Public Republic Art Studio

Етикет "Съвременна английска поезия"

После

1 август, 2010 от ·

Роджър Крейк Снимка: Ctd 2005 После придърпах синята завивка над нас. Тя стана пещера и ние с теб лежахме вътре. Синя, светлината, направена от нас, бе само наша. И аз ти казах колко пещери, по-многобройни и от дните ни, ще бъдат наши във Лондон, и Венеция, и Амстердам, ала най-вече в този град в Охайо, [...]

Нова Година, 2002

25 ноември, 2009 от ·

Роджър Крейк Снимка: Untitled blue Ти тръгваш днес (от месеци го знам и затова не се оплаквам) за къщата на плажа, край морето, където той ще си прекарва дните, а и вечерите с телевизия а ти със книги или така поне твърдиш.

Последното писмо от теб

19 септември, 2009 от ·

Роджър Крейк Снимка: michale Последното писмо от теб дойде накрая не както ти ми каза, че ще дойде, лично донесено в моята кутия – помислих си, че нямаш тази смелост – а с надеждната американска поща.

Лъстта далече с нейните дела

11 септември, 2009 от ·

Роджър Крейк Снимка: Johan Larsson Лъстта далеч е с нейните дела, и вече немислима е, и гледам как денят угасва по стената зад закръглената й ръка, и се унасям. На осемдесет мили, блеснали от фарове, от къщи съм, където стоят една до друга две гарафи, от баба и от дядо, вече мои. Сега бих искал [...]

Пътуване на запад

21 юли, 2009 от ·

Роджър Крейк Снимка: .beth Тая зима, четири години след като от брака ти остана само името – но името за теб бе всичко – а ти се бавеше, и беше неспособна за развод, и даже да говориш за развод, и вместо това се чудеше на всяко поредно обобщение със месеци да, месеци наред, какво ли [...]

Стихотворение за него

30 май, 2009 от ·

Роджър Крейк Снимка: HAMED MASOUMI Макар и да не знае, това са последните дни от брака му. Той може би сега чете от своята страна на двойното легло, под лампата, а ти прелистваш книгата със митове, купена от баща ми на старо в Англия преди двайсет години. Отпред е датата, написана с мастило.

Сам в утрото на Деня на благодарността

22 май, 2009 от · 1 коментар

Роджър Крейк Снимка: Jaci Berkopec В деня, когато този свят бе мъртъв, застанал на стъпалото на входа с кафе в онази тъмносиня чаша, дето купих от Хартфорд, на някаква бъбрива конференция, натиснах безпричинно собствения си звънец