Public Republic Art Studio

Етикет "Виолета Воева"

На запад от рая

3 май, 2014 от ·

Виолета Воева Снимка: Danny O’Conner Все се движа из въздуха неизбежен, или той ме тегли нанякъде. И въжетата сребърни даже да срежа, няма къде да избягам.

Прашинка

6 април, 2014 от · 2 коментара

Виолета Воева Снимка: Kjersti Нямам друго за тъгата, освен двата облака в очите ти, преди да станат дъжд. Първа електронна публикация Стихотворението е от подготвяната за печат стихосбирка на Виолета Воева “Свободни като въздуха”

Неделя, 30.03.2014

31 март, 2014 от ·

30 март 2014 Виолета Воева В самия края на март. Последната неделя. Пролетта постепенно ще промени състоянията си – зелената прозрачност на тревите ще се напълни с различните оттенъци на зеленото. Клоните на дърветата незабелязано ще натежат и няма да са толкова свободни, за да ги люшка с лекота вятъра. Искам да погледна пейзажа отвисоко. [...]

Събота, 29.03.2014

30 март, 2014 от ·

Виолета Воева Навън пейзажът продължава да цъфти невъзмутимо. Съботата е тиха. Стръмният булевард, по който се спускат шумно надолу коли и автобуси, днес е пуст. Това е моето време за разходки. Времето на пешеходеца. Слагам в раницата си фотоапарата и незабавно потеглям към моите любими градски потайности. Денят е типично мартенски. Светлината ту се отваря [...]

Петък, 28.03.2014

29 март, 2014 от · 1 коментар

Виолета Воева Безкраен март – в една седмица. Петък. Светлината винаги ме буди, когато падне върху миглите ми. Чувствам я и физически. Днес трябваше да погледна ръкописа си. Внезапно се сетих за писмата, които пазя в едно чекмедже. Те са от мой приятел, с когото години наред си разменяхме мисли и по най-старомодния начин ги [...]

Четвъртък, 27.03.2014

28 март, 2014 от ·

Виолета Воева Звън. Сънят ми спира сигурно на най-интересното. Опитвам се да го продължа, вече будна, докато запарвам чая. Запомням, че стоя в двора на старата къща в подножието на онзи далечен хълм. И тук пролетта се е разсънила. Още е сумрачно, но короната на голямата ябълка в двора пръска светлина наоколо. И затова всеки [...]

Сряда, 26.03.2014

27 март, 2014 от ·

Виолета Воева Средата на седмицата. Отвътре чувствам как се движат секундите, минутите, часовете. Затова не нося часовник. Някъде писах: „Виждам гърба на времето”, защото бъдещето често е обърнато към миналото. И днес компютърът е включен заедно с разбуждащата се зора. Зеленото навън избистря пейзажа и това ми помага да погледна след него. А там някъде [...]

Вторник, 25.03.2014

26 март, 2014 от · 1 коментар

Виолета Воева Благовещение – Празникът на семейството. Затова днес, заедно с обичайната работа на компютъра, ще отделя време, за да помогна на майка ми в подготовката на тържествената вечеря – риба с домашен хляб. Този ден е специален за мен и заради Христо Фотев – поетът, който обичам от дете. Роден на тази дата, сигурно [...]

Понеделник, 24.03.2014

25 март, 2014 от · 1 коментар

Виолета Воева От моя прозорец всяка сутрин чакам зората да изкачи етажите на двата високи блока отсреща. И днес е така: през клоните на ореха отново виждам как мракът постепенно избледнява. Нагоре се издигат хоризонтални полета, пълни с олекнал розов въздух. Такава светлина изгрява само през март. Тя не може да бъде постигната през другите [...]