Public Republic Art Studio

Дневна светлина

10 септември, 2008 от · 4 Коментара

Кристин Димитрова

Jena
Снимка: Pensiero

Като мравка, която мъкне трохата,
но е забравила къде е мравуняка,
тя се вторачва в детайлите,

чисти мивката много внимателно.
Тези случки от филмите,
кой ги измисля?

Така, между двама мъже,
единият зад гърба й, а
другият още в утайката от кафе,

тя търси защита за себе си,
когато не търси защита
от себе си. А телефонът

веднъж мълчи, веднъж дрънка глупости,
на третия път тя го счупи.
Каква бездна от време пред нас

и зад нас, Марк Аврелий,
съгласна съм. А по средата
бутон с надпис “не пипай”.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

4 Kоментара за сега ↓

  • Miranda // 10 сеп, 2008 //

    Вълшебно! Браво, Кристин!

  • Nikolay Atanasov // 10 сеп, 2008 //

    Кристин е сред малкото съвременни български поети, които успяха да постигнат разпознаваем почерк. За мен е много значимо това, което е постигнала – писане, в което няма родово дефиниран лирически субект. Това изплъзване от литературната история, която обременява всяка жена-писателка с отговорността да заеме позиция спрямо “женственото” писане (както го дефинира Торил Мой), според мен е не по-малко радикален акт от самото ангажирано женско писане.
    Подобна стратегия е изработила и Елена Алексиева в прозата си.

  • Ljastoviza // 11 сеп, 2008 //

    Кристин! :-) ))))
    Както винаги неповторима и запомняща се!

  • troha // 9 окт, 2008 //

    Съгласна съм с Nikolay Atanasov. Кристин е умна, всеусещаща и вътрешно обемна поетеса, за която не важат родовите определения. Приветствам творчеството й!

Коментирай