Public Republic Art Studio

Етикет "Йордан Иванов"

Неделя, 30 декември 2012 г.

31 декември, 2012 от ·

Йордан Иванов Тази сутрин ме събуди поетичното вдъхновение. В пет часа… Добре, че винаги си държа тефтерче под възглавницата. Започнах да плета сонетен венец. Това е нещо, което не съм правил от година и половина. Привърших седмия сонет, когато с изненада осъзнах, че е вече обяд. Беше ми останало малко от снощната риба и не [...]

Събота, 29 декември 2012 г.

30 декември, 2012 от ·

Йордан Иванов Събуди ме ужасен глад… в два часа. Днес проспах голяма част от деня, но не съжалявам – снощната музикална вечер с приятели беше прекрасна. Направих си пица набързо. Обядвах. След това спонтанно, както правя почти всичко напоследък, реших да посетя и разгледам улиците около апартамента, който след броени дни ще обитавам. Облякох се [...]

Петък, 28 декември 2012 г.

29 декември, 2012 от ·

Йордан Иванов Събуди ме слънчевата светлина. Погледнах си часовника – беше седем сутринта. Няколко стиха от цикъла “Пан” на Христо Ясенов се въртяха из главата ми. Изрецитирах ги тихичко, за да не събудя съседката. Станах бързо като войник, измих се, облякох си спортните доспехи… Бях готов за битка с монотонното ежедневие. Реших, че днешният ден [...]

Четвъртък, 27 декември 2012 г.

28 декември, 2012 от ·

Йордан Иванов В осем часа ме събуди Wonderwall на Oasis. С тази песен ми звъни телефона. Беше Дани Чеи, една приятелка от Камбоджа. Заедно следваме Модерна филология. Беше разбрала за пожара и премеждията ми и се опитваше да ме утеши. Покани ме да излезем, явно твърдо решила да не ме изоставя в момент като този. [...]

Сряда, 26 декември 2012 г.

27 декември, 2012 от ·

Йордан Иванов Дъждът плющи особено силно навън. Събужда ме. Поглеждам часовника. Осем и тридесет сутринта. Ставам. Минавам през банята за сутрешен тоалет. Връщам се в стаята. Пускам си Rolling Stones и си мажа филии с течен шоколад, докато се наслаждавам на музиката. Слънцето се показва, усмихва се и отново се скрива. Отварям лаптопа и се [...]

Вторник, 25 декември 2012 г.

26 декември, 2012 от · 13 коментара

Йордан Иванов Има дни като днешния, толкова ярки, че като хиляди малки слънца озаряват и стоплят най-заледените кътчета на помраченото съзнание. О, мой вторник, изпълнен с надежда, ти си толкова различен, колкото е и образът, който виждам в огледалото, усмихващ се и сияещ от щастие. Днес аз съм някой друг, някой непознат, скъсал нишката на [...]

Понеделник, 24 декември 2012 г.

25 декември, 2012 от ·

Йордан Иванов Мой сладко-горчив понеделник, ти си начало на моята първа Коледа далеч от близките и семейството ми. Изживявам те сам и бездомен… Но макар и самотен, съм жив и понеже се чувствам като син на света, днес със света ще ликувам, когато празнува и с него ще ридая, когато тъжи… О мой понеделник, ти, [...]