Public Republic Art Studio

Етикет "Българска-поезия"

Постой

6 януари, 2016 от ·

Мария Донева Photo: Stefano Corso Още ми мирише на теб. Ръцете ми те усещат. Добре запълнено е всяко пространство, дори под тавана въздухът трябва да е още по-топъл, в отсъствието те чувствам по-ярко, вън вали, нещо свети,

Все едно наистина

9 февруари, 2015 от ·

Никола Петров Photo: Stefano Corso Да разгънеш карта с най-задълбочени вежди; да нашариш маршрути с молив все едно наистина;

Нарицателно

3 февруари, 2015 от ·

Виолета Христова Photo: Stefano Corso Нарекох нещата светли и тъмни. И те потъмняха до дъното. Нарекох местата им ляво и дясно и те се разместиха тутакси. После нарекох другите – други и спрях да разбирам езици.

Вечността и още един ден

19 декември, 2014 от · 3 коментара

Магдалена Костова-Панайотова Photo: André Batista ++++ Пагода в анфас. Чинар в профил. Мраморният отпечатък на въздишката ми Слънцето отмерва.

Глухота

13 ноември, 2014 от ·

Петър Чухов Photo: @Doug88888 Все по-ясно чувам вътрешния си глас но той няма какво да ми каже

Човечеството от монголоидните мъглоеди в слабините ти

8 ноември, 2014 от ·

Захари Захариев Photo: Gerhard Haindl Мъглоед гората трипрътно превърната край главоногите игли набод и ръфане е там

видя ли този осов камък

22 октомври, 2014 от ·

Георги Милев Foto: Martin Felder видя ли този осов камък в най-тъмното на гората имало е път помисли си той и я попита: искаш ли да легна отдолу и след като го поставиш пак и разхвърляш малко шума около него да си тръгнеш сякаш ме е нямало не я попита : не искаше да я [...]

Малинов сироп

16 август, 2014 от · 1 коментар

Анелия Черкезова Photo: Howard Ignatius На улица Надежда хората не се обичат. Ден след ден някой някого среща поздравява отминава забравя… И никак не се сеща за мравките, и за това как в сладкарница „Захарно петле”

samba noir между два сезона

4 юли, 2014 от ·

Надя Стефано Photo: martinak15 защото познавам пътищата в които не си ме намирал самотния дим на цигарите изпушени в полунощ между онзи момент преди да застреляш тишината и обесиш думите на някоя жица с високо напрежение и влажен въздух толкова добре ме познаваш че предпочиташ да се влюбиш единствено в лудия ми смях и незавършените [...]

Ветрило

27 юни, 2014 от ·

Светла Георгиева Снимка: Marlies H. Мисля за теб, когато свивам ветрилото. В гънките изчезват размахът на летенето, цветовете на смеха, жеравите на копнежа, йероглифите на общуването, трептящите рисунки на нашия празник.

имам

22 юни, 2014 от · 1 коментар

Надя Стефано Снимка: katieblench имам гърбица от заобиколени пространства докато (все още) в числото на годините ми (отпред) нямаше тройка имам две малки линии на челото следствие от косите развени по запустели плажове

разграждане (след дъжд)

9 юни, 2014 от ·

Надя Стефано Photo: martinak15 „нямаме пари скъпа, но имаме дъжд” Ч. Буковски когато и дъждът свърши (защото всичко свършва, Фернандо) дръпни завесите извади онзи грамофон купен с последните пари

Заедно

7 юни, 2014 от ·

Дарина Денева Снимка: Pablo Fernández Те живеят заедно от дълги години прагът на къщата им се слива със земята ръждясалото резе все не се заключва докрай

Никой никога

6 юни, 2014 от · 1 коментар

Eмилия Найденова Снимка: Daniele Frediani Никой никога не пита трепетликата защо трепери. само поетът разбира

Сложи ръката си тук

2 юни, 2014 от · 1 коментар

Светла Георгиева Photo: martinak15 Сложи ръката си тук, докато вечерта се стича по прозореца и думите, удавени във здрача, са като плуващи листа без цвят и корен.

Темпъл Грандин

27 май, 2014 от ·

Никола Петров Photo: martinak15 Да се опираме един на друг – това е сигурният начин да вървим надолу: хълбоците ни да срещат хълбоци да свиваме коляното стъпалото да търси сигурна земя преди да свием другото коляно

хореография на оцеляването

23 май, 2014 от ·

Ина Иванова Photo: martinak15 онзи лек и безкраен жест с който те срещам – чао с който си тръгвам чао – зная разбираш острата носталгия на поздрава еднакъв на отиване на връщане на срещане завинаги

Нежност

6 май, 2014 от ·

Дарина Денева Снимка: Thomas Lieser Те са най-нежни вечер в началото на лятото кожата им без тяло прогизва под дъжда вее се ничия на вятъра трепти тревожно преди буря кърви при най-лекия допир и умира както в приказките на седмата минута

Продавачката на сладолед

30 април, 2014 от ·

Дарина Денева Снимка: Steve Curati Всеки ден тя стои на горещата улица и продава сладолед по левче за топка медено-жълтите й очи броят стотинките на децата едрите банкноти на бизнесмените и точните пари на офисните служители

Бледото смирение на генерал Икизов

13 април, 2014 от · 1 коментар

Иван Брегов Photo: Dan Tantrum Комините изкарват бледи облаци на паша във студа. Пресните гробове напомнят немощни кози, а килнатите кръстове – рогца, с които се допират. В неделя генералът е пастирът на надгробни плочи, на първите снежинки, по-висши от праха. Долината е в очите му разтворен вестник, могилите – мъхнати насекоми, накацали по редовете. [...]