Public Republic Art Studio

Етикет "Проза"

Из “Лилит”

15 февруари, 2017 от ·

Снимка: Claude Robillard Диана Петрова Лилит Ранно утро е. Небето се разтваря в далечината. Между два тъмносини накъсани облака избухва оранжева зора и облизва смълчания град. Дрехите от простора се хвърлят гневно по въжетата, а вятърът се просмуква през пролуките на прозореца. Лилит се протяга мързеливо и над юргана пониква кафяво зърно от полуголата ѝ [...]

Диана Петрова: С „Лилит” спасих семейството си и спасих духа си

9 февруари, 2017 от · 1 коментар

Интервю на Людмила Йорданова Среща ни премиерата на “Лилит”. В “Перото” не е трудно да разпознаеш Диана Петрова. Лъчиста усмивка, естествено и просто достигане до всеки един от нас. Почти не слушам приветствените думи. Не защото Екатерина Капралова или Любен Дилов – син не казват интересни неща. Вече чета книгата… Всички наостряме уши,  когато Светозар [...]

На вилата

9 август, 2016 от ·

Станислава Тодорова Снимка: Klearchos Kapoutsis „Там“ песен на Васил Найденов текст: Богдана Карадочева Там преди 100 лета, там шарен бе света. Споменът ме връща в дядовата къща, все там. Там детски смях звъни. Там – царство на игри. С колене разбити, яхнали звездите, гонехме мечтите все там. Тревата наскоро е поникнала. Поляната се фука тучна [...]

Кино

7 юли, 2016 от · 2 коментара

Станислава Тодорова Снимка: Alessandro Galantucci Шесто чувство Шесто чувство имах, че и на него не му се ходеше на кино. Филмът сигурно щеше да е добър, афишите го обещаваха, но аз нямаше да разбера. Бях оставила от суета диоптричните си очила вкъщи. Киното беше претекст да бъда с него насаме. Той и неговото жълто-синьо яке [...]

Шапка в наследство

15 юни, 2016 от · 1 коментар

Виолета Кънчева Photo: Stefano Corso Случи се едновременно – сядането й върху пейката – птица в гнездото си и широкият й жест – „Сядай” – мах на крило. Очите й вече излъчваха лешниково сияние, сменило предишното смущение – легнала удивителна, побрала се в две цепнатинки. Беше ме приела, усетих. Пръстите, събрани като за молитва, обхванаха [...]

Разказите на Йорданка Белева от „Ключове” — нещо като сертификат за докторска степен по читателство

21 януари, 2016 от · 1 коментар

Деян Енев Разказите на Йорданка Белева от новата й книга „Ключове” са нещо като сертификат за докторска степен по читателство. След като ги прочетете и ви харесат, вие ще знаете, че разпознавате безапелационно добрата литература.

Внукът на човекоядката

11 януари, 2016 от ·

Йорданка Белева Из сборника с разкази “Ключове” Photo: Stefano Corso Дойде в средата на учебната година и веднага разбрахме, че е най-красивото момче в училище. Влезе в клас с футболна топка в ръка и я запрати към сърцата ни. Стреля точно, бяхме негови.Принадлежахме му невинно и доброволно. По-късно невинността и доброто щяха да изчезнат. Новият [...]

Публичен дом

9 януари, 2016 от · 3 коментара

Кристин Димитрова Photo: Stefano Corso Борис Гочев сви в малката уличка, мина покрай безглавите манекени във витрината на магазин за гащи и нощници, влезе в безистена, поколеба се, извади в сумрака му листче с адрес на гърба и продължи с подновена решителност напред. Листчето беше откъснато от календарен бележник и върху него беше отпечатана толкова [...]

Стилистика на изпращането

5 януари, 2016 от ·

Йорданка Белева Из сборника с разкази “Ключове” Photo: Stefano Corso Имаше добре трениран,отработен последен поглед.С професионално окончателно взиране. Способен на откъсваща се видимост. Рязко отместване встрани. И с много стремеж към идеалното отдалечаване. През всичките тези години не спираше да се оглежда за него по перони и чакални, на гари и автогари.

Декемврийски разказ

3 януари, 2016 от · 1 коментар

Виолета Бончева Photo: Sarahlein* Фильо Физиев е скръстил ръце на гърдите си и със забавена стъпка маркира разстоянието отзад – напред и отпред – назад, пред собствения си гараж с остъклени врати. В кооперацията, построена на мястото на къщата му и още три като неговата, той е отскоро. Като го гледам как се тежкарее, явно [...]

Албум с една снимка

31 декември, 2015 от ·

Ина Иванова Photo: Stefano Corso Седим на дивана и пием студена вода. Буквално. Вода с лед и резенче лимон вътре. Навън лятото нажежава града. Вкъщи климатикът нахално побеждава. Аз и той – Слав с неуседналата душа на градски номад. Слав с китарата, свирила по улиците на повечето европейски столици. Усмихва се. Нито весело, нито невесело.

Плъх

22 октомври, 2015 от ·

Велина Минкова Снимка: Osamu Kaneko Жак обичаше родния си град. Как да не го обича – Париж беше най-красивият град на света. Всички обичаха Париж, идваха на тълпи. Туристи бродеха навсякъде. Отдавна беше трудно да се разходи човек на спокойствие из Латинския квартал, покрай Айфеловата кула или по живописните улички на Маре. Да не говорим [...]

Омила

18 октомври, 2015 от · 7 коментара

Виолета Бончева Снимка: Aimanness Photography Сигурно на повечето хора изглеждаше изключително изискана с кръшните си глезени над високите токове, които яздеше през всички сезони на годината, винаги с преметнат лек шал около шията, ухаеща на парфюм, със задължителен грим по миглите зад модерните рамки на очилата си. Дългата й до раменете коса излъчваше синкав блясък, [...]

Из „Мелницата“

7 октомври, 2015 от ·

Снимка: gerie Карл Гелеруп През този неделен ден в Най-високата мелница намирисваше на буря и тази буря бе предизвикана от вещица на име Лизе. Дори Пилат, който с котешкия си инстинкт усещаше ясно всяко лошо време, не се решаваше да се приближи до слугинята. Трофест въобще се бе скрил от очите й. Що се отнасяше [...]

“Мелницата” – роман за страст и престъпление от нобеловия лауреат Карл Гелеруп

7 октомври, 2015 от ·

Нобелова награда за литература. За пръв път в превод на български. В дома на мелничаря Якоб Клаусен привлекателната слугиня Лисе се грижи за болната му жена. Забелязвайки какви огнени погледи й хвърля Якоб, хитрата и по селски пресметлива Лисе си поставя за цел след смъртта на съпругата му да стане господарка на мелницата. И тя [...]

Кралицата на женските романи с нова интригуваща история

5 октомври, 2015 от ·

Пени Винченци въвлича в света на козметичната индустрия в „Наследниците” „Пени Винченци ще утоли глада ни за истории като тази на Пепеляшка.“ The New York Times „Всички страни на любовта са разкрити в този неповторим роман – от първия цвят на влюбването и плахите му стъпки, през краткотрайната страст за една нощ, чак до единствената [...]

“Похитеното съкровище на богомилите” от Христо Буковски

3 октомври, 2015 от ·

След десетмесечна подготовка, издателство „Сиела” пусна по книжарниците новата книга на Христо Буковски „Похитеното съкровище на богомилите”. Ако в издадената преди две години „Опасният „архив” на богомилите” (претърпяла за това време няколко допечатки) авторът все пак изследва по-лесно достъпните сведения и деликатно застъпва становища, близки до популярните им тълкувания, този път отваря „тайните фондове” и [...]

Калин Терзийски: В това наше сега е трудно да кажа кое е мрак и кое светлина

2 октомври, 2015 от · 1 коментар

Писателят си спомня 90-те в новия си сборник „Монго и други работи” „В това наше сега, изпълнено с крайна относителност на ценностите, ми е трудно да кажа кое всъщност е мракът и кое – светлината”, започва пътуването си Калин Терзийски в новия си сборник „Монго и други работи” (ИК „Сиела”). Пътешествието му обаче е назад [...]

Доза блус с приятели за Калин Терзийски

24 септември, 2015 от · 1 коментар

Заповядайте на 25 септември в клуб „Алкохол” (на площад „Славейков” 4) от 19 часа, за да поговорим за съвременна българска литература! Поводът е представянето на новата книга на Калин Терзийски – „Монго и други работи”. Китаристът Светослав Николов-Цвъри ще ни даде задължителната доза блус, за да тече разговорът по-плавно, а питиетата по-жадно. Ще ви очакваме!

Из “Похитеното съкровище на богомилите”

23 септември, 2015 от ·

Христо Буковски Преслав – портата. Височината на реконструкцията е съобразена с рисунката на Луиджи Марсили от ХVІІ в. Вълчият преход на Мага Боян Хората с високо равнище на лично овладяване не могат да си позволят да избират между разума и интуицията или между главата и сърцето, защото не биха избрали да се ограничават до ходенето [...]