Public Republic

ЯRсен ВасилеВ

Снимка: gfpeck
Ваше Величество
Все по-често започвам да си мисля
че Вие не само Въобще не сте Велик
ами Вие направо сте си доста глупаВ
щом от погледа Ви бяга очевидното
не Ви обичат трите Ви клонирани деца

ЯRсен ВасилеВ

Снимка: Мина Стоянова
не искам да живея вечно
в този невъзможен град
където посоките са извратени
където неистово въртят годините
и където всичко е непоправимо
с обърнати надолу стълби

Петър Чухов

Снимка: Punxutawneyphil
Когато не може да заспи,
Дон Кихот брои
вятърни мелници.

Яница Радева

Снимка: Flavinsky Photography
коя e тази в огледалото? –
понякога я виждаш – минава от стая в стая
друг път чете от много стари книги
каквито се намират трудно дори при антикварите
понякога поискваш да я питаш
пише ли писма и стихове – понякога
или все така минава между стаите

Елин Рахнев

Снимка: Ana_Cotta
Усещах, че така се остарява. Пердетата тежат от
чучулиги. Правя лошо впечатление. Отвиквам се.
Отварям всичките прозорци и започвам да се псу-
вам. Млади майки простират бели чаршафи. Старци
пеят. Аз псувам. Така е с часове, с месеци, сезони.
Псувам се. Сезоните са по-забавни. По-плахи са.

Михаил Пеев

Photo: fastphive
Поезията
е като езика на птиците.
Всяка дума
означава Любов.
Всяко движение на перото –
полет към слънцето.

Елин Рахнев

Снимка: VANITY…
Не зная как да се държа, когато ме обичат.
Разплисквам се по някакви излишни улици. Купувам
си лимони. Пея. Прииждат равнините във главата ми.
Понякога стоя със часове. И пуша фикуси.
Зениците ми скачат до Зеландия. И по-натам. Тогава търкам
тялото си в будката за вестници. Така се зазорявам
някой път. Пред будката за вестници.

Петя Хайнрих

Снимка: King Chimp
по света има толкова много българии
гани турции финландии америки китаи
има всякакви русии житании куби
аляски перута индиании египети

Божидар Пангелов

Снимка: damselfly58

На златния пясък
на бъдещо лято
като мраморни статуи
застиват сенките ни
- силует на море.

Елин Рахнев

Снимка: Kevin N. Murphy
Тя се качва към къщата,
ходила е да пазарува. В мрежата има праскови,
спанак и ядки. Вгледала се е в стълбите и се
качва полека. Сенките под очите й са гъсти
и квадратни. В дъното на очите й има още
някакви работи.

Магдалена Костова-Панайотова

Снимка: pixelmaster-x
* * *
Колко пъти
Тази приказка ти разказвам,
Любими
Чудовище
Непознати човече.
Не ти ли омръзна?
Хайде да избягаме
В някой друг живот,
Където 1002-та нощ
Никога не настъпва.

ЯRсен ВасилеВ

Снимка: kwerfeldein
този който ражда сам себе си
едва ли страда от едипови комплекси
едва ли познава електра отблизо
той изпълзява като змия от земята
и наоколо виреят зли поличби
растат магьосници
в седалището на окото му
лодкарят неуморно гребе небето

Иванка Могилска

Снимка: mysi anne
Ще си тръгне.
По-бавно и от охлюв ще се придвижва.
Ще се обръща постоянно –
чака да го викнат.

Мирела Иванова

Снимка: Vincent Boiteau
Голяма блъсканица е
още към шест тахикардии и задачи за деня
и кръстчета, с които ги зачеркваш
и кръстчета, които те зачеркват
и болки в кръста и гърба
далечни планове и нервни хлипове
носталгии видения видове самота
и недовършените изречения се стрелкат
застъпват си опашките и си ги хапят
с ожесточение

Снимка: mysi anne
Любовта създава собствена реалност
а силата убеждава
могъществото да повярваш дотолкова
че да взривиш канарата и посадиш
да отместиш жезъла на жреците
[...]

Катерина Ламбринова

Снимка: wheat in your hand
Далечината е изпълнена с бледи оттенъци
от катран, восък и смола,
които се втечняват и се просмукват в нея.
с живак и арсеник
е отровен въздухът.

Мирела Иванова

Снимка: Tedi [teodora doychinova]
Из “Описания на жени”
Сякаш се появяват от нищото
нейните принцове –
по съвместителство бармани,
инструктори по кормуване
и пропаднали скулптори,
а накрая дори и един осветител
в Киноцентъра –
правят й вятър, обожават я тягостно,
носят я на ръце, обладават я,
любят я и тогава
е господарка на къщата, на съдбата,
пребоядисва стаите, шета, два сантиметра
над земята хвърчи
с чиниите, с чашите,
с рамене [...]

Петя Хайнрих

Снимка: von LinksmanJD
Опитвам се да избягам погледа на
рафаеловата Сикстинска Mадона
малиновите стени златните рамки
сините униформи на уредниците
и докато ожаднявам заобиколена от овлажнители и радиоатори
сеизмографи и уплътнени прозорци
великденските камбани вибрират в бирите
отсреща в градината

Евелина Кованджийска

Снимка: Kevin N. Murphy
Рисунъка беше наклонен, подчертано небрежен.
Писмо в краткия промеждутък между две цигари.
Носеше дори аромата им.
И колко неказани думи
се разхождаха сега
по езика ми -
аха да се търкулнат навън.

Катя Начева

Снимка: mysi anne
точно когато ми липсва_ш
най-много
да нарисувам Джокондата
нищо повече от това не мога
да сбъркам хоризонтите
да ги пробягам
без да се огледам за странични ширини
искам да мога да плача
Ширини:
разперени облаци
не са ръцете ми
нито пространството между твоите
широка е само тъгата
когато по нея нанизвам мъниста
от скъсано