Public Republic Art Studio

Етикет "Мона Чобан"

Стотинката

28 май, 2014 от · 1 коментар

Мона Чобан Снимка: Andreas Zachmann За живота значи питаш? И що мен? То стар човек не всичко знае. Себе си трябва да питаш за живота. То… от самия теб кой по-добре да ти каже. Ама си рекло, та да ти думам. Живота, чадо, е голям колкото една стотинка. Ни повече, ни по-малко. Знаеш ли колко [...]

Когато се върне времето

13 октомври, 2012 от ·

Любов Салимова превод: Мона Чобан Снимка: Brett Jordan – Защо пак стърчиш на прозореца? – това е мама. – Чакам баба. – По-добре се захвани с нещо. Порешавай задачки. Днес мама е недоволна от мен. Сутринта ходихме в училището. Минахме тест за първи клас. Провалих се. Значи тази година няма да тръгна на училище. А [...]

Мона Чобан “Най-интересното, най-ненадейното и най-случващото се е именно онова, което сме считали за невъзможно.”

3 август, 2012 от ·

Интервю на София Папазова с писателката Мона Чобан Родена сте на 13-то число и аз ще Ви задам 13 въпроса. Суеверна ли сте и смятате ли, че това е повлияло на живота Ви? Много неща са повлияли на живота ми. Може пък числото 13 да е едно от тях, но единственото едва ли. Животът ни [...]

Из “Доста” от Мона Чобан

3 август, 2012 от · 1 коментар

Мона Чобан Снимка: StooMathiesen Катерина Така започна големият път на Катерина – с двеста метра черна пътека. Вървеше без да знае къде отива, като на сън, а наяве си беше. Трудно прие къщата, не заради себе си, заради Мано го стори. Но много бързо превърна тая стара къща в дом. И домът й се напълни [...]

Из “Ча-ча-ча”

25 юли, 2012 от ·

От сборника с новели „Раз, два, три” на Мона Чобан Снимка: cliff1066 Ти какво правиш тук? Искаш ли да се запознаем? Не се плаши, не съм досадна. Аз съм едно нормално момиче от добро семейство. Имам нормална майка, нормален татко и всичко ни е наред. И ние сме като останалите. А ти какъв си? Изглеждаш [...]

Неделя, 15 юли 2012

16 юли, 2012 от ·

Мона Чобан Днес е вчера. Денят започва в същата закономерност, със същите действия. Само една мъгла се оформя вътре в мен и не мога да си спомня, виждала ли съм това или съм го сънувала, някой ми го разказа или аз си го измислих. Ръката й лежи в дланта му топло, свойски, като у дома. [...]

Събота, 14 юли 2012

15 юли, 2012 от · 14 коментара

Мона Чобан Кафе с ванилия, три прашинки канела, настъргани отгоре. Кафето е топло и ароматно. Терасата пред родопската ми къща е топла, пареща, гореща. Мирише на борове, на суша и силно слънце. Ако подухне, и аромат на мащерка се долавя едва. Късна сутрин, някъде преди обед, селото е замръзнало. Не, не като замръзнало от студ, [...]

Петък, 13 юли 2012

14 юли, 2012 от ·

Мона Чобан Какво ли толкова му харесват всички на петъка? Ден като ден, че даже и по-зле. Кафета, кафета, срещи, приятели, суматоха. На всеки час – ново кафене, нова среща. Само разговорите са едни и същи. Как съм? Какво ново? Децата как са? Как е Париж. Боже, та той Париж от столетия си стои непроменен, [...]

Четвъртък, 12 юли 2012

13 юли, 2012 от ·

Мона Чобан Мъка, мъкааа… мъка! Първият ден, след първата нощ в София всичко е ужасно трудно, забавено, кофти. Главата ме боли, крайниците ми са изтръпнали. Само малко водичка да имаше… Малко водичка да поразквася устните. Първата сутрин в София, след първата нощ винаги съм като в картина на Пикасо. Всички части на тялото ми са [...]

Сряда, 11 юли 2012

12 юли, 2012 от ·

Мона Чобан Седем часа. Летището на Буве, до Париж. Никаква суета. Тук хората пътуват като с междуселски автобус – известно, непретенциозно, познато. Куфарите са евтини, сандвичите в кафенето – скъпи, тоалетните мръсни – абсолютно едностилие. Девет часа. Летището на Бергамо, до Милано. Съвсем същото като в Буве. Като че ли този час и половина полет [...]

Вторник, 10 юли 2012

11 юли, 2012 от ·

Мона Чобан Куфари, трепети, суматоха. Отдавна пътуванията не предизвикват никакви емоции у мен. Какво пък толкова – сменяш едно място с друго, една къща с друга, отиваш – връщаш се, пак отиваш. С всяко пътуване ставам все по-организирана. Десет килограмов ръчен куфар вече ми е напълно достатъчен за всяка точка на света и за всеки [...]

Понеделник, 9 юли 2012

10 юли, 2012 от ·

Мона Чобан Понеделникът бил начало. От години се опитвам да разбера на какво и естествено не успявам. За мен най-случващият се ден е четвъртък. Не знам защо?! Просто така се получава. Високосните години и четвъртък – това е ключовото време за мен. Тогава ключът в ключалката се превърта и нещо се случва. Нищо вярно няма [...]