Public Republic

Керана Ангелова

Снимка: Mutelot
Едното крило на вятърната мелница
Отлетя
Само си лети
Далече в синьото

Живка Симова

Photo: Temari 09
Следобедът на чайките все още
трептеше и летеше
по телата им …

Керана Ангелова

Снимка: BenedictFrancis
Каза й:
Когато те видях за пръв път
Светът се завъртя наобратно
Жените се отдалечиха
Ходейки гърбом
Мъжете ти се поклониха за последно
А лятното слънцестоене
На любовта ми
Позлати сънения ти поглед
И те събуди
Принцеса от стогодишен сън

Петър Краевски

Снимка: Per Ola Wiberg ~ OFF, Computer crash
***
Видях светулките
по тези брегове
измамната им красота изпитах

Екатерина Григорова

Photo: Alejandra Mavroski
*
Това момиченце от Барбадос
с устни на кърмаче
кашля мокро и ме поглежда.
Поглеждам и аз нагоре
и благодаря.
*
Тръгвам. Обувките ми
ритат въздуха като топка.
Сухите ми обувки
някога капеха от дъжда.

Живка Симова

Снимка: doug88888
Той често ходи в дрехи
поръбени от луната
тъгата му ражда сенки
или затваря сила
мъжът в бяло очаква

Николай Бойков

Photo: tomt6788
на Емо
От мене всичко можеш да очакваш.
Мога да ти дам и слънцата и луните,
защото те си принадлежат взаимно.
Мога да ти дам и къщите и вещите,
защото те принадлежат на другите.
Мога да ти дам и любовта,
защото тя принадлежи на теб.

Владимир Левчев

Photo: miyukiutada
И ще познаят всички дървета, че Аз, Господ, високо дърво снишавам, ниско дърво издигам, зелено дърво изсушавам, а сухо дърво раззеленявам. . .
Езекиил; 17,24
Тъй каза Господ Бог на тия кости: ето, аз ще въведа във вас дух – и ще оживеете.
Езекиил; 37,7
Дали е земетръсът,
който
разби стените ни и здрача?
Дали е небосводът,
който
разпука болните клепачи?

Петър Чухов

Photo: Temari 09
Себелюбив до далтонизъм,
с мъка различавам
разноцветните ти влюбвания.
Короните на твойте появявания
и редките светкавици на ярост
над гласа ти
унило украсяват стаята.
Часовникът
ги преподрежда.

Стефан Иванов

Photo: Rob Lee
чета
на два метра
или колкото са там
от компютъра

Живка Симова

Снимка: Живка Симова
нужен ми е хоризонтът над реката
ще идвам тук през всичките животи
ще бдя и разпознавам без умора
Джото Донатело Брунелески
ще съзерцавам покривите карамелени
ще бъда мрамор по апсидите
пазител на световната “Уфици”

Дора Желязкова

Photo: Wolfgang Staudt
трето око отваря любовта
когато благосклонно е кацнала на рамото ти
и склонила главица шарена птица
хитровато примижала с едното око
затова очите са три -
вашите общи очи
понякога пее
на ухото ти
и тогава си полуглух от сладките трели

Димитър Кенаров

Photo: suchitra prints
Докато я доях, трябваше да внимавам да не се изсере.
Случваше се, замислен за някоя метафора, да не забележа
как анусът й се разтваря като око и изведнъж отвътре
се изтъркулват топчета обсидиан: едри черни сълзи
в топлото мляко. Горчива захар. В началото се ядосвах,
исках да я ударя с юмрук по хълбока, да я изритам,
защото болката [...]

Живка Симова

Снимка: Vikki Gregory
Точно в пет
мокри къщи
в Синеморец
подхващат
флирт
с дъжда.

Божидар Пангелов

Photo: mikebaird
мъжът който търси ръцете
(о, този вятър)
хвърчилото по-малко по-далечно
(ах, този вятър)
звездите близки

Мирослав Христов

Снимка: Swami Stream
виждам
чувам
мълча си
изучавам
законите
на птиците
които летят безотговорно
над главата ми
над блока и антените
над леглото ми
вече цял час
откакто се смея

Андриана Спасова

Photo: robertgaal
Казвам се:
име, презиме.
Възраст:
години, декади.
Сексуалност:
хетерен хомос.
ЕГН:
числа.
андрианаспасовска
лична карта.

Иван Димитров

Снимка: db*photography
1.
Преди да викате, помислете си добре –
после гласът ви може да падне (но
защо ви е глас, ако не викате).
2.
Отворете уста. Отворете я широко.
Зинете така, че да изложите всичките
зъби на показ, гърлото също. Но не
смейте да викате още. Сега затворете.
3.
Добре се огледайте. За да викът стане
приличен, трябва откровеност. Някои хора
откровени могат да бъдат единствено [...]

Иван Ланджев

Снимка: Vittis from Lithuania
Предлагам никога
да не гледаме телевизия.
Да си отворим с ключ бутилка и
да плуват късове от тапата
в червеното, което сипвам. Ти
отпивайки да се нацапаш, аз
неуместно да се пошегувам.

Живка Балтаджиева

Снимка: Мира Димова
Няма да видя, няма никога да позная
островите, които ще трием от географската карта,
ако затоплянето продължава.
Няма да видя
Сирийската пустиня, градовете,
живи и мъртви, от поречието на Ефрат,
митичния връх, наречен
Пъпът на Света.