Public Republic

Владо Трифонов

Снимка: Владо Трифонов
Днес Ан Мортимър пътуваше за Източните Родопи; в някаква махала, където живееха мъж, жена, пет овце и десетина кокошки. Толкоз. И една крава. Намерението й беше да постои при тях известно време, да влезе в изоставените от години къщи, да се спусне в каньоните, да обиколи околностите и да разгледа религиозните паметници, [...]

Боян Биолчев

Снимка: Untitled blue
На Митьо Киряков
За повечето мъже да “намериш” добро домашно вино е по-силна тръпка от дрогата за наркомана. А всъщност доброто домашно вино много рядко е добро. Обикновено попадаш на зле ферментирала захар в изкиснати спаружени чепки. Голяма част от българите пият неподсладен чай, [...]

Кристин Димитрова

Снимка: BenedictFrancis
Случайно го видях на летището. Обикаляше напред-назад с нещо като минимален букет от синчец и поглеждаше към таблото. Едва го познах. Поколебах се, но все пак реших да му се обадя. Устата му се усмихна, а очите му се отклониха настрани извинително. Очаквал тъща му да кацне от Варшава. Носела им килим за [...]

Ина Иванова

Снимка: mikesalibaphoto
Случи се точно по време на обедната почивка, в най-сънливия, предсказуем и равен час. Тъкмо отгризваше от вечния сандвич с бекон и горчица, когато познат силует бодна периферното му зрение и го накара да скочи с малко тромаво, неоттренирано движение от стола.

Захари Карабашлиев

Снимка: ma cristina di martino
Събужда ме някакво тръсване на автобуса. Понечвам да сваля слънчевите очила, с които съм заспал, но се отказвам – защо да издавам, че съм се събудил.
Гледам я.
Полуобърната към мен, моята спътница е отпуснала глава до собственото си отражение в стъклото на автобуса, а зад нея препускат дървета, слънчогледови поля, [...]

Боян Биолчев

Снимка: jenny downing
На Греди
Пълно е с разкази за любов. Много е приветливо да опишеш как някой не може без другия, другия без него, а двамата заедно без себе си. Но животът не е нотна тетрадка под палката на целеустремен диригент, а калейдоскоп в ръката на слепец.
Извън наркотичната любов има натрапчива любов, има измислена любов, [...]

Владо Трифонов

Снимка: Владо Трифонов
- Срамота! Как не ви е срам! Върнете ми бастуна веднага, безсрамници! – гласът на възрастната жена съвсем изтъня от яд и безпомощност.
Тумба рошави циганета се кикотеше встрани, а най-рошавото и най-мърлявото въртеше бастуна на бабичката в стил „Чарли Чаплин”, подпираше се на него, тръгваше уж нанякъде с походка на [...]

Шебнем Ишигюзел
Превод от турски език: Кадрие Джесур

Снимка: E|…|
Когато те видях за първи път, си спомних една персийска приказка, която бях слушал като дете. В нея се разказва за мъж, който стотици години дири любимата жена в най-различни тела, но с един и същи дух. Накрая я открива в една далечна [...]

Силвия Томова

Снимка: ClickFlashPhotos / Nicki Varkevisser
Звукът от двигателя идва отдалеч. И глухо. Плъзга се по външната страна на стъклата и вибрира в подметките ми. Оттук, облегнат на задната седалка, виждам гърбовете им, ръката на Горан, протегната към седалката на шофьора и отпуснала длан на сантиметри от врата на Селим. Горан е много висок и коленете [...]

Захари Карабашлиев

Снимка: lepiaf.geo
Не бях стъпвал в селото на баща ми от петнайсетина години. Това, че единайсет от тях съм прекарал в Америка, сигурно ме оправдава донякъде. Донякъде.
Просто винаги, когато се връщах в България, бях зает с много по-забавни неща да върша, хора да виждам, някъде да съм… Часовете ми – винаги преброени, а селото, така [...]

Владо Трифонов

Снимка: Владо Трифонов
- Не е морално.
- Не било морално! Ха-ха! Това, което прави човеците личности се казва пари, а не морал, драга. Моралът е за лентяите. Неудачниците говорят за морал. Тъпанарите. Тук няма място за морал. Може би на някоя друга планета, но не и на тази. Първо ставаш богат, чак сетне ставаш морален. [...]

Ваня Константинова

Снимка: rolands.lakis
Той пристигнал в детското селище в края на един горещ ден, малко преди слънцето най-после да залезе. Не изглеждал посърнал от жегата или мръсен, само износените обувки и издутата раница, която стърчала над главата му, показвали, че е истински пътешественик и идва от някое далечно място. Никой не забелязал кога е дошъл, защото [...]

Бисер Вълов

Снимка: Eddi 07
Имам много баби. Трудно ми е да кажа точно колко. Причината е, че мога да броя до съвсем малко. Колкото да върша работата си. Няма да бъда прецизен в споменаването на този мой крайно недостатъчен запас от числа, за да не предизвикам подигравателния ти смях. Пък и за да не подскажа нещо, [...]

Владо Трифонов

Снимка:Владо Трифонов
Като малка Елена беше слабичко същество с ръце като клечки, вечно сополива, с ококорени черни очи и сламена коса. Обичаше да ходи с дядо си по селските ливади, той беше овчар и често я вземаше със себе си за компания.
Наблюдаваше с еднакво любопитство когато се раждаха агънца, и когато ги колеха. Дядото [...]

Боян Биолчев

Photo: Jeff Belmonte
Моят приятел, скулпторът, очевидно е роден в изкуството, макар от пръв поглед човек да остава с убеждението, че е роден в кръчма.
- Ела в ателието! – звънна ми по телефона той.
Зная си, че принадлежи към хората, които могат да съвместят молба и заповед в едно изречение.
- Спешно ли е? – попитах аз.
Скулпторът [...]

Здравка Евтимова

– Като тях ли ще съм, като поповите лъжички в бай Мичовата локва? – промърмори Милена и отстъпи в сянката на плевнята. Страх я беше да се покаже, полето трептеше пред погледа й, хлътнало в жегата, тревата стърчеше – пожълтяла и неподвижна, семето й се печеше на слънцето.
Изворът в бай Мичовия двор беше [...]

Владо Трифонов

Снимка: Владо Трифонов
Беше умна и с избирателен хумор. Казвам „избирателен”, защото приложен към опонентите, той бързо преминаваше в сарказъм.
Разпознаваше пороците си в хората наоколо и първото й чувство беше на облекчение: слава Богу, не е сама на този свят! Обграждаше ги с внимание, въздигаше ги до небето, радваше им се като на най-скъпи [...]

Палми Ранчев

Снимка: Tiago Rïbeiro
Групичката ученици се качи в рейса с подвиквания и безпричинен смях. Четирите руси момичета избързаха и заеха свободните места на двойната седалка.
– Пепи, за теб няма място!
– Ще постоя прав – отвърна момчето, което се влачеше с нежелание след тях. – Цяла сутрин седях.
– Седни на съседната – посъветва го момичето, което [...]

Павлина Каналиева

Мама е малко дете, което капризничи, тропа с краче и се цупи. Болнава е, бледа… Докторът каза да лежи и да си почива. Това беше толкова отдавна, че вече не съм сигурна дали наистина е бил доктор, дали наистина е казал нещо, дали е било…
Сега се топи в ръцете ми, в очите ми, в [...]

Петър Краевски

Снимка: Петър Краевски
Слънцето се търкулна над града като медна тава. Издрънчаха първите трамваи. Сънен народ изпълзя на открито, протегна се и изпълни улиците със съдържание. Ако някоя екстрасенска протегнеше ръка над това разбунено множество, щеше да усети неосъзнатото желание за кафе и евтина закуска.