Public Republic

Димитър Ангелов

Снимка: mnia_mutantur
Тя ме погледна тъй както се гледа към идол: нищо повече от едно желание за физически допир – за едно естествено, спокойно, деликатно и съвършено съприкосновение.
Тя докосваше марулята, доматите и сиренето с нежност, прерязваше сандвича на две със същата непогрешима нежност (сякаш не искаше да го нарани!), с която го донасяше [...]

Димитър Ангелов

Снимка: 27147
“Живот сам по себе си”! Има ли нещо по-ужасно? Нещо без тяло, без име, без вкус, без навици, без цвят. Ужасяваща абстракция, която наднича отвсякъде.
Но има друга още по-ужасна – “съществуване”. “Законът съществува”, казват някои. “Съществува един човек, който…”, “Съществува нещо, което…” и т.н. Кой би могъл да каже какво ни плаши [...]

Димитър Ангелов

Снимка: mistress_f
Имах среща с едно интелигентно и умерено красиво момиче от добро семейство. Но среща на неподходящо място. Защото на другия ъгъл един гражданин с видим житейски опит разговаряше с една проститутка, която правеше все един и същ жест с глава – движение на отказ, на несъгласие, че няма да допусне, изтърсвайки едновременно пепелта [...]

Димитър Ангелов

Снимка: PONCE 2007
Може би пейзажът, макар и да се променяше непрекъснато, я правеше да изглежда тъжна, със застинал поглед… Опитах се да се усмихна и направих широк жест, чрез който ми се стори, че докосвам самата сърцевина на нейната самота.
- За какво ни служи да пътуваме? – осмелих се да прекъсна мълчанието. – Зная, [...]

Димитър Ангелов

Снимка: Anyaka
Векове наред този лодкар, изгубен в преминаването на реката, се мъчи да пренесе душата ми. Не е безсмъртието, което го привлича в това безсмислено пътуване. Неговото страдание ме убива малко по малко. Изнемощял, крещя му напразно: “Нещастнико, не виждаш ли, че тази река е толкова тясна, че не може да бъде прекосена?!”

Димитър Ангелов

Снимка: Blind Höna
Един ден моят внук или някой друг, докато разглежда снимките на тези скали, ще си помисли “Колко странен е бил моят дядо!…” или “Колко странен е бил този непознат” и ще отстъпи във времето и ще почувства онова, което обикновено не се усеща, защото никога не усещаме нещо обичайно – изумява ни, [...]

Димитър Ангелов

Снимка: Juin Hoo
Явно съм се отклонил доста надалече в скитанията си, в блуждаенето. И ето, че вървя из степите на Тибет. На един завой, на около дестина метра, се появява едно петнадесетгодишно момиче, с притворени от страх очи. То спира и сякаш престава да гледа без да затваря очите си. Сядам на земята, [...]

Димитър Ангелов

Снимка: alysinwonderland/2483252891/
Далече от природата ние сме само част от нашата мисъл. Но има хора, които отиват толкова надалече в своето възхищение пред нея, че се гледат едни други като животни.
Тъкмо фокусирах най-красивото петънце на една подрастваща калинка, когато някой каза:
- Не може да се фотографира една калинка, без да се познават нейните навици и [...]

Димитър Ангелов

Снимка: jardineira
И докато миеше ръцете си от глината, погледна изкосо към Адам и каза свирепо: “Ще бъдеш твърд като планинска скала и издържлив като плевелите”. И скоро след това създаде глада и седна да гледа и да се забавлява. И му дожаля и си помисли: “Но ще бъдеш и чувствителен като…”, но не довърши [...]

Димитър Ангелов

Снимка: creativeFlutter AKA MazerDesign’s photostream
- Безкрайно ни хареса Вашата книга. Имате много специален стил.
- Смятам, наистина, че съм успял да създам нещо оригинално – казах с известна скромност и определена гордост.
- Вашата чудесна, неповторима проза не си прилича с нищо.
- Вашата парабола е очарователна.

Димитър Ангелов

Снимка: franck_h2o
Сигурно бях извървял няколко мили през саваната, когато, напълно изтощен, седнах най-после да си почина. Моята умора навярно е била огромна, защото, когато видях на два-три метра от мен една пантера, само потръпнах леко. Сякаш и тя беше към края на живота си, също тъй изнурена, крайните части на лапите й бяха черни, [...]

Димитър Ангелов

Снимка: audi_insperation
Колко погрешна представа имаме за смъртта! Изненадах я да тъпчи гроба на едно дете, друг път – на един старец, с перверзна усмивка, жадна да измъчва вече успокоената, разпаднала се памет. А кой си спомня за тази магическа сила на смъртта – да възкресява паметта на всички, които е убила по един или [...]

Димитър Ангелов

Снимка: Franck Chicot
Сънувам, че родителите ми са живи и че мама ме милва по косата, много разнежена, макар и както винаги сдържана.
- Не можете да си представите колко съм щастлив, че съм с вас, но предпочитам да не ви разказвам за всичките перипетии, през които преминах! Понякога ми се искаше отдавна да съм [...]

Димитър Ангелов

Снимка: Steve Punter
- Имате ли провинциални подправки? – попита някой до мен.
- Всичко, което продаваме, е национален продукт!
“Сега пък имаме претенции да си възвърнем и Прованса*, след Галисия?” – си помислих и моето съмнение прескочи Пиринеите.

Димитър Ангелов

Снимка: fernando neves
Утрото беше приятно, а пейзажът – толкова красив, колкото в най-хубавите романи от по-миналия век. Решителният глас на един човек с убеждения прекъсна пеенето на някои птички:
- Прасето е прасе!
Кой би могъл да възрази срещу тази фундаментална истина?
- Вие сте луд! Колко казахте?… Господ да ми е на помощ! И дума да [...]

Димитър Ангелов

Снимка: Dead Air
“Цялата моя история е съставена от нетърпение. Дори не ми се иска да я разказвам. Изнервя ме. Не ме прекъсвайте. Не е това, което си мислите. Не бъдете по-нетърпелив от мен. Какъв е този неспокоен поглед, това напрегнато изражение? Спокойно! Не бъдете прибързан.

Димитър Ангелов

Снимка: davus
- Запознах се с двойника на Вагнер. Посред площад Фигейра, когато разпръскваше царевични зърна за гълъбите…
- Сигурно сте се заблудил… Вагнер е умрял преди повече от сто години.
- И на мен ми мина през ума, защото този индивид дори не приличаше на музикант, само напомняше лицето на композитора, и търсеше някой. Но някой, [...]

Димитър Ангелов

Снимка: Gael Lin
Закълни се, че няма да ме изоставиш никога! – каза тя и погледът й прониза сърцето ми в няколко точки. – Затвори си очите и се закълни.
- Заклевам се, че няма да те изоставя никога – заявих с известна тържественост, искрено и напълно убеден.

Димитър Ангелов

Снимка: rajeshvj
Въртеше се между две не добре паркирани коли, сякаш не успяваше да се измъкне оттам и говореше по мобифона с отчаяни жестове. После го удари в земята.
- Останахте без батерия ли? – попитах от чиста солидарност.
- Не.
- Падна връзката?
- Пропадна в ада.
- И сега?
- Сега не успявам да изляза оттам.
- Изключете го.
- [...]

Димитър Ангелов

Снимка: the trial
Ето тук се заблуждавате. Защото нашето съществуване не е живот – ние не живеем, а сме само свидетели на живота. Това е движение или симулация на движение, бягство от дълбочината, от задълбочаването.
Цялото ни съществуване е хлъзгане по някаква повърхност без субстанция, един вид пързаляне с кънки върху замръзнало езеро, но без [...]