Public Republic

Бисер Вълов

Снимка: Eddi 07
Имам много баби. Трудно ми е да кажа точно колко. Причината е, че мога да броя до съвсем малко. Колкото да върша работата си. Няма да бъда прецизен в споменаването на този мой крайно недостатъчен запас от числа, за да не предизвикам подигравателния ти смях. Пък и за да не подскажа нещо, [...]

Снимка: Kevin
Където някое стебло извлече достатъчно сок от пръстта и се докосне до светлината, лъчите навлизат в листата му и строят своите замъци от кристал и сребро, от топлина и води. Колони и вити стълби се преплитат в арки като слънца, кристалът звъни, нишките му лумват в отблясъци и нега. Огрява зора, небесата инкрустират по [...]

Златко Енев

Снимка: Pensiero
Баща ми – моят любим българин, почина преди няколко месеца, изправен. По този начин той даде на синовете си последния – и може би най-важен –, пример в живота си, но не това е, за което искам да говоря тук.
Бай Митко Енев умря, докато се опитваше да изкачи стъпалата, на края на [...]

Атанас Липчев

Снимка: Luis Fabres
На ъгъла на “Скайлер” и една друга улица, за чието име вече не мога да се сетя, се кипреше контейнер за боклук. До него обикновено клечеше куче с обидени очи. От неизвестна порода и с неустановено родословие. Колчем го зърнех и изпитвах вина, ставаше ми кофти и гузно отбягвах обидените му очи. [...]

Валентина Плачкинова

Снимка: vishaka jayakumar
На Керана
Ако можеха да мръднат, ех, ако можеха… но как… ръцете им – пазарски чанти, увиснали и тежки, като облаците, дето ги ръси небето, което точно днес е сиво, каменносиво, като плоча над тази спирка – най-обикновена спирка, на която чакаш автобуса, а той все не идва, и по-добре, иначе кой [...]

Златко Енев

Снимка: brina head
Аз съм най-щастливият мъж на света.
Знам, че говоря глупости, но пък и не ми пука, поне докато моята Ева е до мен. Имам най-страхотната жена, заслужил съм я с мъка и пот, тъй че не ми казвайте да чукам на дърво. Когато човек е преминал през истории като моята, той вече знае, [...]

Валентин Дишев

Снимка: Kristin Sig
Трите текста, които ще предложа на вниманието ви, са толкова различни от всичко, което съм писал, че едва ли някога ще се появят в някоя от книгите ми… Но ми се струва допустимо да ги покажа тук – защото ми изглежда възможно Public Republic да не е витрина, а и лаборатория.
Е, [...]

Зорница Раданова

Снимка: Pensiero
Излетя от входа като стрела. Зад нея вратата се затръшна, но тя не обърна внимание. Не виждаше и не чуваше нищо около себе си, ушите й шумяха, като че не беше на себе си. Притича бързо през кварталната градинка, прекоси площадката с люлки и пързалки, където беше минало цялото й детство, неусетно стигна [...]

Ангел Г. Ангелов

Снимка: Tara Sylvia
В хилядолетната възраст на Пещерата се криеха събития с вселенско значение и, макар че Делфина чуваше техните отгласи, не знаеше истинския им смисъл. Урагана бушуваше и [...]

Ясен Василев

Снимка: ardent
След сватбата започнах да се чудя дали наистина съществувам. Започнах да се питам дали не съм просто отражение в прашно (празно) огледало.
Черни сенки, бледи отражения, маскирани лица ме преследват и ме наблюдават. Аз вървя след останалите следи от мен и търся себе си.
Заставам между две огледални стени и хиляди Аз се материализират – [...]

Димитър Калев
Поезията е особено състояние на съзнанието, когато сетивата превеждат говора на живота на един душевен език. Здравите сетива превеждат лекомислено и безгрижно, езикът им е лек, весел, щастлив, прилича на планински поток, който скача от камък на камък. Езикът на сетивата, които страдат, е болезнен и трагичен, прилича на кръв, струяща от рана. Най-верен [...]

Автори: Албена Попова и Ваня Клечерова

играта: рисувани поезинки –
стихове, вплетени в рисунка,
фотография, колаж или
в каквото друго ви хрумне.

танцуваш с думите
разбълбукваш цветовете
извървяваш напред и наобратно
колкото си искаш крачки
със затворени очи
и много цвят в мислите

условията на играта:
най-малко двама участници.
единият поства рисувана поезинка,
следващият продължава,
хващайки определен стих
или просто дума
от стихотворението на предходния участник.
първият отговаря по същия начин
и така [...]

Снимка: Positiv
Някой неоткъснат по ръба на устните.Някой недоваян по върха на пръстите.Някой недовършен. Някой толкова несъвършен, че да е всичко, без да бъде нищо…

Десислава Неделчева

Снимка: rent-a-moose
Обичам те
ми пишеш
Ще се зарадвам
ще се възгордея
По-почтено би било
да си го кажем
някой друг път

Биляна Атанасова

Снимка: Simon Grossi
Като героиня от роман си.
Романът ти тече по телевизията,
комерсиална смесица от истини,
лъжи и непукизъм.
Романът ти е жалък сериал,
бездарно режисиран от очите ми,
сценарий, който писах, трих и мачках,
който си изпращах в пликове по пощата,
получавах го и го четях,
а после го подлагах под вечерята и
в мазните петна от пържено и
в капките [...]

Роза Боянова

Снимка: la febbra
Човекът с ангелския глас
Не пее в хор църковен
Той е безбожник и жена си бие
Звъни фалшиво нейната камбана
Когато му изневерява с глухонемия хлебар
И всички гладни чуват

Румена Шиндлер-Коларова

Снимка: tanakawho
Напролет
ампутирани клони -
спомен
за отминала зима;
надежда
за млади издънки.
***

Вера Балева

Снимка: @n@bou
Сигурна съм, че има едно езеро –
кръгло като копче.
С два малки острова.
Единият ще обитаваш ти.
Другият – аз.

Елин Рахнев

Снимка: studio.es
защо остави се да бъдеш упоена в нектар от рими и
следобедни копнежи, по гауди да сравнява раменете
ти, по сент шапел несбъднатото, да преподава устните
ти по сорбоните, усмивката ти да отгръща в антологии,
да бъде хакер на живота ти предишен, да бъде vh,1

Снимка: pittsinger
Харесвам този уплах у предметите
(особено, когато ги премествам) –
от тях започва да навява етер
(по-скоро – склонност към взаимно смесване),
започват да не вярват на строежа си,
добавят към стила си резки сили
(макар че външно някак са разнежени),
но всъщност са абстрактни и безмилостни…