Public Republic Art Studio

Етикет "Дневници"

Събота, 02.05.2015

3 май, 2015 от ·

Станислава Тодорова – Стенли Дневниче, Отварям очи. Поглеждам часовника. 9:00 часа. За първи път от 6 дни съм се наспала преди алармата…Защото не съм нагласила алармата Има сутрини, в които, още щом отвориш очи, знаеш, че денят ще е необикновен, необикновено хубав или необикновено приключенски, или необикновено разпускащ. Ей така я усетих излюпващата се събота. [...]

Петък, 01.05.2015

2 май, 2015 от ·

Станислава Тодорова – Стенли Дневниче, Петък е. Не ме интересува. Днес вече отивам на фитнес. Казах. Ставам, стъпвам с десен крак. Мия очи, зъби… Хапвам мюсли с плодове. Изпивам бавно със задоволство кафето. Съзерцавам за минута цъфналата ми орхидея и се опитвам да се налея с хармония Ин и Ян. Нещо трябва да пусна да [...]

Четвъртък, 30.04.2015

1 май, 2015 от ·

Станислава Тодорова – Стенли Дневниче, От четири дена се каня да започна да ходя на фитнес. Значи е четвъртък. За малко да стъпя първо с левия крак на паркета. Четвъртък ми е един особен ден, любим ден. В четвъртъците ми спори, обикновено се чувствам тонизирана и жизнеутвърждаваща. Един бананов шейк ми помага да започна прекрасно [...]

Сряда, 29.04.2015

30 април, 2015 от ·

Станислава Тодорова – Стенли Дневниче, Сряда е. 8:00 часа. Отворих очи и си викам. Днес планът е да купя на дъщеря ми оранжев чорапогащник. На пролетното тържество в детската градина ще бъде лисица. Другият ми ангажимент е да напазарувам всякакви зеленчуци и плодове за вкъщи. Откакто мъжът ми замина, не се задържам много в кухнята. [...]

Вторник, 28.04.2015

29 април, 2015 от ·

Станислава Тодорова – Стенли Дневниче, Личи си, че е вторник. Вече втори ден ужасно ми се спи, но трябва да ставам. 8 часът е. Това показва GSM-a ми, а той обикновено не бърка за времето. Ставам с обичайното стъпване на десния си крак, за да ми върви. Нахлузвам панталон, блуза и чорапи. Будя Катрин. Обличам [...]

Понеделник, 27.04.2015

28 април, 2015 от · 2 коментара

Станислава Тодорова – Стенли Дневниче, Понеделник е. Как познах ли? По алармата в 8 часа. Два дена я бях изключила и спях на воля, а днес ме събуди, но не за да хуквам на работа, а за да водя детето на детска градина. Ставам бавно и странично. Бавно, защото от малкото часове сън ми се [...]

Четвъртък, 12.03.2015

13 март, 2015 от ·

Велиана Желязкова Събудих се с гръм и трясък или по-точно казано, падайки от леглото. Телефонът ми отново си правеше шеги, сменяйки мелодията на будилника, която си бях избрала, с някаква, която очевидно на него му харесваше повече и която за съжаление звучеше като барабани и затова буквално ми изкара ангелите. Шегата настрана, време беше да [...]

Сряда, 11.03.2015

12 март, 2015 от ·

Велиана Желязкова В сряда обикновено нямам нищо конкретно за вършене. Събудих се около девет и изтичах в кухнята да си направя чай. Пиенето на чай сутрин ми се е превърнало в нещо като ритуал. Седнах на терасата и се загледах в хоризонта и внезапно, вдишвайки свежия утринен въздух, изпитах желание да се разходя. Не ми [...]

Вторник, 10.03.2015

11 март, 2015 от ·

Велиана Желязкова Вали като из ведро цяла сутрин. Един от онези дни, в които ти се иска да останеш по пижама цял ден и да пиеш чай или горещо какао в компанията на някой хубав филм. За съжаление обаче трябваше бързо да закуся и да тръгвам за работа (от няколко месеца работя в един офис [...]

Понеделник, 09.03.2015

10 март, 2015 от ·

Велиана Желязкова Мисля, че за първи път започнах да си водя дневник, когато бях на осем или девет. През годините съм започвала много дневници, но не завърших и един. В крайна сметка дневниците ми винаги се превръщаха в сборници от мисли, стихове или дори от домашни работи. При мене писането винаги е било въпрос на [...]

Неделя, 28.12.2014

29 декември, 2014 от ·

Йоана Стефанова Днес вече съм абсолютно празна. Кучето лежи в краката ми и слушам Нат Кинг Кол, липсват ми само камината, виното и цигарите. Все пак е много приятно в тази безкрайна тишина, топлина и самота. Навън спокойно вали сняг, пада бавничко и покрива цялата кал и всички боклуци в градината отпред. Може би трябва [...]

Събота, 27.12.2014

28 декември, 2014 от ·

Йоана Стефанова Официално мога да заключа, че от няколко дни се пречиствам – интересен предновогодишен ритуал. Преди малко прекарах 2 часа във ваната, дали толкова време ми трябва, за да се отмие цялата мърсотия от мен? Ами тази, която не се вижда върху кожата ми, а само в очите ми се загатва леко – нея [...]

Петък, 26.12.2014

27 декември, 2014 от ·

Йоана Стефанова Неоновият цвят свети силно в очите ми. Дишам равномерно, доста близко с ритъма на музиката. Червено, зелено, синьо, червено. Чувствам, че е все едно съм във Викторианската епоха в Англия … и пия вино с Уайлд. Обръщам се надясно и вече съм в по-готическа обстановка … после по-chillout … после по-всекидневна, уютна и [...]

Четвъртък, 25.12.2014

26 декември, 2014 от ·

Йоана Стефанова Известно време се колебаех какво да напиша днес, защото исках едновременно да е празнично и поне малко да съм искрена, когато го пиша, а напоследък съм прекалено тъмна. Все пак с достатъчно количество съвременен джаз и червено вино събрах сила да съставя лист с неща, които искам да направя през 2015 г. Никога [...]

Сряда, 24.12.2014

25 декември, 2014 от ·

Йоана Стефанова Днес отново бе ден на спомени, но този път не мои. Баба ми и дядо ми обаче, както на всеки 24-ти декември, разказаха коледната си история – често припомняна, често променяна, но вече имаща известни здрави очертания, около които гравитира. И двамата имат силни спомени за празнуването на Бъдни вечер в детството им, [...]

Вторник, 23.12.2014

24 декември, 2014 от ·

Йоана Стефанова Днес е един от дните на моето минало. Не знам дали причината са празниците, създадени именно с цел актуализация на живота, или нещо друго. Все пак може би не е нещо друго, защото днес го видях и в други хора, и те си спомнят миналото, днес бяха в него – разходиха се, поразгледаха [...]

Понеделник, 22.12.2014

23 декември, 2014 от ·

Йоана Стефанова Дневникът е пресечената линия между природата ни (това, което усещаме непосредствено в конкретния момент и бихме искали да запазим само за себе си, съответно заключвайки дневника с катинар) и културата ни (това, което искаме другия да види у нас, съответно знаейки, че въпреки катинарчето, някой все би успял да прочете написаното). Съвсем интересно [...]

Неделя, 21.12.2014

22 декември, 2014 от ·

Янита Гуркова Почти всяка неделя е така: започва бавно и мързеливо като истинска неделя, но до няколко часа се стига до „Ех, ако не се мотках сутринта, сега можеше вече да…“ Днес можеше да пристигнем по-рано в стария град, където всяка година прекарваме последната неделя преди Коледа. Обличаме се топло и се наслаждаваме на приятни [...]

Събота, 20.12.2014

21 декември, 2014 от ·

Янита Гуркова Надписвам върху прозрачното стъкло годината. В долния край добавям Българско Училище Калгари – 1 клас. Доволна съм. Винаги когато правя подарък, избирам или изработвам неща, на които аз бих се зарадвала. В случая е така. Това, което правя, ме радва и вече усещам онази близост с предмета, от която лъха топлина и смисъл… [...]

Петък, 19.12.2014

20 декември, 2014 от ·

Янита Гуркова Не си спомням дали се протегнах, за да спра алармата на телефона и дали съм я изключила, но когато се усетих, ръката ми търсеше книгата по нощното шкафче повече от всякога тази седмица. Сънувах неприятен сън и исках незабавно да отклоня мислите си, защото чувствах, че не предвещава добро. Не се влияя и [...]