Снимка: dro!d
Студени са раковините
на дългите ти сънища,
скитнико мой.
По белите пътища
на пълнолунните нощи
пълзят отраженията
на прецъфтяващи очи.
Жасмин и портокалов цвят
ронят се.
Спомени перушините си пощят.
И само едно,
заплетено в гладна паяжина перо,
(дали пък с него Есенин не е писал?)
задрасква надеждите на паяка.
Не ме питай - защо…
Да събирам неизказаните ти желания,
сам Господ Бог ме е орисал.
Етикет "сънища"
Море, изгонено от раковина бяла
27 юни, 2008 от Gentiana · Няма коментари
Categories: Tворчество
отдалече надушвам раците по галантното и няqкак...
