Public Republic Art Studio

Искам

22 октомври, 2008 от · 14 Коментара

Петър Чухов

Pogled
Снимка: movimente

Искам
да ми направиш
малък стриптийз

не нямам предвид
да си вържеш косата

първо свали бавно
тази тънка
стрелка на часовника си която препуска
в кръг със секундите

после още по-бавно
свали другата – теглеща
безкрайния наниз минути

и накрая онази
на която тежко висят
неизбежните часове

ето сега
аз ще гледам
голия ти циферблат
и ще си мисля колко е хубаво
че вали

Текстът на Петър Чухов спечели първа награда на литературния конкурс “Модерни времена” в категория “Поезия”.
Текстът е преведен и представен в англоезичното и немскоезичното издание на Public Republic.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

14 Kоментара за сега ↓

  • Stasja // 22 окт, 2008 //

    стихотворението е много хубаво, но честно казано нещо не ми се вързва с темата на кокурса – за мен това не е олицетворение на модерните времена, sorry

  • troha // 22 окт, 2008 //

    В забързаните модерни времена любовта остава старомодно жадна за съзерцание. Без да отмерва секунди, минути, часове. Стихотворението олицетворява темата. А и във философски смисъл любовта е вечно жадна за време…

  • Керана Ангелова // 22 окт, 2008 //

    Едновременно философско и еротично по най-изчистения б е з п л ъ т е н  начин! Времето и любовта – едно в вруго, превърнати в безвремие… Изящна цветна графика от малко думи с много значения…
    Поздравления: Керана

  • Idol // 22 окт, 2008 //

    Това стихотворение по-скоро бих могъл да причисля към интимната лирика, отколкото към философската. Съотнсено към темата на конкурса, то сякаш наистина не отговаря на представите за “Модерни времена”. Любовта и еротиката са вечни чувства, те не са приоритет само на съвременноста. За мен съвремието е нещо съвсем, съвсем друго, където наред с любовта, има и други нови и все още неописани неща.

  • Sergej // 22 окт, 2008 //

    @ Idol

    Но пък времето и забързаността са (константен) символ на съвремието… Аз мисля, че се вмества добре в темата.

  • Sfinx // 22 окт, 2008 //

    Ужас… Английската поезия откри метафората за времето и вечността още в началото на миналия век (вж. А. Тенисон, Т. Елиът и др.), а ние сега фаворизираме подобен род стихотворения като “модерни”! Дори едно хайку би прозвучало по-добре! А що се отнася до мига на любовта, който поетът се е опитал да фотографира – идеята не е съвсем за изхвърляне, но ако някой от поетите, които са влюбени в мен, се изрази по този начин … не само няма да му направя стриптийз, а и просто ще му забия шамар! Определено мисля, че журито като че не е чело внимателно текстовете на участниците! Съжалявам ако съм прозвучала критично или иронично!

  • chovekut_v_stayata // 22 окт, 2008 //

    Много съм разочарован от резултатите от конкурса. Мислех си, че конкурс на тема “Модерни времена” ще даде възможност на експериментална и новаторска поезия да се прояви. Горното стихотворение може да е хубаво, но е пълно с клишета. Честно казано, въобще не го намирам за дълбоко, напротив дори. Мисля, че малко е въпрос и на разлика в поколенията. Аз съм на 23 години и може би по-възрастните дами и господа ще кажат, че нямам опит и нищо не разбирам от поезия, защото те са в правото си да казват кое е стойностно и кое не. Тъжното е, че доста хора, особено от по-старото поколение, не само, че искат да спрат времето, дори искат да го върнат назад, защото съвременният свят им се вижда вече прекалено далечен. Предпочитат да пишат за любовта, тъгата, времето и т.н. от една перспектива, която ми е адски далечна и чужда като представител на хай-тек-поколението, на култа към науката, на откриването на нови измерения в общуването, секса, психологията, генетиката, цялата динамика и богатство на информационната ера. Моите уважения към класиката, но аз винаги съм гледал в бъдещето, а не в миналото. И бъдещето ще дойде рано или късно. И хората от миналото си отиват и идват други след тях. Винаги е било така и така ще бъде. Утешавам се с това, че все пак моето поколение сме бъдещето на света и по-старото поколение рано или късно ще си отиде и ще ни отстъпи мястото си.

  • Катерина // 22 окт, 2008 //

    Чудесно стихотворение!

  • Ренета // 22 окт, 2008 //

    A може би тук сред коментиращите има един голям брой хора, които просто не могат да губят с достойнтво.
    :)
    Нека да си уважаваме авторите и да се радваме на победите им, дори когато ние сме от губещата страна. Това е просто благородно и е въпрос на добро възпитание.

    Честито на победителя и успех на талантливите други, коити по една или друга причина не са имали своя звезден миг в този конкурс.

  • vlado-trifonov // 22 окт, 2008 //

    (chovekut_v_stayata) Ще взема отношение към думите ти, тъкмо защото си на 23. Но дори да беше на 123 – пак щях да го направя, защото… . Защото звучиш като 123-годишна, с цялата си претенция да си хай-тек поколение.

    Обясни ми, моля те, какво точно ти е хай-текското?

    Сигурно си чувала или чела, че имаше една идеология, (впрочем продължава да я има), която много обичаше да разделя хората по разни признаци, да ги противопоставя едни на други, да ги насъсква – едни да превъзнася, други да сгромолясва. Правеше го (и не е престанала да го прави) за да контролира по-лесно хората. Тази идеология смяташе, че времето е само нейно и обърка живота на много млади и стари.

    Не, драга, твоите 23 години нямат нищо общо с хай-тека, модерността, информационната ера и бъдещето, което смяташ, че ти принадлежи. Познавам неколцина възрастни люде, хора от миналото, както би ги нарекла ти, между които има и един 76-годишен фаворит на световното кино – нямаш идея какви „хай-теци” са тези типове! Но познавам и много на по 22-23, които отдавна са приключили с живота – и бъдещия, и миналия – въпреки претенциите си.

    Бъдещето, за което говориш и чакаш кофтите дъртаци да освободят, си е в теб. Карай по пътя без озлобление и се опитай да погледнеш на написаното по-горе с волна душа. Ще видиш как перспективата ти ще се промени и следващия път със сигурност ще спечелиш награда. И много други награди. Пък дори да не спечелиш, какво от това. Важното е да си спечелила пред себе си.

  • vlado-trifonov // 22 окт, 2008 //

    (chovekut_v_stayata) Извинявай, виждам, че съм се обърнал към теб в женски род, не знам защо съм решил, че си момиче. Станало е абсолютно неволно, още веднъж, сори!

  • zoya // 22 окт, 2008 //

    Ренета и Владо, не разбирам защо трябва да се нападат хора, които си изразяват мнението, което, уви, не съвпада с това на журито, и които дават своите мотиви. На мен примерно “човекът-в-стаята” ми звучи точно 23-годишен с тематичните си предпочитания, с откровената си опозиция спрямо “старите”. Най-малкото е безвкусно да се сравнява отрицателното мнение на един млад човек с идеологията на комунизма. Аз пък разбирам какво иска да каже – най-малкото тематично да не говорим и като стилистика “Искам” му звучи класически и мисля, че е прав.
    Това, че някой би си изразил отрицателното мнение, също така, не означава, че непременно е участвал в конкурса или е вцепенен от злоба, пази боже. Инфантилен аргумент, най-малкото, когато хората си казват защо не харесват стихотворението. Нека тогава попитам и харесалите “Искам” – защо го харесвате? Може би ще чуем и мнението на журито?

  • Sfinx // 22 окт, 2008 //

    Напълно съм съгласна със zoya, че изразяването на отрицателно мнение за стихотворението “Искам”, не е израз на злоба, особено когато е аргументирано. По принцип, мнението винаги се оформя въз основа на принципа на опозицията. Тази реакция е стар трик, тя е провокация към диалогичност, философски размисъл (старогръцката литература е пълна с примери). Дори в парламента партиите са в опозиция. Стихотворението “Искам” може да е добро и красиво, но тази красота би следвало да отговаря на друг вид тема на конкурс. Там е основният проблем. Може би някой, който харесва стиховорението ще се аргументира малко по-убедително? И, може би наистина е време да чуем мнението и на някой от уважаемото жури?

  • papapa // 24 окт, 2008 //

    Отлично производство.

Коментирай