Public Republic Art Studio

Сиртаки в БМВ

17 април, 2008 от · 5 Коментара

Александър Андреев

Balkanski tradicii
Снимка: Tangent – Artifact (time out)

Вече втори месец гърците идват всяка неделя в два следобед, като по часовник. Съпругът – сух и с дълбоки бръчки по лицето, сред които се подават недообръснати, побелели косъмчета – държи гръцки ресторант в Кьолн. Съпругата – и тя около шейсетте – страда от хронически задух: белите й дробове и дихателните й пътища сякаш са притиснати до смазване от купестата прическа горе и обилната телесна маса по-долу.

Поръчали са си сребристо БМВ и понеже доставката се изпълнява в срок от три месеца, през почивния си ден часове наред с тревожно нетърпение изучават автомобила, изложен в салона. Божидара вече е свикнала с тях. Прави им шварцкафе с много захар и го сервира на подковообразния барплот, зад който е малкото й царство на почасов наемен работник в концерна “Байерише Моторверке”. Съпругата намества увисналия си задник върху едно от високите столчета, изпъшква ритуално и мърдайки устни, се опитва да прочете фамилното име върху баджа на Божидара.

– Ти май не си германка? – пита, бърчейки рунтавите си вежди.
Мъжът й сръбва от кафето и също се заглежда в баджа (или по-скоро в деколтето) на Божидара.
– Не, не съм. В България съм родена – усмихва се служебно Божидара, която с четири очи гледа да я оставят на мира, че има да учи за утрешния семинар в университета.

До гуша й е дошло от тези плесенясали въпроси кой откъде е, дето все ги задават възрастните. Тя е с германски паспорт, живее в Белгия заедно с приятелката си (немкиня от Румъния, с гадже италианец), учи в Холандия на английски, а в края на седмицата работи в Германия и се вижда с приятеля си – турчин.

– О-о-о, България! – обажда се собственикът на ресторант. – Съседи значи. Бил съм в Пловдив, знаеш ли го?
– Знам го, но не съм ходила – отвръща Божидара, която винаги е нащрек да не засегне някой клиент с липса на внимание, защото за хубавото място в изложбения салон на БМВ кандидати колкото щеш.

– Дива страна е тази България – констатира между две изпухтявания гъркинята, а Божидара така и не успява да разбере сега нещо против България ли има клиентката, или иска да направи комплимент за непокътнатата й природа.
– Не бива така да приказваш, Ирини – благо я мъмри мъжът й. – И те са православни хора.

– Ти православна ли си? – Ирини подозрително оглежда деколтето на Божидара, сякаш търси кръстче на верижка, или пък просто се възмущава от изобилието на плът и дефицита на плат.
– Май че да – не е съвсем сигурна Божидара. – Знам, че са ме кръщавали в една църква в София и че много съм ревала…

Гъркинята помества пухестите си длани с насиджимени от много злато пръсти и ги издига към стъклено-алуминиевия свод – явно за да привлече вниманието на Всевишния към това недопустимо религиозно безразличие. Мъжът промърморва нещо като “Тъй, тъй, аз и в София съм бил…” и в този момент мобилният телефон на Божидара запява с пълен глас “Алилуя”. Тя кимва за извинение към клиентите, разменя шепнешком няколко фрази, увенчани със звучна аудиоцелувка, и затваря.

– Това родителите ти ли бяха? Те българи ли са? На какъв език си говорите вкъщи? – далечната потомка на Афродита явно възнамерява да внесе ред в биографията на греховното същество насреща си.

Мъжът е извадил гребенче и се опитва да приглади гъстите къдрици на прошарената си коса, но в резултат раменете на кафеникавия му костюм само се покриват с още повече пърхот. Божидара се чуди на кой въпрос по-напред да откликне.

– Да, българи са и си говорим на български – започва тя отзад напред.
– Ето, това е хубаво! – доволно се изпъчва Ирини, която под многоетажната си прическа в момента прилича повече на Родоския колос или на някоя дорийска колона, отколкото на Афродита. – Човек не бива да забравя родината си и родния си език. Приятелят ти ли беше? – сочейки с очи към телефона й.
– Ами да – отвръща Божидара, понеже в служебната инструкция пише, че трябва да отговаря на ВСИЧКИ въпроси.

Съпругът вади гръцка цигара “Папастратос” и някак нервно започва да я мачка между кокалестите си пръсти. Навярно посоката на разговора поради някаква причина го тревожи.

– Твойто момче и то е българче сигурно, а? – с коварна псевдомайчинска нежност продължава разпита жена му.
– А, не, той е турчин – признава си Божидара, без да се догажда за надвисналото бедствие.
– Ой, ой, турчин! – разтриса се като от земетресение дорийската колона. – Ой, ще зачерни хубавото православно момиче!
– Е недей така де, Ирини – прави половинчат опит да се обозначи съпругът й, но тя го плесва по бедрото да мълчи.

– Ама той е роден в Германия и изобщо не… – мъчи се да обясни Божидара, обаче наративът на изконната гръцко-турска вражда не търпи възражения.
– Ти не го гледай, че е роден в Германия! – прекъсва я с хрипливо възмущение гъркинята. – Щом се ожените, веднага ще ти метне фереджето.
– Че ние въобще не мислим да се женим – чистосърдечно я коригира Божидара.
Това съобщение предизвиква върху месестото лице на Ирини няколко морави вълни от противоречиви чувства.

– Как няма да се жените? Щом ти е приятел, трябва да се ожените! – Тук първата вълна се отдръпва, за да отвори място на втората. – И тогава той ще те затвори с три катинара вкъщи, ще ти направи една орда деца и ще те кара да ходиш в смрадливата им джамия! – Гъркинята изпухтява объркано и накрая отприщва третата, опустошителна вълна: – Ами няма да се жените я, как ще се жениш за мюсюлманин!

На Божидара вече й е безумно смешно, спомнила си е филма “Моята голяма гръцка сватба” и с удоволствие се включва в сценария, който е много по-интересен от учебника й по междукултурна комуникация.

– Аз и да се оженим, деца няма да раждам.

Дъщерята на Афродита и на Родоския колос изведнъж изпуска цялата си пара и обидено сръбва от изстиналото кафе. По черната й жарсена рокля, която се е набрала на масури около кръста и бедрата, са избили няколко влажни петна. Влага е избила и по лицето й: в крайчеца на очите, между сключените вежди, в ъглите на начервената уста. Цялото й тяло сякаш цитира нейния древен сънародник Сократ, който бил казал, че днешните млади ще докарат края на света. Съпругът й решава да позаглади междукултурните напрежения и тръгва да обяснява на Божидара:

– Тя мойта жена, така… понеже нашият син…
– Какво “нашият син”, какво “нашият син”? – Ирини бързо е възстановила бойния си дух и вече открива битка на два фронта: – А кой му каза да се ожени за оная германска фльорца, а? Ти му каза!

– Ами нали уж се обичаха, пък и паспорт да вземе… – минава в кръгова отбрана мъжът й.
– Каква обич бе, Спирос, какъв паспорт бе? – Гъркинята съвсем е забравила за Божидара и очевидно се е впуснала в някакво старо семейно сражение. – Че тя гръбнака му пречупи, кучката фашистка! Виках му аз да си вземе някое скромно момиче от нашия край, ама ти – не!

– Важното е те да са щастливи – обажда се Божидара, за да ги подсети за присъствието си, пък и защото знае, че възрастните много си падат по такива констатации.
– Щастливи, как пък не! – срязва я Ирини. – Напусна го оная мръсница, даже внуче не ми роди.
– Ами тогава значи трябва да сте доволна – констатира Божидара с германска логичност.

– Как ще съм доволна бе, момиче? – хвърля й кръвнишки поглед гъркинята. – Как ще съм доволна, като ми съсипа детето и даже внуче не ми роди? Ти щеше ли да си доволна?
– Аз щях да съм, да – отвръща Божидара. – На мен не ми трябват нито деца, нито внуци.

Ирини отново застава в сократическата поза на нямо възмущение и мирова скръб, а Божидара се улавя, че разсеяно драска по корицата на учебника си, удебелявайки контурите на жълтите звезди в европейския флаг. Спирос разкършва врат и за пореден път нацелва най-неуместната реплика:

– Пък той нашият Костас после се ожени за една виетнамка…
– Само за тая не ми говори, Спирос! – емва го пак жена му. – Това тъпо жълтугерче, дето дума не обелва, само го гледа в устата и току мига-мига с очички.
– А поне внуче роди ли ви? – пита с престорена наивност Божидара.
– Три народи тая хърба, да й се не надяваш! – Ирини се е поуспокоила, макар че мисълта за внучетата явно нещо я гложди. – Абе хубави са й децата, мили са, ама очите им дръпнати. Какви гърци са това? Как да ги покажа у дома?

Енергията на разговора сякаш се е изчерпала. Ирини става от столчето, приглажда роклята по многобройните си заоблености и гаси в пепелника току-що запалената цигара на мъжа си. Той с примирение си допива кафето, хвърля прощален поглед към деколтето на Божидара и също се надига.

– От мен да знаеш, момиче – въздъхва за последно гъркинята, – народите не бива да се мешат, иначе все нещо терсене излиза.
– Тъй си е – добавя и мъжът й. – То и кобила с магаре като събереш – какво излиза…

Гърците поемат към изхода, а десетките им отражения в огледалните стени и по черния мрамор на пода се клатушкат в бавно сиртаки. Мобилният телефон на Божидара избръмчава за получен SMS: Марайке Пауелс, асистентката от университета, й е изпратила темата за семинара – “Европа: културно многообразие без национални предразсъдъци”.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

5 Kоментара за сега ↓

  • Pepo // 17 апр, 2008 //

    Смях се с глас на разказа, много свежо чувство за хумор, а и ситуацията си е реалистична и интригуващо нарисувана. Ех, тези предразсъдъци – май няма отърване от тях. А най-смешни са грандоманските и самовлюбени изяви на балканските народи, направо си е театро и шоу.

  • otchelnik // 17 апр, 2008 //

    В текста на Александър Андреев се съзират гоголевски интонации – зад усмивките се крият дълбини, които се дължат не само на национални предразсъдъци… Даровит човек е авторът. И интервюто му е много добро…

  • Marta // 18 апр, 2008 //

    Чудесен разказ! Прочетох с удоволствие!

  • lussi7 // 21 апр, 2008 //

    Това е то – да си гражданин на света:)))
    Много свежо, чудесен разказ!

  • Rossi Bossi // 23 апр, 2008 //

    Много весело… и истинско. Направо взето от реалността.
    Този разказ ми напомни на моята майка, която подобно на “далечната потомка на Афродита” в безумен протест ми заяви, че не иска повече да сменя езиците, с които говори със зетьовете и внучетата си :-) . Абсурдно-весели неща се случват в този живот. Май и аз трябва вече нещо да изтворя :-0))
    Ръкостискане и поздрав за Автора. ;-)

Коментирай