Public Republic

Красимир Дамянов

Снимка: goldsardine
Фрережако
Ах, карнавалът! Беше един от ония дни в живота, в които дори и да искаш, не можеш да се върнеш поради простата причина, че няма повече място – претъпкани от събития са! Години след това щях да срещна една от дамите, която се бе маскирала като д’Артанян, вече майка, заедно с дъщеричката си. [...]

Георги Милев

Снимка: procsilas
Болен съм. Не знам диагнозата, по-лошото е, че дори и лекарите не я знаят. Според мен е някаква дисфункция на определен дял в мозъчната кора (вероятно – с размер на лешник или дори върха на карфица – в мозъка важните зони са с такива размери) – та, както казах, тази дисфункция или нарушение [...]

Ани Георгиева

Photo: Jayray24
Вселената лениво гледаше устремените движения на малките рибки в аквариума, които сякаш намираха логика в промъкването между водораслите, докато достигнат гладките стъклени стени. И после пак обратно.

Димитър Ангелов

Снимка: catchesthelight
- Откъде пристигате?
- От Канарските острови.
- От какво са тези семена?
- От индийска канна.
- Можете да внесете само три семена при всяко влизане в страната.
- Но това е абсурдно…
- Такъв е законът! Представяте ли си, ако всички… Един ден тази тръстика ще ни изтика до самия бряг на океана. Ще се издавим като [...]

Бисер Вълов

Снимка: rent-a-moose
Чакаше.
Имаше спомен. Имаше и сянката му дори. И сега чакаше.
Беше се излегнал върху времето удобно и се наслаждаваше на релаксиращите вълни от изтичането му. Никога не успя да открие по-добра СПА процедура от това. Не че бе търсил. Напротив. Той презираше усещането за лекота. Духът му имаше собствена тежест. Носеше у себе си [...]

Деян Енев

Снимка: el7bara
на Дена
Стоях на стълбите пред болницата и гледах снега. До стълбището имаше градинка с тенекиено павилионче за кафе. Отпред на циментовата площадка беше изнесена масичка с два стола. Снежинките падаха върху цимента и се топяха. Лекарите ми бяха забранили кафето. „Никакво кафе”, каза ми доктор Пенков. „Никакво кафе, никакви цигари и никакъв алкохол. [...]

Димитър Ангелов

Снимка: stephcarter
Някои хора първо се обявяват за поети, после започват да се наливат с бира, след това показват публично великомъченическото си творческо страдание и в крайния стадий започват да се упражняват в един вид есперанто на посредствеността, издават по една и повече книги, подпухват, надуват се – вече не са те, не са същите [...]

Яна Димитрова

Тя избяга преди три години. И те не я откриха. А може би не я търсеха дори, това вече не помнеха. И после се появи, приведена пред отсрещната сграда, с накъдрена тъмна коса и шлифер, нервно притиснала плата пред лицето си. И беше размазана и мътна като сенките от уличните светлини. И също неподвижна [...]

Виолета Бончева

Снимка: XirannisX en Off
Подпалвам края на един “бенсън”, чийто зелен вкус е пропит с лимонова вода. Продълговатите бели облачета първо се издигат към четвъртата скорост на вентилатора и после от тях не остава нищо, освен знаменит аромат на американски лукс.

Дневник

Снимка: ! *S4N7Y* !
“Всич­ко съ­щес­т­ву­ва, за да се пре­вър­не в текст”.

Сте­фан Ма­лар­ме
Кол­ко е из­мо­ри­тел­но да се из­вър­вя­ва все­кид­нев­но пъ­тят от жи­во­та към не­го­во­то ос­мис­ля­не и об­рат­но. Край­но вре­ме е да се обе­ре фа­су­лът от гра­ди­на­та, тряб­ват ня­кол­ко ко­фи с тор за цве­тя­та. Тряб­ва да се нап­ра­вят мал­ки та­бел­ки, на ко­и­то да на­пи­ша име­на­та на цве­тя­та [...]

(out of space)
Безсъние-реалити

Снимка: Freyja*
Отварям очи и не знам къде съм. Знам, че това, което се е случило е било някакво необходимо съвпадение, шега или най-странното предсказание. Една система нахално се е увила около леглото ми. В гумената й повърхност се стича спасителен сок, с който някой си е наумил, че ще ме спаси. Капчици [...]

Димитър Ангелов

Снимка: una cierta mirada
Молехме се смирено, но болката в коленете започна да става непоносима. Щях да се откажа, когато до мен моята съседка ме погледна с упрек, предусещайки намерението ми:
- Вашият ревматизъм се усложнява, защото напоследък рядко идвате на литургия! Сега гледайте да изтърпите!
Не можех да пропусна удобния случай да се произнеса най-после за [...]

Владислава Дойчинова

Снимка: una cierta mirada
„Всеки човек е стопанин на собствената си смърт и единственото, което можем да направим, е да му помогнем да умре”.
Габриел Гарсия Маркес, „Любов по време на холера”

Едрите като смокинови листа дъждовни капки се стичаха уморени по гладките стени на стъклените прозорци. Смъртта му я споходи почти така внезапно, както и [...]

Павлина Каналиева

Снимка: ! *S4N7Y* !
Той всеки ден хвърляше трохи на птиците, кацащи на балкона му. Наблюдаваше ги иззад пердето и им говореше тихо, така, сякаш говореше на себе си. Опитваше вкуса на думите и се влюбваше в тях.

Димитър Ангелов

Снимка: ! *S4N7Y* !
Никога не съм се чувствал толкова сам, както когато изненадах едно животинче, наглед непознато, чието описание би сътворило друго животно, също тъй непознато, фантастично, несъществуващо. Това неопределено животно – просто един живот – сякаш преценяваше моята способност да вземам решения и като че ли изпитваше моята интелигентност. Това, такова нещо, аз [...]

Катя Начева

Снимка: Zigmond
Ситуацията изискваше бързо да се нарече поне Грегор, за да има време да се скрие под канапето. Но той мразеше ситуациите и изискванията им. Затова си изтръска джобовете и се нареди на опашката за банички заедно с обикновения глад на метачката на входове.

Димитър Ангелов

Снимка: Phil Romans
Бях едва на четвъртата или пета бира, но светът започваше да се колебае в реалните си измерения. Едно куче, на пръв поглед добре гледано, се приближи до масата и втренчи погледа си в мен.
Дали не беше почувствало същата дезориентация? Дали някаква аномалия не смущаваше сетивата или просто се опитваше още веднъж [...]

Владислава Дойчинова

Снимка: Lumosmaxima.
- Нали съм красива? Кажи ми, че съм красива…
Краси я погледна през дебелите рогови рамки на очилата си и очите му се насълзиха. Усмихна й се и я погали едва доловимо по малката костелива ръка.
- Най-красивата си, Злате!
Златка се усмихна също с беззъбата си уста и се унесе.

Ваня Константинова

Снимка: Jaci Berkopec
Съществува една книга, книгата на книгите, и ако някой я прочете, то би се случило онова, което всеки мечтае за себе си, но няма как да ви го разкажа, защото мечтите са различни и се изменят с изтичането на всяка песъчинка от пясъчния часовник, който подарих на чичо или той ми подари, [...]

Димитър Ангелов

Снимка: Aemaeth
Още когато влезе в кабинета с торба едри, хубави смокини, разбрах, че пациентът е от средната класа, вероятно висшист. Затова реших, че подходът ми трябва да бъде по-изискан, на ниво.