Public Republic Art Studio

Етикет "Българска съвременна проза"

Из “30 паунда” от Мартин Ралчевски

22 юни, 2015 от ·

Снимка: Luc Mercelis Средата на зимата. Северна Шотландия. Един беден и отруден овчар с бавни крачки върви през пустошта. Стъпките му скърцат в снега. Тихо е. Толкова тихо, че сякаш времето е спряло. Само режещият вятър сурово напомня кой е господарят по тези земи. Студено е и ръцете му мръзнат. Лицето му е заскрежено. Наоколо [...]

Artist of the Week – Александър Шпатов

13 октомври, 2014 от ·

Разговор на Цветелина Марева с Александър Шпатов по повод новата му книга “#НаЖивоОтСофия” Снимка: SofiaLive, aвтор Славея Йорданова Здравей, предишното ни интервю с теб беше през 2008. Сега поводът е наскоро излезлият ти нов сборник #НаЖивоОтСофия. Разкажи какво се промени за теб през това време? Ако трябва да разкажа всичко, ще трябва нов сборник. Или [...]

Пътешествие до една арфа

20 април, 2014 от ·

Роман Димитров Photo: martinak15 Залата е празна и тиха. По облегалките на столовете има бляскави дъгички от някакви светлини изпод сцената. Той се приближава към тях и се надвесва над оркестрината. На диригентския пулт и тук-там по пюпитрите светеха притъмнени с метални предпазители лампички. Какво ненагледно множество от лъскави форми, жълти извивки, полирани повърхности: цяло [...]

Еднорог

19 март, 2014 от ·

Роман Димитров На Ефи Генова Пак се блъснах в нея, този път на излизане от училище. Тя държеше чантата си пред гърдите с кръстосани ръце. Тогава нямахме раници, а чанти с дръжки. И момичетата така ги прегръщаха. За малко да я изпусне, но я улови, загледа се в мене и каза: – Аз те знам [...]

Писмо до Гленда

10 януари, 2011 от ·

Владислав Христов Снимка: Владислав Христов гленда всичко един ден ще рухне тези мъже спящи пред твоя праг само за да те видят няма да ги има роклите които преобличаш сутрин розови вечер черни ще пълнят скриновете и когато поискаш да си върнеш отново походката и онзи поглед с пърхащите мигли ще разбереш че не ти [...]

Откъс от непубликувания роман “Животът е смешен”

21 януари, 2010 от · 2 коментара

Екатерина Григорова Снимка: Владимир Николаев Можеше да има и други начини да започне да пише. Много пъти си е представяла как става това. На морето (може би Ахтопол), сред жълтите полета в Становище или пък някъде из Цикладите. Във всички тези случаи общото е това, че усеща тялото си безплътно, а дъха някак изострен – [...]

Из романа “Пътят към зимата” — II

25 декември, 2009 от ·

Атанас Липчев Photo: edenpictures Намерих гроба чак на разсъмване. Приседнах на пейката и запалих цигара, нямах свещ, нямах цвете, стоях на пейката и пушех, като се страхувах да погледна към смътно очертания овал на лицето и живите очи, блесна слънцето с цялото си великолепие и първият му лъч докосна лицето на Мария, плъзна се по [...]

Талант

10 декември, 2009 от · 2 коментара

Владо Трифонов Снимка: Владо Трифонов Гледаше да не изпъква. Да не го нарочат, че е разбирач по еди какво си и да започнат да му завиждат. Годинките зад гърба му го бяха научили, че колкото си по-добър в нещо, толкова повече недоброжелатели си създаваш. Уж ти се радват, друсат ти ръката с широка усмивка, гледат [...]

Истанбул

14 октомври, 2009 от ·

Петър Краевски /фрагмент от романа „Чат, или сбогуване с Аркадия”/ Графика: Николай Краевски Замислих се за портокаловите половинки на Света София. В тях дреме историческа тъга по накърнена цялост. Шербетът на слънцето се стича по куполите им на сладникави сълзи, а полумесеците им са победните знамена на подменена идентичност.

Островът на блажените

30 септември, 2009 от · 5 коментара

Боян Биолчев Снимка: Юлия Йорданова – пейзаж край тракийско скално светилище “Баджалията” от V-ІV хил.пр.Хр. до с. Стрелково, Силистренско (септември 2009 г.) Бабичките пълзяха по прежълтялата мера към гробището. В ръцете им пламтяха цветя, отгледани край коритата на издъхващите чешмички в селските дворчета. От морето духаше остър североизточен вятър и старите жени залитаха в поривите [...]

Мърко

26 септември, 2009 от ·

Катя Начева Снимка: audi_insperation От вчера котката пълзеше по корем и издаваше неистови, гърлени звуци. Дядото на съседката й се беше сетил, как от осем години не му се е налагало да пише името си някъде и от това получи тахикардия, убеден, че ако умре, поне на няколко души ще им се наложи да му [...]