Public Republic Art Studio

Етикет "Линда Мария Барос"

Продажба на брат

11 януари, 2011 от · 1 коментар

Линда Мария Барос Превод: Аксиния Михайлова Снимка: ciadefoto Самотата на дъжд ми прилича. Райнер Мария Рилке Оставаш облегнат на стената и вдишваш дълбоко, с цялата си гръд. Дребни монети за тютюн подрънкват лекичко под ризата ти. Сякаш под дъжда на някоя кланица корумпирани служители са се прислонили под шепа монети. До тях се подсмихва самотата, [...]

На околовръстното шосе

26 декември, 2010 от ·

Линда Мария Барос Превод: Аксиния Михайлова Снимка: [email protected] Само уличните момичета излизат на магистралата, казвала съм ти го вече, храчат срещу стените дълги монети от сперма. Не ги оплаквай от съжаление или отвращение в мансардата си. Не можеш да проникнеш в душите им, защото са скрили ключа дълбоко между бедрата си.

Епилог

3 декември, 2010 от ·

Линда Мария Барос Превод: Аксиния Михайлова Снимка: ciadefoto С всеки изминал ден се зазиждаш все повече в къщата, направена от бръснарски ножчета. Къща, която сама се изгражда – самотата я държи в равновесие върху китката на ръката ти. Крещиш на зидарите отвисоко. Скреж е покрил земята. Никой не те чува.

Кучката на нощта

25 ноември, 2010 от ·

Линда Мария Барос Превод: Аксиния Михайлова Снимка: opethpainter Не гледай втренчено тавана и не се кълни с този пресипнал глас, с който си служи нощта, за да изреже твоите подмишници! И не ми цитирай, моля те, фрази от Кокто: Самотният човек е винаги в лоша компания! Не ми казвай, че стоиш затворен между стените и [...]

Механиката на движението

18 ноември, 2010 от ·

Линда Мария Барос Превод: Аксиния Михайлова Снимка: matsukawa1971 Напразно се разхождаш из къщата с този смирен вид, с наведена глава, покрит с восък от пчелите на нощта, сякаш сърцето ти е забравена отвън химера. Напразно псуваш като каруцар. Пръстите ти толкова пъти са прекосили пламъка на виното.

Напрежение на повърхността

12 ноември, 2010 от ·

Линда Мария Барос Превод:Аксиния Михайлова Снимка: oimax Прогонват от града определени поети, сякаш ги прогонват от някой бряг с влажни въжета, мълниеносни и плющящи, през прозорците. (Хората говорят, че нощем всеки прозорец неумолимо иска по една човешка глава; като езеро, което сънят пори мързеливо с веслата си.) Защото определени поети, все пак – поне така [...]