Public Republic

Владо Трифонов

Снимка: Владо Трифонов
Рано сутрин – наближавам България откъм Сръбско.
На границата се оглеждам за радикалните мерки на новото правителство, тъй че България да заприлича на европейска държава.
Плацът пред контролно-пропусквателните пунктове е позачистен, няма явно въргалящи се боклуци и шайки бездомни псета. (Те са малко по-натам). Няма и пияни митничари с провиснали до земята шкембета и [...]

Людмила Йорданова

Photo: peasap
Слънцето е напекло калдаръма на стария Созопол. Бързам към квартирата. Право срещу мене внимателно се крепи двойка. Възрастната жена трябва да е сляпа – мисля си. Съсредоточено мести крака. Ръката й е мушната под тази на спътника й. Очите й са вперени някъде напред, неподвижно вперени.

Владо Трифонов

Снимка: Владо Трифонов
На емигрантите – в себе си и навън
Вече беше във въздуха. Разстоянието щеше да измине за близо десет часа, имаше интересна книга за четене, щеше [...]

Владо Трифонов

Снимка: Владо Трифонов
Остана в салона сам. Не му се ставаше от стола. Не искаше да свършва по този начин тази история. В живота може и да става така – не го интересуваше; това не беше неговият филм.
Добре, хайде да видим какво се случи. Тя, редактор в популярно модно списание, раздава меродавното си мнение [...]

Владо Трифонов

Размишлявам за нея. Напоследък все по-често и депресивно. Един приятел разправя, от затоплянето ще е. Не ще е от затоплянето, братко, му казвам, ами е от очите, че виждат неща не за гледане.
И от сърцето, разбира се; особено от него. Не от онова „сърце юнашко, дето не трае да гледа турчин, че бесней”, [...]

Фотографии: Мира Димова и Камен Фердинандов
Поезия: Песен за детството на Петер Хандке

Снимка: Камен Фердинандов
Когато детето бе дете
то ходеше с размахани ръце
и искаше поточето да е река
порой – реката,
а тази локва на море да стане

Снимка: Камен Фердинандов
Когато детето бе дете,
не знаеше, че е дете
и всичко имаше душа,
а душите всички бяха слети във едно.

Снимка: Мира Димова
Когато детето [...]

Фотографии: Мира Димова и Камен Фердинандов
Мисли на Халил Джубран

Снимка: Мира Димова
Вашите деца не са ваши деца. Те са синове и дъщери на копнежа на живота да съществува. Те идват чрез вас, но не от вас. И въпреки че са с вас, те не ви принадлежат. Можете да има дадете любовта си, но не и своите [...]

От всички живи същества на земята, единствено човекът строи къща, за да има покрив над главата си, за да има дом. Символично този дом представлява вселената, в чийто център стоят обитателите му. Дом – пристан за радости и скърби, личен микросвят, който дава сила на човека да се изправи лице с лице със заобикалящия го [...]

Ели Иванова
Някой би нарекъл тези неща просто “скулптури”, но идеята им е не да си бъдат скулптури (а и много от тях не са такива), които да си стоят пасивно, а да се намесват в живота на хората така, както поезията би могла да се меси. Та как би могло да се меси и да [...]

Владо Трифонов

Тръгнал съм да диря щастливи българи. Посъветваха ме ако имам път към Етрополе, да се отбия при него. Бил свестен човек, местен патриот, струвало си да поприказваме. Хем да видя и вехториите, дето от години ги е събирал. Между тях имало уникати.
Учителят Иван Кринчев.
Преди да вляза в къщата му, решавам да пообиколя [...]

Магдалена Костова-Панайотова

Снимка: giuvax
Човекът е такъв в своята споделеност. Във възможността да бъде себе си чрез някой друг, чрез вертикалния свят на културната памет. Чрез хоризонталния сглоб на чуждото тяло. Отпратката към чуждото слово по необходимост е отпратка към чуждото тяло.
Доколкото нашата телесност винаги се отразява в словесния акт, удоволствието да пишеш думи върху думи [...]

Текстът, който следва по-долу, първоначално се появи като писмо до група стари приятели, с които авторът кореспондира чрез интернет. Това обяснява тона, който на моменти може би звучи прекомерно разговорно.

Снимка: Shermeee
Здравейте приятели,
Започвам тук едно начинание, което ми се вижда малко спорно, но пък, от друга страна, защо не? През нощта ме преследваха маса [...]

Ели Иванова

Снимка: Ели Иванова
Едно любимо хоби е да живея в непознат град. Често ми се е случвало. Обичам да разучавам нови градове. То е периодична имунизация от страха пред неизвестното. Да се ориентирам в нови порядки и комбинации от хора и отношения.
В такива периоди, докато опитомя града, вечер съм капнала от умора, само от [...]

Ели Иванова

Photo: h.koppdelaney
Когато казвам, че всяка прочетена, изгледана или чута история е инструкции за постигане за успех, това наистина е вярно. Mоже да не е успех в смисъла на Пепеляшка. Да кажем, че е прoсто blueprint как да се живее живота, как може, трябва и е хубаво да се действа в него.
Има българска стратегия [...]

Ели Иванова

Снимка: John Althouse Cohen
Ако приемем твърдението на Кастанеда, че случайните движения в природата около нас не са случайни, а са думи от разговор, който тя се опитва да завърже с нас, можем да се забавляваме като разчитаме този закодиран разговор. Случайно подета от вятъра хартия по улицата, която шумоли, може би те води някъде [...]

Образът на Другия винаги е бил проблем. Адов или не. За мен, за моето съзнание, което се страхува от другостта, за малкия или по-голям, кръг, в който всички са прозрачни един за друг, а другият е един своеобразен Цинцинат.

…или какво означават формулите…

Снимка: giuvax
Албена Прокопиева
Сестра ми, близначката, се родила след мен. Сигурно защото и е трябвало още време да осмисли появата си на белия свят… Такава си била от малка – все да търси причините на всичко във всичко. Да премисля. Аз – нейната пълна противоположност, „гениална” в ролята изследовател на емоции, предпочитах да [...]

Люси Сетиян

Photo: madonna-pix
Историята на една женска чанта. Инструкции за употреба.

Извечна по своята тайнственост, чиято прослава е гарантирана и в бъдещето, е легендата за женската чанта.

За нейното разгадаване векове наред са се борили и загивали в профанно незнание редица творци, гении, прости хорица, че дори и последователи на мистични учения. И всичките те [...]

Златко Енев

Снимка: giuvax
Спомняте ли си онези халюцинативни сцени от “Ах този джаз”, в които Джо Гидеон, главният герой на филма, преминава през петте фази на скръбта (по Кюблър-Рос), крещейки отчаяно финалното и необратимо: “I aceeeept”?

Румен Леонидов

В студената неделна привечер на 28 септември 2008 г. завинаги ни загърби явлението Константин Павлов – най-непокорното копеле в българската литература…
Кой е Константин Павлов? Нищо чудно да не сте чували за него. И не се травматизирайте, ако някой ваш [...]