Public Republic Art Studio

За уязвимостта

28 септември, 2008 от · 5 Коментара

Росица Йотковска

Лицата на уязвимостта

Ryka
Снимка: Idea-Listic

Има ли нещо по-излишно от уязвимостта? За нас самите тя е винаги голгота от бодлива тел, за хората, които ни обичат, стена от невъзможности, за хората, които ние обичаме, бунище от усложнения. За околните е по правило винаги неуместно оживяла пред несъществуващите им сетива.

При все това уязвимостта е вселена, от която човешкото его трудно би се решило да се лиши. Тя е осезаване на всяка фибра от вътрешното ни пространство, проникване и себеразтваряне до корените и във всяка власинка на емоцията, на обичаните хора, на подвластните ни и неподвластни бягства и широти. Тя е диспропорция на сетивата, в чиято паст светът е релефно осезаем и дълбинно изживим, тя е проникновение – или шансът да прочетеш другите и света, да ги пребродиш във всичките им връхнини и спадове, проблясъци и догаряния, да влезеш под кожата им и да я обърнеш навън, да ги разчепкаш, да ги съизживееш, да се съпричастиш.

Уязвимостта търси да обича, уязвимостта търси да я обичат, уязвимостта търси да постигне всичко и всички на всички нива. Уязвимостта търси да се раздаде. Какво би останало, ако убием уязвимостта, която отваря и изважда на повърхността същини и съкровености, в която се ражда Голямата саможертва за Голямата идея и Голямата любов – в която изведнъж се изживяваме одухотворени, изведнъж трогнати, изведнъж взривени от всеотдайност и обич, макар и потрошени в себе си и разхвърляни като стъкла?

Уязвимостта е единствената възможна почит пред Значимостта на Живото и Значимостта на Другия и Значимостта на Шанса да бъдеш обичан и прочетен – ти да прочетеш – да удостоиш с чувството си, с откровението си, с поклона пред бездните и възкачванията на пътищата и на любовта.

И за уязвимостта като избор

Избор на способността да усещаш. Избор на способността да цениш. Избор на красивия жест и на красивата мяра, на сетивата да живееш в измерението на стойностите и уникалността. Избор на пречистеността на пожеланостите и на порива за себенадскачане и висини.

Избор срещу уеднаквяването и скуката и трудно проникващата до кулминациите на сетивата обикновеност, срещу обезцветяването в лесните победи и срещу безчувствеността като смърт.

Уязвимостта срещу дистанцията на гордото справяне сам – гостоприемството срещу самодостатъчността, сближаването срещу респекта, атмосферата на уют и интимност срещу некомуникативната неутралност на недосегаемостта.

Алтернативата

1. Светът на ненакърнимостта

И везните:

Ако уязвимостта е бременна с несподелени потенции, ако търси пространството на дълбоката идентичност с другите и многопластовото взаимно оценностяване, то ненакърнимостта е самодостатъчност и тя може да достигне само до обикновена заинтригуваност или самоотразяване в чуждата повърхност.

Ако уязвимостта е трудноподвижност и саморазрастване в сфера, инертност и потъване от тежестта на понесения вътрешен багаж, то ненакърнимостта е пространството на еднопосочните платна и устойчивите писти, и по тях – на гъвкавостта и мобилността, на здравите трамплини и твърдите дъна.

Ако уязвимостта е вкопчване и в нея всяко отронено късче от личните притежания е самородно и безценно, фатално невъзвратимо, и кърви, защото е било сраснало с всички артерии – то в ненакърнимостта няма усещане за загуби и нейният свят е свят на лесната калейдоскопичност и подменимостта; ненакърнимостта няма нужда от памет.

Ако уязвимостта е свят на ирационалностите и многоетажните лабиринти, търсене на убежища в добите и лутане по следите на призрачен ореол, то в личната недосегаемост, в липсата на страдание, в саморазбираемостта на притежанията и саморазбираемостта на успеха липсват множествените измерения и ракурси; в ненакърнимостта няма бягства и укрития, защото няма нужда от бягства и укрития – ненакърнимостта е обозрима прегледност и прозрачност на посоките, рационална и достижима многомерност и дневна светлина.

2. Бягствата в ненакърнимостта

Бягството от уязвимостта в изолираните пространства

Това е бягство не в неуязвимостта, а само бягство от уязвимостта, независимо дали става въпрос за изграждане на кули от слонова кост или за самозазиждане в работа, за приютяване в обител или за включване в затворени общества.

Бягството от уязвимостта в лесните победи

В уязвимостта копнежът е копнеж по нещо недостижимо, нещо непомерно, или най-малкото по нещо значимо и уникално, което трудно може да се удържи. Затова безсилието в уязвимостта нерядко придобива ирационална мистичност и е белязано от фатализъм.
И бягството: да убиеш тъмата на неведомото с конкретика, макар и с цената на принизяване на високия копнеж, да убиеш чувството за неможене в непомерното и недосегаемото с чувство за можене в малките и по-незначещи, но много и лесни неща.
Резултат: ако подобно бягство се превърне от спасение в стил на живот, нагласите са почти необратими – човек привиква да живее в достижимостта, в панорамността, в многоалтернативността, а от всичкото да избереш единичното, пък било то и “високото”, вече означава да се върнеш назад. По обратния път можеш да намериш вече само по-малкото и по-ограниченото, и на човек му става тясно в рамките на единичното, колкото и да е уникално то, защото е загубил способността си да се изкачва по трудните му височини.
При все това това е бягство, за да продължиш напред – оставяне на кожи между камъните, за да изпиташ границите си, за да оцелееш, за да се преизградиш наново и надделееш, макар и без ароматите и без тръпките и без изригванията на живата топла кръв.

Уязвимостта и силата

Дали се изисква повече сила за това, да обърнеш гръб на ранимостта и да намериш нови опори? Мобилността да бъдеш навсякъде и с всичко и с всеки, който те приема, за да се изградиш като пълен, отвореността към всичко следващо за сметка на вече остойностеното и към достъпното за сметка на онова, по пътя до което има зъбери, са вътрешни победи от една страна – и в същото време крехкост пред големите неща, немощ в стръмните изкачвания и неустойчивост по билото на най-доброто ни “аз”.

… Или се изисква повече сила за това, да пожелаеш да останеш опасно открит и беззащитен в уязвимостта си, но въпреки всичко във високите върхове, където въздухът е кристално свеж и достига много по-навътре в дробовете и много по-остро до нервните окончания?

И лечението

Необходимо ли е лечение?
Уязвимостта ни не е нещо, което интересува хората около нас, нито пък ги интересуват личните ни граници. Хората се интересуват единствено от своите лични граници.

Неуязвимостта няма да каже на уязвимостта “ти значиш”.
Неуявзимостта няма да се доближи до пропастта и да подаде ръка на неуязвимостта да се изкатери.
Неуязвимостта няма да пристъпи към уязвимостта, за да изтръгне от ръцете й бръснача, с който си реже вените.

Дори уязвимостта е избирателна към чуждата уязвимост и отваря към себе си само определени ключалки и само определени врати. Уязвимостта не помага на другите, ако не може да си помогне сама.

Уязвимостта трябва да се научи да бъде слънце, не мрак, и градивност, не пропадане.
Как?
Намирането на корените на ранимостта и изваждането им на повърхността превръща усещането за подмолност на случващото се в нещо явно, следователно и преодолимо. Уязвимостта сама носи своето лечение – чрез способността й да активира най-доброто ни “аз” и да концентрира съпротивителните му сили, като ги превърне в любов достатъчно силна, за да се въздигане над егото.

Рубрики: Frontpage · Графити

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

5 Kоментара за сега ↓

  • читател // 29 сеп, 2008 //

    Много силен текст! Харесва ми, че не си прави илюзии, но същевременно запазва ореола около страданието. Виждам самолишение и строгост към онова, което си позволяваме, когато страдаме, и едновременно достойнство в самолишението и смелост. Не бях се замислял колко много неща включва способността да чувстваме болка.

  • desi // 29 сеп, 2008 //

    Има ли човек, който е неуязвим?
    След такова представяне на понятието уязвимост… просто няма как да не станеш Уязвим! Опитах се да преброя колко пъти е използвана тази дума УЯЗВИМОСТ и загубих в лабиринта от думи…без смисъл!

  • gravitation // 30 сеп, 2008 //

    На читател: Благодаря за оценката!!! Благодаря и за вникването:)
    На desi: Има състояния, в които човек е много по-устойчив на сътресенията, тогава и сензитивността му е по-малка; има и хора, у които нещата, които ги държат здраво стъпили на земята и ги правят по-слабо сензитивни, съставляват по-голямата част от личността им.
    Някои неща обаче са ни достъпни само в състоянието на ранимост, наистина си струва – в някакви здравословни рамки:) – да си позволиш тази ранимост, или, тъй като тя идва по правило без да пита – да съумееш да я изживееш в положителната й страна. Колкото по-навътре човек е навлязъл в търсенето на смислите й, обаче, толкова по-малко остават хората, които могат да го последват – още един от “рикошетите” на уязвимостта:)

  • ve // 30 сеп, 2008 //

    Много ми харесва ” За уязвимостта”.
    Сложно е, а едновременно – разбираемо!
    Помислих си, че неуязвимите също имат необходимост от лечение…

  • gravitation // 1 окт, 2008 //

    ve: Може би животът е саморегулираща се система:) – сам изхвърля прекомерното страдание зад борда си, а в един момент затвореността към страданието у нас самите или у другите, може да се изживее като вътрешен дефицит. Вероятно и двете неща са лечение:)
    Благодаря, ve:)

Коментирай