Public Republic

Иван Райков

Снимка: francescominucci
Когато бях малък, мечтаех да имам дакел.
Мечтаех също да стана ветеринарен лекар. Харесваше ми. Харесваше ми също да излизам на балкона и да гледам старата къща с малкия двор, където старица поливаше цветните храсти.

Румен Леонидов

Снимка: helmet13
Идат отдолу косачи, косачи с черни качулки,
бавно из тъмното крачат, бродници водят за булки.
Страшна коситба ще падне, лунна среднощна коситба,
вълци ще вият до пладне, девствени кърви ще пият.

Ваня Константинова

Снимка: _RoJo_
Когато бяхме много малки, от време на време аз ходех да спя у брат ми, а понякога брат ми идваше да спи у нас. Една вечер Нашата баба видя, че чете Библията, преди да заспи. Той каза, че другата му баба, която беше адвентистка от седмия ден или нещо подобно и много религиозна, [...]

Владислава Дойчинова

Снимка: Bossa.
Проклетата запалка пак не палеше. Езичето нервно потръпваше в ръката, но упорито отказваше да запали. Нищо. В чантата си имаше толкова много запалки. Все някоя щеше да запали.
Сигурна беше, че ще спре да пуши някой ден. Но много обичаше да гледа как цигареният дим се разтваря пред очите й.

Кристин Димитрова

Снимка: Freyja*
…Когато се завърна в Тракия след странстванията си, Сабазий имаше много врагове и не всеки го признаваше за бог. А той не търпеше това. Природата му беше да се разраства. Цар Ликург беше един от тези, които се противопоставиха на лудостта му. А тя се разпространяваше като болест и менадите в свитата на [...]

Снимка: • 7
Трепери стремето, гърбът на коня
подмята закъснелите ми изповеди -
така неуловим галоп
отдалечава слънцето в стрехите.
Пет клатещи се патици минават,
преливат дупета
[...]

Божана Апостолова

Снимка: AZ…
Мария се отписа от Скайпа и изключи компютъра. Беше й тъпо. Смръщи нос и се огледа. Да, вече бе в реалния свят, но от ума й не излизаше разговорът с Александър. Несъответствията в света са безкрайни, заключи дълбокомъдрено тя. Не е ли така и с майка ми и баща ми? С тази разлика, [...]

Аксиния Михайлова

Снимка: Sebastien
хиляди са
сред тревите и мащерката
на късното утро
в края на август
въздухът трепти от песните им
облаците търкалят сенките си
по билото на планината
а косачите в ниското
онемели от песента
стискат до синьо коси и
не смеят да пристъпят и крачка
за да не прережат
гърлото на песента

Снимка: Freyja*
Мога много неща.
Най-обичам да правя Нищо.
Предпочитам Нищо да е Никъде.
Добре е там да няма Никой.
***
Мирише лошо.
Горят най-скъпите ми спомени.
***

Росица Борковски

Снимка: Megyarsh
Непреодолимото в мен ще нарека Фидела.
И както всеки път, когато биваше притисната от обстоятелствата и трябваше да вземе решение, й се прииска да развее коси по улиците, да заблъска с раменете си минувачите, да се устреми в атака на живот и смърт, да тича докато се просне без дъх на земята, да я [...]

Павлина Каналиева

Снимка: FABIOLA MEDEIROS
Някой си играе с времето -
разпъва го на кръст
или го навива на руло,

Димитър Ангелов

Снимка: wEnDaLicious
Наблюдавах през прозореца на лабораторията залеза на слънцето – как се колебае, залита и още веднъж се приповдига над хоризонта, за да види какво е оставило след себе си. Та какво можеше да очаква – самото то се разкривяваше преди да залезе.

Божана Апостолова

Снимка: Julianne.hide
…Сесил вече беше на улицата. Вечерта беше прекрасна. Трябва да беше около шест часà, защото черковната камбана зовеше миряните и ги приласкаваше към безплътната си светлина, та дано ги възроди и въздигне над материалните им желания и суети. През камбанния звън Сесил дочуваше живота по улиците – като пулса на здрав човек. Без [...]

Румяна Райкова

Снимка: iessi
на Йосиф Бродски
Понесъл тежките гребла на тялото
да вдишаш малката Венеция
(си)
мисля
кой знае по какви причини
за теб
за траекторията на гълъбите
и за гондолите -
една от тях по пътя й за Сан Микеле
дописваше смеха си грапав
по салфетките във Флориан
Като че ли бе чула
звукът на някакъв ковчег
самоотворил се
Дали е гледал там
където Одън бе
във празното небе
не знам
но бяха целите [...]

Снимка: la_cola_de_mi_perro
Много разкази започват с “деня, в който”, някои с “тази нощ”, други, с “онази…”, по-романтичните си позволяват да си изберат цвят или да са дървото пред нещо си. Най-плахите залагат на валежите и снеговете. Този се срути пред краката на едно мършаво куче и го зяпна в гладните очи.

Станислава Станоева

Снимка: karavelov
стоя и наблюдавам как звездите
изпращат своето далечно минало
живея сред физичните закони
които още никой не е виждал

Мина Стоянова

Снимка: Pensiero
и сега когато не мога да кажа
няма нужда да кажа
колко прекрасно е всичко което ти се случва
защото нищо не се случва на теб (а вътре? -)

Ваня Клечерова

Снимка: Dude Crush
керванът отдавна е спрял
очите му прокажени
краката му изсъхнали
в едната ръка девата
в другата синът
нито заспиват нито се събуждат

Интервю на Вера Балева с Палми Ранчев с въпроси, които от уважение към отговорите на Палми Ранчев – застават след тях

Обръщение към читателя:

Палми Ранчев е разказвач и поет
 
Интервюто с него ще ти помогне:
 
Да забележиш, че „не докосва плочите по тротоара.”
 
Да решиш, че наподобява „църква”. „Отдалеко изглежда нарисувана.
[...]

Димитър Ангелов

Снимка: Dimíter Ánguelov
Тук, в планинските райони, е обичайно гробищата да се намират на някоя стръмнина над селото, и колкото и хубав да е пътят дотам (и това се случва!) – винаги се намират хора, които да недоволстват от подобно месторазположение, което според тях противоречи на идеята за “последния път”.