Public Republic Art Studio

Нашата обща симфония

19 октомври, 2008 от · Няма коментари

Кристин Димитрова

Ryce
Снимка: Northern Xander

Не стискай амулета с
излъскани краища – в него сега
няма сок.

Хората тръгват на зелено,
спират се на червено, но като цяло
потокът им си остава все същият.

Над клаксоните и опита
да си купиш билет от шофьора
се чува една по-голяма,

едва доловима музика.
Тя се сглобява зад паравана на паметта
като звуците на непозната дума –

след като си изслушал късовете,
след като вече не можеш да направиш нищо.
Множество кухи ръце

свирят огромна симфония.
После си мислех за тебе
и как ръцете ти бяха измръзнали, въпреки че

напитките бяха сервирани и
залата се люлееше от черно-бели усмивки.
Студът пропълзя

и до моите пръсти.
Сега гледаш през предното стъкло
и си казваш: “Този,

който ме е изпратил,
забрави за мен, защото
станахме много.”

И пак амулета. И пак
се надяваш, да не е така.
Ами може би не е така.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай