Public Republic Art Studio

Лица на глас

Екип:
Наталия Николаева (Главен редактор)
Николай Николов (Видеооператор)

Сабазий от Кристин Димитрова
“Сабазий”
Автор: Кристин Димитрова

роман
Издател: INK, София, 2007 г.
редактор: Гергана Рачева
корица: Огнян Илиев
ISBN 978-954-91763-5-3

Анотация

Книгата e писана пo мита за Сабазий (Диoнис), чиятo съдба e пpeплeтeна с тази на Opфeй.

Талантлив музикант получава предложение, което на пръв поглед изглежда привлекателно. Постепенно той разбира какво се крие зад сделката, но връщането назад става все по-невъзможно.

Дeйствиeтo на poмана сe pазвива в днeшна Бългаpия, а xаoсът, сpeд кoйтo гepoитe сe oпитват да oцeлeят, e пoзнатата ни сpeда на нeсигуpнoст, пpeмълчани истини и заплаxа. Успexът e на eдна pъка pазстoяниe, пpoвалът дoста пo-близки, а тайнитe вpъзки мeжду xopата – вeздeсъщи.

Каквo става, кoгатo си в pъцeтe на чoвeк, мнoгo пo-силeн oт тeбe, нo тoй няма пpeцeнка за дoбpo и злo?

Критика

“Сабазий” на Кристин Димитрова – интелигентна и талантлива книга – оглавява моя личен конкурс за роман на 2007.
Милена Кирова, Култура

Linia

„Сабазий“ разказва за сменените пластове в България след ’89, за натрупването на капиталите, за политическите промени и раждането на мафията, за чалгизирането и профанизирането, за бившите величия, които продължават да са авторитети. Но пак ще подчертая – прави го през добре намерен сюжет, през образите на популярни и интересни митологични персонажи, без излишен патос и драматизиране, с много картина, овладян език и ясни послания.

И в това е успехът на книгата. От една страна, защото удържа състезанието с другите автори от поредицата, защото ловко и с ерудиция напасва митове, подрежда светове, вживява се в роли, разширява възможностите на езика. И от друга, защото „Сабазий“ е един от малкото добри съвременни български романи, които си струва да четем, за да познаем себе си и своето.
Амелия Личева, Капитал Лайт

Linia

В “Сабазий” Кристин Димитрова разгръща в пълна степен афинитета си към зловещото и вътрешното си усещане за истина.
Монитор

Linia

…Сабазий е рогат бог. Рогат е и Пан, и Минотавър, и Дяволът. Изобилието е също рогато или поне се излива от рог. Рогът е символ на сила – воините по целия свят са носели рога – от галите през самураите до германците в Първата световна война. Александър Велики слага на главата си рога, за да заприлича на Амон – богът-овен, Господарят на двата рога. Сила, войнственост, но и разюзданост – това са рогата, които увенчават главата на Сабазий-Дионис.

Дали е случайно, че точно двамата писатели от Изтока възприемат за свои главни персонажи рогати митически герои? Май не: необуздаността, невъздържаността, които са съдържание на живота ни тук, “на изток от рая”, няма начин да не са повлияли при избора. Обаче избор, предопределен от отсъствията, не от наличностите: рогът е сила, ние сме слаби; рогът е изобилие, ние сме бедни; рогът е победа, ние сме победени. Сабазий е рогат, защото ние сме безроги…”
Митко Новков, Култура

Linia

Кристин Димитрова качва на котурните на митологията лесно разпознаваеми персонажи от актуалната медийно-политическа гнусота в България. Веднъж издигнала ги над нас, романистката ни помага да видим по-добре онези зловещи актьори, които се кривят над живота ни и се опитват да го прекатурят. През страница някой от героите на “Сабазий” така се заклатушква над главите ни, че виждаме язвите изпод трагичния му грим. И баналността на собственото си зло…
В античния театър актьорите са били само свободни хора. Ако съдим обаче по даровитата прямота на “Сабазий”, в случая единственият свободен човек е неговата авторка.
Марин Бодаков, Култура

Към обзорната страница