Public Republic Art Studio

Венеция! О, красавице моя!

17 януари, 2009 от · 2 Коментара

Леон-Пол Фарг

Превод от френски Росица Пиронска

Venezia
Снимка: A. www.viajar24h.com

На принцеса
Едмон де Полиняк

Влакът спира на брега на времето…
Черна урна напоена с тишина!
Влизаме в огледалото. Езерен град
от каменни звезди, които меркурии
отразява.

Там долу, осветен дворец, спохождан
често от гуляещи призраци, в
среднощните ветрове ладии от сенки
ловят звезди. Саркофази се плъзгат
по Лета. Във Венеция нощта е огромна
колкото е огромна смъртта.

9.

Роза до роза сутрин Венеция е
цялата напъпила гръд. Безплътен
мрамор, като мираж бродещи къщи в
небето. Толкова свежа като току що
напоена водата ухае. Безкрайно морето…
разбиващо своя бадемов
сироп с млякото на мъжките
риби. Твърде бързо островите гребат
към Ориента. Чува се само
как мекото копринено плъзгане на
огромните машини се слива с
тишината. В пустинното великолепие

10.

една динена луна се унася в смътен
блян, Венеция се оглежда в ноктите си.

Лазурът е без нито една
гънка. Слънцето залепва като листо
по златните кубета, които звънят
под пръстите на светлината. Морето
се къпе в мраморната си вана.
Една гондола напредва с вирнат нос,
арфа с арпеж от весла. Венеция под
открито небе е балкон над водата.
Светлината расте като тълпа.
Пространство оглушавано от блестящи
камбани,

11.

стопяващи се в огромна камбана от
тишина. Едно витло разбива небето
и водата, кара дворците да по-
тръпват като флагове, огъва мачтите,
разлива с бъчви цветовете,
Венеция танцува като тапа.

Ах, каква горещина! Нефт и катран,
водата мирише на дървени въглища.
Гондоли от едно време с ухаещи
след тях бразди, в които плуваха сирени?
Сирените измряха, задушени от
газовите течове.

12.

Венеция е издигната върху вълни,
върху пясъчни риби и гори. Тя е
издигната от водата. Морето е закот-
вено за гредите й. Усещаме я под
неспокойните й каменни плочи, които
се въртят в съня си. С ходила,
проядени от раковините, самата
тя раковина, морско разцъфване,
изваяно от прилива на камбанарии и
цветни орнаменти. Мрежа от канали,
стъклена чаша и пъпка на роза,
църкви и палати, Венеция е дантелена.

Venezia
Снимка: A. www.viajar24h.com

13.

Площад Сан Марко е огледална
стая, където негри с латерни от
сребърна хартия и лакирани дървени
окарини ви предлагат чинии и зака-.
чалки. Всичко е огледално, водата,
бутиците, небето и кафенетата. Има
гълъби, които блещукат като
джобни огледала. Невидима ръка
пуска в небето гълъб, хиляди се
връщат като ехо. Само гълъбите стигат
за да бъде един век велик, ако
са подписани Карпаччо.

15.

Времето е Чинцано. Предлагат ви
цветя, гърди и шербет. Току-що
свалени от огъня полуголи малки
красавици ви поглеждат крадешком, по-
казвайки набъбналите си задниче-
та. Оранжево було се отдалечава по
канала към кулисите.

Една истинска френска дама казва
“колко е красиво това танго върху
царското синьо”. Върху пощенските картички
младоженката от Айфеловата кула
дава гощавка. Хер Доктор помръдва
за миг застиналите си мустаци,
да живеят Камбанариите, да

16.

живее Сан Марко и след всяко да
живее пристяга вратовръзката си.
Фал шиви принцове с автентични педикюри,
дворцови шпиони, Барон де
Карамонк пътува заедно с масажиста
си, с психиатъра и учителя си
по ма-йонг. Вече самоубити от Гьоте
бледи германки, зелени словачки, на-
ситенорозови французойки, загубили
фосфата си австрийки, без няколкото
стари англичанки във Венеция не би
имало руса венецианка.

Veneziana
Снимка: A. www.viajar24h.com

17.

Поклонници на любовта! възвишени
в плащането, уредили чрез агенция
едноседмична наслада. Хотелът си има
своята светска Расинова двойка и своя-
та трагично припадаща от хроматични
екстази зад тънките прегради. Любовта
е автоматична, дюшеците ви изхвърлят
до звездите.
Поклонници на изкуството, във Венеция,
на книгите и картините. Но тези
лунни светлини не са чели Шато-
бриан, Барес не я е имал, този стар
балсаматор, който си ляга единствено

18.

с мъртвите. Ето че цели два века тя
умира от красота и продължава да
живее. Картините а ла Цием-бум-бум,
каква обложеност! Колко по-хубава щеше
да е тя, ако го нямаше Холивуд.
Анилините на Парамаунт тровят вкуса
на хората. Представяме си Венеция в
Париж, канал Сан Мартин и още нещо,
Венеция трябва да се види само
във Венеция.

Venezia
Снимка: pasotraspaso

20.

Сан Марко, златни черни петна,
кубета на турски бани, където сред
тамянови изпарения димят лазурните
крака на великите Свети ястия. В
Санта Лучия Бог е рококо. Мраморът
хърка, Отецът спи в златния
си трон, Синът седи всред разкош
от барок, Света Богородица на
седемте мъки се превива под един
купол, обвит в злато. Тънките
крака на Светиците, които си
представяш голи под наметките им.

21.

Тежките коси на една Мадона, ухаещи
на роза и миро. Мрамор и позлати,
липсват само огледалата. С белите очи
на Възнесението една жена проследява
дългия свещеник, които вдишва
с големия си нос на дож краси-
вите й “комбинации” от грехове.
Една монахиня минава. Исус се люлее
върху оперената й гръд. Нахапано раз-
пятие, какво тайно желание крие
пламтящата власеница под роклята?
Сънуваш върху голото й тяло звънтящата
огърлица на молитвата й, в която
виси една глава на смъртта.

22.

И още в църквите можеш да
видиш огромни мавзолей от позеле-
нели от сълзи статуи. Във Венеция
самата смърт е мъртва. Гробове на
млади поети, с урни и гълъби, гроб-
ници, изпълнени с нежните люлякови
души на мъртви Коридони, украсени
с туя лабиринти от празни могили,
върху които влюбените се натискат.
Но кои натъпкани с олово Офелии
спят под водата?

Venice
Снимка: 122

23.

Мостът се извива над буклите.
Канал от сянка, в дъното на тъм-
ния коридор едно огромно слънце
издига руините от злато. Вени в
сърцето на Венеция, гръмки тайни,
неми лабиринти.

Венеция сълзи, тя цялата е вода.
Гнусно великолепие, разлагане
на Изкуството, хубавата мръсотия!
Водата е толкова мръсна, че можеш
да напишеш името си върху
нея. Черва от пяна, в които плуват

24.

обелки, мухите си изтриват пи-
палата преди да навлязат сред
боклуците.

О, нежно слънце на мършави
уличници ! Слънце, хранещо се с
миазми и анемии. Топлият бриз при-
мрял в лайна е мек като удавено
куче подуто от водата. Водовъртеж
на топлината, лазурът плиска. Само
ехото от градските стени носи
малко прохлада.
Като дрипи на славата мизерията
е увесила на връвчици бледолила-
вите си гащи и черните си ризи.

26.

Пробити дюшеци, стари блузи, напоени
чаршафи, на балкона пияната от
сълзи възглавница на Дездемоните от
квартала. Кръвожадни са бълхите на
крилатия Лъв ! Венеция също си има
своя Пантен и своите Женьовилие.

Елементарен стон зад една за-
веса. И този напев като водоскок,
който прави така, че любовта да
танцува върху смъртта. Венерическа
Венеция! За сто лири имаш Веронка в
леглото си. С горда задница, гола в
черния си шал, брюнетка с розова

27.

кожа и стомна с прясна вода в тъм-
ното. Трябва да отидеш във Венеция
за да видиш още гърди, напом-
нящи китра !
Чувах тайните стъпки на престъп-
ника зад дамаската.

Дворецът вае върху водата времето
за удоволствия. Проядена от
молци е слава на знамената, огледала
в летаргия, какво смъртоносно
избухване сред блясъка на колонадите!

Venezia
Снимка: 122

28.

Розовият мрамор плува в тишина-
та. Бавно падане като сняг в крис-
тал, разцъфналата тишина на цветето,
вертикалната тишина на вазата,
всяко нещо си има своя тишина.
Един гълъб, който минава споделя
мига, една гондола, която се плъзга
към облаците. Шепот на необятност,
времето се измъква отвсякъде.
Денят хвърля последната си
роза на ехото. Хиляди потири от

29.

Тюле се давят по течението на во-
дата. Праисторически облаци, водата
багри митичните чудовища, гондоли-
те трият черния си корем в черве-
ния хайвер на залеза. И кой изтисква
тези прозрачни гъби капка по
капка в седефени сталактити? По
стъпалата на двореца кървавите
стъпки на обезглавения от гълъбите
залез бичуват цигуларите…

Изправена на своя балкон, Принце-
сата стяга юздите на залязващото
слънце и задържа агонията на
вечерта.

31.

Венеция морска опера, чието
слънце е Царят-Балет. Във Вене-
ция слънцето си ляга три пъти
на ден. Прекрасна е смъртта на
слънцето. То е езичник, полегнал
върху легла от рози. Никъде дру-
гаде няма да срещнете по красиво
погребално шествие. От димя-
щите купчини се отделя силна
миризма на консумирани Венери,
извиваща се над пурпурно-
златните статуи на жарките
кариатиди.

32.

Целувки, отпечатани от червени-
те устни на вечерта. Разпиляни
устни, въздух, вода, светлина, всичко
е устна. С всичко ти се
иска да правиш любов, да докосваш
коприната на небето, тази зелена
любов, съсипана от парите, хлад-
ните пръсти на източния бриз, кри-
лете, вълните, вятърът, би правил
любов дори със смъртта.

33.

Лунно анданте. Нощта е ден,
взет за кандило. Кръжащи гондоли,
катафалки за любов, гробове на
малката смърт, гондоли възвишени фиакри!
Лампиони в редици
като плодни дръвчета, гондолиерът
е с тройна сянка. Дръжките
на мандолините бият по водата
по-звучно, отколкото по дървото
на клавесин. Тенорът изпява фа-
диез в рикошет от четири страни
едновременно.

Venezia
Снимка: A. www.viajar24h.com

34.

Песента, която заглъхва, оставя тъмни
бразди по водата. Смачкания креп
на веслата, ням вик на падаща звезда
докосва вечността. Стенните
прегради от амфори ухаят на изворна
вода. Големият червен фенер се изцежда
в сърцето на Мадоната. Колоните
на затворения театър, хор от
замислени музи, весталки принесени
в жертва с вързани от съня очи.
Мрачни рози в дъното на градината,
нощта опалва с черни кипарисови

35.

пламъци бледите алабастри, от кои-
то луната идва да пие. От сянката
без лице, от нищото, от неспокой-
ните души на мъртвите се изтръгва
една човешка въздишка.

Светлината бяга, галопират
сенките. Глави на смъртта под три-
ъгълните шапки, свирепи черепи
на птици, ладии пълни със сатенени

36.

призраци плуват по един въз-
пламенен от виолите Стикс. Дон
Жуан слиза в Ада… Карнавал !
Бернхайм брат е в Кардинал, Берн-
хайм младши е в Аретин. Стара-
та комедия се разхожда зад
кулисите на канала.

А! Финните й крака под клоша
от тафта докосват сърцето като
дълги пръсти. Напразно ефирната
дантела се преструва, че скрива
люляковата й гръд. Тюлените й

38.

устни са с вкус на илюзия. Алчен
вълк с очи на жертва над нена-
ситната паст, разкъсай ме! Умножи
фалшивите си клетви с игрите
на огледалата, истинската ти
маска, най-добрият лъжец е под
твоята маска.

Колко сладко потръпва тя в ре-
минор !

39.

Мобилна Венеция, в която
любовта вижда себе си да минава и
да се изгубва !

Венеция видях те синкавозелена
сред сивите камъни ; цвят на от-
рова, покрит с ръждива суха кръв,
позеленяла от окиса ; под оловни-
те облаци мраморът ти в плен на
бледността ! Видях те негърка със
синя кожа, с абаносово тяло, вър-
ху което устните ти се разтварят
като корал през нощта, видях те чер-
на, опасана със сребърни нишки
като гондолиер на смъртта.

41.

Венеция зелен нефрит и захароса-
на кайсия
Венеция алена и опален топаз
Венеция борова и смолеста
Венеция розово масло
Венеция черна треска и сребърен
климат
Венеция цвят в простора.

Изплъзващо се огледало, в кое-
то накъсани сенки се въртят в
опиянение, стаите ти пантомими,
предметите на безсънието, очите
широко отворени като очи, които

42.

си забравил да затвориш и толкова
душа в тези скупчени стаи,
огромните разперени опашки на
възбудените лири, хилядите мъртви
от любов, а! чия лудост се удря
в ръба на колоните! безкрайна
редица от призраци, празно вели-
колепие на неожънатото небе, гласо-
вете ти върху водата, въздишките
ти, тежките ти сълзи, избухваща
Венеция, душата не е нищо повече
от вик, празен съм пред
красотата ти!

Venezia
Снимка: 122

44.

Но любовите ти са посребрен
седеф; гримираното ти
небе остава по ръцете, когато го
докосваш. Маската му се разтича,
Венеция в театралните си костюми
показва лицето си, подпухнало от
черни бръчки. Лицемер на щастие-
то, А! старият спазъм!
Венеция стара китара, която ти
се иска да счупиш в гърба на
Пулчинело…
Изящен театър на самоубийства на
свещи в бардаците !
Мадам Лола, усетът за изкуство,
митологии. Белият мрамор, рампата

45.

е тъмночервена. Едва сложил крак
върху стъпалото и то засвирва “Сан-
та-Лучия”. Огледала, велур, огледала,
софа от Кребийон под небе акор-
деон. Декорации в рококо погъл-
нали португалките с раковините.
Чародеецът с мандората е измамник,
гласът на примадоната със закръглени
форми е в плен на огледалата.
Отлежалите пенливи вина карат търбусите
да се оригват…

46.

Сам, навън. Лампион след лампион
Венеция заспива. Прозявка на звезда,
която изчезва безследно. Черната нощ
скрива новото престъпление. Дворец,
потънал в сън под водата. Между мра-
мора и луната розата загива. Опустял
площад Сан Марсо влачи миризмата
на угаснали цигулки.

48.

Превод от френски Росица Пиронска

Venice
Снимка: kainet

Леон-Пол Фарг пише „Венеция! о, красавице моя” през 1924 година по време на пътешествие по Средиземно море с кораба на Принцеса Едмон де Полиняк. Останал неизвестен, този текст дълго време е със заглавие “ръкопис за пътешествието” (виж Кореспонденция Фарг-Ларбо). Макар че Валери Ларбо и Гастон Галимар се застъпват за него като за литературен текст, той бива възприет като бордов дневник. Вижда се, че няма нищо такова. Ако се махнат думите, близки до стила на Лотреамон, този текст е едно лирическо, почти романтическо заклинание на падението, на мита за Венеция, на Любовта и Смъртта.
 
Други книги от Леон-Пол Фарг:

 
La première vie de Tancrède, Portraits de famille, Piéton de Paris.

“Венеция! о, красавице моя” е книгата, на която попаднах във Венеция, някъде между първи и десети април миналата година. В една книжарница до самия Канале Гранде. Шляех се. Към четири часа следобед екскурзоводката ни стовари на един голям кей, каза в седем часа на мостика и ни остави.

Сама, във Венеция. Е, не съвсем. С мене беше едно момиче от езиковата в Правец, без което нямаше да се случи това пътуване. Шляехме се. То къде да ходиш три часа без да познаваш града. Пък и той беше толкова мръсен. Учениците с лулите най-много ни задържаха. Така спокойно си пушеха коката и никой не ги закачаше. За коката съм сигурна . Чух ги като си говореха.

Една възрастна двойка съвсем безразлично седеше до един такъв пушещ кръг. Краката ми бяха отекли. Тежко ми се стори слънцето. Опашката пред двореца на дожите беше някъде до средата на площада. Това ни отказа. И къде да се въртиш. Тръгнахме по големия кей, по Канале Гранде, все нагоре, по едно време се изплашихме,че твърде сме се отдалечили. А вече беше шест и половина. В момента, в който спрях, свих ръзко в дясно и аз не знам защо, и налетях на книжарница.

Не можах да си я купя. Стоеше на рафта точно срещу входа. Веднага я познах. Издателство Фата Моргана. Едва я бях разтворила и продавачът се приближи. Знаех, че така ще стане и затова бързах да погледна съдържанието, забравяйки да погледна автора. Ще купите ли? Струваше 22 хиляди лири. Почти нямах лири, франкове не приемаха, а за десетте долара изобщо не се сетих. Чейндж бюро наблизо? Часът е вече седем без десет.

Корабчето тръгва в седем. Хукнахме надолу по кея. Такава навалица. Смесихме се с една японска група. Стана доста забавно. Японците повтаряха български думи. Венеция не ми излизаше от главата. Пътуването за мен като че ли свърши. Наивитет, че мога да я открия в Ница, Кан и Монако. По онези булеварди там.

Там ни водеха на връвчица.Няма пускане в Монако. И паспорта ми прибраха. Аз бях най-подозрителна от цялата група. Така и не разбрах защо. Групата не беше само от ученици. Няколко семейства се качиха в София, но проблеми имаше само с моята виза, която ми биха в последния момент и то след дълги разговори по телефона със служители в посолството. В Ница е хубаво, в Кан беше почнал плажът, в Антип с триста зора ги отклоних към музея на Пикасо, дадоха ми пет минути. Пет минути за Пикасо.

Там имаше книжарница, но само с литература за Изящните изкуства. Ех, да можех да се върна във Венция. На връщане щяхме да минем през Верона. В Маринеленд стояхме цял ден. Все пак децата са си деца. Сладоледи, пасти, разни напитки в причудливи опаковки. Имах търпение само заради косатките.

Делфини и други животни и у дома мога да чуя. Все пак стана ми мъчно.Не за тях, за нас. На тях едва ли им липсва толкова океана при условията, при които живеят. А у нас, не ми се стъпва в зоопарк. Даже и в софийския. Къде е онзи възторжен вик на косатките при рева на лъва в зоопарка в Плевен, чиято клетка беше два метра на три. Стори ми се като някакво упражнение за гръдния кош, за да може да продължи да диша. Само да диша. Лебедът плуваше мръсен в една локва, петдесет сантиметра на метър.

Сам. Лъвът, сам. Павианът, сам. Сръндакът,сам. Мечокът, сам. Тук-там двойки птици в клетки, по-мръсни и от кокошарници, елени, по-кални и от селки биволи и т.н., зоопарк в България.

Във Верона, последна надежда. Цял рафт с поезия.Всичката билингва. Томове. Простих се и с Верона. Върнахме се, накупили козунаци и какво ли още не заради Великден. Едно Метро в Италия възпроизведе силно удивление у всички пасажери.

Ами сега. Нито заглавие имам, нито автор. В погледа ми плува само Фата Моргана, малка сива книжка. Средата на май е. Намерих в интернет адреса на издателството. Какво да правя, ще пиша. Докато се чудех как да подхвана деловия стил и все отлагах, една вечер брат ми, поизнервен от отлаганията ми, рече: Абе ти знаеш ли френски? Зная? Ето ти клавиатурата, пиши.

Да става каквото ще. Не ги докарвам много стиловете “… става дума за малка сива книжка, със стихове за Венеция, която видях в една книжарница във Венеция и която за съжаление не можах да купя…. много искам да я имам…” След един ден получавам писмо, с предложение за среща в София, като оставя съобщение за датата и мястото във Френския Институт. Подпис Roy. Определям веднага: двадесет и…май, сряда, 13 часа, еди-къде си. Какво се случи във Френския Институт?

За Мадам Дюрм беше като гръм. Не сте включени в програмата. Изключено е да се срещнете с него. Той поиска срещата и каква програма. Оказа се, че г-н Роа е директорът на Фата Моргана, който имал официална визита в България. Едва я убедих, че не знам за събитието и не се опитвам да си определям невъзможни срещи, но ако не му предадат съобщението, ще му пиша. Дадоха ми час в понеделник, 4 следобед.

Преди програмата. Г-н Роа е много мил човек. Истински французин. Съвсем, съвсем обикновен. След няколко месеца получих книгата.

Денят на срещата беше съдбовен. Един приятел си отиде в този ден. Нямах глас. Плачех. По улиците, в Александър Невски, навсякъде. Молех се да не заплача на срещата, на която думите трябваше да идват на френски, докато другите вече покриваха гроба му с цветя.
После се рових да открия биография за Леон-Пол Фарг, не успях. Нито в интернет, нито в библиотеката. Затова ви го изпращам без биография, ако е възможен автор без биография.

Росица Пиронска

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Stasja // 19 яну, 2009 //

    благодаря за чудесния превод, за усещането за Венеция и за този така разчувствал ме разказ на Росица Пиронска
    поздрави!

  • Иванка Краева // 25 яну, 2010 //

    Коментарът ми е закъснял ,с една година , но независимо от това искам да благодаря за вълшебството на превода който ме пренесе във Венеция и за този така истински разказ на Росица Пиронска.
    Поздрави!!!!

Коментирай