Public Republic Art Studio

Адриан Ситару: “Човешкият живот е трагикомедия.”

7 декември, 2008 от · 2 Коментара

Интервю на Ваня Николаева с режисьора Адриан Ситару

Адриан Ситару е роден в Румъния, учил е компютърни науки и филмова режисура. Режисьор е на повече от десет късометражни филма и телевизионни проекта. „Вълни” (2007г.) печели наградата за най-добър късометражен филм на фестивалите в Сараево, Дрезден, Намур, както и Златен Леопард в Локарно. През 2008г. създава първия си пълнометражен филм – Hooked, който участва във филмовите фестивали в Лондон, Торонто и Венеция. В момента Адриан Ситару работи върху следващия си проект – отново пълнометражен.

Комфортно ли се чувстваш като част от филмовата индустрия? Тя дава или взима повече?

Да, чувствам се добре на всяко място, където има конкуренция. Харесва ми! Дава много повече…

Кой/Какво те вдъхнови да започнеш да правиш филми и какво те вдъхновява сега?

Тарковски, Бергман, Фелини. А сега е желанието да разказвам интересни истории.

Ти си написал „Вълни” и Pescuit sportive, където се разголва сложната човешка природа. Колко трудно е според теб човек да устои на изкушението да наруши принципите си?

Мисля,че е много трудно да се запазят принципите от пречупване, проблемът е къде е истината? Това е много интересно за мен!

Какво съобщение искаш да предадеш чрез филмите си?

Нямам съобщение,но се опитвам се да покажа как постъпваме ние хората, с положителните неща и грешките. Във филмите показвам моята собствена дилема, може би ще намеря отговор докато правя филм или от хората, които го гледат. При всяка обратна връзка мога да намеря малък отговор.

Какъв жанр е човешкият живот?

Трагикомедия!

Кой би искал да участва в някой от филмите ти?

Никол Кидман, не знам защо, вероятно е стара натрапчива мисъл.

Тази година завърши първия си пълнометражен филм – Hooked. Сега работиш по нов проект, отново пълнометражен. Би ли споделил нещо за него?

Историята се разказва за това как някой преживява болест на близък свой човек. В конкретния случай е за болна майка и за чувствата на сина й, но може да бъде и за дете, хванало настинка, и за тревожещата се майка. Човешка ситуация през която всички минаваме, борим се сами, опиваме се да помогнем, но през по-голямата част от времето се чувстваме безпомощни. Филмът е вдъхновен от мое преживяване.

Кой от филмите ти е най-близо до сърцето?

Трудно е да се каже, така както не може да се отговори кое от децата ти е най-близо до сърцето.

Има ли нещо конкретно, което би искал зрителите да знаят за теб?

Предпочитам да гледат филма ми…

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Visual Art · Сцена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Катерина // 7 дек, 2008 //

    Чудесно интервю!

  • Красимира // 7 дек, 2008 //

    Кратко, но много съдържателно интервю – браво!

Коментирай