Public Republic

Владо Трифонов

Снимка: Владо Трифонов
Днес Ан Мортимър пътуваше за Източните Родопи; в някаква махала, където живееха мъж, жена, пет овце и десетина кокошки. Толкоз. И една крава. Намерението й беше да постои при тях известно време, да влезе в изоставените от години къщи, да се спусне в каньоните, да обиколи околностите и да разгледа религиозните паметници, [...]

Боян Биолчев

Снимка: Untitled blue
На Митьо Киряков
За повечето мъже да “намериш” добро домашно вино е по-силна тръпка от дрогата за наркомана. А всъщност доброто домашно вино много рядко е добро. Обикновено попадаш на зле ферментирала захар в изкиснати спаружени чепки. Голяма част от българите пият неподсладен чай, [...]

Стефан Икога

Снимка: gabi_menashe
Бях там. В самото зараждане на вселената. Онази светлина, неонова, писъците. Помня всичко. Знаех го, още там вътре в мрака. И онова постоянно бучене, монотонно. Помня, че спря. Туп-туп…туп-туп…туп – тишина. Бях никъде, тепърва всичко се появяваше. Аз съществувах за първи път.
Беше отвратително. Спомням си нещо. Един човек, който ми предложи цялата [...]

Таня Рупел

Снимка: Камен Фердинандов
В дългогодишната ми практика на медицински работник съм се нагледала на какво ли не. Човек привиква с мъката и като че ли нищо не може да го извади от дълбокия транс на тоя всесилен наркотик. И все пак още щом зърнах Крилатия, нещо в него ме грабна. Той дойде в нашето отделение [...]

Кристин Димитрова

Снимка: BenedictFrancis
Случайно го видях на летището. Обикаляше напред-назад с нещо като минимален букет от синчец и поглеждаше към таблото. Едва го познах. Поколебах се, но все пак реших да му се обадя. Устата му се усмихна, а очите му се отклониха настрани извинително. Очаквал тъща му да кацне от Варшава. Носела им килим за [...]

Ина Иванова

Снимка: mikesalibaphoto
Случи се точно по време на обедната почивка, в най-сънливия, предсказуем и равен час. Тъкмо отгризваше от вечния сандвич с бекон и горчица, когато познат силует бодна периферното му зрение и го накара да скочи с малко тромаво, неоттренирано движение от стола.

Яна Букова

Снимка: Per Ola Wiberg ~ OFF, Computer crash
…
Така се роди Манол изтърсакът, със стиснати юмруци и широки рамене. Излезе с отворени очи, но раменете му се заклещиха и остана така, увиснал между света и утробата, мълчалив, очаквайки някой друг да вземе решение. И бабата, която го израждаше, си спомни проклятието и плю върху жаравата, [...]

Захари Карабашлиев

Снимка: ma cristina di martino
Събужда ме някакво тръсване на автобуса. Понечвам да сваля слънчевите очила, с които съм заспал, но се отказвам – защо да издавам, че съм се събудил.
Гледам я.
Полуобърната към мен, моята спътница е отпуснала глава до собственото си отражение в стъклото на автобуса, а зад нея препускат дървета, слънчогледови поля, [...]

Виргиния Захариева

Photo: COCOMARIPOSA
На пръв поглед няма защо. Почерняла, мускулите ми – дълги хълмове пред огледалото …
Но оттам ме гледа лицето й. Защо така заприличах на нея? Какво е това в изражението й, което прозърта зад рехавата ми тъкан?

Боян Биолчев

Снимка: jenny downing
На Греди
Пълно е с разкази за любов. Много е приветливо да опишеш как някой не може без другия, другия без него, а двамата заедно без себе си. Но животът не е нотна тетрадка под палката на целеустремен диригент, а калейдоскоп в ръката на слепец.
Извън наркотичната любов има натрапчива любов, има измислена любов, [...]

Красимира Стоева

Photo: wili_hybrid
На 17 май 2086-а година в бара “Куцата марсианска котка” цареше невиждано оживление. Заведението имаше много редовни клиенти и въртеше добър оборот. Странното в този случай беше, че това ставаше в понеделник, и то след 23 часа. Обяснението за този необичаен факт бе съвсем просто и прозаично – безплатно пиене.
В центъра на [...]

Владо Трифонов

Снимка: Владо Трифонов
- Срамота! Как не ви е срам! Върнете ми бастуна веднага, безсрамници! – гласът на възрастната жена съвсем изтъня от яд и безпомощност.
Тумба рошави циганета се кикотеше встрани, а най-рошавото и най-мърлявото въртеше бастуна на бабичката в стил „Чарли Чаплин”, подпираше се на него, тръгваше уж нанякъде с походка на [...]

Владислава Дойчинова

Снимка: ck๏range
През живота си съм имал много любовници. Но нито една не беше като Мадлен.
Още помня тежкия й аромат, полепнал по вътрешността на ноздрите ми в крайпътните хотелски стаи. Помня как палех цигара след цигара с единствената мисъл цигареният дим да изличи миризмата й от дрехите ми.

Силвия Томова

Снимка: ClickFlashPhotos / Nicki Varkevisser
Звукът от двигателя идва отдалеч. И глухо. Плъзга се по външната страна на стъклата и вибрира в подметките ми. Оттук, облегнат на задната седалка, виждам гърбовете им, ръката на Горан, протегната към седалката на шофьора и отпуснала длан на сантиметри от врата на Селим. Горан е много висок и коленете [...]

Захари Карабашлиев

Снимка: lepiaf.geo
Не бях стъпвал в селото на баща ми от петнайсетина години. Това, че единайсет от тях съм прекарал в Америка, сигурно ме оправдава донякъде. Донякъде.
Просто винаги, когато се връщах в България, бях зает с много по-забавни неща да върша, хора да виждам, някъде да съм… Часовете ми – винаги преброени, а селото, така [...]

Владислава Дойчинова

Снимка: La FruU
Беше един от най-задушливите дни от месеца и лястовиците летяха ниско над земята. Сигурно щеше да вали.
По улиците цереше необикновено оживление. Жените бяха облекли празничните си дрехи. В едната си ръка държаха букети с пролетни цветя, а в другата – нечия детска ръчичка. Мъже почти нямаше. Те бяха на полето и работеха. [...]

Владо Трифонов

Снимка: Владо Трифонов
- Не е морално.
- Не било морално! Ха-ха! Това, което прави човеците личности се казва пари, а не морал, драга. Моралът е за лентяите. Неудачниците говорят за морал. Тъпанарите. Тук няма място за морал. Може би на някоя друга планета, но не и на тази. Първо ставаш богат, чак сетне ставаш морален. [...]

Боян Биолчев

Снимка: orvalrochefort
На Митко Томов
Всяка сутрин, когато поемех с колата на работа, той ме пресрещаше на централния кръстопът. Целият във вестници от шията до земята, мъжът ръкомахаше като регулировчик и разхвърляше към колите подканващи усмивки. Трафикът бе чудовищен, шофьорите изнервено чакаха зелен светофар, за да се придвижат, при късмет, двайсетина метра, а той плуваше [...]

Стефан Икога

Снимка: Tiago Rïbeiro
Два дни по-късно
Радвам се, че не съм сам. Защото от време на време така се усещам, а усетя ли се, завалява дъжд.
Два дни по-рано
Ходя по улицата и се давя в пошлост и миризма на овце-хора. Тя е една такава, почти неописуема, но позната на всеки, същевременно никой не се причислява [...]

Атанас Липчев

27. После казва на Тома: дай си пръста тук,
[...]