Public Republic

Магдалена Костова-Панайотова

Снимка: Камен Фердинандов
Сред нещата, които ни помагат да разберем самите себе си, литературата и културата на своето време в една по-широка културна перспектива несъмнено са класическите текстове. Пастернак ги сравнява с “бележника на човечеството”, към който всяко поколение прибавя своите “черти и резки”.

Проф. Милена Кирова

Снимка: Robb North
Плачът се оказва вярната тактика, защото Самсон не може да спори, не може да обсъжда проблеми. Той побеждава само със своята сила, а когато не побеждава, е победен: няма полу-състояния, няма степени на постижение в живота на “всемогъщото” дете: то има всичко или нищо. Само че детското всемогъщество е изцяло зависимо [...]

Проф. Милена Кирова

Снимка: Robb North
През Средновековието образите на Самсон и Далила придобиват доста неочакванно символично значение. В религиозното изкуство на Западна Европа Самсон се изобразява като алегоричен предходник на Исус Христос, а Далила стои до него като персонификация на християнската църква; Самсон я обича така, както Христос обича своята земна невеста.
Разпределението на ролите свещено-профанно, [...]

Проф. Милена Кирова

Снимка: Robb North
Във втория епизод ще видим героя да посещава една проститутка от Газа. Обектът на любовта и този път е (с)грешен, и тази жена е не-вярна; сексуалността става все по-опасна и сляпа. Смъртта дебне Самсон със засадата на местните жители, но почтените приказки не завършват с двукратното повторение на някаква ключова ситуация. [...]

Проф. Милена Кирова

Снимка: Esparta
Популярната традиция в интерпретацията на историята за Самсон и Далила я разбира преди всичко като илюстрация на идеята за женско коварство; Далила (обикната от Самсон) се превръща в показателен образ на женската склонност към предателство и неспособност за вярност. Всъщност историята на отношенията между Самсон и Далила е само един епизод от [...]

Проф. Милена Кирова

Снимка: bortescristian
Историята на героя Самсон се намира в Книга Съдии, която разказва живота на библейското общество за един период от около 250 години, разположени в ХІІІ-ХІ век пр.н.е.
Това е времето, когато еврейските племена са навлезли и вече усядат в Обетованата земя; животът им представлява поредица от конфликти с местните ханаански племена и [...]

За литературните историци, пък и за читателите, някак винаги е подозрителна появата на значимо произведение “изодникъде”, появата на творба, която е единствена за своя автор. Още повече, ако тази творба не е стихотворение например, а… роман и авторът й не само се появява загадъчно, но също така загадъчно изчезва, без да предяви естествени претенции за слава.
За да не се превръща контекстът в загадка, да кажем, че става дума за един руски роман, който отскоро е и на българския пазар, роман, появил се в Париж през 30-те години под псевдонима “М. Агеев” – “Роман с кокаин”. А мистерията около неговото авторство продължава десетилетия.

Проф. Милена Кирова

Снимка: foundphptoslj
(Библията срещу българската литература)
Едно от стихотворенията, които най-лесно се помнят в българската литературна класика, принадлежи на Далчев – “Към родината”. Особено ефектно звучи първата строфа:
Не съм те никога избирал на земята.
[...]

Рецензия на Иван Христов за антологията „Кой сънува моя живот“ на Владимир Левчев

Владимир Левчев, „Кой сънува моя живот” 1977-2007, ИК „Жанет 45”, 233 стр.;
ISBN 978-954-491-371-7
Сюжет № 1. Аполоновото начало
Бих искал да започна с разяснението, че тук се опирам на разбирането на Фридрих Ницше за Аполоновото и Дионисиевото начало в гръцката култура като две опозиции, [...]

Проф. Милена Кирова

Снимка: chefranden
Милена Фучеджиева. Кефер. Цветовете на малката Ида. Изд. Сиела, С., 2006
Вече половин година – незаслужено подминаван от критическото внимание – на нашия книжен пазар съществува първият роман на Милена Фучеджиева. Това ме кара още веднъж да кажа колко голямо стана значението на личното авторово присъствие, на медийната реклама и аранжирания успех.
„Кефер” [...]

Проф. Милена Кирова

Снимка: foundphptoslj
Един от най-важните въпроси, които осмислят необходимостта да познаваме историята на древния Израел (в съгласие или в противоречие с това, което ни казва Еврейската Библия), е въпросът за националната идентичност и за механизмите на нейното конструиране чрез словесен текст. Тук несъмнено би трябвало да припомня често използваната фраза на Бенедикт Андерсън и [...]