Public Republic Art Studio

Етикет "Преводи"

Урок по акордеон

10 януари, 2015 от · 1 коментар

Алис Дженингс Превод: Димана Иванова Снимка: Roberto Cacho Toca Те се вмъкнаха в ретро колата и седнаха на предните й места. Това беше времето, което прекарваха заедно всяка седмица. Той излиза на задна скорост на пътя, запалва цигара и вдишва дима докато тя му преразказва деня си: дългата литургия, междучасието, досадните момчета от училището. Спират [...]

Фрагменти

9 януари, 2015 от ·

Алис Дженингс Превод: Димана Иванова Снимка: Geraint Rowland * * * Години желаех да остана млада Сега съм стара бялата лилия

Аксиния Михайлова: Непознатото небе носи друго самопознание

16 декември, 2014 от ·

Интервю на Велина Ватева с Аксиния Михайлова Снимка: личен архив Преди всичко – поздравления за „Аполинер”, от целия екип на Public Republic! Значението на тази награда в случая е умножено, тъй като, освен всичко друго, Вие сте първият неин носител от България! Какво е за Вас нейното измерение – сега, когато Ви е присъдена? Интересно [...]

Писмата на Вероничка

9 февруари, 2014 от ·

Евгения Коробкова превод от руски: Ина Иванова Photo: Jeanne Charlotte Vogt Вероничка всъщност не са я кръстили Вероничка, а някак другояче. Може би Маша. Или Наташа. Никой не си спомня как точно. Но е съвършено ясно, че името Вероничка тя сама си измисли. Вероничка беше “жертва на фанатична любов”, така я характеризираха старите сътрудници на [...]

човек се състои…

14 юли, 2013 от ·

Глеб Шулпяков Превод: Мария Липискова Снимка: Rakel Leah Mogg човек се състои от това, което яде и пие, диша и облича през годините – и тази книга я чета от края, като всичко; потъналата лодка на пясъчния бряг,

в мен живее…

4 юли, 2013 от ·

Глуб Шулпяков Превод: Мария Липискова Снимка: zeevveez в мен живее сляп и мрачен скарабей; скрит в празната кутия под кибритените клечки, с грапава повърхност от хитин – и с бутащи крачета, – с мен му е уютно и не му е тясно,

реве и тътне…

29 юни, 2013 от ·

Глеб Шулпяков Превод: Мария Липискова Снимка: Kristaps B. реве и тътне вързаната лодка на нощният кей, наоколо е мрак, по-точно, в околностите на архипелага, притиснат, като парче земя в джобовете, е младият моряк-

моята черна кутия…

15 юни, 2013 от ·

Глеб Шулпяков Превод: Мария Липискова Снимка: RowdyKittens моята черна кутия – монотонно звучи, навива се лентата, докато капризният поръчител не изключи захранването – но докато пращи и трепти елмазната игла аз ще си оставя тази вратичка –

Призори покрихме с крилата ти земята…

21 април, 2013 от ·

Бронислава Волкова Превод от чешки език: Димана Иванова Снимка: carbonNYC Призори покрихме с крилата ти земята. Въпреки това розите променяха аромата си по краищата на Джорджтаун. Земята стана тъмна и залюля тези, от чиито тела не беше докосната. Гласни сребърна нишка заплитат, която се вие и стреми към тишината. Нека остане за миг да виси [...]

Тясната уличка

14 април, 2013 от ·

Уанг Аньи Откъс от новелата „Малкият ресторант“ Превод от английски и представяне на автора: Здравка Евтимова Снимка: Paul Sean Moss Ако случайно минете край този малък ресторант, който се помещава в паянтовата сграда на ъгъла, и надникнете вътре през отворената врата, ще си помислите: – „Как е възможно тези хора да живеят така?“ Този въпрос [...]

Ако съм дърво, което някога трябва да отсечете

25 февруари, 2013 от · 1 коментар

Марцелиюс Мартинайтис Превод от литовски: Аксиния Михайлова Снимка: Neal. Ако съм дърво, което някога трябва да отсечете, не правете ограда от мен, на дърва за огрев не ме режете. Превърнете ме в мост над реката,

прадо

8 февруари, 2013 от ·

Глеб Шулпяков Превод от руски – Мария Липискова Снимка: jar() Редиците от месо на Рубенс. Убитата птица на Гоя, с мръсни пера. Скаридите на Бош, вътрешностите на животни на Брьогел — клокочат и кипят в огромни котли. Сушената риба на Ел Греко. Клоуните сноват между тезгясите. «Педро Иванович Тъмният» с кожена шапка. Крясъците, конският тропот, [...]

Чезаре Павезе, 3

5 ноември, 2012 от ·

Ги Гофет Превод: Аксиния Михайлова Снимка: jenny downing Притчите винаги започват отначало и блудният син се завръща в родния край без да бърза и без багаж защото е пораснал опознал жените и уморените му очи са изгубили нишката на живота

Последна нощ

5 октомври, 2012 от ·

Ги Гофет Превод: Аксиния Михайлова Снимка: aussiegall Защо да издърпваш пак черния копринен чорап и да опъваш свода на жартиерите ако морето е опустяло и ако натежалата плът тегли лодката ти към дъното о, луда девственице, която нощта притиска отвсякъде като дърво изпълнено с небе – и вятърът заспива

Всяка есен

14 септември, 2012 от ·

Марцелиюс Мартинайтис Превод от литовски: Аксиния Михайлова Снимка: zabaraorg Всяка есен душата ми отива надалече и дори не си спомня за мен. Наплашена, тя се крие зад някое дърво, после зад друго. Душата ми е неука. Не може да ме разчете.

Хербертщрасе

5 септември, 2012 от · 1 коментар

Ги Гофет Превод: Аксиния Михайлова Снимка: child is a rebel. На Доменика Хамбург в студа и тукашния сняг какво знам за това ли: абсолютно нищо Измислям си го чрез малкото спомени от детството подхвърлените думи лицемерно свенливите смехове на мъжете след вечеря първата снимка на гола жена нищо само бял прашец както навсякъде по покривите [...]

Чезаре Павезе, 2

27 август, 2012 от ·

Ги Гофет Превод: Аксиния Михайлова Снимка: Dreaming in the deep south Прозорецът който гледа към кейовете не спира хода на преминаващите влакове както светлината не може да спре ръката която дърпа завесите почти същото е когато

Езра Паунд

20 август, 2012 от · 1 коментар

Ги Гофет Превод: Аксиния Михайлова Снимка: GollyGforce (swamped season at work) Крачат и бързат към светлината толкова хора, които не знаят за ангела-сянка, прилепен за хълбока им като издънка, като полудив филиз – живот по диагонала може би, кой знае? Единственият начин да намериш изхода е

Умберто Саба, 3

11 август, 2012 от · 1 коментар

Ги Гофет Превод: Аксиния Михайлова Снимка: PinkSherbet Photography Какво значение имат всъщност срутващите се етажерки аларменият звънец на чайките не го учудва вече всеки ден той започва живота си отначало над отворената на последната страница книга слагайки на едно място прочутия и бедняка сянката и сиянието на небесата прекалено просторни за тези тесни краища после [...]

Хотел Рома, 27 август 1950

23 юли, 2012 от ·

(Чезаре Павезе, 1) Ги Гофет Превод: Аксиния Михайлова Снимка: kevin dooley Остави нощта по нейните пътища, не е време да търсиш лампата, която работниците заровиха заедно с очите ти под планината на зазоряването, всеки вече става, дърпа завесите, говори си сам думи, които нямат склон,