Public Republic

Екатерина Григорова

Photo: Reinante El Pintor de Fuego
„Пространството на поета”
(или: Вътрешната стая на Кавафис не е изолирана)
Къщата на Кавафис: аристократична мъртвина, книги, вехт лукс, свещи, претенциозен мрак. В тъмнината един невидим хищник със зрящи ОЧИ(ла) рови из тайните на историята, познава историята Е по-голям от историята.

Интервю на Десислава Величкова с шведския писател Юнас Хасен Кемири
Ти посети България само преди година. Разкажи ми за София. Разкажи ми за впечатленията си от столицата!
За жалост останах в София твърде кратко, за да успея да опозная града. Надявам се при следващото посещение да станем приятели.
А какво ще ми кажеш за онзи телефонен разговор с [...]

разкодиране на слепотата
ЯRсен ВасилеВ

Снимка: Мина Стоянова
Още докато пишех стиховете от „Сляп виси безкрая” се двоумях дали не трябва да добавя и някакви обяснителни бележки към тях. Когато дойде време за издаването обаче, всичко трябваше да става много бързо и бях зает повече с подбора и с подредбата, отколкото с писане.
Впоследствие много от приятелите, които [...]

Интервю на Мина Стойчева с Петър Краевски
Животът е виртуален роман, в който главният герой си ти

„Чат, или Сбогуване с Аркадия” е най-новата Ви книга. Анонсирате я като виртуален роман. Реални ли са ситуациите, в които попада Вашия медиен герой?
Виртуалното има различни измерения в романа – духовните пътешествия в Париж, Атина, Истанбул, Созопол, Стария Пловдив… [...]

Интервю на Велина Ватева с Мирела Иванова

Протяжни размисли върху “Бавно”
За мен е събитие самото заглавие на новата Ви книга, “Бавно”, в това време, когато всичко се случва хипербързо. Дали тази Ваша книга е свят сам в себе си или иска да противостои на случващото се около нас в този луд цикъл?
Заглавието е измислено от мен [...]

Димана Иванова

Снимка: Севдалина Коваржова-Костадинова

На 25 юни 2009 година Български културен институт в Прага с участието на Славянска библиотека проведе литературно четене и представяне на стихосбирката “Ангелите на града” на българската поетеса Лидия Гълъбова, живееща в Прага.
Вечерта беше открита от референта на Български културен институт в Прага Асен Милчев. Представянето на поетесата направи българистката д-р [...]

Димана Иванова

Снимка: Севдалина Коваржова-Костадинова
Поезията на Лидия Гълъбова е без съмнение едно изключително интересно явление на съвременната ни българската поезия. Първите две стихосбирки „Изгубеният модел” (1994г.) и „Процеп” (2001г.) са програмни. Вторите две, „Ангелите на града” (2006г.) и „География на душата” (2008г.), са писани в Прага и представят до голяма степен поетическите търсения на Лидия Гълъбова [...]

На снимката: Борис Роканов
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Един път в месеца, в понеделник, ние представяме писателите, които са дебютирали с книги след 1989 г., но много по-важно е, че са утвърдили творчеството си именно след тази преломна за нашата културна и политическа история дата. Новите писатели, според нас, създателите на това предаване, а и сред една доста [...]

Авторът, популярен със социалната си и гражданска лирика, се появява отново като факт на книжния пазар с монографията “Последният гладиатор на българския Монпарнас – литературно-критически очерк за Иван Пейчев” /Издателство “Български писател”, 2008/. Едно от най-противоречивите имена в българската култура, силно противоречивата и ярка личност на поета и неговото творчество са перманентно предизвикателство за всеки изследовател. Белязан като неблагонадежден в очите на властта, което в годините на цензура е пагубно за твореца, приживе остава някак неразбран – за жалост, защото той е автор на едни от най-съвършените български стихове /включително и на прекрасната балада на Васил Найденов “Спри, не си отивай…” из филма “Адаптация”/. Студията реабилитира от съвременно гледище и прави Иван Пейчев по-познат и на по-младите почитатели на нежното слово, защото обичан или отхвърлян – той упражнява уникално харизматично въздействие върху развоя на българската литература, убеден е Валери Иванов.

Магдалена Костова-Панайотова

Снимка: giuvax
Човекът е такъв в своята споделеност. Във възможността да бъде себе си чрез някой друг, чрез вертикалния свят на културната памет. Чрез хоризонталния сглоб на чуждото тяло. Отпратката към чуждото слово по необходимост е отпратка към чуждото тяло.
Доколкото нашата телесност винаги се отразява в словесния акт, удоволствието да пишеш думи върху думи [...]

Елица Матеева за романа на Захари Карабашлиев „18% сиво”
Първият роман на Захари Карабашлиев „18% сиво” е страстно пътуване, наподобяващо роуд муви в стил „Париж, щата Тексас” или „Моите боровинкови нощи” с единствената разлика, че тук хепи ендът е не повече от 18%. Допада ми естествеността на финала на романа – ощетен от [...]

Наталия Афеян

Portrait of Jacqueline as Carmen, 1962 г., Pablo Picasso

Финал на операта “Бохеми”. С последния акорд сцената потъва в мрак, остават само осветеният скелет на мансардата и леглото с тялото на Мими. Тя умира без протест, завърнала се при любимия си в неговата леденостудена квартира преди недоживяната си пролет, за да има ръце, които [...]

Проф. Милена Кирова

Снимка: foundphptoslj
Един от най-важните въпроси, които осмислят необходимостта да познаваме историята на древния Израел (в съгласие или в противоречие с това, което ни казва Еврейската Библия), е въпросът за националната идентичност и за механизмите на нейното конструиране чрез словесен текст. Тук несъмнено би трябвало да припомня често използваната фраза на Бенедикт Андерсън и [...]

Николай Атанасов

Органични форми
В това стихотворение се опитах да изобразя бръшляна, тъй като той е главният ми лирически обект сред останалите органични форми. Като форма той ми напомня на верига и най-лесно беше да постигна текст-верига от алитерации – всеки следващ ред започва с алитерации от предходния и така те са навързани един за друг. Допълнително [...]

Превод от гръцки: Матейна Нулис

Снимка: Cezar R.
ПРОЛЕТНА СИМФОНИЯ
(откъси)
* * *
Ще напусна
заснежения връх,
който с гола и бяла усмивка
топлеше безкрайната ми самота.

Мирела Иванова

Снимка: melolou
Българската литературна и културна сцена вече е част от европейската, ето така би се изразил някой високопоставен чиновник, възползвайки се от скромните си и позакърнели мисловни възможности или от административния жаргон. Това клише е толкова кухо и празно, че спестява дори най-важната информация, а именно как в България години наред, особено в годините [...]

Милена Кирова

Снимка: Hamed Masoumi
Албена Стамболова. Авантюра, за да мине времето. Изд. Обсидиан, С., 2007
За пет години това е вече третият роман от Албена Стамболова. Новата Авантюра, за да мине времето изглежда много различна от предходните книги: Това е както става, 2002 и Хоп-хоп звездите, 2003.
Но само изглежда така, защото в действителност тя [...]

За стихосбирката на Божана Апостолова „…Едва я задържам”

Снимка: Hamed Masoumi
Когато вали, дъждът измива обидата и болката. Когато вали, нахлуват спомени и чашата с кафе се превръща в лодка. Дъждът нашепва за времето, за отминалите часове, а очакването за любов ти се струва като сън. Докато отвориш очи, и всичко вече е отлетяло. Остава [...]

Елица Матеева по повод на книгата „Антология на живите”

Снимка: Pensiero
Голямата зала на ТР „Сфумато” е препълнена, горещо е. Денят е незабравим – 3 юли, 2008 г. София се събуди от взрив, следобедът разтърси паветата в мигновен земетръс, а вечерта под изпарението на уиски, 8 поета обезкостиха поезията на деня и я превърнаха в ритъм, [...]

Филип Пилато в превод на Диана Тенева

Снимка: Pensiero
Обичам те като луд
крещеше той в мъглата
и в блясъка на фара
си изгаряше асата.