в Пътя на своя живот.

Заедно с него потеглят жена му Сара, племенникът му Лот, всички роби и целият добитък на къщата. Пътят им води надолу, на юг, по протежение на морсдкия бряг, и скоро навлиза в земите на Ханаан. Там Аврам спира, изгражда първия жертвеник на Йахве в Сихем, живее известно време и когато настъпва глад, продължава да странства надолу, като достига чак в Египет. И тук вече срещаме един от най-любопитните епизоди на умението да се прави родина. Малко преди да влязат в Египет, Аврам се сеща, че има жена хубавица:

… Ето, аз зная, че ти си жена хубава;

и египтяните, като те видят, ще рекат: тази е негова жена;

и ще ме убият, а тебе ще оставят жива;

затова кажи им, че ми си сестра, та да помина добре

покрай тебе, и да ми остане жива душата чрез тебе. (12: 11-13)

И Аврам наистина поминува добре. Фараонът взема Сара в дома си, а “брат й” дарява с “много дребен и едър добитък, и осли, слуги и слугини, мъски и камили”. Налага се Бог да спасява честта му, като порази дома на фараона. За нас остава въпросът: какво жертва човек, за да оцелее, когато прави родина? Можем ли да кажем, че човекът, който продава жена си, и човекът, който оставя майка си да го чака в сълзи на прага, имат обща потребност да постигнат “високото” родно, като изместват (потискат) друга, по-ранна интимна връзка в своята психическа икономия?

Вместо отговор на тези въпроси Библията продължава да ни разказва как Аврам “се дигна” от Египет; сега той тръгва на север, по обратния път, за да достигне пак в Ханаан, който по онова време най-вероятно е бил египетска провинция. Там, до мястото на стария жертвеник, той разпъва шатри, но сега пък започват караници между него и племенника му Лот, тъй като земята не стига за всички стада:

И рече Аврам на Лота: не бива да има караница между

мене и тебе, и между моите пастири и твоите, понеже сме роднини.

Не е ли цялата земя пред тебе? Отдели се от мене:

ако идеш ти наляво, аз – надясно, ако пък ти – надясно, аз –

наляво. (13:8-9)

С тези думи стигаме до един друг проблем: оказва се, че роднинската връзка не помага на човека, който прави “своя” родина. Наистина, това е проблемът на всеки е- или и-мигрант – загубата на близки хора, самотата и отчуждението от предишния свят… Но има и още нещо: за да бъде новото място свещено, т.е. положено в най-високия ред на символичните ценности, трябва да се развържат връзките на кръвта; сакралната родина е Друго място, извън двора на семейните отношения.

Достатъчно е да си спомним поезията на Христо Ботев и екстатичния път на лирическия герой, който започва с напускането на дома и разкъсването на интимните връзки, продължава в “тежка чужбина” за да завърши с легендарно завръщане в широкия дом на новата-стара родина, където цари легендарно безсмъртие, а негов стопанин е цял народ. Изглежда, че както и да се прави родина, има някои общи механизми, културни пътища и символични стратегии на производителния процес.

Следва продължение

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Sfinx // 5 фев, 2009 //

    Прочетох наведнъж цялата поредица от текстове за Еврейската Библия! Чувствам се обогатена, тематиката ми е близка, допада ми. Строго концептуални са, помагат ми да си набавя по най-бърз начин важна за моите научни изследвания информация. Харесват ми с връзките си с психоанализата и компаративниа начин на изследване. Определено са полезни! Има текстове, след четенето на които, се зареждам с креативна енергия и желание да пиша! Сред текстовете на съвременни български литературни критици и учени считам техтовете на проф. Милена Кирова за най-стойностни! Сърдечно благодаря на проф. Милена Кирова за тях, както и на Public Republic за публикуването им online!

  • nezvan // 6 фев, 2009 //

    Действително Милена Кирова е непривично (и неприлично) силен автор в българския културен контекст.
    Представям си, обаче, колко странно звучат примерите й за небългарския читател, извлечени от новата (следосвобожденска) българска литература по повод “общите механизми, културни пътища и символични стратегии” за правене на родина и други реалии.
    От този откъс си подчертавам с молив: “сакралната родина е Друго място, извън двора на семейните отношения”.
    Чакам следващото в продължение…

  • Dimana Ivanova // 5 апр, 2009 //

    Nezvan, не мисля, че сте права, че примерите от текстовете на Милена Кирова звучат странно за “небългарския” читател. Знам го от собствен опит. Зависи КОЙ ги преподава и цитира пред чуждия слушател. Става въпрос за литературни авторитети. А проф. Милена Кирова е авторитет от СВЕТОВНО ниво. За представянето й и пред чешката общност имам заслуги и то не пред чешки българисти, а бохемисти-компаративисти, които повярвайте ми, нямат и не държат да имат нищо общо с българската литература, тъй като погледите и интересите им са насочени доста по-назапад. Но тъй като примерите от текстовете на М.Кирова подбирам АЗ и то в много и различни контексти, те биват изслушвани без да звучат “странно”. И да, дори професори ме слушат, кимат и дори си водят записки…

Коментирай