Public Republic

Димитър Ангелов

Снимка: Aemaeth
Още когато влезе в кабинета с торба едри, хубави смокини, разбрах, че пациентът е от средната класа, вероятно висшист. Затова реших, че подходът ми трябва да бъде по-изискан, на ниво.

Ваня Константинова

Снимка: _RoJo_
Когато бяхме много малки, от време на време аз ходех да спя у брат ми, а понякога брат ми идваше да спи у нас. Една вечер Нашата баба видя, че чете Библията, преди да заспи. Той каза, че другата му баба, която беше адвентистка от седмия ден или нещо подобно и много религиозна, [...]

Георги Господинов

Снимка: Tony Blay
-1-
Във
всяка
секунда
на този
свят има
една
дълга
върволица
от
плачещи
хора и
една
по-малка
от
смеещи
се. Но там
има и
трета
върволица,
която
вече не
плаче и
вече не
се смее.
Най-тъжната
от трите.
За нея ми
се
говори.
Разделяме се. В съня раздялата е свързана единствено с напускане на дома. Всичко в стаята е опаковано, кашоните са подредени до тавана и все пак е просторно. Коридорът и другите стаи са пълни с роднини - мои и на [...]

Ангел Г. Ангелов

Снимка: Pensiero
Сред гъмжилото, простряло се докъдето взор стига, белотата й се открояваше като сняг забравен от зимата. Нещо повече – около нея естествено и ненатрапчиво се освобождаваше пространство за светлия й цвят.

Ясен Василев

Снимка: spoon
Още щом видя червените светлини от линейките отново пред къщата на Фьодор и Амели, госпожа О. нахлузи каишките на седемте си кучета и излезе уж да ги разходи. Пресече улицата и позвъни на вратата на госпожа И. Госпожа И. отвори с насълзени очи.

Златко Енев

Тишина. В центъра на Берлин. Ако някой им го беше казал по-рано, Владко и Теодора сигурно щяха да помислят, че ги задява. А сега се разхождат омаяни, хванати за ръка – и дори лека-полека забравят за какво точно са дошли, толкова е хубаво тук.

Елица Матеева

Снимка: geishaboy500
Като на кино
Имало едно време един младеж, пораснал, станал архитект. Оженил се, обаче нямал почти 13 години наследник. Бебенцето не идвало… щъркелът все обърквал къщата на архитекта. На финала архитектът си намерил друга жена - тя вече имала опит с бебетата и щъркелът му донесъл така жадувания наследник.

Димитър Ангелов

Снимка: extranoise
Денят беше много слънчев, небето – толкова безбрежно, сякаш всичко останало бе само нищожна и несигурна подпора, като колоните на толкова мостове, които очакват най-малкия знак от Смъртта, за да променят посоката на съществуването си.

Иван Райков

Снимка: sugar CelineM
Емилия е седнала на пода в детската стая. Около нея има детско легло, бюро, един кош с играчки, а в ъгъла, също като нея е седнал голям плюшен мечок. Би следвало всичко това да е по две, мисли си тя. По две, защото две ги роди, еднояйчни близнаци. Първият се казва Краси, [...]

Керана Ангелова

Снимка: tanakawho
Китайската гъба се издуваше и спадаше като медуза, миниатюрни пипалца се спускаха от корема й и отново се скриваха, мехури бълбукаха в течността и разположена насред нея, гъбата дишаше като жива в синята пръстена паница. Старицата Руса се навеждаше от време-навреме над паницата, присвиваше късогледите си очи, за да вижда по-ясно, след това [...]

Из “Цигански роман” на Петър Марчев

Снимка: Drugo
Микеланджело
Глава седма
Много ми е приятно, аз съм художникът Микеланджело, мерси! Ако трябва да бъда по-точен – кръщелното ми име е Михаил Ангелов и не съм завършил Академията. Не съм учил дори в казанлъшката художествена гимназия, но съм естет по душа и рождение. И съм готов да се обзаложа, че [...]