Public Republic

Елена Алексиева

Снимка: circo de invierno
Пристигнаха късно вечерта, по-късно, отколкото бяха очаквали. Пътищата бяха лоши. На всичкото отгоре на картата, купена предния ден от летището, беше отбелязана магистрала, която в действителност не съществуваше. Джеймс упорито отказваше да повярва. Вследствие на упорството му бяха изгубили близо четири часа, докато разгадаят загадката и намерят правилния път. Не стига [...]

Интервю на Мая Коларова с писателя Радослав Парушев

Снимка: Личен архив
За какво мечтаеше Радослав, когато беше на десет години?
Като бях на десет години много обичах животните и исках да се занимавам със зоология. Исках да се занимавам със зоология и по-конкретно с хидробиология. Интересуваха ме живите организми във водните басейни. Този интерес продължи докъм 12-годишна възраст [...]

Димитър Ангелов

Снимка: dcflamenco
Бях позадремал в офиса, когато вратата се отвори шумно и влезе едно момиче, не, жена, с ненадмината грациозност на движенията си. После спря, без да поздрави, отвори чантата си (такова нетърпение да запали цигара, може би, за да прикрие стесненито си?), извади един пистолет и още преди да го насочи към мен, [...]

Димитър Ангелов

Снимка: 27147
“Живот сам по себе си”! Има ли нещо по-ужасно? Нещо без тяло, без име, без вкус, без навици, без цвят. Ужасяваща абстракция, която наднича отвсякъде.
Но има друга още по-ужасна – “съществуване”. “Законът съществува”, казват някои. “Съществува един човек, който…”, “Съществува нещо, което…” и т.н. Кой би могъл да каже какво ни плаши [...]

Снимка: Магдалина Бъчварова
понякога
се разпадам на съставните си
части и
ставам купчинка от тях
(като трохи
изпуснати върху земята)
тогава съм най-истински
но и
най-безпомощен
защото

Димитър Ангелов

Снимка: 27147
Вече довършваме пицата в един четирисезонен ресторант на открито, когато един индивид се просна между масите. Опасност, която всеки такъв ресторант крие. Индивидът се изправи, подпря моторетката на един стол, изтърси праха от дрехите, намести каската си, огледа се наоколо и попита:
- Някой да е поръчал пица четири сезона?
- Всички, които си поръчаха [...]

Петя Хайнрих

Колаж по снимка на Ясмина©
докато вечерях, през отворения прозорец
влетя врабче, кацна върху масата и клъвна
две-три трохи от хляба, анита е името, каза
то, суетно завъртя рубинения си гердан, ти
си червеногръдка, отвърнах, отпих от виното,

Димитър Ангелов

Снимка: Paco CT
Наблюдавах с голямо възхищение умението, с което един сервитьор миеше чиниите и вече беше стигнал до четиристотната, когато се разсея от изблиците на глуповата радост на една група, намести очилата си и изпусна чинията. Усмихнах се и казах:

Димитър Ангелов

Снимка: Dimíter Ánguelov
По някакво странно съвпадение или непознаваема закономерност, винаги когато минавах край тази къща, вратата не се виждаше от лодката. Навярно един съсед беше отгатнал моето учудване по забавянето на крачките ми, защото се обърна към мен съвсем непринудено, сякаш продължавахме някакъв недовършен разговор.

Фабио Ското
Превод: Аксиния Михайлова
Из „Критска тетрадка”

Снимка: Alberto Perdomo
Името извика в теб мисълта за бикове
Беше залив обаче
брулен от ветровете
полюшващи масите
в таверната на Алексис Зорбас
Древното римско пристанище Гортин
сега е балнеологичен център
където занаятчийството с дантели е в разгара си
точно срещу Низиа Праксимадиа
Надпис забучен на плажа
Welcome to Matala
Today is life
Tomorrow . never . comes
Подпис: Джордж
(сега Джордж Харисън наистина [...]

Павел Гоневски

Снимка: maessive
…
- Имаш ли представа какво удоволствие ми доставя да се грижиш за мен? Знаеш ли колко добре се чувствам, когато не мога да направя и една крачка, без да се появиш отнякъде?!
Неусетно Боби беше повишил тон и това привлече мигновена реакция от страна на Тери. Канарата се отдели от черната стена и направи [...]

Десислава Великова

Снимка: Lin Pernille ♥ Photography
Някой ден ще си дойда по мръкнало,
ще светна здрача, на всичко обръгнал,
ще си взема цигарите, че без тях никак
не мога и с прозорците мълком
ще започна да споря.

Катя Начева

Снимка: rent-a-moose
тиха съм – парчета от стомна
близо до кладенеца
пих на връщане
на тръгване плюх
и очите ти съмнаха

Магдалена Костова-Панайотова

Снимка: rent-a-moose
на майка ми
Когато затвори вратата след себе си, изпита облекчение. Докато бързаше по заледената улица към автобусната спирка, си мислеше колко хубаво би било денят да не свършва.
- Купи бира на връщане. Никога нищо няма в тази къща! – чуваше недоволния му глас от дивана в хола, където се беше изтегнал.
От край време [...]

Снимка: geishaboy500
изпивам тръпчивия чай
оризова хартия е денят
бял и недокоснат
шиацу масажът в следобедното ми бдение
ме откъсва от вечността
пускам хвърчило
камбанките събират гологлавите монаси в храма
животът е със матово ветрило
а върху него йероглиф на щастието
да съм щастлива

Димитър Ангелов

Снимка: PONCE 2007
Може би пейзажът, макар и да се променяше непрекъснато, я правеше да изглежда тъжна, със застинал поглед… Опитах се да се усмихна и направих широк жест, чрез който ми се стори, че докосвам самата сърцевина на нейната самота.
- За какво ни служи да пътуваме? – осмелих се да прекъсна мълчанието. – Зная, [...]

Снимка: db*photography
1.
по ръцете
луна
глътнала жито
толкова много вали
както го прогнозираха
познавачи на щастие
казват ти
не е път извървяното
не е път изболяното
че няма път когато
тръгва луната към житото
да го посече
да нахрани скитника

Магдалена Костова-Панайотова

Снимка: Vincent Boiteau
“Soy loko por ti mi amor” – латиноритмите, които се носят от кабината на ватмана, направо ме дразнят. Как може да ги слушат тия сантиментални простотии?
И без това днес ми е прекрасен ден.
“Хубаво е, че се сети да ми се обадиш” – това прозвучава от твоята уста така, [...]

Димитър Ангелов

Снимка: Anyaka
Векове наред този лодкар, изгубен в преминаването на реката, се мъчи да пренесе душата ми. Не е безсмъртието, което го привлича в това безсмислено пътуване. Неговото страдание ме убива малко по малко. Изнемощял, крещя му напразно: “Нещастнико, не виждаш ли, че тази река е толкова тясна, че не може да бъде прекосена?!”

Здравка Евтимова

Беше много стар пръстен, златото беше мътно, като слънцето преди да събуди града. Беше тежък пръстен, сигурно много скъп. Името Рада беше издълбано от вътрешната страна. В семейството все някоя от жените се казваше Рада. Вярваха, че радостта върви с това име. Все усмихнати били тези Ради в рода преди нея.
„Ако закъсаме, поне [...]