Public Republic Art Studio

Етикет "Разказ"

Шапка в наследство

15 юни, 2016 от · 1 коментар

Виолета Кънчева Photo: Stefano Corso Случи се едновременно – сядането й върху пейката – птица в гнездото си и широкият й жест – „Сядай” – мах на крило. Очите й вече излъчваха лешниково сияние, сменило предишното смущение – легнала удивителна, побрала се в две цепнатинки. Беше ме приела, усетих. Пръстите, събрани като за молитва, обхванаха [...]

Внукът на човекоядката

11 януари, 2016 от ·

Йорданка Белева Из сборника с разкази “Ключове” Photo: Stefano Corso Дойде в средата на учебната година и веднага разбрахме, че е най-красивото момче в училище. Влезе в клас с футболна топка в ръка и я запрати към сърцата ни. Стреля точно, бяхме негови.Принадлежахме му невинно и доброволно. По-късно невинността и доброто щяха да изчезнат. Новият [...]

Стилистика на изпращането

5 януари, 2016 от ·

Йорданка Белева Из сборника с разкази “Ключове” Photo: Stefano Corso Имаше добре трениран,отработен последен поглед.С професионално окончателно взиране. Способен на откъсваща се видимост. Рязко отместване встрани. И с много стремеж към идеалното отдалечаване. През всичките тези години не спираше да се оглежда за него по перони и чакални, на гари и автогари.

Декемврийски разказ

3 януари, 2016 от · 1 коментар

Виолета Бончева Photo: Sarahlein* Фильо Физиев е скръстил ръце на гърдите си и със забавена стъпка маркира разстоянието отзад – напред и отпред – назад, пред собствения си гараж с остъклени врати. В кооперацията, построена на мястото на къщата му и още три като неговата, той е отскоро. Като го гледам как се тежкарее, явно [...]

Албум с една снимка

31 декември, 2015 от ·

Ина Иванова Photo: Stefano Corso Седим на дивана и пием студена вода. Буквално. Вода с лед и резенче лимон вътре. Навън лятото нажежава града. Вкъщи климатикът нахално побеждава. Аз и той – Слав с неуседналата душа на градски номад. Слав с китарата, свирила по улиците на повечето европейски столици. Усмихва се. Нито весело, нито невесело.

Калин Терзийски: В това наше сега е трудно да кажа кое е мрак и кое светлина

2 октомври, 2015 от · 1 коментар

Писателят си спомня 90-те в новия си сборник „Монго и други работи” „В това наше сега, изпълнено с крайна относителност на ценностите, ми е трудно да кажа кое всъщност е мракът и кое – светлината”, започва пътуването си Калин Терзийски в новия си сборник „Монго и други работи” (ИК „Сиела”). Пътешествието му обаче е назад [...]

Гълъб за Бъдни вечер

5 април, 2015 от ·

Стефан Бонев Снимка: Patrik Tschudin Посвещавам го на Димитър Атанасов, който сигурно вече го чете там, горе, в своята Небесна кръчма. Дано да ти хареса, Мите! Дървената пейка в празния църковен двор му се струваше най-удобното място, на което беше сядал някога през живота си. Протегнал лявата си ръка по протежение на облегалката и преметнал [...]

Математиката на стария бакалин

1 април, 2015 от · 3 коментара

Стефан Бонев Снимка: chrstphre ㋛ campbell Слънцето отдавна се беше скрило някъде зад върховете на боровете, но сиянието му още осветяваше силуетите на огромните дървета. Павел седеше на грубо скованата дървена пейка пред магазинчето си и си мислеше, че е време да затваря и да се прибира. Вече минаваше осем и по това време едва [...]

Силикон

8 февруари, 2015 от · 2 коментара

Ралица Стоянова Снимка: Erik Charlton Имах рак. На гърдата. Лявата. Нея вече я няма. Отрязаха я. Медицинският термин е мастектомия. Не че има значение как ще я неречете процедурата. Рязане, срязване, изрязване, осакатяване, ампутация. И преди нямах големи гърди. Бяха малки и крушовидни, ама бяха две. Сега имам една гърда. Трябва да си сменя личната [...]

Масаж

31 януари, 2015 от ·

Роман Димитров Photo: Nick Webb Знаете, сега като се снимат, си накланят на една страна главата под прав ъгъл, като току-що обесени. И аз оня ден така се събудих, с настинало рамо и превит врат. А Вяра, след като се изпонапихме и всяка мразеше другата заради собствената си глупост, видяла в Мрежата обява за масаж [...]

Балкон

24 януари, 2015 от ·

Майя Динева Photo: Jenna Carver Утрото розовее зад синия хребет на планината. Въздухът ухае на липов чай. Уханието на моето детство. Баба грабваше малката стълба и ние се избивахме кой да се катери по липата и да бере уханните цветчета подобни на златни звездички. В просветляващия летен ден постепенно се очертават огромните корони на липите [...]

Хирон

14 януари, 2015 от ·

Октомври Силвия Димитрова Photo: Helmuts Guigo – Чувствам се злобна като тая муха – дето се блъска по стъклото… – Не мисля, че е зла. Досадна е! – Благодаря ти! Утешително е да го чуя! – Ха-ха! Ако имах предвид теб – щях да кажа лутаща се… Отвори прозореца – да излети. – Поне пчела [...]

Капан – 2

29 октомври, 2014 от ·

Роман Димитров Хайде, отпусни се на седалката, нека мислите се развъртят като водовъртеж наопаки, чак до мехура вода, блъвнат от съборената кана: мехурът попи в килима, каната стана на парчета. Гледаше я как се премята из въздуха, вместо просто да я улови. Можеше. Глупавото вцепенение се появяваше вечер и я вбесяваше. Така заспиваше: вбесена. Сега [...]

Есенната жена

20 октомври, 2014 от ·

Роман Димитров Плажовете са тесни ивици пустиня до морето, дълги по няколко километра; през лятото са пренаселени с отчуждени, но кресливо ентусиазирани хора.Тя вече не е пустиня, а място. Постепенно, с прииждането на есента, тълпите оредяват, тясната пустиня завръща своята пустинност

Капан

12 октомври, 2014 от ·

Роман Димитров Foto: Jannes Pockele Веднъж, преди време, тъкмо се бяхме запознали на морето и бродехме, леко смутени, по прегорели ливади и склонове, внезапно притъмня – и притъмня още, до привечерен здрач и срещу устремната ни смълчана крачка се разстлаха черни мускулести облаци и в притихналото омрачение вятърът размаха клони и студени струи, понесе се [...]

Съчленяване

3 юли, 2014 от · 2 коментара

Роман Димитров Снимка: Marlies H. На Ева и Борис Архитектът композирал не само къщата, а и вилиците и престилката на жена си… Двойната спирала, тази хармония, сякаш патосът на Тинторето, на самия барок; когато рендосвам дъска, отделните спирали талаш се подреждат като елементите й, направих си модел от тях, не точно на ДНК, но на [...]

Балкански остров

28 юни, 2014 от ·

Роман Димитров Снимка: Marlies H. На Вяра, Пламен и децата Ний пристъпваме в омая О, богиньо, в твоя храм. Ода на радостта, Шилер Ето какво стана наоколо – може да послужи за сведение на ония зад Преградата на северозапад. България се разпадна. Половината Северна България – от Видин до Плевен, заедно със Софийска и Благоевградска [...]

Пухче от топола

27 юни, 2014 от ·

Роман Димитров Снимка: Marlies H. На Ива Постигна всичко моето изкуство! Шекспир, Буря Искал съм да бъдем необикновена и извисена двойка, излъчващи симпатяги, сякаш онези необикновени баскетболисти и баскетболистки, които влизат някъде и на всички им става високо и силно от излъхващата доброта и физическа плътност на тези хора. Ето че се спъвам. Това е [...]

Проститутките не се целуват

21 юни, 2014 от · 1 коментар

Роман Димитров Снимка: Nebulaskin Защо живеят пес и кон и плъх – а ти не дишаш? “Крал Лир”, Шекспир Купувайте си живот – но не моя. Блогът на Yume Е, това вече на нищо не приличаше, събудиха се в ясната безперспективност на мизерно съществуване, в салон за масажи и по-лошо, Дъблин ли, Амстердам ли, обаче [...]

Непостижимото битие на зелката

18 юни, 2014 от ·

Роман Димитров Снимка: kaiser_t Как скромна е каляската, понесла душата на човека. Емили Дикинсън Семейство Сретенкови се събудиха втъкани в инсталация на художничката Гери Самоковлийска. Нахакано, нахъсано маце. Питие: облак. Цигара: с палец и среден пръст. Авангардистка, та дрънка. Герито от дете се чудеше на приказката за зелката и краставицата от Лафонтен, в ония книжки [...]