Public Republic Art Studio

Етикет "Изд. Сиела"

Из “Фатална жена” от Джон Лескроарт

19 юли, 2015 от · 2 коментара

Снимка: Gisella Klein Пролог Антъни Ксавие Ричи никога не навиваше будилник, тъй като не му трябваше. Когато отвори очи в сумрачната стая след петнадесетминутна дрямка, той остана да лежи, без да мърда, няколко минути, за да може постепенно да се осъзнае напълно. Часовникът до леглото му сочеше четири и половина следобед. Ричи беше на тридесет [...]

“Фатална жена” от Джон Лескроарт

19 юли, 2015 от ·

Моузис Магуайър има сериозни основания да се притеснява за красивата си дъщеря Британи. Тя сменя приятелите си един след друг, разбива сърца и продължава напред без ни най-малко съжаление. Точно това се случва и когато среща арогантния и нахакан Рик Джесъп. Само че той не е от хората, които се примиряват, че са отхвърлени. Дори [...]

“Истории от големия двор“ от Иван Раденков

16 юли, 2015 от ·

ПЪТЕШЕСТВИЕ ДО КРАЯ НА СВЕТА ИСТОРИИ ОТ ГОЛЕМИЯ ДВОР – 2-РА КНИЖКА С гордост представяме втората книжка от поредицата „Истории от големия двор“. Книжката идва заедно с обявяването на Иван Раденков за посланик на Голямото лятно четене. В тази книжка животинките неволно откриват широтата на света, докато спасяват изчезналият петлю от двора им. Скъпи приятели, [...]

Из “30 паунда” от Мартин Ралчевски

22 юни, 2015 от ·

Снимка: Luc Mercelis Средата на зимата. Северна Шотландия. Един беден и отруден овчар с бавни крачки върви през пустошта. Стъпките му скърцат в снега. Тихо е. Толкова тихо, че сякаш времето е спряло. Само режещият вятър сурово напомня кой е господарят по тези земи. Студено е и ръцете му мръзнат. Лицето му е заскрежено. Наоколо [...]

Филийка с маргарин

14 юни, 2015 от ·

Mартин Ралчевски (по действителен случай) Снимка: Ben Blash Познавам една жена, която работи като продавачка на свещи в столична църква. Понякога, особено около църковни празници, разказва интересни неща. Често съм се изкушавал да споделя на свой ред преживяванията й, но после винаги съм се отказвал, защото съм го смятал за нередно. На Великден обаче (2013 [...]

Емигрант

10 юни, 2015 от ·

Mартин Ралчевски Снимка: Loco Steve Мили сине, слънчице мое, скъпо, единствено и обично. Моля те, не се сърди, че се обръщам по този начин към теб. Знам, че вече си голямо момче и това сигурно не ти допада, но един ден, когато и ти станеш родител, ще ме разбереш. Много съжалявам, че именно по такъв [...]

Из “Фалшивият принц“ от Дженифър Нилсен

20 май, 2015 от ·

Снимка: Chris Brown Ако можех да започна всичко отначало, нямаше да избера сегашния си живот. Макар че се съмнявам подобен избор да е възможен.“ Точно това си мислех, докато бягах от пазара с откраднатия къс месо под мишница. До този момент не бях крал месо и вече съжалявах за стореното. Оказа се, че е доста [...]

“Фалшивият принц“ от Дженифър Нилсен

20 май, 2015 от ·

ПРИНЦЪТ И ПРОСЯКЪТ среща ИГРА НА ТРОНОВЕ! Излъжи… или умри. В Картия назрява гражданска война. Кралското семейство е мъртво, а претендентите за трона са много и единственият начин да се избегне конфликтът е да се намери законен наследник. Конър, благородник от Картия, смята, че може да създаде такъв наследник. Четирима сираци са избрани, за да [...]

Из “Текила на разсъмване” от Михаил Вешим

15 май, 2015 от ·

Снимка: Elizabeth ЕСЕНЕН РИБОЛОВ Агент 001 понамести изкуствената си челюст, която не му беше по мярка, и докладва: – Се доди… Нема нацин да не доди! Викахме му 001, подобно на оня – Бонд, Джеймс Бонд. Но нашият агент нямаше нищо общо с международния шпионаж – той разбираше от въдици, мрежи и лодки. Именно лодката [...]

“Текила на разсъмване” от Михаил Вешим

15 май, 2015 от ·

От години са ми сложили етикета “писател-хуморист”. Винаги двете думи заедно, винаги с тиренце… Почти като Римски-Корсаков. Или като дама, приела и фамилията на мъжа си. Разказите в тази книга се получиха някак по-сериозни и по-тъжни от предварителните ми намерения. И ме обхвана страх за етикета: дали това “хуморист” няма да отпадне? Ами, ако отпадне [...]

Роман за Втората световна война взе наградата “Пулицър”

3 май, 2015 от ·

Романът на Антъни Доер „Светлината, която не виждаме” взе наградата „Пулицър” за художествена литература. Книгата, издадена в България от изд. „Сиела”, е бестселър на „Ню Йорк таймс” и разказва за едно сляпо френско момиче и едно германско момче с интерес към радиотехниката, чиито истории се преплитат в окупираната от нацистите Франция. Двамата се опитват да [...]

Из “Светлината, която не виждаме” от Антъни Доер

30 април, 2015 от ·

Снимка: thehutch Листовки Те се изсипват привечер. Прелитат през крепостните стени, правят цигански колела над покривите, пърхат в пролуките между къщите. Цели улици кипят от тях, трепкаща бяла пяна върху паветата. „Спешно!“, се казва вътре. „Евакуирайте се в провинцията!“ Приливът идва. Луната виси, малка, жълта и гърбава. Върху покривите на хотелите по източния бряг и [...]

“По закона на писателя” от Деян Енев

28 април, 2015 от ·

След „Малката домашна църква” това е втората книга на Деян Енев със събрани есета от портал „Култура”. Какъв е законът на писателя? – веднага искаме да го попитаме. Деян ни отговаря твърдо и кратко. Законът на писателя е невидим и неписан. И именно заради това писателят му се подчинява безусловно. Законът на писателя е такъв [...]

Из “Смъртта е занимание самотно” от Рей Бредбъри

26 април, 2015 от ·

Снимка: Michael Taggart Photography С обич на Дон Конгдън, който ме подтикна. В памет на Реймънд Чандлър, Дашиъл Хамет, Джеймс М. Кейн и Рос Макдоналд. И на моите мили приятели и учители Ли Брекит и Едмънт Хамилтън – непрежалимите. В ония дни град Венеция, щата Калифорния, беше особено примамлив за хора, влюбени в тъгата. Мъгла [...]

“Смъртта е занимание самотно” от Рей Бредбъри – ново издание

26 април, 2015 от ·

Мъгливо градче в щата Калифорния, където времето е спряло. Тук влакчето от лунапарка прилича на заспал динозавър, червен трамвай искри на завоите, петролните сонди стенат на брега. Тук мъртвец е открит в потопена клетка, приютявала някога лъвове. В една дъждовна нощ млад, емоционален писател среща Смъртта, а след това нейното фатално присъствие го преследва навсякъде. [...]

Из “Момичето Айнщайн” от Филип Сингтън

22 април, 2015 от ·

Снимка:blondinrikard Същество, което е неспособно да живее в общество, или което не изпитва такава необходимост, защото си е самодостатъчно, трябва да бъде или звяр, или бог. Аристотел, Политика Ние всички сме на мнение, че Вашата теория е безумна. Въпросът, който ни разделя, е дали тя е достатъчно безумна, за да има шанса да бъде и [...]

“Момичето Айнщайн” от Филип Сингтън

22 април, 2015 от ·

В месеците преди идването на Хитлер на власт млада жена е открита гола и на ръба на смъртта в гора близо до Берлин. Когато се събужда от кома, тя не помни нищо, дори името си. Единствената улика за самоличността ѝ е листовка, която рекламира публична лекция на най-популярния учен по това време – Алберт Айнщайн. [...]

Из “Играта” от Андерш де ла Моте

17 март, 2015 от ·

Снимка: i k o Казват, че мигването е най-бързото движение, на което е способно човешкото тяло. И все пак то не може да се сравнява с електрическите синапси на мозъка. „Не сега!“ беше мисълта, коя¬то профуча през главата му, когато светлината блесна срещу него. И от негова гледна точка бе съвсем прав. Трябваше да има [...]

Из “Край на играта” от Ахмет Алтан

16 март, 2015 от ·

Снимка: i k o I Градчето спеше. В големите градове винаги има будни, но в малките градчета всички заспиват едновременно – това научих, когато дойдох тук. Седнах на пейката под изправилия се като внушителна статуя евкалипт на единствения булевард – старовремска, надраскана, с издълбани с нож по нея имена, дори и едно сърце, с дебели, тъмнокафяви, нарядко [...]

“Край на играта” от Ахмет Алтан

16 март, 2015 от ·

Традицията на криминалния роман повелява жертвата да пада на първите страници, а убиецът да бъде разкрит на последните. Но какво би станало, ако този канон бъде обърнат наобратно – и убиецът е ясен от самото начало, но жертвата е обвита в мистерия до самия край? Един не особено успешен писател решава да се усамоти в [...]