Public Republic Art Studio

Етикет "Съвременна проза"

Кралицата на женските романи с нова интригуваща история

5 октомври, 2015 от ·

Пени Винченци въвлича в света на козметичната индустрия в „Наследниците” „Пени Винченци ще утоли глада ни за истории като тази на Пепеляшка.“ The New York Times „Всички страни на любовта са разкрити в този неповторим роман – от първия цвят на влюбването и плахите му стъпки, през краткотрайната страст за една нощ, чак до единствената [...]

Филийка с маргарин

14 юни, 2015 от ·

Mартин Ралчевски (по действителен случай) Снимка: Ben Blash Познавам една жена, която работи като продавачка на свещи в столична църква. Понякога, особено около църковни празници, разказва интересни неща. Често съм се изкушавал да споделя на свой ред преживяванията й, но после винаги съм се отказвал, защото съм го смятал за нередно. На Великден обаче (2013 [...]

Емигрант

10 юни, 2015 от ·

Mартин Ралчевски Снимка: Loco Steve Мили сине, слънчице мое, скъпо, единствено и обично. Моля те, не се сърди, че се обръщам по този начин към теб. Знам, че вече си голямо момче и това сигурно не ти допада, но един ден, когато и ти станеш родител, ще ме разбереш. Много съжалявам, че именно по такъв [...]

Из „Щури свалки, як купон”

5 септември, 2011 от ·

Илона Айнволт Photo: bernardomayer Излегнала съм се удобно в леглото и си слушам музика. Дъждът трополи по капандурата. Колко хубаво, че днес няма да излизам! Или по-точно казано, не ми е разрешено, защото милите ми родители отново ми наложиха домашен арест. Типично. Когато не им хрумва нещо по-добро, решават да се направят на строги бавачки, [...]

Из “Високи залози”

7 август, 2011 от ·

Джеймс Патерсън Photo: frostnova *** Тони Никълсън си спомняше един разказ, много популярен по времето, когато беше ученик. Май се казваше „Най-опасната игра” и беше написан от Ричард Конъл. Е, сега самият той играеше подобна игра, само че в реалния живот, и тя бе много по-опасна, отколкото онази измислена история. Никълсън се втренчи в мониторите [...]

Из „Лятото и градът”

5 август, 2011 от ·

Дневниците на Кари Брадшоу – 2 Кандис Бушнел Photo: tucia * * * Но когато излизам навън, осъзнавам, че цялата треперя. Защо пък да не мога да стана и аз прочут писател? Като Норман Мейлър. Или Филип Рот. И като Франсис Скот Фицджералд и Хемингуей, и всички останали? Защо да не мога да бъда като [...]

Из “Кучешки дни”

4 август, 2011 от ·

Алисия Хименес Бартлет Photo: [email protected] Има дни, които започват странно. Събуждаш се в леглото, разсънваш се, спускаш крак на пода, правиш кафе… и все пак представата за бъдещето, което съзираш пред себе си, надхвърля еднодневното пространство. Без да гледаш по-напред, виждаш. После всяко действие започва да придобива същия пророчески и съществен характер. „Нещо ще се [...]

Из „Клопка“

24 юли, 2011 от ·

Харлан Коубън Photo:kaysse Знаех, че с отварянето на червената врата животът ми ще бъде съсипан. Да, звучи мелодраматично и изпълнено със суеверие, а аз не си падам нито по едното, нито по другото, освен това в самата врата нямаше нищо страховито. Всъщност тя бе съвършено безлична – дървена, разчертана на четири правоъгълника, – от онези, [...]

Из “Английското знаме”

10 май, 2011 от ·

Имре Кертес Превод от унгарски: Николай П. Бойков Photo: maistora „… пред нас мъгла, зад нас мъгла, под нас потънала страна”. Михай Бабич Ако днес евентуално ми се прииска все пак да разкажа историята на английското знаме, както преди няколко дни – или месеца – ме насърчиха в една приятелска компания, то трябва да спомена [...]

Не пипайте техните книги!

15 ноември, 2010 от · 1 коментар

Катерина Костадинова Щефан Ердман, Ян ван Хелсинг Не пипайте книгите на Ян ван Хелсинг и Щефан Ердман, защото отговорите, които ще откриете, могат да се окажат опасни. Ако все пак любопитството надделява, пипнете тези книги, но не прекалявайте.

Нека да ти прочета малко

29 октомври, 2010 от ·

Виргиния Захариева Photo: Rodrigo Basaure Нека да ти прочета малко… БИЛ ГЕНИАЛЕН. Не ми се слуша. И на мен не ми се слуша поезия. Тази поезия. Как да чуя, като в главата ми още стърже някакъв мъж, който току-що в съня ми ме беше приковал на земята, толкова хубаво твърда, колкото той беше тежък над [...]