Public Republic Art Studio

Озарение

8 ноември, 2008 от ·

Димитър Ангелов

Oko
Снимка: ! *S4N7Y* !

Никога не съм се чувствал толкова сам, както когато изненадах едно животинче, наглед непознато, чието описание би сътворило друго животно, също тъй непознато, фантастично, несъществуващо. Това неопределено животно – просто един живот – сякаш преценяваше моята способност да вземам решения и като че ли изпитваше моята интелигентност. Това, такова нещо, аз не можех да допусна.

Навярно няма друго животно с по-застинал, неподвижен поглед. Беше ли възможно, обаче, едно толкова малко животно да бъде толкова категорично, ако не интерпретирах погрешно позата му? “Възможността да ме убиеш е пълен абсурд. Каква полза от някаква възможност, щом не се променя смисълът, който погледът на което и да е живо животно изразява?”.

Дори и да се съгласях (толкова проницателен и спокоен поглед!), как можеше да приема този неравен диалог? И все пак, как можех да сложа край на нещо на пръв поглед толкова незначително? Защото лекотата да го прекъсна беше все едно да го убия, без да премахна посланието. Едно вечно послание, чиято съдба е да се появява във всякакъв вид погледи – изплашени, щастливи, безразлични, но които обединяват всички сетива в един неугасим блясък.

Любопитство към едно непознато животно? Не. Любопитство към живота, загатнат от две бляскави очички? Не може да бъде чисто любопитство пред живота, защото то няма пряк достъп до него. Това е изумление пред необичайното, което се налага чрез невъзможността да бъде определено достатъчно ясно. “Можеш да ме убиеш или не. И в двата случая е абсурдно. Ето ме тук – ще избягам, само ако ме оставиш да избягам”.

Но когато казваме “все едно”, разликата между един непознат поглед и всички останали е безмерна, и следователно, почти никаква. Тъкмо затова всяко решение е абсурдно. Да се оттеглиш без да вземеш решение, да отстъпиш едно пространство, което не можеш да отнемеш на един неизмерим поглед, означава чисто и просто решение на нашия поглед, който се отразява в погледа на онова животно, в онова, което не принадлежи на никого – животът.

Но вече е късно за каквото и да е решение – да пристъпя или да се откажа: котката скача и ми показва, с мишка в устата, колко е лесно да превземеш живота, когато не се втренчваш в погледа. Защото погледът е онази незначителна макар и безсмъртна част от живота, която животинският инстинкт презира, за да спаси желанието да гледа без да пропуска нито една възможност да оживи това, което се губи, изчезва в тези сини очи – безбрежният покой на красотата, не познаваща усмивката и страданието заради смъртта на един поглед. Безсмъртен, в крайна сметка, за нас и за всяко животно.

Кой е дръзнал да измисли абсурда и да го припише на животните? Затова те ни гледат така, сякаш нашият живот е лишен от смисъл. Нека се погледнем внимателно в очите и простим на живота цялата гама на неговия поглед.

Dimíter Ánguelov

Превод от португалски: Емилия Кръстева

Разкази на Димитър Ангелов в превод на френски език може да прочетете в блога Lusopholie.

“Озарение” – “Iluminação” – in: Sol Oposto, Edições Ática, Lisboa, 2000 (първа публикация на разказа в превод на български)

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini