Роза Боянова
Споменът може да открадне твоята днешна самоличност, както мечтата краде настоящето ти, без да придвижва времето по-бързо до себе си. А ти си крадецът на време, който пребивава във всичките му същности и измерения и го крие в бръчките, в умората, но и в опита, в сигурната ръка на таланта, в значението на страшната [...]
отдалече надушвам раците по галантното и няqкак...
