Public Republic Art Studio

Етикет "Съвременна поезия"

Страст

1 ноември, 2016 от ·

Беатрис Джована Рамирес Превод от испански: Виолета Бончева Снимка:inna dee Позна страстта, изгубила тренинг, докато четеше. Мадам Едуарда беше изчерпала всички свои желания. Микроразказ от двуезичната книга на Беатрис Джована Рамирес „Куп счупени огледала”, в превод на Виолета Бончева Беатрис Джована Рамирес е родена в Богота, Колумбия, през 1979г. Лиценциат по лингвистика и литература на [...]

Камъните на разкаянието

16 юли, 2016 от ·

Беатрис Джована Рамирес Превод от испански: Виолета Бончева Снимка:Artotem Жената напълни джобовете си с камъни, за да си спомня

Тайна на художника

11 юли, 2016 от ·

Беатрис Джована Рамирес Превод от испански: Виолета Бончева Снимка:Aoife Художникът страстно люби жената-модел, после

Премълчан вик

19 юни, 2016 от ·

Беатрис Джована Рамирес Превод от испански: Виолета Бончева Снимка:o. denise Отправи й злостен поглед, преди да я обере. Жената, изгубила

смъртта е – дом

19 февруари, 2016 от ·

Анна Глазова Превод – Мария Липискова Снимка: Nick Kenrick смъртта е – дом не на съществото а на веществото бродещо (по земята пътищата

веднъж

18 февруари, 2014 от · 1 коментар

Надя Стефано Photo: Roberto Milloch по време на едно голямо пълнолуние преглътнал страхове изхвърлил ризите си и мисълта за утре попита ме “кога се случва любовта” “веднъж” отвърнах аз “другото е опит за поправка”

малка синя мерилин

28 януари, 2014 от ·

Керана Ангелова Върху тъмните завеси отсреща синкав пунктир пулсира Може би е холограмата на съня който самотна старица сънува в огромния глух апартамент Може да е невидимата пъпна връв на душата й завързана като ярък балон за всемира скоро ще се опъне до скъсване А може би е просто димът от нейната цигара който рисува [...]

само веднъж

27 януари, 2014 от ·

Иван Димитров Photo: Oleh Slobodeniuk пусни ме да вляза в дома ти само веднъж след това ще си тръгна и никога повече няма да вляза ще се виждаме по парковете, в кафетата в кината, по жълтите павета

Чили

16 октомври, 2013 от ·

Снимка: Wonderline Пабло Неруда Превод от испански: Виолета Бончева Харесва ми, когато мълчиш, защото сякаш те няма и сякаш отдалече ме слушаш, но гласът ми не те докосва. Сякаш очите ти летят нанякъде, сякаш една целувка е затворила устата ти. Тъй като всяко нещо е изпълнено с моята душа – ти се появяваш от нищото, [...]

Световното поетическо движение – Четене

21 септември, 2011 от ·

На 24 септември 2011 г. от 18:00 – 21:00 СУ „Св. Климент Охридски”, Ректорат, Театрална зала, вход откъм бул. „Цар Освободител” Културният център на СУ „Св. Климент Охридски”, по инициатива на Световното поетическо движение, Ви кани на Поетическо четене 24-ти септември 2011, 18.00 ч. СУ „Св. Климент Охридски”, Ректорат, Театрална зала, вход откъм бул. „Цар [...]

Не

27 октомври, 2010 от · 1 коментар

Антон Баев Photo: Jenny Downing Езикът на любовта е отрязан. Влюбените думи се разбягват, ужасени от екзекуцията. И какво, че палачът е куц, престъпникът – невменяем, а жертвата – случайна?

Кръщавам тишини

12 май, 2010 от ·

Евелина Кованджийска Снимка: cameraworx Кой говори? Чувам: Мила, заспивай. Тишините проговарят, тихи. Те са сини, гласовете им- меки, дълбоки. Кръщавам ги на градове и пътувам в тях.

Кораб

17 март, 2010 от · 1 коментар

Кнутс Скуениекс Превод от латвийски език: Аксиния Михайлова Снимка: Мира Димова Бях облак Заседнах високо над гората И станах дърво Бях боен кон Ритах пръхтях сред снопове от искри И станах къща

Когато съм с ухо на твоя пубис

28 септември, 2009 от ·

Фабио Ското Превод: Аксиния Михайлова Снимка: cobblucas На В. Когато съм с ухо на твоя пубис, звуци и лодки към мене прииждат. Откъде? от някой атол може би, от млада някоя ливада там под панталона ти в генуезко синьо като пуловера захвърлен върху сламения стол, затворени очите и завесите,

Топлината на снега

28 август, 2009 от ·

Фабио Ското Превод: Аксиния Михайлова Снимка: Sebastian Fritzon V Вече нямам нищо Отпивам от сандала ти страстта на пръстите извивките на любовта приспани от кожените ленти Умирам там където тялото намира опора върху коприната обвила палците

обратно броене

5 август, 2009 от · 3 коментара

Яница Радева Снимка: milena mihaylova “Омръзна ми да бъда бездомен, безработен, необичан…” П. Пенев Узрява ли в северни сияния вселената или приближаваме мига, когато зениците превключват обратното броене: вчера e все повече днес, вероналът се връща обратно и стихотворението e бял лист без драскотини от вдъхновение. Ала неверието още е вяра и за бездомното куче [...]